Не е кръгла годишнината, но няма как да се спестят думите на обич и преклонение пред таланта на писателя Йордан Йовков. В училище чуваме името и прочитаме разказите му, за да остават те наша неотменна част, една дълбока емоция и вълнение. Неговите разкази се превръщат в притчи, носещи най-дълбоките и ценни човешки емоции - обичта - към любимите хора, към природата, към животните, към света. Любовта към красотата, която често надскача правила и закони - толкова е поразителна и завладяваща! В подкрепа на думите ми ще ви припомня откъс от разказа "Албена":
"...Тя вървеше напред, а след нея двама стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице - от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна..."Припомнете си разказите на Йордан Йовков - училищната библиотека има богата колекция от творчеството на писателя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар