сряда, 29 септември 2010 г.

130 години от рождението на ЙОРДАН ЙОВКОВ








Предстои честване навсякъде в страната на прекрасния български класик - ЙОРДАН ЙОВКОВ. В библиотеката на училището можете да видите изложба от книги на писателя и да препрочетете разказ или поне редове от разказ... Защото, ако сега ви се вижда леко досадно и непривлекателно, бъдете сигурни, че колкото повече пораствате, ще се сещате за неговата Бяла лястовичка, която вече е синоним на надеждата, за неговата Албена, която с красотата си нарушава всички норми и правила, но въпреки това остава символ на българската красота и любов, ще си спомняте Серафим и неговата нежност към природата, Шибил - с неговата фатална и красива любов и толкова още неща, които са неизброими... Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880г. в с.Жеравна и умира на 15 октомври 1937г. в гр.Пловдив. Част от детството си прекарва в с.Чифуткьой, дн. с.Йовково, гимназия завършва в София. След това постъпва в Школа за запасни подпоручици в Княжево, където служи 2 години. Записва се като студент по право в Софийски университет "Кл.Охридски", но не не го завършва- прибира се в Добруджа. Учителства по селата, а след Балканската война се установява в София и работи като редактор-библиотекар в Министерството на вътрешните работи. Участва в Първата световна война и като редактор на Военни известия. От1920до 1927г. служи в Букурещ-Румъния в българска легация като сътрудник по печата, а после и като секретар. До края на живота си живее в София като чиновник в Министерството на външните работи. Първите му стъпки в литературата са стихотворни. Бързо се насочва към белетристиката - първата му творба е "Овчарова жалба" през 1907г. В гр. Добрич има къща - музей на българския класик , която виждате пред вас. Припомнете си Й.Йовков и ще се убедите, че той е писател, който познава най-чувствителните и прекрасни страни на българите и ги е показал в разказите си по един наистина вълнуващ начин.

ЙОРДАН ЙОВКОВ В СПОМЕНИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ СИ
ГРИГОР ВАСИЛЕВ/политически деец, адвокат и журналист/: Йовков възбуждаше само добри чувства...Би било недостатъчно да се каже, че той бе добър човек; доброто му минаваше в истинско благодушие. Усмивката му бе чисто детинска...За Йовкова всички знаят, че не е направил зло никому.."

ГЕОРГИ РАЙЧЕВ /български писател/ :Йовков живееше във и чрез събитията и героите си, затова те са толкова живи, затова и над повечето от тях се чувства споменът. Когато написа разказат "Балкан", той живееше в хотел "Прентан". Посетих го; той ми показа радостно изписаните канцеларски листи. После погледът му потъмня: "Плаках и писах - не знам какво е излязло..."

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА /българска поетеса/ :Спомен от първата ни среща ми остана тази особена, блага усмивка,тихият, топъл глас и лекият, малко пеещ, приличен на нашия, сливенски говор..
Йовков обичаше да разказва случки от войната или от учителстването си на село. Разказваше много хубаво-просто, естествено, равно, но така картинно; с подробности, но така увлекателно - като че четеше написано пред себе си. С унесен поглед, полуусмихнат. Когато разказваше нещо смешно, разсмиваше се и сам с глас... неговият чуден дар на разказвач превръщаше и най-дребното нещо, до което се докоснеше, в прекрасно.
Той ми каза първите одобрителни думи, каза ми, че трябва да почна да печатам, и ми взе първите стихотворения, които помести в сп."Съвременна мисъл". ..Така, ако днес трябва да благодаря някому, че ме е тласнал по пътя на писателството, това е той, Йовков.

ПРОФ. ГАНЧО ПАШЕВ /богослов/: Той не приличаше на буен поток, а на успокоена в течението си степна река...Йовков ми се откри като човек, който с някаква упорита педантичност иска да изучава всичко около разработвания от него сюжет, който търси "да се документира", за да направи тъй,че"нищо да не виси във въздуха", а всичко да бъде правдоподобно, живо и жизнено.

СТОЯН ЗАГОРЧИНОВ /български писател/: Макар и да стоеше далече от обществения живот, Йовков прекрасно схващаше големите линии на живота у нас и в чужбина. Наистина, той не приемаше лесно новите идеи и не се примиряваше с нововъведения и бързи превръщения и в това отношение той можеше да се нарече консерватор, но в този консерватизъм той не влагаше никаква догматичност, назадничавост, а най-малко корист. Той бе консерватор, защото бе обърнат с лице към миналото... и защото бе със съзерцателен и романтичен натюрел.

КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ /български писател/:Винаги спретнат в хубав, тъмен костюм, избръснат, с лъснати обуща, той се отличаваше със своя спретнат вид от другите... Той беше мъчен човек. Между него и другите винаги се чувстваше разстояние и студенина, но то не беше евтино високомерие на парвеню, а съзнание за значителността на делото, което вършеше и което беше негова съдба. Ала бодливата обвивка веднага изчезваше, когато хората, сред които се намираше , и нещата , за които говореха, му бяха близки. Тогава неговият приглушен, сипкав смях бликваше неудържимо- заразяващо сред някоя винаги интересна случка, поръсена с ония чудесни турски мъдрости, към които той имаше слабост и разказана от него с непостижима изразителност...
Той знаеше много и неговият остър и ясен ум винаги търсеше същината на нещата и преценяваше сигурно и категорично. Той даваше особена цена на древните историци- Тацит, Тукидид, Плиний , които четеше на френски и които го учеха на непостижима простота. Той се възхищаваше от Мериме - истинският родоначалник на реализма, както казваше той, ала най-голямата му обич си остана Лев Толстой, чиито "Севастополски разкази" и "Казаци" тежаха повече, според него от "Война и мир"...
Той е напоен с дъха на нашата земя, която обичаше с такава страст, с каквато неговите герои обичат. Той принадлежи на оня величав род, който даде най-вдъхновените мъже на племето ни- Петко Славейков, Захари Стоянов и патриарха на българската литература Ив.Вазов. .. заблуждение е, че творческата същност на Йовков се измерва само в ширина. Никой досега не е обгърнал цялостно и не ни е разкрил с проникновение ония скрити глъбини, трептящи от хиляди съзвучия, оня мъчно уловим живот, заключен в "Песента на колелетата",в "Дрямката на Калмука", в "Индже", във "Вълкадин говори с бога", в "Дядо Давид" или в "Нощен гост"от "Ако можеха да говорят", дето българската реч се преобразява изведнаж в поезия от световен мащаб. И аз мечтая отсега за оная книга, която чака да бъде написана, за да ни открие "Непознатият Йовков", както другаде откриват "Непознатият Стендал" или "Непознатият Балзак".
Неговото дело не се бои от никакви проверки и няма нужда от ничия защита. Неговото дело вършеше непрекъснато и триумфално своята чудодейна работа и днес стотици хиляди българи споменават името му с обич и национална гордост.
ЙОРДАН СТРАТИЕВ /български писател/:Йовков живееше с Добруджа и спомените от младините си...обичаше простите хорица, в които виждаше по-голяма човещина, обичаше езика им, мъдростта, на която ги е научил животът, непристорената им добрина, простотата или здравия им хумор...
Разправял ми е, че дълго замислял един разказ и че носел по няколко разказа наведнаж, докато някой от тях изпревари другите- "като яйцата у кокошката", както сам се изразяваше. Затова обикновено пишел с лекота, само с някои стилови промени...
ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ /литературен деятел и критик/: Йовков проектира всеки разказ във връзка с други. Замисля ги като цяла книга- обединени от техния характер, сюжетност или друго общо качество....един вид-планово творчество. То е възможно, защото много неща има в главата си. Всичките му книги са създадени по този начин.
ДЕСПИНА ЙОВКОВА /съпругата на Йовков/:Йовков беше крайно интересен човек. С часове съм го наблюдавала как работи, как си почива, все с тая блага и мила усмивка и винаги в състояние на някаква творческа съсредоточеност.
Йовков не знаеше какво нещо е скука и бездействие. Винаги беше зает или с творчеството си, или с четене на книги. Щастлива натура, напълно задоволен от своя вътрешен живот, той не чувстваше нужда от хора около себе си.В повечето случаи, когато беше добре, обичаше да чете старите римски и гръцки класици...
Йовков не обичаше да говори за болестта си или да го гледат как страда, както не обичаше и да се оплаква. Далеч от близки и приятели, обкръжен от моите слаби и безпомощни грижи, тих, скромен, какъвто беше всякога, Йовков напусна живота, който толкова обичаше...
ДОРА ГАБЕ /българска поетеса/: За мен Йовков беше двама човека: кроткият, тих и усмихнат Йовков, който вежливо става, щом отидеш у тях, и е щастлив, ако си внимателен с жена му и детето му, чиито вид, израз и безпомощни движения казваха ясно:"За себе си нищо не искам - само тях обичам- само за тях." Вторият Йовков оживяваше пред мен с всяка новоизлязла книга, която очаквах с вълнение, отварях с жажда и страх да не се свърши скоро. Всеки неин ред ме връщаше в онази малка земя, където бях непрекъснато щастлива и всичките ми близки бяха щастливи и където щастието се изливаше от голямото небе върху целия край, изчезнал сега в някакъв мрак. Йовков ме връщаше в едно очарование, в една магия, по-силна от живота. Йовков ми даваше продължение на оня прекъснат живот, възкресяваше хората и ги правеше вечни. Когато затъвах в страниците на книгите му, струваше ми се , че в тях е истинският ми живот, че съм била загубена някъде и съм се намерила- в жълтия кабриолет с черния кон, върху лъскавия като кожа междуселски път- сякаш не се минаха години, няма робство- по пътя ще срещна познат селянин, ще ме поздрави като равен, ще спра коня и ще си поговорим с еднакво достойнство...
НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ /български поет/: Йовков не обичаше да говори много. Най-често мълчеше, потънал в своите грижи. В музиката той обичаше композиции, изградени върху мотиви, почерпени от народната песен; в живописта предпочиташе реалистичните картини, майсторски изписани, на предния план на които живееха своя тежък ден хората на труда; в своето творчество изхождаше от реалистичното начало, легнало в основата на художествената литература.
Увлечеше ли се да разказва, Йовков увличаше и своите слушатели. Разказваше плавно, образно, както и пишеше. Речта му бликаше от непристорен хумор, изпъстрен с тънки, едва уловими отсенки, които само окото на автор с богат дар на наблюдение може да приеме и предаде. Сякаш затвореният, нелюдимият Йовков се отдалечаваше и отстъпваше място на впечатлителния, на разговорливия Йовков...
Йордан Йовков предлагаше своите пиеси скромно, без излишен шум - със скромността, която определяше линията на неговото жизнено поведение. Той не гърмеше, макар да живееше в едно време, когато гъмжаха около него стари и млади, тупаха се по гърдите и ни повече, ни по-малко смятаха себе си за център поне на своята родина. Йовков не подчертаваше непрекъснато, че е написал на български най-съвършени драматургични произведения, в които режисьор и артисти са намерили богата възможност да изявят себе си; не се бранеше ожесточено срещу нападките на своите противници...Присъствието на Йовков в живота не отбеляза нито един шумен факт; Йовков не посегна с ръка срещу никого, не наказа с думи своите "хулници", не попречи на никого да прояви своето съществуване. Отиде си от нас така смирено, както живя!
Който не го познаваше, едва ли щеше да заподозре, че тоя плах човек с поглед на елен е автор на "Старопланински легенди", на една от най-хубавите книги в българската литература, че той е написал "По жицата"- разказ, който би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата.
НИКОЛАЙ ОСИПОВИЧ МАСАЛИТИНОВ / театрален режисьор/ :Бях във възторг от поетическия дар на автора, от неговото умение да рисува пълнокръвни характери и от образния език на действащите лица. Изпълнителите не по-малко от мен бяха увлечени от художествените достойнства на пиесата / "Албена"/ и затова работата над нея протече радостно и творчески.
За последен път го видях в Борисовата градина - беше с жена си и детето си. За пръв път го наблюдавах да се смее от сърце- широко и сърдечно, без ирония...
Този човек...даде всичката си благост и мед на душата си в своите слънчеви творения, които по-добре от всичко изразяват какво е бил някога човекът, който ги е създал...
ПРОФ.ПЕТЪР ПЕТКОВ /бълг.политически и обществен деец/ ``Така обичаше Йовков животните- домашните и дивите. И едничък ще си остане по своя дар да ни ги описва тъй, че да ни просълзи от умиление към тях, и от упрек към нас самите, загдето сме били тъй безучастни и безсърдечни към тези мили същества, които отдавна биха ни разкрили душата си и голямата си привързаност към нас, ако можеха да говорят...
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ /български писател/: ...Йовков се отпущаше да разказва само пред най-близки приятели, и то случайно, подтикван от някой току-що бликнал спомен. Хуморът, който оживяваше думите и образите му, беше изискан, тънък, едва доловим.
Йовков изобщо беше извънредно чист човек - и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Никога не съм чул от него неприлична дума, никога не помня да е провявявал склонност да слуша цинични приказки, злословия. Към жените се отнасяше с оная неповторима , изпълнена със сдържаност съзерцателност, която знаем от произведенията му. Случвало се е в разговор да стане дума за жена му-правеше впечатление, че винаги я наричаше с галеното и име и като говореше за нея, в думите му трептеше и нежност , и топлота, и уважение...`
ПРОФ.СПИРИДОН КАЗАНДЖИЕВ /български психолог и философ/:Разговорите с Йовков бяха винаги интересни. Обикновено те засягаха спомени от миналото, неговото собствено литературно дело, духовният живот изобщо. Често обаче те се докосваха до обществения живот след войните, който живот не намираше място в произведенията на Йовков. Тогава на преден план излизаше човекът и гражданинът- обществено загрижен, но винаги мъдър и зрял в преценките си. Йовков говореше винаги от опит, затова мисълта му беше винаги конкретна и се слагаше като изповед. В тая мисъл имаше винаги голямо самообладание и будно чувство на отговорност. Ако понякога заради лошо настроение тя се изместваше или загубваше мярка, веднага настъпваше реакция и Йовков се извиняваше. Мисълта на Йовков не се губеше в думи; без да търси и с лекота, тя намираше винаги най- простия и спокоен израз. Само на честната душа вратата е така отворена.
За Йовков може да се каже, че беше мъченик на своя талант. Той беше непрекъснато в творческо напрежение. Образите на героите му и техните съдби го преследваха упорито и не му даваха покой.
Йовков разправя, че се бои да отиде в Добруджа. Бои се, че ще намери земята и хората съвсем други - не такива, каквито ги знае. Всяко негово вдъхновение го носи нататък- там е пейзажът му, там са героите му, там е битът, работата, съдбата им.Цялата негова творческа личност, спомените и вдъхновенията му се коренят там. Какво ще стане, ако този свят го види сега друг?!Йовков се бои, че в такъв случай няма да може да се върне към своето творчество.
ПЕТЪР ДИНЕКОВ /литературен критик/:Самият писател бе като Сали Яшар- творецът на пеещите каруци от "Песента на колелетата"- вдълбочен в себе си, "приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено", който дълги часове съзерцаваше света и хората, останал сам със себе си и с мислите си.- не е ли това самият автор?!

ДУМИ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ:
"Не съм написал нито една работа, в основата на която да не стои действително преживяване. Имам добра памет, помня всичко. Почти всеки мотив отнасям в тоя пейзаж, дето съм бил, в тая среда, в която съм живял и която познавам. Вън от тях нищо не бих могъл да напиша."
"Аз имам много лош нрав: като се заловя за една работа, изпадам в едно напрежение, което с всеки ден расте и не ми дава мира, докато не стигна края. Но пък приятно е, като затвори човек последния лист и остави ръкописа настрана."
"Това кафене /сладкарницата на пл."Цар Освободител"/ е моят втори кабинет. Вечер, между 5 и 7ч., там посетителите са малко и аз стоя спокоен и пуша и си мисля работите. Може да се каже - там пиша разказите си; у дома ги "преписвам" на книга."
"Истинските ми творчески часове са в кафенето: седя си сам, гледам през стъклата на улицата, дето тече животът, и си мисля за героите, като да са и те там някъде в същия живот. Така те стават по-действителни и по-правдиви, не идват при мене като призраци от някакъв въображаем свят."
"Изглежда ние сме в най-мизерни условия за културна работа. Гледам румъните- станаха голям народ- вестниците им като европейските. Същото нещо е и в Югославия и в Гърция. Дори турците са вече по-добре от нас. Ние вървим всъщност назад. Грижите ни задуховния живот от ден на ден отслабвати смешното е, че нашите министри, най-често случайни хора без отношение към нашия културен живот, приказват непрекъснато за "въэзраждане", а на практика вършат работи, които нямат нищо общо с това възраждане. Те гледат на литературата и на изкуството като на излишно нещо, защото ачкват от работата на писателя и художника бързи, непосредствени ефекти.И понеже тези ефекти не идват вендага, смятат, че грижите залитературата и изкуството могат постоянно да се отлагат...Нашите политически мъже не могат да разберат, че обновлението и възраждането са преди всичко в творенията на писатели и художници, създадени от българска душа и предназначени да будят, да хранят и да издигат тази душа."
"Интелигенцията ни не живее нашата действителности не я разбира, откъсната е от народа и неговите инстинкти, затова не може да се справи разумно с никое затруднение в живота ни. Тъкмо обратното- тия затруднения стават от ден на ден повече и по-големи."
"Творчеството е мъка. За мене поне, аз признавам това. Аз се измъчвам. Не само затова, че трябва да се намери сюжет- аз винаги имам сюжети- не сам,о че трябва да се обработи, да му се даде художествена, хубава форма, но ме измъчва самият сюжет, историята, която ще разказвам. Нося я, ходя с нея, мисля за нея и я изживявам. Не мога да се освободя от нея и така ме измъчва, че след свършването на една работа се чувствам съвсем изтощен - толкова ми се ще да не се захващам за друга. И ако понякога ходя сам, търся уединение и мълча, то не е, както мислят някои, че не обичам хората, че не обичам да седя с приятели, а защото съм погълнат от своите работи и не мога да се отделя от тях."







понеделник, 27 септември 2010 г.

28 септември - международен ден на правото да знам

Международния ден на правото да знам

28 септември - идеята
От 26-28 септември 2002 година в София се проведе международна работна среща на тема: "Прилагане на законодателството за достъп до информация. Съдебни практики". В нея взеха участие представители на неправителствени организации, работещи в областта на достъпа до информация от 15 страни - Албания, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Индия, Латвия, Македония, Мексико, Молдова, Румъния, Словакия, САЩ, Унгария и Южна Африка, а също така, представители на международни организации, работещи в тази област. На последния ден от срещата - 28 септември, беше учредена Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията (Freedom of Information Advocates Network).
Членовете на новоучредената мрежа приеха меморандум за целите и начина на нейната работа. С цел утвърждаването и популяризирането на стандартите в областта на свободата на информация членовете на мрежата решиха да отбелязват 28 септември като Международен ден на правото да знам.
Правото на достъп до информация е важно човешко право и необходимо условие за упражняване на други основни права.
Правото на достъп до информация е важно условие за открито и отговорно управление.
Правото на достъп до информация е условие за участието на хората в процеса на взимане на решения.
Целта на ежегодните награди е:
• да се окуражават активни граждани, журналисти и неправителствени организации да упражняват правото си на достъп до информация;
• да се насърчават институциите да изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация, да бъдат прозрачни и отчетни пред обществото;
• да се посочат институциите, които грубо нарушават правото на достъп до информация.
Празникът насочва вниманието на хората към техните права и ни кара- всички нас- да сме активна част от обществения живот, а не само зрители и консуматори.
Празникът ще активизира българите към активна гражданска позиция!
Празникът ще бъде гаранция за една вярна стъпка към истинската демокрация!
Информирайте се, и така ще знаете какви са правата ви и ще вървите в правилната посока!

събота, 25 септември 2010 г.

УЧИЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА-ИНСТИТУЦИЯТА С БЪДЕЩЕ















Струва ви се, че заглавието е гръмко, но това съвсем не е така. В нашата библиотека разполагаме с богат фонд от книги, периодични издания, много нови и разнообразни енциклопедии и речници, помагала за учебния процес, изобилие от детска литература, колекция от литература на английски език от всички сфери на знанието, психологически издания, в които откривате тайните на превръщането на детето в тийнейджър...С тези факти са запознати почти 600-те читателя на библиотеката, което я прави истинско средище за знание и информираност. Ползвайте училищната библиотека, защото тя ще ви да ви помогне да се развивате по най-добрия начин!

понеделник, 13 септември 2010 г.

КАЛЕНДАР 2010-2011Г. БЕЛЕЖИТИ ДАТИ И СЪБИТИЯ

Календар 2010/2011г. на културните събития
Предлагам ви този календар за учебната 2010-2011г. , за да съобразите, какво ви е полезно в учебния процес. Календарът не е в окончателен вид- ще бъде променян и допълван. Ако се интересувате от някое от посочените събитие, в библиотеката ще получите материали и помощ. Ако имате интересни идеи и желание- ще допълваме заедно календара и ще осъществим част от него и дори целия, за да бъде учебната година и полезна , и приятна.
КАЛЕНДАР 2010-2011г.
на културни събития
септември 2010г.
1.09.- Световен ден на мира;
6.09.-Съдинението на България с Източна Румелия;
9.09.-Международен ден на красотата;
15.09.-Първи учебен ден- начало на учебната 2010-2011г.
16.09.-Международен ден за защита на озоновия слой;
21.09.-Световен ден за борба с болестта "Алцхаймер";
22.09.-Ден на Независимостта на България;
26.09.-Европейски ден на езиците. Обявен с решение на Съвета на Европа;
- Празник на гр.Карнобат- в деня на празника на храма "Св.Йоан Богослов" с решение на Общински съвет от 30.06.1999г.
27.09.- Световен ден на туризма. Чества се от 1980г.
- Ден на информационното общество. Професионелн празник на специалистите по компютърни технологии, информационнни технологии и автоматика.
28.09.- Международен ден на правото да знам /правото на достъп до обществена информация/. Отбелязва се от 2003г.
30.09.- Световен ден на превода. Празнува се от 1991г.
- Европейски ден на еврейската култура. Празнува се в първия неделен ден на м.септември;
- Световен на Първата помощ. В България се чества от 2003г.
- Международен ден на мира - инициатива на ООН;
- Световен ден на морето. Празнува се от 1978г.;
- Световен ден на сърцето.
октомври 2010г.
210 г. от рождението на Петър Берон (1800 – 1871), български учен енциклопедист с европейска известност.
- 01.Международен ден на музиката
• 03. 85 г. от рождението на Гор Видал (1925), американски писател, автор на романи, пиеси и есета. - 04. Световен ден за защита на животните;
- 05.Международен ден на учителя;• 07. 125 г. от рождението на Нилс Хенрих Давид Бор (1885 – 1962), датски физик.• 07. 50 г. от рождението на Теди Москов (Стефан Стефанов Москов)(1960), български театрален, телевизионен и кинорежисьор.• 08. 90 г. от рождението на Франк Хърбърт (1920 – 1986), американски писател.• 09. 70 г. от рождението на Джон Уинстън Ленън (1940 – 1980), английски рок музикант, съосновател на британската група Бийтълс.• 10. 140 г. от рождението на Иван Бунин (1870 – 1953), руски писател, поет и преводач.• 10. 80 г. от рождението на Харолд Пинтър (1930 – 2008), британски драматург, поет, режисьор и актьор, носител на Нобелова награда за литература за 2005 г.• 10. 60 г. от рождението на Нора Робъртс (1950), американска писателка, автор на множество съспенс романи.• 15. 105 г. от рождението на Христо Бръмбъров (1905 – 1974), български оперен певец и вокален педагог.• 15. 90 г. от рождението на Марио Джанлуиджи Пузо (1920 – 1999), американски писател от италиански произход.
- 16.Национален ден на шефа;• 17. 95 г. от рождението на Артър Милър (1915 – 2005), американски драматург.• 17. 100 г. от рождението на Петър Николов Динеков (1910 – 1992), български литературен историк, критик и фолклорист, дарител на Народната библиотека в Пловдив.
- 18.Празник на художниците;• 20. 85 г. от рождението на Борис Димовски (1925 – 2007), български график, карикатурист, общественик.• 23. 90 г. от рождението на Джани Родари (1920 – 1980), италиански писател, автор на детска литература.• 24. 65 г. от създаването на Организацията на обединените нации (1945).• 25. 185 г. от рождението на Йохан Щраус – син (1825 – 1899), австрийски композитор и диригент.
- 25. Международен ден на жените в борбата за мир;
- 31 Международен ден на Черно море.
ноември 2010г.
- 01.Ден на народните будители;
• 04. 60 г. от подписването на Европейската конвенция за човешки права.• 08. 110 г. от рождението на Маргарет Мичъл (1900 – 1949), американска писателка, авторка на бестселъра „Отнесени от вихъра”.• 09. 130 г. от рождението на Йордан Йовков (1880 – 1937), български писател и драматург.
- 09. Международен ден за борба срещу расизма;
- 10. Ден на свободата на словото в България; Международен ден на младежта;• 12. 170 г. от рождението на Огюст Роден (1840 – 1894), френски скулптор.• 13. 160 г. от рождението на Робърт Луис Стивънсън (1850 – 1894), британски романист, поет и автор на пътеписи.
- 14. Световен ден за борба срещу диабета;• 16. 95 г. от рождението на Асен Димитров Диамандиев (1915 – 2009), български музикален педагог, създател на АМТИИ Пловдив.
- 16. Международен ден на толерантността;• 20. 100 г. от смъртта на Лев Толстой (1828 – 1910), руски писател, религиозен реформатор, философ, есеист и публицист.
- 20. Световен ден на детето;
- 21. Ден на християнското семейство;• 25. 125 г. от рождението на Стефан Македонски (1885 – 1952), български оперен артист.
- 25. Международен ден срещу насилието над жени• 28. 130 г. от рождението на Александър Блок (1880 – 1921), руски поет, представител на руския символизъм.• 30. 175 г. от рождението на Марк Твен (1835 – 1910), американски писател, журналист и хуморист.
декември 2010г.
- 01. Световен ден за борба срещу СПИН;
• 03. 190 г. от рождението на Сава Доброплодни (1820 – 1894), български възрожденски книжовник и учител.• 11. 200 г. от рождението на Алфред дьо Мюсе (1810 – 1857), френски поет.• 13. 290 г. от рождението на Карло Гоци (1720 – 1806), италиански драматург.• 14. 115 г. от рождението на Пол Елюар (1895 – 1952), френски поет.• 14. 135 г. от рождението на Добри Христов (1875 – 1941), български композитор и музиковед.• 14. 55 г. от приемането на България за член на Организацията на обединените нации.• 16. 240 г. от рождението на Лудвиг Ван Бетовен (1770 – 1827), немски класически композитор.• 16. 235 г. от рождението на Джейн Остин (1775 – 1817), английска романистка.• 25. 85 г. от рождението на Карлос Кастанеда (1925 – 1998), американски писател, антрополог и етнограф.
През 2010 г. се навършват :
• 570 г. от изобретяването на новия способ на книгопечатане от Йоханес Гутенберг и издаването на 42-редовата Библия, която поставя началото и прославя изкуството на книгопечатането. • 350 г. от рождението на Даниел Дефо (1660 – 1731), английски писател и журналист.• 225 г. от рождението на Неофит Хилендарски Бозвели (1785 – 1848), български религиозен и обществен деец, книжовник.• 200 г. от рождението на Захари Зограф (1810 – 1853), български художник и иконописец, виден представител на Самоковската художествена школа.• 185 г. от рождението на Елена Мутева (1825 – 1854), първата българска поетеса.• 170 г. от рождението на Васил Друмев (митрополит Климент Търновски)(1840 – 1901), български политик, писател, книжовник, църковен, обществен и библиотечен деец.• 175 г. от откриването на първото българско светско училище в Габрово (1835).• 160 г. от рождението на Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев)(1850 – 1889), български революционер, политик и писател.• 155 г. от началото на организираното книгоиздаване в България, поставено с отпечатването на календара „Старопланинче” на Христо Г. Данов (1855).• 155 г. от рождението на Константин Величков (1855 – 1907), български поет, белетрист, преводач, държавен и обществен деец.• 150 г. от рождението на Продан Тишков – Чардафон (1860 – 1906), български военен деец и революционер.• 100 г. от рождението на Георги Батаклиев (1910 – 1994), български преводач на антична поезия.
2010 г. е обявена за:
• Европейска година за борба срещу бедността. На 28 октомври 2009 г., с конференция на тема: „Бедност: Представи и реалност – предизвикателство за комуникация”, Европейската комисия постави началото на Европейската година срещу бедността. Европейската година за борба с бедността и социалното изключване цели да популяризира солидарността, равенството и толерантността и да помогне за преодоляване на стереотипите и стигматизацията. Във всички 27 страни членки, включително в Норвегия и Исландия, са планирани многобройни събития за осъществяване на общоевропейска кампания по темата. Тази инициатива цели да заостри общественото внимание към проблема със социалното изключване на големи групи от населението на общността, както и да подтикне националните правителства към повишаване на мерките за борба с бедността.• Международна година на биологичното разнообразие. Обявена с Резолюция 61/203 на Общото събрание на ООН от 19 януари 2007 г. за предприемане на безпрецедентни мерки за опазване на биологичното разнообразие в световен мащаб.• Международна година на сближаване на културите. Обявена с Резолюция 62/90 на Общото събрание на ООН от 25 януари 2008 г. за поощряване на диалога между различните култури и религии и за разбирателство и сътрудничество в името на световния мир.• За Европейски културни столици през 2010 г. са избрани три европейски града – Есен (Германия), Пекс (Унгария) и Истанбул (Турция). Тяхната роля е да предизвикат интереса на европейските граждани към различни краища на Европа.• За Световна столица на книгата през 2010 г. е избрана Любляна (Словения). Градът е предпочетен заради разнообразната програма, която е предложил и заради широката подкрепа на издателства, книжарници и библиотеки от града.• През 2010 г. ще се проведе световното изложение ЕКСПО Шанхай 2010. То ще бъде под мотото „По-добър град, по-добър живот” и ще бъде посветено на градския живот.
Десетилетия под егидата на ООН и ЕС:
• 2001 – 2010 г. Международно десетилетие за премахване на колониализма;• 2001 – 2010 г. Международно десетилетие на борба за съкращаване на мащабите на заболеваемостта от малария в развиващите се страни;• 2001 – 2010 г. Международно десетилетие за култура на мира и ненасилието в името на децата по света;• 2003 – 2012 г. Международно десетилетие за грамотност: образование за всички;• 2005 – 2014 г. Международно десетилетие на образование в интерес на устойчивото развитие на ООН;• 2005 – 2015 г. Международно десетилетие за действия “Вода за живот”;• 2005 – 2015 г. Международно десетилетие на ромското включване;• 2008 – 2012 г. Програма „ Паисий Хилендарски” ;• 2007 – 2010 г. Инициатива за пътна безопасност на Министерство на транспорта „Аз спасявам живот”.

януари 2011г.
2.01.-130 години от рождението на МИНКО НЕВОЛИН;
-януари- месецът на именниците- какво означават имената ни?
-превенция на простудните и грипни заболявания;
24.01.-Празникът на свободата от 500-вековно робство за гр. Карнобат;
февруари 2011г.
Влюбени и лозари- емоции и традиции;
19.02.-Най-величавият и най-трагичният ден на българите;
Февруари- месецът на трезвеността- да поговорим отново за вредата от употребата на алкохол;
март 2011г.
Да украсим училището Първо - Мартенски;
3.03.-Национален празник;
8 март- история и бъдеще на празника-все пак да подарим цвете!;
21.03- Пролетта дойде! Да направим училищния интериор и екстериор ПРОЛЕТНИ?!
април 2011г.
Пролетна ваканция- пътуващ семинар: Котел /П.Берон-140 г. от рожедието му/, Медвен /З.Стоянов- 160г. от рождението му/ и Сливен /Д.Чинтулов- 125г. от смъртта му/;
Седмица на детската книга:кръгли годишнини имат следните творци: Дора Габе/125г. от рождението и/, Н.Зидаров /90г. от рожд.му/, Н.Месечков /95г. от рожд.му/, Ран Босилек /125г. от рожд. му/, Ас.Разцветников /60г. от смъртта му/, Едмондо де Амичис /165г. от рожд.му/, Р.Киплинг /75г. от смъртта му/,Х.Б.Стоу/200г. от рож. и/, Д. Дефо/280г. от смъртта му/, Лафонтен/410г. от рожд.му/, Ернст Т.А.Хофман /235г. от рожд.му/;
23.04.-Световен ден на книгата - 405г. от смъртта на Тримата Велики- Сервантес, Шекспир и Гарсиласо Де ла Вега .
май 2011г.
2-4.05.-Вече можем да пишем и четем- да го демонстрираме в библиотеката;
9.05.-Ден на Европа. Да покажем, че младите хора могат да управляват и обучават успешно;
11.05.-Патронен празник на СОУ"Св.св.Кирил и Методий"-гр.Карнобат;
28-30.05.-Да поспортуваме заедно- всеучилищен поход до Карказан баир;
юни 2011г.
1.06.-Ден на детето- Балониадата на СОУ"Св.СВ.Кирил и Методий";
2.06.-Ден на Ботев и героите на България;
Ние учим и творим- изложба на най-талантливите художници на училището при раздаването на дипломите

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Новата учебна година - да я посрещнем подобаващо

Подготвяте ли децата (и себе си) за новата учебна година?
Все още е лято, но сме пред прага на новата учебна година. Затова е необходимо да помислите за връщането на децата към рутинните им училищни задължения.
Прекрасно е, че през летните месеци те са се забавлявали с приятели, прекарали са безгрижно в някой курорт или летен лагер и са презаредили батериите си. Сега обаче е време да се помисли какво е необходимо да се направи преди новата учебна година да е започнала.
Ето някои съвети за родителите как да подготвят себе си и децата за училище:
1. Предварително си направете план на задачите през последната седмица от ваканцията, за да избегнете хаоса непосредствено преди първия учебен ден.
2. Уговорете предварително със съпруга си график за водене и прибиране на детето от училище.
3. Опитайте се да слагате децата си да лягат в часовете, когато заспиват през учебната година, за да не се наруши циркадичният им ритъм с започването на училище. Хората се чувстват по-добре, когато имат установен ритъм на спане, и колкото по-рано децата се приспособят към режима на спане през учебната година, толкова по-лесно ще преживеят промяната през есента.
4. Запишете си навреме час при детския лекар. В началото на учебната година са необходими някои имунизации и попълването на здравен формуляр. Училищните власти трябва да са на ясно с лекарствата, които приема детето.
5. Често малките деца се притесняват от раздялата със семейството, когато тръгват на училище. За да ги улесните, ги събирайте да играят със съученици или дори ги заведете някой път в училището преди да е ударил първият звънец.
6. Всеки ден спортувайте. Когато се застуди, заниманията на открито не винаги са толкова приятни, но ще бъде по-лесно, ако семейството си изработи навик за всекидневни физически упражнения. Каране на колело, плуване, ходене, футбол, тенис и баскетбол са спортове, в които може да участват всички. Ако имате куче, включете и децата в разходките.
7. Контролирайте некачествените храни. Всички деца обичат да ядат през лятото сладолед, хот-дог, да не говорим за соления чипс, но то е подходящ сезон за създаване на добри хранителни навици. Тогава плодовете и зеленчуците са в изобилие и децата трябва да продължат да ги употребяват и през есента.
8. Накарайте детето да чете по един час всеки ден преди започването на учебната година. Това ще му помогне да развие любов към четенето и да изкара по-лесно учебната година. Приспивайте с приказка детето, ако то все още не може да чете.
9. Ограничете гледането на телевизия. От тази пасивна и понякога вредна дейност има много малка полза. Досега никой не е казал, че гледането на телевизия е по-добро от личния контакт с родителите.
Отделянето на малко време за планиране ще улесни прехода на децата от лятната ваканция към връщането в училище. Обикновено децата вече са отпочинали и в добра форма. В края на лятото те може би са дори малко отегчени и вече се вълнуват от започването на учебната година. Организацията може да помогне за успокояването на вълненията и на родителите също!

Време е да почетем- учебната година е почти на прага ни

Какво да четем до началото на учебната година?
До началото на учебната 2010/2011 година остава по-малко от месец. Ако досега сте почивали на планина с приятели или сте били потопени във вълната от фестивали по Черноморието, едва ли ви е оставало твърде много време за четене на книги. Все още имате време да наваксате.
От пресцентъра на Министерството на образованието, младежта и спорта съобщават, че няма задължителна литература за учениците от I до IV клас. Учителите в съответните класове преценяват какво да препоръчат на своите възпитаници.Петокласниците задължително ще трябва да се запознаят със старогръцките митове и легенди, с библейските митове за Сътворението, със скандинавските ("Имир, леденият великан") и арменските митове („Раждането на Вахагн"). Учениците могат да се запознаят и с български митове и легенди по избор.
Фолклорните представи за света също са засегнати в учебната програма по литература за V клас. Учениците ще трябва да прочетат песните "Славки си рожба не трае" и "Събра Марко триесе юнаци", българската приказка „Тримата братя и златната ябълка", еврейската приказка „Слънцето и луната" и ромската „Легенда за рома".
Петокласниците ще трябва да се запознаят с фолклорния празничен календар като прочетат песните "Ой те, дръвце, право дръвце", "Станенине, господине" "Млада Бога" и "Яйцето на живота". По избор са фолклорните песни "Родба на родбите" и "Ой, Еньо, Еньо, Еньо ергеньо", както и легендата „Свети Георги и ламята".
Учениците, които тази година ще бъдат в V клас, ще трябва да прочетат и „Котаракът в чизми" от Шарл Перо, "Гъсарката на кладенеца" от Братя Грим, "Грозното патенце" на Ханс Кристиан Андерсен, както и българската фолклорна приказка от Бесарабия „Златната мома". Добре е да се прочетат и „Търговецът” на Сава Попов, както и преразказаната от Н. Тодоров турска приказка "Главатарят, който поискал да плени месечината".
В програмата по литература за V клас влизат и следните произведения: "Най-справедливият" от Елин Пелин, "Даваш ли, даваш , балканджи Йово, "Бил се Марко с турци еничари" (фолклорна песен), "Момче с крила"от Агоп Мелконян, "Приспивна песен"от Асен Разцветников и "Родната реч"на Иван Вазов.
Шестокласниците тази година ще придобият познания по темите „Човекът и фантазията", „Човекът и другите", „Човекът и реалността" и „Човекът в българския свят". Ето произведенията, които са заложени в учебната програма:"Косачи” – Елин Пелин„Приказка без край" – Михаел Енде"Щастливият принц" – Оскар Уайлд"Серафим” – Йордан Йовков"Малкият принц" – Антоан дьо Сент-Екзюпери"Гълъбът и мравката" и "Жабата поискала да стане колкото вола" – Лафонтен"Братчетата на Гаврош" – Христо Смирненски"Принцът и просякът" – Марк Твен"Автобиография” – Бранислав Нушич"Художник” – Веселин Ханчев"Славеят на китайския император" – Ханс Кристиан Андерсен"История славянобългарска" – Паисий Хилендарски"Къде си, вярна ти любов народна?" и "Вятър ечи, Балкан стене" – Добри Чинтулов"Хубава си, моя горо" – Любен Каравелов"Хайдути” – Христо Ботев"Отечество любезно" – Иван Вазов"Под игото" – Иван Вазов ("Радини вълнения")"Към родината" – Атанас Далчев.
Ето и задължителните творби, които ще бъдат изучавани в VII клас:
„На прощаване" – Христо Ботев„Немили-недраги" (I, II, III, V, X глава, епилогът) – Иван Вазов„Една българка" – Иван Вазов„Опълченците на Шипка" – Иван Вазов„Българският език" – Иван Вазов„До Чикаго и назад– Алеко Константинов„Бай Ганьо"– Алеко Константинов„Неразделни” – Пенчо Славейков„Заточеници” – Пейо Яворов„По жътва" – Елин Пелин„По жицата" – Йордан Йовков
Произведенията, които са залегнали в учебната програма по литература за VIII клас, са следните:"Тихият пролетен дъжд" –Николай Лилиев"Скрити вопли" – Димчо Дебелянов"Зимни вечери" – Христо Смирненски"Дамата с рентгеновите очи" – Светослав Минков"Потомка” – Елисавета Багряна"Песен за човека" – Никола Вапцаров"Крадецът на праскови" – Емилиян Станев"Жена” – Блага Димитрова"Дервишово семе" – Николай Хайтов„Преди да се родя и след смъртта ми" –Ивайло Петров"Японски филм" – Валери Петров"В един есенен ден по шосето" – Павел Вежинов"Нежната спирала" – Йордан Радичков