ДНЕС СВЕТЪТ ЧЕСТВА 90 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ПОЛСКИЯ ПИСАТЕЛ - ФАНТАСТ СТАНИСЛАВ ЛЕМ

"EДИН ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИСЛИТЕЛИ ЕНЦИКЛОПЕДИСТИ" - СТАНИСЛАВ ЛЕМ
Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 в Лвов, Полша (днес градът се намира в Украйна) в семейството на лекар-ларинголог. От 1932 до 1939 г. учи в гимназия в родния си град. Спомените от детските си и младежки години описва по-късно в романът "Високият замък".

През 1940 г. кандидатства в Политехниката, но не е приет. Започва следването си в Лвовския медицински институт, но избухването на Втората световна война го прекъсва. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник механик и заварчик в гараж на немска фирма. Участва в Съпротивата. През 1944 г. Червената армия окупира Полша и страната попада под контрола на Съветския съюз до 1989 година. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада Лвов.

В Краков Лем продължава и завършва следването си в Ягелонския университет. Решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера на военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Работи като младши асистент в научен институт. Пише разкази и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е "Човекът от Марс" (1946) а първата научно-фантастична книга - "Астронавти", излязла през 1951 г.

От 1948 г. писателят работи по романа "Болница Трансфигурация". Той е спрян от комунистическата цензура, въпреки многократните преработки на текста, правени от Лем. Книгата е издадена 8 години по-късно.

През 1953 г. Лем се жени за Барбара Лестняк (лекар по професия), с която се запознава в 1950 г. На 14 март 1968 г. се ражда синът им Томаш.

Периодът 1961 - 1970 г. е изключително ползотворен за писателя. Романите "Едем" (1959), "Завръщане от Звездите" (1961), и особено "Соларис" (1961) му донасят световна известност, затвърдена от "Непобедимият" (1964) и "Разкази за пилота Пиркс" (1968). През 1973 г. Американското общество на научните фантасти (SFWA) го прави свой почетен член. След като Станислав Лем публикува статията "Злочестата фантастика" (1976), в която критикува художествената немощ на жанра, тази привилегия му е отнета.

През 1981 г. получава почетна степен от Вроцлавския политехникум, а по-късно и от Ополския университет, Лвовския и накрая от Ягелонския.

При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г., Лем я напуска и живее зад граница до 1988. В този период са издадени последните му научно-фантастични произведения - "Мир на Земята" и "Фиаско". През 90-те години пише съчинения в областта на футурологията, философията и социологията. От 2000 г. е член на проекта "Полша 2000", намиращ се под егидата на Полската академия на науките.

Станислав Лем умира от сърдечна болест на 27 март 2006 г. в Краков.

В училищната библиотека можете да намерите следните романи на писателя:
"Високият замък"- автобиография - С.,Отечество,1985.
"Звездни дневници" - роман -Варна,Г.Бакалов,1984.
"Кибериада" - С.,Народна младеж,1969
"Приключенията на звездния навигатор Пиркс"-С.,Народна младеж,1981.
"Сенна хрема"- роман -С., Отечество, 1979.
"Соларис"-С., Отечество,1980.
"...Тъмнината, която изпълваше стаята, се сгъстяваше. Чувах стъпки. Стените изчезваха. Нещо се носеше над мен, все по-нагоре, безгранично високо. Пронизан цял, обгръщан, без да бъда докосван, застинах в мрака. Някъде много далече биеше сърцето ми. Съсредоточих цялото си внимание, последните си сили в очакване на агонията. Не идваше. Само ставах все по-малък, а невидимото небе, невидимите хоризонти, пространството, лишено от форма, облаци и звезди, се отдръпваше, ставаше все по-огромно и ме обгръщаше отвсякъде. Аз се мъчех да се вмъквам в нещо, на което лежах, но под мене вече нямаше нищо и мракът вече нищо не скриваше. Закрих лице с ръцете си. Внезапно ръцете ми изчезнаха. Искаше ми се да крещя, да вия..." - откъс от романа "Соларис"