понеделник, 16 декември 2013 г.

ЙОРДАН РАДИЧКОВ - НАЙ-ЧОВЕКОЛЮБИВИЯТ И ОБИЧЕН ПИСАТЕЛ!

Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.” Това са думи на писателя Йордан Димитров Радичков, роден на днешната дата преди 84 години в с. Калиманица.
Радичков е един от емблематичните български автори, който остава в историята с неповторимия си стил на магически реализъм, рязко отличаващ се от битовизмите на социалистическата проза. Драматургичните му произведения като „Януари” и „Суматоха” остават сред най-любимите на българския театър, а филмите по негови сценарии "Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967) са сред най-ценните и оригинални произведения на българското кино.
Майстор на краткия разказ, Радичков е майстор и на силната, запомняща се фраза. Предлагаме ви някои от най-обичаните цитати от неговото творчество и интервюта.
* * * Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! („Ние, врабчетата”) * * * Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере! („Ние, врабчетата”) * * * Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави! („Опит за летене”)
* * * - Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя. - А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш. - То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя. - Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е. - Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва. („Свирепо настроение”)
* * * Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови! („Домашна тетрадка”)
* * * Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има. („Суматоха”) * * * Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага. * * * Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте! („Ние, врабчетата”) * * * За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си. * * * Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава! В училищната библиотека ще намерите всички творби на прекрасния български писател ЙОРДАН РАДИЧКОВ.

събота, 7 декември 2013 г.

Днес е рождената дата на Никола Вапцаров - поетът, намерил най-прекрасното единение вежду мъжество и нежност

Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров излиза през 1940 г. Роден е на 7 декември 1909 г. в гр. Банско. Починал на 23 юли 1942 г.в София.Образование: Висше военноморско училище, Варна (1926 г.–1932 г.)Неговите родители са Йонко Вапцаров и Елена Везева.
"Ти помниш ли морето и машините, и трюмовете пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста?" В училищната библиотека ще намерите творчеството на поета - поколение след поколение знаят стихотворенията и трагичната съдба на Вапцаров. Припомнете си я! Един достоен българин, един блестящ талант!

четвъртък, 5 декември 2013 г.

100 години от рождението на видния интелектуалец ЗДРАВКО ДАФИНОВ

Ст. н. с. д-р Здравко Дафинов е роден през 1913 г. във Враца. Завършва Военното на Н.В. училище и Юридическия факултет на Софийския университет, доктор на архитектурните науки. Основната му трудова дейност преминава в Университетската и в Народната библиотека в София. След пенсионирането си е главен редактор на списание „Един завет". Публикувани са 57 негови книги и 163 статии от областта на архитектурата, документалистиката, библиотекознанието, библиографията и художествената литература; реализирани са 31 негови проекта на библиотечни сгради и обзавеждане на библиотеки в България. "Панорама на духовността Тихо и почти незабележимо един необикновен българин създаде творби, които ми позволяват да го сравня със светлата фигура от пантеона на будителите – Симеон Радев. Епохалното дело на Здравко Дафинов можеше да се ограничи само с петте тома на неговата автобиография. Пиша тази дума и веднага осъзнавам, че тя е абсолютно неточна: не, с неповторим почерк, с усет за документалния детайл, с дълбоко познаване на обществените, политическите, социалните и културните феномени, той извая епична панорама на националния живот през изминалия век. Но това е само част от забележителната му възрожденска дейност. Защото от 1996 насам Дафинов създава и непозната по мащаби и проникновени енциклопедия на националната духовност, представена чрез образите на титаните на мисълта Пенчо и Петко Славейкови, Матей Преображенски-Миткалото, Петко Каравелов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Боян Пенев, Яворов...
Дългогодишната му работа в Народната библиотека, умението му да открива архивни материали, да обобщава натрупаните данни го превръщат едновременно в историк, литературен историк и философ на нравите. Не е възможно в отредените ми редове да представя по достойнство приноса на Здравко Дафинов за родната ни култура и словесност, затова ще се огранича с някои наблюдения върху най-новата му творба, озаглавена „Първостроителят на българската култура“ с подзаглавие „Документална хроника за живота и творчеството на проф. д-р Иван Шишманов“. За създателя на българското сравнително литературознание, за големия просветен деец, за спътника на Иван Вазов, който успя да съхрани за поколенията неговите изповеди, е писано немалко, но никой и никога не е извършвал толкова систематично и цялостно изследване на перипетиите в съдбата му, на огромната му просветителска и научна дейност. Имам чувството, че след Дафинов трудно може да се намери неизвестен документ, но той умее така да използва архивите, че пред удивения читател постепенно да се появява вълнуващ въображението човешки лик. С еднакъв интерес следя развитието на личните му взаимоотношения с неговата нежна съпруга, дъщерята на професор Михаил Драгоманов, както и проникването му в различни политически и културни среди. Очертава се не само образът на титаничния строител на нова България, но имаме възможност да добием пълна представа за структурите на обществото, в което се движи Шишманов. Повод за сериозни размишления може да бъде например дейността му „на кормилото на българската просвета и култура“: един пример, който ни е особено необходим днес, когато усещаме изоставането си, дори неспособността си да повторим възрожденския подвиг на първостроителите, за да поднесем духовна перспектива на младото поколение. В спомените си за големия творец Константин Гълъбов говори за мечтата на Шишманов „българският народ да се сближи с обществения и културния живот на Запада“, за вярата му, че изграждането на „Паневропа“ е възможно и реално. И в този смисъл Професорът е изпреварил времето си... Но и авторът на книгата за него, на поредицата от биографии за големите дейци от новата ни история също вижда далеч в бъдещето – тогава, когато сътворената от него панорама на духовността ще ни стане изключително необходима, когато по достойнство ще оценим приноса му за нашето културно разбуждане.“ Автор: Георги ЦАНКОВ, 2001-06-01, в-к "Демокрация"
Трудове на Здравко Дафинов: • ПАТРИАРХЪТ (АВТЕНТИЧНИЯТ ВАЗОВ) I част (1850-1895) и II част (1895-1921) Документална хроника за живота и творчеството му • ХРОМИЯТ ТИТАН Документална хроника за живота и творчеството на Пенчо Славейков • ЛЮБИМЕЦЪТ НА МУЗИТЕ-том I (1878-1908) Документална хроника за живота и творчеството на Пейо Яворов • В ХРАМА НА МЕЛПОМЕНА - том II (1908-1914) Документална хроника за живота и творчеството на Пейо Яворов • АВТЕНТИЧНИЯТ ЕЛИН ПЕЛИН Документална хроника за живота и творчеството му • МЪЛЧАЛИВЕЦЪТ Документална хроника за живота и творчеството на Йордан Йовков • ЧАРОДЕЕЦЪТ БОХЕМ Документална хроника за живота и творчеството на Димчо Дебелянов • ТИТАНЪТ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО Документална хроника за живота и делото на Петко Р. Славейков до Освобождението • ДЕМОКРАТИ Документална хроника за обществено-политическата дейност на Петко Каравелов и Петко Славейков след Освобождението • ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА Документална хроника за живота и творчеството на проф. д-р Иван Шишманов • БОЯН ПЕНЕВ Документална хроника за живота и научната му дейност • МОНАХЪТ ВОЙН Документална повест за отец Матей Преображенски - Миткалото • ЛЮБОВТА НА НАЙ-БЕЛЕЖИТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ, ПИСАТЕЛИ И УЧЕНИ ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ Спомени, дневници, писма Том I - Буржоазна България (1913-1942) - 1997 г., 336 с. Том II - Беломорски дневник(1942-1944)- 1997г., 256с. Том III - Под диктатурата на пролетариата (1944-1956) - 1998 г., 356 с. Том IV - Безвремието на комунизма I част (1956-1969) - 1999 г„ 406 с; II част (1969-1989) - 1999 г., 456 с. Том V - РАЗВИДЕЛЯВАНЕ (1989-1999) - 2000 г.
БЕЗСМЪРТЕН И ГЕНИАЛЕН Документална хроника за живота и творчеството на Христо Ботев

сряда, 4 декември 2013 г.

Един велик българин!165 години от рождението на кап. Петко Войвода

165 години от рождението на кап. Петко Войвода (ист. име Петко Киряков Калоянов, /1844 -1900/), български хайдутин, участник в националноосвободителното движение. Роден, през 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко, през 1861 г. съставя чета, с която броди из Беломорска Тракия и Родопите и защитава местното население. През 1864 г. една година учи във Военното училище в Атина. През 1866 г. заминава за Италия, където се среща с Джузепе Гарибалди. Взема участие във въстанието на о. Крит. След разгрома му известно време се скита из Египет, Франция и Италия. През 1869 г. се завръща в родния си край. Сформира отряд, който по-късно получава името Българо-родопска дружина "Защита". Тя развива голяма дейност по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. За активното си участие в разгрома на Родопския метеж през 1878 г. Петко войвода е награден с руски орден. През 1880 г. се установява във Варна. След обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Петко войвода се включва в охраната на южната граница. През 1896 г. участва в създаването на дружество "Странджа" и става негов подпредседател. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Стефан Стамболов Петко войвода многократно е арестуван и интерниран. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му.
Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България - в Чепеларе, на Бунарджика в Пловдив и други. За най-представителен се смята този в Хасково, открит през 1963 година.
През 2004 г. в родното му село Доган Хисар в частен имот е открит негов паметник. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник, редом с този на Джузепе Гарибалди. Ето и снимка от прекрасният филмов сериал, посветен на великия българин.В ролята на Петко Войвода е артистът Васил Михайлов.

петък, 29 ноември 2013 г.

"Вълшебна усмивка желая да дам на всички деца по света..."- Асен Босев и неговата 100-годишнина

С четвъртокласниците на г-жа Недка Чолакова днес училищната библиотека отбеляза 100-годишнината на Асен Босев. Децата рецитираха гатанки, а нарисуваните отговори показваха за недосетливите.
Песен за майката, по текст на поета изпълни класната ръководителка. Гости бяха родители, пом.директорът и зам.председател на училищното настоятелство - г-жа М.Паскалева.
Журналисти от града заснеха и записаха тържеството и карнобатската общественост ще се информира за станалото.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

"Ако искаш да победиш целия свят, победи самият себе си."

192 години от рождението на Фьодор Достоевски
Той казва и "Радвай се на живота, а не на неговия смисъл" Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“ и „Братя Карамазови“. Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си той критикува буржоазията, пред-материалистичния Запад и нихилизма. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм, неговите "Записки от подземието" са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога". Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на 19-ти век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Гогол и Балзак. Въпреки това, най-известни са творбите от последните му години като "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови". Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Достоевски написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета. В училищната библиотека можете на намерите цялото творчество на великия руски писател.

МЕЖДУНАРОДНА СЕДМИЦА НА НАУКАТА И МИРА

МЕЖДУНАРОДНА СЕДМИЦА НА НАУКАТА И МИРА /до 17/. Отбелязва се от 1986 г. по инициатива на Специалния политически комитет на ООН, одобрена е с резолюция 43/61 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1988 г., в седмицата, която включва 11 ноември - годишнина от Компиенското примирие /1918/, сложило край на Първата световна война (1914-1918).

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Любен Каравелов - велик българин!

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!" Някои изследователи сочат 7 ноември 1834г(35). за рождена дата на великия българин Любен Каравелов. Поклон!

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Бележити дати и събития - м.ноември 2013г.

Eто няколко предложения, за отбелязване на възлови дати и събития през м.НОЕМВРИ:
•1. 140 г. от рождението на Божан Ангелов, литературен критик и историк, Директор на Народна библиотека „ Св. Св.Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г. (1873-1958);
•7. 100 г. от рождението на Албер Камю, френски писател, един от създателите на екзистенциалния роман (1913-1960);
•9. 195 г. от рождението на Иван Сергеевич Тургенев, руски писател (1818-1883);
•14. 120 г. от рождението на Александър Алексеевич Лебедев, руски физик (1893 – 1969);
•20. 155 г. от рождението на Селма Лагерльоф, шведска писателка и лауреат на Нобелова награда за литература през 1909 г. (1858-1940);
•22. 180 г. от рождението на Добри Попов Войников, възрожденски учител, писател драматург и журналист, създател на българската драма (1833-1878);
•22. 130 г. от рождението на Сирак Скитник, псевдоним на Панайот Тодоров Христов, поет-символист, художник и театрален критик (1883-1943). През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението;
•22. 100 г. от рождението Асен Босев, български поет и преводач, автор на детско-юношеска литература (1913 – 1997). В училищната библиотека ще намерите подходящи материали и съдействие по посочените дати и събития.

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

АНТИКВАРНИТЕ КНИГИ - ВЕНЕЦЪТ НА ВСЯКА БИБЛИОТЕКА

Училищната библиотека приютява и съхранява 87 книги като своя ценност, своя история, своя гордост! Библиотекарите в продължение на 150 годишната училищна история са опазили това книжно богатство – на 123 години е най-старото издание, а средната възраст на сбирката е 77 години.
Не от XXв., от XIX в. е изданието Лермонтов,”Герой на нашето време”/1890г./в превод на Людмил Стоянов. С пет години по-млада е книгата на историка Г.Димитров, „Княжество България”/1895г./. Преди 111 години е отпечатана и съхранена книгата, разказваща за „Плевен и обсадата му през 1877г.”/1902г./, само броени години след самите събития... На достопочтените 92 години са няколко книги в раздел художествена литература и литературознание. Българите току-що са се сбогували със своя народен поет Ив.Вазов и книгата е вече факт „Прослава на Вазов”/1921г./Сред антикварните книги са три класически произведения: Софокъл, „Едип цар”/1925/, Гьоте,”Клавиго”/1921/ и Байрон,”Манфред”/1922/ в превод на блестящия поет и ерудит Гео Милев.
Дълга е поредицата от книгите-ценности: Н.Бозвели и неговата „Мати Болгария”/1929/, П.Берон и „Извадки от Рибния буквар”/1926/, П.Ю.Тодоров, „Самодива”/1903/...
87 книги, съдържащи историята на достойното българско общество, 87 книги, пазещи знания, ерудиция, обич! Посетете изложбата с антикварни книги, заредете се с доза родолюбие, припомнете си забравени личности, стойности, събития! 28-31 октомври 2013г. - библиотеката при СОУ”Св.св.Кирил и Методий” -гр.Карнобат.

вторник, 15 октомври 2013 г.

159 години от рождението на Оскар Уайлд

На днешната дата в Дъблин, преди 159 години, се ражда Оскар Уайлд – ирландски драматург, писател и поет. Завършва с отличие колежа „Тринити“, а след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира. През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”. След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп.„Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, романи и др. Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън. Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които: • Колко е важно да бъдеш сериозен (1895) • Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892) • Идеалният мъж (1895) • Жена без значение (1893)
Пише и издава 2 сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават. Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и Кентървилския призрак Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898). Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк. Ето няколко мъдри мисли, които и днес звучат актуално и които са доказателство за интелектуалната висота на Оскар Уайлд "Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му." "Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си." "Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш." "Да обичаш значи да надминеш себе си." "Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане." "Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани." "Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново." "Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите." "Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб."

петък, 11 октомври 2013 г.

НА ВНИМАНИЕТО НА НАЧАЛНИТЕ УЧИТЕЛИ!

В училищната библиотека ще намерите сценарии за следните наближаващи дати и събития: • 1 ноември – Ден на будителите; • Здравето е най-голямото богатство; • За да ни е здраво здравето, трябва да го пазим здравата”; • „Училището празнува”; • „На улицата е опасно”; • „Светът е за всички, да бъдем толерантни”; • Сценарий за празника Рождество Христово;
• Нова година.

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

УСМИХНЕТЕ СЕ!

Днес е Световният ден на усмивката. Той се отбелязва всеки първи петък на октомври и е посветен на доброто настроение.
Символ на празника е усмихнато жълто лице-емотикон, което всички сме свикнали да виждаме почти навсякъде. Основател на деня и емотикона е американският график Харви Бел. Той създал усмихнатото лице като част от рекламна кампания през 1963.
Преди да почине през 2001 г., вече на прилична възраст, Харви Бел, окончателно определил своята мисия - той виждал себе си като международен посланик на щастието и измислил този празник - Международен ден на усмивката. Според Бел това трябва да бъде денят "посветен на доброто настроение и добрите дела" и да преминава под мотото: "Направи добро. Помогни на някого да се усмихне". Бел смятал още, че това трябва да бъде ден, в който всеки да се усмихва и да дарява усмивки на околните. Датата е в началото на октомври, защото началото на есента определено има нужда от повече усмивки.
Празникът на усмивката се отбелязва за първи път в американския град Уорчестър, щата Масачузетс на 1 октомври 1999 г. Хиляди ученици от този град изготвят картички с усмихнатото лице, които изпращат на болници и клиники. Това се превръща в национално и международно водещо събитие на новинарските потоци, съобщават от фондацията Worldsmileday.
Специално за този ден пощенските служби на САЩ издават пощенска марка с усмихнатото лице, което се повтаря в чест на този ден и през следващите години.

Днес е рождената дата на един велик изобретател, променил света - българинът ДЖОН АТАНАСОВ

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтон, щата Ню Йорк. Той е първото от 10-те деца в семейството на българин емигрант от ямболското село Бояджик. Получава бакалавърска степен в Щатския университет на Флорида (1925 г.), магистърска - в Щатския университет на Айова (1926 г.), а докторска по философия (физико-математически науки) - в Университета на Уисконсин (1930 г.). После се завръща в Щатския университет на Айова в град Еймс, където работи до 1945 г., първоначално като професор по математика, а по-късно - и по физика. В края на 30-те години той търси начин да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери създава прототипа на първата електронноизчислителна машина (ЕИМ), напълно завършена през 1942 г. В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративна памет, логически схеми като елементи на програма и електронни елементи като носители на данни. След 1945 г. той посвещава остатъка от професионалния си живот на множество правителствени и индустриални проекти, като същевременно ръководи две компании, основани от него. През 1941 г. Атанасов приема Джон Мокли, който се интересува от компютъра му. Какво точно се е случило тогава? Това се разглежда подробно на съдебния процес 26 години по-късно, който е трябвало да изясни дали Джон Мокли и Джон Преспър Екърт са използвали непозволено откритието на Атанасов при създаването на първия (официално дотогава) електронен компютър ЕНИАК през 1942-46 г. Съдът, начело с федералния съдия Ърл Р. Ларсън, се произнася категорично в полза на Джон Атанасов, който е обявен за бащата на компютъра!
"Екърт и Мокли не са изобретили първия автоматичен електронен цифров компютър, а са извлекли основната идея за него от Джон Атанасов." (из заключението на съда в Минеаполис, 1973 г.)
През 1970 г. Джон Атанасов е поканен в България от БАН и му е връчен орден "Кирил и Методий" - първа степен. Това е първата му награда и обществено признание. Второто му посещение у нас е през 1985 г.
Най-голямото отличие през живота си Джон Атанасов получава от ръцете на президента Джордж Буш (баща) - Националния медал за наука и технология. Ученият умира на 91-годишна възраст през 1995 г.