НАЙ-ВЪЛШЕБНАТА НОЩ
Коледарите се сбогуваха със стопаните и им обещаха, че догодина пак ще дойдат. Тази нощ само те можеха да я направят най-вълшебната! Те са пратеници към "Горната земя"- към Бога! Те Бог богуват, път пътуват, друм друмуват. Тяхната дума се чува от Бога. Те са вълшебници, които разговарят с него:
Станинине, господине, коладе ле,
господине, болярине!
Бог се кани да ти дойде,
и въз бога сбор ангели-
мож ли бога да посрещнеш,
да посрещнеш, да нагостиш!
Отговаря стар старейо:
Мога, мога добре дошъл,
добре дошъл, нека дойде!
Дал ми господ, та си имам...
Стопанинът има всичко- и пшеница загария, и девет бъчви с руйно вино, и мед от пчелите, и врани коне, и бели овчици, и синове, и снахи, които ще нагостят и Бог, и ангелите...
Коледарите известяват, че росица роси, тревица никне, паун я пасе, пера му капят, моми ги сбират, китки вият, на момци ги дават... Те славят Бога и от негово име пожелават на всеки дом:
Колко звезди в ясно небе,
толко здраве в тази дружина!
Колко здравец в планината,
толко здраве в тая къща!
Тази нощ радост трябва да има и за стари, и за млади! Всички са чеда на Бога!...
Виелицата прегърна благословениците и те забързаха по засипаната пъртина. Слънцето не трябваше да ги види, преди да са внесли благослов във всеки дом. Свидетел им е само Зорницата, която ги следва, но скоро и тя щеше да се загуби в светлината на деня!
След като се сбогували с коледарите, многолюдното семейство на дядо Васо и баба Неда с трепет очакваше нови вълшебства - да потропа Дядо Коледа на прага или тихо да мине, да остави даровете и да си отиде...
Зимният вихър звънна в прозореца. Всички се заслушаха в
ЛЕДЕНАТА ПРИКАЗКА НА СЕВЕРНЯКА
-Чувате ли приказката на вятъра? - тайнствено прошепна дядо Васо. - Той слиза от далечния север. Долавяте ли как се задъхва?
Децата притихнаха, като че виждаха образа му - страшен и могъщ. Развихрил дългите си коси от ледени висулки, той се спускаше през комина и разпалваше бъдника. Искрите се понасяха нагоре като подгонени. А вятърът свиреше в клоните на стария орех, блъскаше вратата. На двора изтрещя дървеният капак на градинското плашило.
- Дядо, наистина ли ще дойде Дядо Коледа?-наруши мълчанието Рада, най-малката му внучка, дошла от големия град, за да срещне празника и ваканцията в бабината "приказна" старинна къща. Навън и се видя страшно и тайнствено. Тя си мислеше за Снежната царица - сестрата на виелиците, за нейната ледена планина и смразяваща хубост... Детето потръпна.
Забелязал тревогата на Рада, дядо Васо спокойно подхвана:
- Добър старец е Дядо Коледа, деца! Виелицата няма да го спре. Вече е впрегнал елените и шарената му шейна, препълнена с подаръци, препуска насам. Работливите му джуджета знаят мечтата на всяко дете и са измайсторили чудни подаръци. В тази нощ радостта трябва да прелива - родило се е Божие чедо! Нали чухте коледарите каква песен пееха :"Тебе пеем, домакине, Бога славим!"
- Дядо!-прекъсна го Рада. - Ти като кадеше трапезата, каза:"Ела, Боже, да вечеряме!", пък той не дойде.
- Милата ми!-рече дядо Васо. Бог е горе в небесата. Той направлява хората да вършат добрини, а на злите трудно прощава. И всеки от нас трябва да го повика в душата си, за да го води винаги доброто.
- А Дядо Коледа Бог ли го праща?- пита озадачено Рада.
-Виж, Дядо Коледа е нещо друго. Него ние, хората, сме го съчинили - мъдър и добър, радост да ни носи в тази празнична нощ. Наричаме го Дядо Коледа, други народи му казват Санта Клаус, трети - Миколаш. Много имена има той. Негов побратим е Дядо Мраз, който идва пък на Нова година. Но важното е, че Дядо Коледа го има навред по земята и всеки дом го очаква с вълнение.
- Ето ти, какво било! Дядо Коледа бил човек-приказка... Така ли? Ама, че работа! - учудено прошепна Рада. Думите и се заплитаха вече. Клепачите и бяха натежали за сън.
- Много се разбъбрихме, деца - каза дядо Васо. - Хайде, притворете очи, че утре ви чакат нови радости и нови изненади! Дано поне в съня си го видите Дядо Коледа! - укори себе си мислено той, задето беше сринал детската илюзия.
Къщата утихна. И вятърът като че ли беше се изморил - не блъскаше по вратите, не люлееше безмилостно овошките. Над клисурите през разкъсаните облаци проблясваше високо зорницата...
А една ръка тайно щеше да остави под зеленото дръвче подаръци за всеки.
Зората слизаше бавно по рътлите. Петли се надпреварваха да известят утрото на най-големия празник. Коледа е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар