БЪДНИ ВЕЧЕР
Един от най-важните семейни празници - посветен на дома, на семейството, на огнището. В различни краища на страната ни се нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. По стара традиция стопанинът запалва специален пън в огнището- Бъдник, наричан още бъдняк, коладник, бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор. Това е специално подбрано и запазено за Бъдни вечер дърво, чийто огън се поддържа през цялата нощ. По горенето на бъдника се познава каква ще бъде идната година - ако гори буйно- годината ще бъде щедра и добра. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята, под иконостаса. на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Гозбите са постни - варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб, ошаф, туршии, лук, чесън, мед, орехи, вино. Прави се и питка с паричка в нея. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, ръкавица, напълнена с житни зрънца, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна, вързани за него с червен конец, босилек и чесън, сърп. Вечерята трябва да бъде прекадена. Започна рано, та да узреят рано житата. По време на вечерята хората не бива да стават, за да лежат квачките над яйцата и да измътят пиленца. Ако някой стане, трябва да е приведен - за да се превиват житата от зърното... Най-старият мъж прекадява трапезата - да се прогонят злите сили от масата. Прекадяват се всички помещения и стопанските- също.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. При разчупването стопанинът казва:"Ела, Боже, да вечеряме!" Първото пърче хляб се слага под иконата на св.Богородица. Момите слагат залъг от хляба под възглавницата си - да им се присъни бъдещия жених.От тестото на погачата се правят и малки кравайчета -колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви годината. Трапезаната не се вдига цяла нощ, за да не избяга късметът.
КОЛЕДА
Тогава идват коледарите - момци, готови за женене, водени от станеник. Той носи обредно дръвче - клон със 7 разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чемшир, пуканки, червени конци, сушени сливи, стафиди. Коледарите обхождат всички домове, благославят семействата и къщите им:
"Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донесли
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки,
и овновци виторожки.
Станинине, господине,
тебе пеем, домакине!
Стопаните даряват коледарите с колачета, дребни пари, месо, сланина, брашно, вино, сушени плодове. С част от дареното момците се веселят, другото даряват на черквата, на училището, на читалището...
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това могат да видят само праведните. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска - сбъдват се желанията!
ДЯДО КОЛЕДА
Добрият старец е чакан с нетърпение от децата. Неговата история започва преди повече от 1700 години. Свързана е с живота на св.Николай, роден в Петра - Мала Азия през 280г. Св.Николай помагал на бедните, на хората, изпаднали в беда, на моряците. Помогнал на разорен жител на Петра да ожени трите си дъщери, като тайно пускал през прозореца кесии жълтици за всяка едно от тях. Бащата се скрил и видял, че това е св.Николай. Историята е пренесена от холандските моряци в родината им. Те започнали да поднасят скришом подаръци на децата си в чест на светеца на 6 декември, скрити в чорапи, окачени на камината. На холандски името на светеца е Синтър Клаас или Синт Николаас. Обичаят е пренесен и в Америка от холандски преселници. Синтър Клаас става Санта Клаус и започнал да се свързва с Коледа. През 1822г. Клемент Кларк Мур пише поема, посветена на дъщеря си, в която разказва как св.Николай обикаля света с шейна, теглена от елени. А Томас Наст рисува през 1881г. усмихнат белобрад старец, облечен в червени дрехи. Така образът на Санта Клаус - Дядо Коледа става завършен. Дядо Коледа носи подаръците. А всъщност името на празника в християнския календар е РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО- на 25 декември.
КОЛЕДНАТА ЕЛХА
Един от най-ярките символи на празника! Счита се за християнски обичай, но е символ още от древността. В древен Египет са украсявали палмите, германските племена по-късно са украсявали вечнозелени дръвчета, за да отпразнуват най-късия ден на годината - 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от дърветата. Чак в 1597г. започнали да украсяват цели дървета. Вечнозелените дървета символизират вечен живот, а триъгълната форма на елхата- Света Троица. Постепенно украсата става все по-богата и пъстра.
"ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ!"
На 24 декември 1818г. свещеникът от Оберндорф Йозеф Мор дал свои стихове на приятеля си Франц Грубер, който бил църковен органист и учител. Учителят написал мелодията върху листи с начертани петолиния и се подготвил за вечерна служба . Към полунощ песента "Тиха нощ, свята нощ!" била изпята и моментално получила одобрението на присъстващите в храма богомолци. Тази великолепна рождественска песен била написана първоначално за акомпанимент на китара, защото органът на църквата бил повреден. След отминалите празници и поправката на органа, Франц Грубер изпял песента пред акордьора на пианото. Той бил силно впечатлен и помолил за текста и музиката. Четири сестри - певици я чули и харесали. Включили я в своя песенен репертоар, с който обикаляли по градове и пеели. Така, обикаляйки цяла Австрия и Германия, четирите сестри дарили прекрасната песен на хиляди християни. От тихото градче Оберндорф, "Тиха нощ, свята нощ!" се разнася из цяла Европа и по света и може да бъде чута във всеки християнски храм и дом по Коледните празници.
Коледа - тя носи за всички нас "венец" от любов, вяра и надежда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар