огромна гордост, защото те покриват представата за успешните утрешни хора, те имат мечти и ги постигат и така показват на себе си, на близките си, на света, че са хора с качества и възможности. Радина е написала есе по мисъл на великия писател-фантаст Жул Верн със заглавие:"Ще дойде ден, когато науката ще изпревари фантазията" с много жар и вдъхновение. Радина обича да чете книги, да пише есета, мечтае да стане журналист и писател. Телефонният разговор-изпит, който е втората част от конкурса "1000 стипендии", както и при Дарина, е бил по-трудната част. Студеният административен глас е задавал въпрос след въпрос... Какво чете, защо харесва Граф Монте Кристо, а не Робинзон Крузо, какво мисли за силата на журналистиката, за политиката, за позицията на младите хора, за какво ще изхарчи предоставените и от конкурса 700 лв. - стотици въпроси, докато изпитващият прецени, че отсреща стои момиче с възможности, с висока просветеност, с амбиции и стремеж към постигане на мечтите си. Прочетете есето на Радина и ще се уверите в удивително правилния избор на специалистите от конкурса "1000 стипендии" за подпомагане на талантлив млад човек. Помислете и за себе си - искате ли и какво, ще опитате ли и вие да участвате догодина в конкурса "1000 стипендии"?! Ще намерите ли в себе си дързост и вдъхновение да покажете характер и талант...„Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията”
Жул Верн
Есе
Дете на ХХІ век съм и разсъждавам върху думите на великия фантаст Жул Верн. „Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията” … Осъзнавам, че днес това за мен почти не е провокация. Мисля, че бъдещето време за писателя от ХІХ век, е моето време. Време, в което науката в много области е изпреварила дори и най-смелите човешки фантазии … от миналите векове… Човекът лети в космоса, прониква в дълбините на морето, изследва земните недра, разбива атома, комуникацията е възможна от която и да е точка на земното кълбо, а технологиите определят ритъма на живот. Медицината се е преборила с болести, които векове са покосявали стотици хиляди, дори клонира … неизброими са постиженията на човешкия ум… И все пак остава у мен въпрос - въпреки бурното развитие на науките – това ли е пределът… или отнесено към вечността, винаги фантазията и мечтите ще бъдат водещи… Ще поразсъждавам…
Питам се – от какво е предпоставено това бурно развитие на науката? След размисъл си отговарям - фантазията и мечтите дават тласък на гения и водят до човешкия прогрес. Нашият свят, светът на XXI век е сбъднал и най-смелите мечти на предците. Дори ги е надскочил!
Векове фантазията е необятната сила на човешкото въображение. Майка на литературата, двигател на науката и прогреса. Фантазията е свобода и безгранична власт, която не може да бъде спряна. Какво е тя? Тя е мястото, където можеш да бъдеш всеки, където знаеш, че можеш да избягаш, да се отпуснеш и да бъдеш единствено и само себе си. Тя не те съди – приема те такъв, какъвто си. Поглъща проблемите, тревогите, радостите, несгодите и ти помага да ги преодолееш, превъплъщавайки ги в творби на литературата, на изкуството и на науката. Фантазията е тази, без която мечтите биха били безплодни, сиви и грозни. Без нея ние се губим в жестокия и безскрупулен свят, завладян от днешните технологии.
Фантазията кара човека да търси и да създава наука, науката е реализирана фантазия – симбиоза – връзка.
Науката! Какво е тя? Тя е плод на човешкия разум, на години, прекарани в изследвания и проучвания с ясната цел човешката фантазия да бъде достигната. Дълго време научните постижения са били единствено блян в човешкото съзнание, но ето, че настъпиха времена, в които науката, достигнала невероятни висоти, прави света ни зависим от нея. Ала дали това не вещае немислими последствия? Дали и доколко са застрашени екосистемата и съществуването на човечеството от онова, което е плод на човешкия прогрес? А ако неразумно се използва?! Какво следва – глобално затопляне, изчезващи видове, природни катаклизми, ядрени катастрофи…?!
Възможно ли е човешкото въображение да бъде надминато? Дали нашата фантазия не се оказва пагубна за съществуването ни? Къде е границата между научното и фантастичното?
Като малка често вечер исках майка ми да чете пасажи от книгата „Капитан Немо” на Жул Верн. Макар да бях дете и да не проумявах тайните на сюжета, книгата винаги успяваше да ме завладее по свой уникален начин. Подводниците, моряците, чудовищата, капризите на бурния океан, всичко това за мен беше един свят на магията. Чувствах се като Алиса в страната на чудесата. Майсторството на автора, съчетал фантазията с науката, изпреварвайки с години своето време, буди и днес в мен удивление. Множество хора, чели произведенията на Жул Верн вярват, че той е предсказал подводницата, самолета, полета до Луната… на учените е останало само да конструират…
При много автори се забелязва това – интелект, гений, роден в различно време, създава творби – като машина на времето. Предприели пътешествие в бъдещето, измисляли невероятни научни постижения, те надминават най-смелите си мечти. Защото човешкото въображение е най-верният спътник на науката към прогреса. Къде бихме били сега, ако умовете ни не се стремяха непрекъснато към невъзможното и не го постигаха?
Човешкият стремеж е необятен. От най-древни времена живеят доказателства за това. Историята на Дедал и Икар е един от първите примери за човешките копнежи и възможности. Желанието на човека да постигне свободата и да полети в небосклона е изконно и вечно. И ето, че полетът в небесата вече е възможен и толкова лесно достъпен. Самолети, хеликоптери, парапланери, балони, совалки, космически кораби… – човек докосва синевата, лети и преодолява пространства.
Древните хора не познавали природата, нямали развита наука, но още в зората на цивилизацията се опитвали да намерят обяснение за всичко, което ги заобикаля. Раждат се митове и легенди… Фантазията на древните била тяхна опора към опознаването на капризите на природата. Мечтата на Икар и Дедал продължава да живее във времето, а човекът да мечтае мащабно за времето си – много примери в литературата - човекът да преодолее земното притегляне и да познае други светове, други планети, да срещне други мислещи същества …. За ХІХ, та дори и за ХХ век - било невъзможно, фантастично. Героите пътуват в открития космос, в необятната тишина и свобода, покоряват чужди светове – само във фантазията. Днес науката, вдъхновена от въображението на човека, е на път да осъществи и тази мечта. Покорява и този връх … За първи път човек полита в космоса, за първи път совалка достига Луната… Победата на човечеството се оказва точно тази крачка, която дава началото на едно ново време. Време, лишено от предразсъдъци. Време, в което човечеството бележи огромен научен прогрес. Но защо? Защото точно това събитие отприщва съзнанието на хората. Показва им, че могат да мечтаят. Дава им надежда.
Науката и фантазията започват да работят усилено заедно за развитието и покоряването на нови върхове.
Но точно това дългогодишно партньорство изведнъж се превръща в съперничество. Дали тази наука е способна да изпревари безграничната фантазия? А възможно ли е прогресът да се обърне срещу нас? Постигнатото да се окаже заплаха?!
Науката убива ли искрата, магията в живота, или просто и помага да гори по-силно?
Фантазията е призма, през която човек пречупва нещата в своето въображение по свой начин. Тя е тази, чрез която откриваме причудливите форми в облаците, тази, която ни кара да виждаме отвъд границите на възможното. Материалното, видимото представлява точно тази фантазия. Тази фантазия, изразена чрез науката, която ни помага да разберем колко мащабни могат да бъдат нашите мечти и блянове. Постиженията обаче могат да донесат както полза, така и вреда. Днешният ден го доказва…
Науката е в нас и както твърди Галилей: „Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие в себе си.” Дали съвременните технологии, плод на научния гений, не са в известна степен заплаха? Какво би станало с нашия свят без интернет? А ядрените централи? Не е ли опасно нещо, което не можеш да контролираш?
За мен науката е нещото, без което не можем. Дотолкова е навлязла в ежедневието ни, че се оказва така, че без нея животът ни е немислим. Докато фантазията представлява този пламък, който дава живот на научното и строгото. Тази искра, която подържа нашето общество. Ала напоследък забелязвам / тъй като обичам да следя новините/, че тази искра е на път да се превърне в жесток пожар. Всичко, което се случва около нас е плод на прогреса. Атомните бомби, атомните електроцентрали, замърсяванията, природните катаклизми. И още кой знае на колко изненади би ни подложила природата. Тя ни крещи: „Спрете, почакайте и помислете за миг!” Доказва ни, че постъпките ни и решенията, които вземаме, оказват влияние върху всичко. Науката, технологиите са на ход. Те са готови да надминат и най-големите ни фантазии, за да ни покажат какви сме и какво правим. Всичко това е проява на нашата дързост, а в нещо нашите мечти се оказват твърде големи за околния свят. Нима е дошло време, в което науката ще превземе и изпревари фантазията завинаги? Дали?
Дори този момент да е настъпил, аз дълбоко вярвам и се надявам, че след време равновесието ще се възстанови, защото така трябва. Не би трябвало науката или фантазията да доминира. Те трябва да работят заедно, неразделно и непоколебимо, за да могат да помагат успешно на човечеството да постигне това, което иска и от което се нуждае.
Аз съм дълбоко убедена, че човешките способности са безгранични и дълбоко вярвам, че ние сме създадени да се пригодим към всякакви условия. Фантазията е тази, която води и ни дава идеите, а науката ни подкрепя докрай в начинанията ни. Наука – фантазия – двете наши най-добри приятелки, без които бихме били празни. Без които светът би бил друг…
Няма коментари:
Публикуване на коментар