Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.
Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“
Св. Климент, Охридски Архиепископ бил ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3050 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид.
Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.
"Този велик наш отец и светилник на България- казва житиеписецът- е роден от европейските мизи, които повечето хора знаят за българи... Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис и след него сина му Михаил, който за пръв път се нарекъл Цар на българите, и ги убедил да управляват по християнски обичаи. След това той ръководел целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Христос... Измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрия Кирил..."
В училищната библиотека можете да прочете още и още за този велик, свят българин и да съберете предпразнично голяма доза патриотизъм и човеколюбие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар