Карло Лоренцини (на италиански Carlo Lorenzini), който взима творческото си име Колоди (Collodi) от родното място на майка си, е италиански писател и журналист.
Автор на книгата „Приключенията на Пинокио“, която започва да излиза в подлистник към „Детски вестник“ на 7 юли 1881 година.
Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди, е световноизвестен флорентински детски писател, роден на 24 ноември 1826 г.
По време на войните за независимост на Италия през 1848 и 1860 г., той служи като доброволец в тосканската армия. За интереса му към политиката свидетелстват ранните му литературни творби, както и основаването на сатиричния вестник Il Lampione. Въпреки наложената му цензура през 1849 г., вестникът отново се появява през май 1860 г.
Лоренцини става популярен още през 1856 г. с романа си "In vapore", като паралелно с това развива активна журналистическа дейност и в други политически вестници като "Il Fanfulla". По същото време той започва работа в Комисията по цензурата на театъра и написва няколко сатирични скеча и истории, сред които "Macchiette" (1880), "Occhi e nasi" (1881), "Storie allegre" (1887).
През 1875 г. Карло Лоренцини прави първите си опити в детската литература, превеждайки приказките на известния френския писател Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва "Giannettino", "the Minuzzolo" и "Il viaggio per l'Italia di Giannettino" - поредица, която представя обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и действия на главния герой Giannettino.
Лоренцини е очарован от идеята да използва мили и добродушни, но в същото време мошенически персонажи при изразяването на собствените си убеждения, използвайки алегории. През 1880 г. той започва да пише "Storia di un burattino" ("The story of a marionette"), наречена също така "Приключенията на Пинокио", публикувайки я като подлистник в първия детски вестник в Италия - "Il Giornale dei Bambini".
Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите произведения ще го направят световноизвестен. По подобие на алегорията в историята на най-известния му герой, Пинокио накрая заживява свой собствен живот, отделен от този на своя автор.
Карло Лоренцини умира във Флоренция през 1890 г. и е погребан в базиликата San Miniato al Monte.
"Когато престана снегът, Пинокио с новия си буквар под мишница тръгна по улицата, която водеше за училището и както си вървеше, разсъждаваше за това-онова и строеше в ума си хиляди въздушни замъци, един от друг по-хубави. И си казваше: "Днес в училище искам веднага да се науча да пиша, а вдруги ден ще се науча да смятам. По-късно със способностите си ще спечеля много пари и с първите пари, които влязат в джоба ми, ще купя на татко едно хубаво палто от плат. От плат ли? Ще му го направя от сребро и злато, а копчетата ще бъдат от безценни камъни. И тоя беден човек го заслужава, защото за да ми купи книги и ми даде възможност да уча, остана по риза...при тоя студ! Само бащите могат да правят такива жертви!..."
В училищната библиотека ще научите за всички премеждия на Пинокио - една прекрасна, вечна детска книга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар