Природата– това съм аз
/П. Рьоверди/
Есе
И аз, и ти, всички ние, живите същества, сме творения на природата. Тя живее в нас, контролира нашите емоции, подпомага нашия живот, като ни създава благоприятни условия за съществуване и развитие.
Още нашите предци са се замисляли за произхода на живота.
Това е основата за нашата еволюция, напред и нагоре към необятната същност на природата.
Много трудно можем да си представим как природата създава неживата материя в жив, функциониращ организъм.
Тя е като вълшебница, но не с вълшебна пръчица, тя просто създава мен и теб от себе си.
Понякога ми се струва, че светът е враждебно настроен към нас. И за всичко обвиняваме природата – защо ни е създала такива? Едните умни, сдържани, хора с възможности, получили права и привилегии, а други – отритнати, изоставени, забравени сякаш от Бога.
Различните – тези, които имат собствено мнение за нещата, отделили се от останалите, изграждат своя самотен и затворен свят – сякаш участници в пиеса, разказваща за собствената им гибел.
Но нали това е дело на самата природа? В различието се ражда историята. Тя е белег на промяна, на движение напред, а не на застой. Тя е белег на развитието.
Благодарение на това настъпва дългоочакваният момент на раздяла с общото и еднакво мислене и поява на нещо ново, което ще обърне тотално стрелките на времето.
Аз съм различен и уникален спрямо другите. Този до мен е също толкова различен и уникален – и така, и така… Като самата природа!
Ние не сме роботи. Вярно, че човек е социално същество и не може да живее изолиран от обществото, но всеки е уникален по свой собствен начин. Това е природа и ние сме част от нея – добро или лошо, черно или бяло – това е създадено от нея – Майката природа, за да опознаем света по-добре, да вникнем в същността на всеки един – да открием уникалността – двигателят на едно общество.
Още в древността хората са се учили да живеят по силата на природните закони, защото именно природата е показвала пример за устойчивост във вековете, хармония и красота. Но сега, ако погледнем през очите на нашата създателка… Ще видим най-страшното – прекъсната е биологичната връзка между човек и природа. Не осъзнаваме колко е важна тя за нас! Или ако осъзнаваме, не си правим труд да я разберем.
Та нали самата тя е хармонично въздействие на човека върху хаоса. „От пръст си направен и при пръстта ще отидеш” – ритуални думи, които доказват единствено връзката между човека и природата.
Днес човекът знае много и може много. Но понякога забравяме, че живеем по силата на природните закони. Не подозираме дори, че тя – природата, ще ни накаже някой ден, защото сме нарушили тези закони. Та нали тя ни е дарила живот, тя ни е създала, тя ни пази – защо и ние да не се грижим за нея?
Хармонията между нас и природата е невидима. Малко хора могат да я почувстват, да надникнат в нейните тайни.
Понякога природата е тъжна… Или весела. И тя като мен и теб има свои мисли и чувства. Тя се смее и плаче – слънцето раззеленява дърветата, дъжд облива поля и равнини и така ден след ден.
Спирам се за миг и си мисля – ето тя, природата, реагира също като мен – понякога щастлива, друг път тъжна.
А защо не я направим само щастлива? Тя ни дава много, защо не дадем и ние нашата обич, загриженост, топлота?
Трябва да ни боли за всяко откъснато цвете, за всяко отсечено дърво, за всяка изхабена капчица вода. Да живеем в хармония с нея – Майката природа, защото хармонията е необходимост за нашето собствено съществуване. Дисхармонията разболява нас и другото ни „Аз” – природата.
Затова нека се прекланяме пред корените на живота, от които извира и нашата енергия. Да вземаме умерено и даваме всичко от себе си и да се надяваме, че природата ще ни разбере и ще ни пожали заради нашето несъвършенство.
Древните я наричат Бог. Осъзнали са, че разбирателството с божественото е жизнено важно.
Тя, природата е Бог и в нейния храм трябва да влизаме с чисти сърца като за молитва, да се прекланяме пред нейното съвършенство, да си спомняме нейните грижи и да я обичаме и да чувстваме как тя ни отвръща със същото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар