сряда, 22 февруари 2012 г.

125 г. от рождението на Хейтор Вила-Лобос - бразилски композитор

Името на композитора е малко познато за повечето от нас и затова реших да публикувам информация за един световен музикант и талант. Нека разширим познанията си, струва си! Можете и да чуете и творба на Вила-Лобос, ако съм ви заинтригувала.
"Аз не използвам фолклор, аз съм фолклора." Хейтор Вила-Лобос е бразилски композитор, една от най-значимите творчески фигури в 20-ти век в бразилската музика. Роден е в Рио де Жанейро на 5 март 1887г. Баща му, Раул, е богат, образован човек, библиотекар, любител астроном и музикант. В ранното детство на Вила-Лобос, Бразилия е преминала през период на социална революция и модернизация, премахване на робството през 1888 г. и свалянето на Империята на Бразилия през 1889. Промените в Бразилия са били отразени в музикалния му живот: След няколко неуспешни уроци по хармония, той научил музиката от наблюдение от върха на стълбите на редовните музикални вечери в дома му, организирани от баща му. Той се научава да свири на виолончело, китара и кларинет. Когато баща му умира внезапно през 1899 г. той печели прехраната за семейството си, като играе в киното и театъра,свири в оркестри в Рио де Жанейро. Написва многобройни оркестрова, камерна, инструментални и вокални творби. Музиката му е повлияна както от бразилската музика, фолк и от стилистичните елементи от европейската класическа традиция. Европейското влияние вдъхновява Вила-Лобос. През 1917 г. Сергей Дягилев му повлиява осезателно чрез турнето си в Бразилия със своя руски балет. Вила-Лобос, се срещна и с френския композитор Дариус Мийо, който е бил в Рио де Жанейро като секретар на френската легация. Мийо покорява младия музикант с музиката на Дебюси, Сати, а вероятно и Стравински. В замяна Вила-Лобос въвежда Мийо в бразилската музика на улицата. През 1918 г. той се срещна и пианиста Артур Рубинщайн, с който стават приятели за цял живот. Тази среща вдъхновява Вила-Лобос да напиша нова музика за пиано. Вила-Лобос непрекъснато търси нови стъпки в музикалния изказ, в тон със своя пионерска дух. В пиесата си "Детски карнавал" за две пиана от 1919-20, Вила-Лобос освобождава стила си като цяло от европейския романтизъм. През февруари 1922 г. на Фестивала на съвременното изкуство, което се провежда в Сао Пауло, звучат произведенията на Вила-Лобос. Пресата не е особено ласкава от творчеството му, което не пречи фестивала да завърши отново с творба на Вила-Лобос, която пресъздаваща бразилския градски живот. Артур Рубинщайн предлага на Вила-Лобос турне в чужбина и през 1923 г. той тръгва за Париж. Неговата цел е да демонстрира своя екзотичен свят на звука. Той останал в Париж през 1923-24 и 1927-30, като и там се запознава с такива светила като Едуард Варезе, Пабло Пикасо, Леополд Стоковски и Аарон Копланд. Парижките концерти на музиката му правят силно впечатление. Когато обикаля Европа с музиката си, той каза: "Аз не използвам фолклор, аз съм фолклора." (ЕС су о folclore), и "аз не съм дошъл да уча, аз съм дошъл да покаже това, което съм направил до сега", което показва, че той е бил напълно наясно с уникалната си позиция сред класически композитори.
През 1920-те, Вила-Лобос се срещна испански китарист Андрес Сеговия, който му поръчва музика за китара. Композиторът отговоря с набор от дванадесет пиеси, всички с детайли и фигури от бразилските пътуващи музиканти, от улицата.Те се превръщат в класика! На 49 г. Вила-Лобос напуска жена си и свързва живота си с Арминда Невес д'Алмейда, която остава негов спътник до смъртта си. Арминда става директор на музея Вила-Лобос от 1960 г., до 1985 г. Тя също е музикант и влияние значително върху Вила-Лобос,доказателство за което са големия брой произведения, посветени на нея. Творчеството на Вила-Лобос съдържа 11 тома сулфежи, два тома вокални упражнения, както и патриотични песни за училището и за граждански поводи, музика за филми.В творбите си композиторът се вдъхновява от бразилските народни приказки и герои, имитира звуците на джунглата и фауната... Вила-Лобос публикува Música Nacionalista 1941 г., в която характеризира нацията като свещено лице, чиито символи (включително нейното знаме, мото и националния химн) са неприкосновени. Вила-Лобос е председател на комитет, чиято задача бе да се определи окончателен вариант на бразилския национален химн. През юни 1959 г., Вила-Лобос е разочарован от колегите си музиканти и каза в интервю, че Бразилия е "доминирана от посредствеността". През ноември той умира в Рио де Жанейро.
/Латиноамериканска нощ (Latin American night)- търсете и чуйте музика/

Няма коментари:

Публикуване на коментар