Бързият път към пропастта и бавното изкачване на планината
Есе
16.12.2011г.
Въздухът е наситен с отчаянието на дрипавия наркоман.Виковете,крясъците,мъките ,сълзите рикошират в стените и се завръщат всеки път. И то с пълна сила.Блъскат те право в изнемощялото ти тяло,изсмукват и последната капка живот от теб,докато не осъзнаеш,че това е само началото.Пътят,който си избрал, е труден,ала трябва да го извървиш.Защото ако не го сториш ще си отидеш.Ще си отидеш и никой няма да те помни.
Чувстваш се празен,самотен,бездушен.А в същото време емоциите кипят в теб.Студена пот те облива,горещи тръпки те обземат.В един момент си тук,в студената мрачна стая,а в друг- си на далечна планета,щастлива и красива.Отваряш широко очи,но не виждаш ясно.Защо? погледът ти,вижданията ти са замъглени,заради това,което сам си причиняваш.
Изправяш се бавно,ръждясалите пружини на леглото изскърцват заплашително.Напомнят ти къде се намираш,пред погледа ти се изправя влажната стая,напластена с мухъл в пълния си блясък.Как стигна до тук?Можеше да имаш всичко.Можеше да бъдеш някой.Да постигнеш нещо велико.Да оставиш следа,а сега?Какво си?
Роб,заклещен в собствения си затвор на пристрастяващата нужда за убийствения наркотик.Роб на безсилната ти воля.Поданик на мрачните настроения и емоции.Смазан и пребит от собствената си безпомощност. Отчаян и предаващ се човек. Всеки ден тези мисли те измъчват,жужат непрестанно в главата ти като досадни мухи,които нарушават привидното ти спокойствие. Забиваш изгризаните си нокти в мръсната си,сплъстена коса.Клатиш се в несвяст,блъскаш се отчаяно в стените,докато болката не започне да те убива.Тялото ти отказва да приеме липсата на наркотика.Иска го,нуждае се от него.Дотолкова си се унищожил.Но все още има надежда.Опитвай.Бори се.Не се предавай. Защото когато си чист ти си значим.Не го забравяй.
Умората най-накрая те застига и ти отново се отпускаш върху мръсните завивки на неудобното болнично легло.Нямаш търпение да заспиш,да сънуваш,да забравиш.Затваряш бавно очите си,стискаш здраво,не искаш да ги отваряш,не искаш да се връщаш към сегашното си положение.Надяваш се на един по-добър ден.Затова се отпускаш,доколкото ти е възможно, и потъваш в обърканите си сънища.
17.12.2011г.
Отново същата стая,поредният ден изпълнен с ужасната борба на зависимостта.Не си спомняш как точно се озова тук,но нямаш търпение да излезеш и да живееш.Истински живот.В моментите,в които си с ясно съзнание,спомените преминават през очите ти.Щастието,любовта,смехът.Спомняш си какво беше да имаш семейство.Да обичаш и да бъдеш обичан.Да бъдеш опора на някого.Но после се сещаш как предаде всички,които обичаше.Как се отрекоха от теб.Всичко това те изпълва с бушуващ гняв,но скоро осъзнаваш,че за всичко това си бил виновен ти и твоята наркотична зависимост.Точно така.Не са виновни другите.Не са те,които са ти дали първата доза.Не са те,които те караха да просиш,крадеш и лъжеш, за да си платиш дълговете. Преглътни всичката болка и унижение,преглътни позора и се изправи с горда глава.Бъди този човек,който може да се похвали,че се е преборил със самия себе си.Който е успял в борбата срещу отровата.Изчистил се е и продължава да е чист.Не за другите-за себе си.Защото ти не искаш просто да съществуваш – искаш да живееш и то да живееш пълноценно.
Вече си забравил дори как изглеждаше слънцето.От толкова дълго време не си виждал слънчева светлина,затворен в тази неприветлива стая.Кожата ти всеки ден вехне от липсата на нежния допир на лъчите на зората.Превръщаш се в човек на сенките,криещ се в тъмнината от собственото си Аз. Защото знаеш,че разрухата се крие точно в теб.
18.12.11
Още седем дни до Коледа.Спомняш си приятната миризма на току що украсеното коледно дърво.Красивите светлини,ухаещите гозби на масата,веселите лица,подаръците,сплотеността на семейството.Спомените са велико нещо.Те могат както да те сломят,така и да те мотивират да постигнеш всичко.Те са тези ,които ни крепят в нещастните моменти – нашите криле към свободата.Мислите ти отскачат от момент на момент,припомняйки ти цялото щастие,което си имал.Всичко това ти липсва.Искаш да си го върнеш.И ще го!Просто се БОРИ!Не спирай да си го повтаряш.Волята е най-добрият ти съюзник!Вярвай,че ще успееш и ще го направиш!
Ето,че ще дойде ден,в който ще се събудиш с прояснена глава и дори слънцето да не грее в стаята ти,ще си вътрешно огрян и стоплен.Цялата тази топлина,ще бъде удовлетворението ти от извоюваната победа над зависимостта.Ако нямаш цел,нека тази бъде твоята.Стреми се към това толкова чисто чувство – на свободата.Защото всичката тази болка,която си изпитал,си струва.Дълбоко в себе си ти го знаеш!Не губи частицата вяра в теб,която те поддържа жив.Не потъвай в отчаянието,а се издигни от дъното с гордо вдигната глава.Пречистен и зареден със сили да продължаваш да се бориш,защото смисълът на съществуването ни е във вечната борба!
Радина Стаматова Стайкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар