КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР ЗА М.ДЕКЕМВРИ 2011г.

Предлагам Ви културният календар за м. декември. Ако решите извън Коледните и Новогодишни емоции да направите нещо различно в часовете си, посочвам Ви годишнини на видни поети, художници, композитори и учени. Насладете се на колорита на картините на Василий Кадински- руски художник - абстракционист
ДЕКЕМВРИ
01. 115 г. от рождението на Петко Стайнов – български композитор и пианист (1896 – 1977).
02. 115 г. от рождението на Павел Берков – руски библиограф, литературовед и историк на книгата (1896 – 1969).
02. 70 г. от рождението на Калин Донков – български поет (1941).
02. 120 г. от рождението на Ото Дикс – немски художник и график (1891 – 1969).
03. 145 г. от излизането на в.“Македония” под редакцията на П. Р. Славейков в Цариград (1866 – 1872).
05. 220 г. от смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт – австрийски композитор и диригент (1756 – 1791).
05. 65 г. от рождението на Хосе Карерас – испански оперен певец със световна известност (1946).
05. 110 г. от рождението на Уолт Дисни – американски аниматор, филмов продуцент, сценарист и режисьор (1901 – 1966).
10. 190 г. от рождението на Николай А. Некрасов – руски писател, поет и публицист (1821 – 1877).
10. 160 г. от рождението на Мелвил Дюи – американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание Library journal, разработил Десетичната клисификация (1851 – 1931).
11. 100 г. от смъртта на Христо Г. Данов – български възрожденски книгоиздател и книжар (1828 – 1911).
12. 145 г. от рождението на Андрей Ляпчев – български политик (1866 – 1933).
12. 120 г. от рождението на Константин Петканов – български писател, белетрист и публицист (1891 – 1952).
12. 190 г. от рождението на Гюстав Флобер – френски писател, белетрист (1821 – 1880).
12. 100 г. от смъртта на Димитър Бояджиев – български поет (1880 – 1911).
15. 115 г. от рождението на проф. Христо Вакарелски – български етнограф и фолклорист (1896 – 1979).
16. 145 г. от рождението на Василий Кандински – руски художник – абстракционист (1866 – 1944).
18. 110 г. от рождението на Димитър Ненов – български композитор, пианист, музикален педагог (1901 – 1952).
25. 140 г. от рождението на Александър Скрябин – руски композитор и пианист (1871 – 1915).
27. 440 г. от рождението на Йохан Кеплер – немски астроном, математик, физик и философ (1571 – 1630).
29. 115 г. от рождението на Давид Сикейрос – мексикански художник (1896 – 1974).

СВЕТЛИ КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ, БЪЛГАРИ!

БЪДНИ ВЕЧЕР
Един от най-важните семейни празници - посветен на дома, на семейството, на огнището. В различни краища на страната ни се нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. По стара традиция стопанинът запалва специален пън в огнището- Бъдник, наричан още бъдняк, коладник, бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор. Това е специално подбрано и запазено за Бъдни вечер дърво, чийто огън се поддържа през цялата нощ. По горенето на бъдника се познава каква ще бъде идната година - ако гори буйно- годината ще бъде щедра и добра. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята, под иконостаса. на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Гозбите са постни - варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб, ошаф, туршии, лук, чесън, мед, орехи, вино. Прави се и питка с паричка в нея. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, ръкавица, напълнена с житни зрънца, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна, вързани за него с червен конец, босилек и чесън, сърп. Вечерята трябва да бъде прекадена. Започна рано, та да узреят рано житата. По време на вечерята хората не бива да стават, за да лежат квачките над яйцата и да измътят пиленца. Ако някой стане, трябва да е приведен - за да се превиват житата от зърното... Най-старият мъж прекадява трапезата - да се прогонят злите сили от масата. Прекадяват се всички помещения и стопанските- също.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. При разчупването стопанинът казва:"Ела, Боже, да вечеряме!" Първото пърче хляб се слага под иконата на св.Богородица. Момите слагат залъг от хляба под възглавницата си - да им се присъни бъдещия жених.От тестото на погачата се правят и малки кравайчета -колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви годината. Трапезаната не се вдига цяла нощ, за да не избяга късметът.
КОЛЕДА
Тогава идват коледарите - момци, готови за женене, водени от станеник. Той носи обредно дръвче - клон със 7 разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чемшир, пуканки, червени конци, сушени сливи, стафиди. Коледарите обхождат всички домове, благославят семействата и къщите им:
"Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донесли
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки,
и овновци виторожки.
Станинине, господине,
тебе пеем, домакине!
Стопаните даряват коледарите с колачета, дребни пари, месо, сланина, брашно, вино, сушени плодове. С част от дареното момците се веселят, другото даряват на черквата, на училището, на читалището...
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това могат да видят само праведните. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска - сбъдват се желанията!
ДЯДО КОЛЕДА
Добрият старец е чакан с нетърпение от децата. Неговата история започва преди повече от 1700 години. Свързана е с живота на св.Николай, роден в Петра - Мала Азия през 280г. Св.Николай помагал на бедните, на хората, изпаднали в беда, на моряците. Помогнал на разорен жител на Петра да ожени трите си дъщери, като тайно пускал през прозореца кесии жълтици за всяка едно от тях. Бащата се скрил и видял, че това е св.Николай. Историята е пренесена от холандските моряци в родината им. Те започнали да поднасят скришом подаръци на децата си в чест на светеца на 6 декември, скрити в чорапи, окачени на камината. На холандски името на светеца е Синтър Клаас или Синт Николаас. Обичаят е пренесен и в Америка от холандски преселници. Синтър Клаас става Санта Клаус и започнал да се свързва с Коледа. През 1822г. Клемент Кларк Мур пише поема, посветена на дъщеря си, в която разказва как св.Николай обикаля света с шейна, теглена от елени. А Томас Наст рисува през 1881г. усмихнат белобрад старец, облечен в червени дрехи. Така образът на Санта Клаус - Дядо Коледа става завършен. Дядо Коледа носи подаръците. А всъщност името на празника в християнския календар е РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО- на 25 декември.
КОЛЕДНАТА ЕЛХА
Един от най-ярките символи на празника! Счита се за християнски обичай, но е символ още от древността. В древен Египет са украсявали палмите, германските племена по-късно са украсявали вечнозелени дръвчета, за да отпразнуват най-късия ден на годината - 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от дърветата. Чак в 1597г. започнали да украсяват цели дървета. Вечнозелените дървета символизират вечен живот, а триъгълната форма на елхата- Света Троица. Постепенно украсата става все по-богата и пъстра.
"ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ!"
На 24 декември 1818г. свещеникът от Оберндорф Йозеф Мор дал свои стихове на приятеля си Франц Грубер, който бил църковен органист и учител. Учителят написал мелодията върху листи с начертани петолиния и се подготвил за вечерна служба . Към полунощ песента "Тиха нощ, свята нощ!" била изпята и моментално получила одобрението на присъстващите в храма богомолци. Тази великолепна рождественска песен била написана първоначално за акомпанимент на китара, защото органът на църквата бил повреден. След отминалите празници и поправката на органа, Франц Грубер изпял песента пред акордьора на пианото. Той бил силно впечатлен и помолил за текста и музиката. Четири сестри - певици я чули и харесали. Включили я в своя песенен репертоар, с който обикаляли по градове и пеели. Така, обикаляйки цяла Австрия и Германия, четирите сестри дарили прекрасната песен на хиляди християни. От тихото градче Оберндорф, "Тиха нощ, свята нощ!" се разнася из цяла Европа и по света и може да бъде чута във всеки християнски храм и дом по Коледните празници.
Коледа - тя носи за всички нас "венец" от любов, вяра и надежда!

КОЛЕДА! ЕДИН ПРАЗНИК-МНОГО ТРАДИЦИИ

Англия: Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от 6 пенса. В менюто преди десерта е включена супа от костенурка и, разбира се, пуйката. В навечерието на Коледа и на следващия ден по улиците могат да се видят многобройни карнавали и тайнствени пиеси, изпълнени от маскирани актьори. Костюмите на артистите са изработени от дълги широки ленти. Лов на лисици и преплуването на река са също традиционни празнични занимания.
Холандия: От векове наред Sinter Klaas /Дядо Коледа/ идва от Испания по средата на ноември. Всички го посрещат на пристанището. И тръгва Дядо Коледа да види дали децата са били послушни. Тази "проверка" продължава до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой-не. При отпътувмането на Дядо Коледа, децата започват да пишат писма. Приговтят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете подканват пристигането му. Постоянният спътник на Дядо Коледа е Черният Пиет- той носи подаръци за непослушните деца.
Дания: Четирите седмици преди Коледа, датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат 4 свещи и запалват първата. И така- всяка неделя, до Коледа палят следващата свещ. Втората е посветена на приготвянето на сладкишите/непременно с канела/. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са украсени в зелено и червено. В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име ЖУЛ, който много прилича на снежен човек.
Италия:На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много , но общото между тях е голямата козуначена кифла, която служи за Коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и змиорки. Традиционната пуйка е за обяда на 25-и. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5 януари вечерта, точно преди да се появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците. На непослушните деца се полага само парченце въглен, изработено от захар.
Швеция: Там Коледа е нещо свещено. Построява се специален лунапарк. Празниците започват още от 1 декември. На 13 декември- деня на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони от по 4 свещи и пеят фолклорни песни. Яде се херинга и ориз с канела, сервирани на червена покривка. Един дух, който определя съдбите, е назначен да раздава подаръците.
Испания: Коледа при испанците е семеен празник. Хората са по домовете си и чакат литургията в полунощ. Пирът започва след това: моруна, кестени и пуйка- в Южна Испания, бадемова супа и гъска- в Северна Испания. Десертът е бадемов сладкиш с мед.
Германия: И в Германия празникът е преди всичко семеен. Младите идват при по-възрастните, където и да се намират. Всички сядат около богато украсена трапеза, за да хапнат традиционни немски специалитети- гъска с ябълки и сладкиши със стафиди.
Франция: Там всяка област празнува различно. Още на 1 декември всяко дете получава шарен каледнар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада- малко лакомство. На 24 декември се отваря и най-голямото прозорче. Семейството похапва пуйка с кестени, миди, охлюви, риба, гъши дроб...
Гърция: Тържествата са тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и се разваля 12 дни след това, точно на Йордановден, или Фота, както го наричат гърците. На Бъдни вечер се яде като при нас- ошаф, баница, щрудел, боб. Коледуването е почти като при нас. Коледа и при гърците е семеен празник - всички отиват заедно на църква, всички похапват после свинското, печената пуйка със зеле, баклавата. Подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гърците. Това е техният Дядо Коледа.

ДНЕС ЧЕСТВАМЕ СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.
Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“
Св. Климент, Охридски Архиепископ бил ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3050 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид.
Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.
"Този велик наш отец и светилник на България- казва житиеписецът- е роден от европейските мизи, които повечето хора знаят за българи... Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис и след него сина му Михаил, който за пръв път се нарекъл Цар на българите, и ги убедил да управляват по християнски обичаи. След това той ръководел целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Христос... Измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрия Кирил..."
В училищната библиотека можете да прочете още и още за този велик, свят българин и да съберете предпразнично голяма доза патриотизъм и човеколюбие.

ЛОЗИНКА ЙОРДАНОВА разказва в книгата си "Българска народна митология" за Коледните традиции и радости

НАЙ-ВЪЛШЕБНАТА НОЩ
Коледарите се сбогуваха със стопаните и им обещаха, че догодина пак ще дойдат. Тази нощ само те можеха да я направят най-вълшебната! Те са пратеници към "Горната земя"- към Бога! Те Бог богуват, път пътуват, друм друмуват. Тяхната дума се чува от Бога. Те са вълшебници, които разговарят с него:
Станинине, господине, коладе ле,
господине, болярине!
Бог се кани да ти дойде,
и въз бога сбор ангели-
мож ли бога да посрещнеш,
да посрещнеш, да нагостиш!
Отговаря стар старейо:
Мога, мога добре дошъл,
добре дошъл, нека дойде!
Дал ми господ, та си имам...
Стопанинът има всичко- и пшеница загария, и девет бъчви с руйно вино, и мед от пчелите, и врани коне, и бели овчици, и синове, и снахи, които ще нагостят и Бог, и ангелите...
Коледарите известяват, че росица роси, тревица никне, паун я пасе, пера му капят, моми ги сбират, китки вият, на момци ги дават... Те славят Бога и от негово име пожелават на всеки дом:
Колко звезди в ясно небе,
толко здраве в тази дружина!
Колко здравец в планината,
толко здраве в тая къща!
Тази нощ радост трябва да има и за стари, и за млади! Всички са чеда на Бога!...
Виелицата прегърна благословениците и те забързаха по засипаната пъртина. Слънцето не трябваше да ги види, преди да са внесли благослов във всеки дом. Свидетел им е само Зорницата, която ги следва, но скоро и тя щеше да се загуби в светлината на деня!
След като се сбогували с коледарите, многолюдното семейство на дядо Васо и баба Неда с трепет очакваше нови вълшебства - да потропа Дядо Коледа на прага или тихо да мине, да остави даровете и да си отиде...
Зимният вихър звънна в прозореца. Всички се заслушаха в

ЛЕДЕНАТА ПРИКАЗКА НА СЕВЕРНЯКА

-Чувате ли приказката на вятъра? - тайнствено прошепна дядо Васо. - Той слиза от далечния север. Долавяте ли как се задъхва?
Децата притихнаха, като че виждаха образа му - страшен и могъщ. Развихрил дългите си коси от ледени висулки, той се спускаше през комина и разпалваше бъдника. Искрите се понасяха нагоре като подгонени. А вятърът свиреше в клоните на стария орех, блъскаше вратата. На двора изтрещя дървеният капак на градинското плашило.
- Дядо, наистина ли ще дойде Дядо Коледа?-наруши мълчанието Рада, най-малката му внучка, дошла от големия град, за да срещне празника и ваканцията в бабината "приказна" старинна къща. Навън и се видя страшно и тайнствено. Тя си мислеше за Снежната царица - сестрата на виелиците, за нейната ледена планина и смразяваща хубост... Детето потръпна.
Забелязал тревогата на Рада, дядо Васо спокойно подхвана:
- Добър старец е Дядо Коледа, деца! Виелицата няма да го спре. Вече е впрегнал елените и шарената му шейна, препълнена с подаръци, препуска насам. Работливите му джуджета знаят мечтата на всяко дете и са измайсторили чудни подаръци. В тази нощ радостта трябва да прелива - родило се е Божие чедо! Нали чухте коледарите каква песен пееха :"Тебе пеем, домакине, Бога славим!"
- Дядо!-прекъсна го Рада. - Ти като кадеше трапезата, каза:"Ела, Боже, да вечеряме!", пък той не дойде.
- Милата ми!-рече дядо Васо. Бог е горе в небесата. Той направлява хората да вършат добрини, а на злите трудно прощава. И всеки от нас трябва да го повика в душата си, за да го води винаги доброто.
- А Дядо Коледа Бог ли го праща?- пита озадачено Рада.
-Виж, Дядо Коледа е нещо друго. Него ние, хората, сме го съчинили - мъдър и добър, радост да ни носи в тази празнична нощ. Наричаме го Дядо Коледа, други народи му казват Санта Клаус, трети - Миколаш. Много имена има той. Негов побратим е Дядо Мраз, който идва пък на Нова година. Но важното е, че Дядо Коледа го има навред по земята и всеки дом го очаква с вълнение.
- Ето ти, какво било! Дядо Коледа бил човек-приказка... Така ли? Ама, че работа! - учудено прошепна Рада. Думите и се заплитаха вече. Клепачите и бяха натежали за сън.
- Много се разбъбрихме, деца - каза дядо Васо. - Хайде, притворете очи, че утре ви чакат нови радости и нови изненади! Дано поне в съня си го видите Дядо Коледа! - укори себе си мислено той, задето беше сринал детската илюзия.
Къщата утихна. И вятърът като че ли беше се изморил - не блъскаше по вратите, не люлееше безмилостно овошките. Над клисурите през разкъсаните облаци проблясваше високо зорницата...
А една ръка тайно щеше да остави под зеленото дръвче подаръци за всеки.
Зората слизаше бавно по рътлите. Петли се надпреварваха да известят утрото на най-големия празник. Коледа е!

КОЛЕДА ИДВА ! ДА Я ПОСРЕЩНЕМ ПОДОБАВАЩО!

В училищната библиотека има 2 сценария за Коледно тържество. Единият е със заглавие "Коледа в Европа", а другият - "Рождество Христово". Ако още не сте направили своя избор, заповядайте. Сценариите са в сп."Начално образование": бр.6/2007 и бр.6/2010г.
Коледен спомен
Тичат коледни вихри, понесли
от комините светли искри.
И за празника мил точно днес ли
коледарчето цъфна в зори?
С дъх на прясно опечена пита,
на ошав, на тамян и на бор,
грее нашата къща честита,
залюляна сред снежния двор.
Мама с поглед лицата ни гали
и подрежда трапеза с любов,
а баща ми свещичката пали
за молитвено свят богослов.
Става тихо и светло. Сияят
по прозорците снежни брези.
От дъха на горещата стая
разтопено кристалче пълзи.
И, упит от вълшебна наслада,
виждам как през тамянния дим,
на прозореца кротко присяда
Богородица с Божия син...
Атанас Цанков

24 - ноември - 185 г. от рождението на Карло Колоди – италиански белетрист и публицист , автор главно на книги за деца (1826 – 1890)

Карло Лоренцини (на италиански Carlo Lorenzini), който взима творческото си име Колоди (Collodi) от родното място на майка си, е италиански писател и журналист.

Автор на книгата „Приключенията на Пинокио“, която започва да излиза в подлистник към „Детски вестник“ на 7 юли 1881 година.

Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди, е световноизвестен флорентински детски писател, роден на 24 ноември 1826 г.

По време на войните за независимост на Италия през 1848 и 1860 г., той служи като доброволец в тосканската армия. За интереса му към политиката свидетелстват ранните му литературни творби, както и основаването на сатиричния вестник Il Lampione. Въпреки наложената му цензура през 1849 г., вестникът отново се появява през май 1860 г.

Лоренцини става популярен още през 1856 г. с романа си "In vapore", като паралелно с това развива активна журналистическа дейност и в други политически вестници като "Il Fanfulla". По същото време той започва работа в Комисията по цензурата на театъра и написва няколко сатирични скеча и истории, сред които "Macchiette" (1880), "Occhi e nasi" (1881), "Storie allegre" (1887).

През 1875 г. Карло Лоренцини прави първите си опити в детската литература, превеждайки приказките на известния френския писател Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва "Giannettino", "the Minuzzolo" и "Il viaggio per l'Italia di Giannettino" - поредица, която представя обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и действия на главния герой Giannettino.

Лоренцини е очарован от идеята да използва мили и добродушни, но в същото време мошенически персонажи при изразяването на собствените си убеждения, използвайки алегории. През 1880 г. той започва да пише "Storia di un burattino" ("The story of a marionette"), наречена също така "Приключенията на Пинокио", публикувайки я като подлистник в първия детски вестник в Италия - "Il Giornale dei Bambini".

Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите произведения ще го направят световноизвестен. По подобие на алегорията в историята на най-известния му герой, Пинокио накрая заживява свой собствен живот, отделен от този на своя автор.

Карло Лоренцини умира във Флоренция през 1890 г. и е погребан в базиликата San Miniato al Monte.
"Когато престана снегът, Пинокио с новия си буквар под мишница тръгна по улицата, която водеше за училището и както си вървеше, разсъждаваше за това-онова и строеше в ума си хиляди въздушни замъци, един от друг по-хубави. И си казваше: "Днес в училище искам веднага да се науча да пиша, а вдруги ден ще се науча да смятам. По-късно със способностите си ще спечеля много пари и с първите пари, които влязат в джоба ми, ще купя на татко едно хубаво палто от плат. От плат ли? Ще му го направя от сребро и злато, а копчетата ще бъдат от безценни камъни. И тоя беден човек го заслужава, защото за да ми купи книги и ми даде възможност да уча, остана по риза...при тоя студ! Само бащите могат да правят такива жертви!..."
В училищната библиотека ще научите за всички премеждия на Пинокио - една прекрасна, вечна детска книга!

ДНЕС СВЕТЪТ ЧЕСТВА 90 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ПОЛСКИЯ ПИСАТЕЛ - ФАНТАСТ СТАНИСЛАВ ЛЕМ

"EДИН ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИСЛИТЕЛИ ЕНЦИКЛОПЕДИСТИ" - СТАНИСЛАВ ЛЕМ
Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 в Лвов, Полша (днес градът се намира в Украйна) в семейството на лекар-ларинголог. От 1932 до 1939 г. учи в гимназия в родния си град. Спомените от детските си и младежки години описва по-късно в романът "Високият замък".

През 1940 г. кандидатства в Политехниката, но не е приет. Започва следването си в Лвовския медицински институт, но избухването на Втората световна война го прекъсва. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник механик и заварчик в гараж на немска фирма. Участва в Съпротивата. През 1944 г. Червената армия окупира Полша и страната попада под контрола на Съветския съюз до 1989 година. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада Лвов.

В Краков Лем продължава и завършва следването си в Ягелонския университет. Решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера на военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Работи като младши асистент в научен институт. Пише разкази и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е "Човекът от Марс" (1946) а първата научно-фантастична книга - "Астронавти", излязла през 1951 г.

От 1948 г. писателят работи по романа "Болница Трансфигурация". Той е спрян от комунистическата цензура, въпреки многократните преработки на текста, правени от Лем. Книгата е издадена 8 години по-късно.

През 1953 г. Лем се жени за Барбара Лестняк (лекар по професия), с която се запознава в 1950 г. На 14 март 1968 г. се ражда синът им Томаш.

Периодът 1961 - 1970 г. е изключително ползотворен за писателя. Романите "Едем" (1959), "Завръщане от Звездите" (1961), и особено "Соларис" (1961) му донасят световна известност, затвърдена от "Непобедимият" (1964) и "Разкази за пилота Пиркс" (1968). През 1973 г. Американското общество на научните фантасти (SFWA) го прави свой почетен член. След като Станислав Лем публикува статията "Злочестата фантастика" (1976), в която критикува художествената немощ на жанра, тази привилегия му е отнета.

През 1981 г. получава почетна степен от Вроцлавския политехникум, а по-късно и от Ополския университет, Лвовския и накрая от Ягелонския.

При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г., Лем я напуска и живее зад граница до 1988. В този период са издадени последните му научно-фантастични произведения - "Мир на Земята" и "Фиаско". През 90-те години пише съчинения в областта на футурологията, философията и социологията. От 2000 г. е член на проекта "Полша 2000", намиращ се под егидата на Полската академия на науките.

Станислав Лем умира от сърдечна болест на 27 март 2006 г. в Краков.

В училищната библиотека можете да намерите следните романи на писателя:
"Високият замък"- автобиография - С.,Отечество,1985.
"Звездни дневници" - роман -Варна,Г.Бакалов,1984.
"Кибериада" - С.,Народна младеж,1969
"Приключенията на звездния навигатор Пиркс"-С.,Народна младеж,1981.
"Сенна хрема"- роман -С., Отечество, 1979.
"Соларис"-С., Отечество,1980.
"...Тъмнината, която изпълваше стаята, се сгъстяваше. Чувах стъпки. Стените изчезваха. Нещо се носеше над мен, все по-нагоре, безгранично високо. Пронизан цял, обгръщан, без да бъда докосван, застинах в мрака. Някъде много далече биеше сърцето ми. Съсредоточих цялото си внимание, последните си сили в очакване на агонията. Не идваше. Само ставах все по-малък, а невидимото небе, невидимите хоризонти, пространството, лишено от форма, облаци и звезди, се отдръпваше, ставаше все по-огромно и ме обгръщаше отвсякъде. Аз се мъчех да се вмъквам в нещо, на което лежах, но под мене вече нямаше нищо и мракът вече нищо не скриваше. Закрих лице с ръцете си. Внезапно ръцете ми изчезнаха. Искаше ми се да крещя, да вия..." - откъс от романа "Соларис"

БОРИС ДИНКОВ И НЕГОВОТО ЕСЕ, КОЕТО МУ ДОНЕСЕ СТИПЕНДИЯ ОТ 700 ЛВ.

Природата– това съм аз

/П. Рьоверди/

Есе



И аз, и ти, всички ние, живите същества, сме творения на природата. Тя живее в нас, контролира нашите емоции, подпомага нашия живот, като ни създава благоприятни условия за съществуване и развитие.

Още нашите предци са се замисляли за произхода на живота.

Това е основата за нашата еволюция, напред и нагоре към необятната същност на природата.

Много трудно можем да си представим как природата създава неживата материя в жив, функциониращ организъм.

Тя е като вълшебница, но не с вълшебна пръчица, тя просто създава мен и теб от себе си.

Понякога ми се струва, че светът е враждебно настроен към нас. И за всичко обвиняваме природата – защо ни е създала такива? Едните умни, сдържани, хора с възможности, получили права и привилегии, а други – отритнати, изоставени, забравени сякаш от Бога.

Различните – тези, които имат собствено мнение за нещата, отделили се от останалите, изграждат своя самотен и затворен свят – сякаш участници в пиеса, разказваща за собствената им гибел.

Но нали това е дело на самата природа? В различието се ражда историята. Тя е белег на промяна, на движение напред, а не на застой. Тя е белег на развитието.

Благодарение на това настъпва дългоочакваният момент на раздяла с общото и еднакво мислене и поява на нещо ново, което ще обърне тотално стрелките на времето.

Аз съм различен и уникален спрямо другите. Този до мен е също толкова различен и уникален – и така, и така… Като самата природа!

Ние не сме роботи. Вярно, че човек е социално същество и не може да живее изолиран от обществото, но всеки е уникален по свой собствен начин. Това е природа и ние сме част от нея – добро или лошо, черно или бяло – това е създадено от нея – Майката природа, за да опознаем света по-добре, да вникнем в същността на всеки един – да открием уникалността – двигателят на едно общество.

Още в древността хората са се учили да живеят по силата на природните закони, защото именно природата е показвала пример за устойчивост във вековете, хармония и красота. Но сега, ако погледнем през очите на нашата създателка… Ще видим най-страшното – прекъсната е биологичната връзка между човек и природа. Не осъзнаваме колко е важна тя за нас! Или ако осъзнаваме, не си правим труд да я разберем.

Та нали самата тя е хармонично въздействие на човека върху хаоса. „От пръст си направен и при пръстта ще отидеш” – ритуални думи, които доказват единствено връзката между човека и природата.

Днес човекът знае много и може много. Но понякога забравяме, че живеем по силата на природните закони. Не подозираме дори, че тя – природата, ще ни накаже някой ден, защото сме нарушили тези закони. Та нали тя ни е дарила живот, тя ни е създала, тя ни пази – защо и ние да не се грижим за нея?

Хармонията между нас и природата е невидима. Малко хора могат да я почувстват, да надникнат в нейните тайни.

Понякога природата е тъжна… Или весела. И тя като мен и теб има свои мисли и чувства. Тя се смее и плаче – слънцето раззеленява дърветата, дъжд облива поля и равнини и така ден след ден.

Спирам се за миг и си мисля – ето тя, природата, реагира също като мен – понякога щастлива, друг път тъжна.

А защо не я направим само щастлива? Тя ни дава много, защо не дадем и ние нашата обич, загриженост, топлота?

Трябва да ни боли за всяко откъснато цвете, за всяко отсечено дърво, за всяка изхабена капчица вода. Да живеем в хармония с нея – Майката природа, защото хармонията е необходимост за нашето собствено съществуване. Дисхармонията разболява нас и другото ни „Аз” – природата.

Затова нека се прекланяме пред корените на живота, от които извира и нашата енергия. Да вземаме умерено и даваме всичко от себе си и да се надяваме, че природата ще ни разбере и ще ни пожали заради нашето несъвършенство.

Древните я наричат Бог. Осъзнали са, че разбирателството с божественото е жизнено важно.

Тя, природата е Бог и в нейния храм трябва да влизаме с чисти сърца като за молитва, да се прекланяме пред нейното съвършенство, да си спомняме нейните грижи и да я обичаме и да чувстваме как тя ни отвръща със същото.

БОРИС ДИНКОВ от 9б. кл респектира двама преподаватели - печели конкурсът "1000 стипендии"

Фейсбук дава информация на деветокласникът и още през м. февруари започва борба за участие и за доказване на възможности. Борко събира необходимите документи за участие в престижния конкурс"1000 стипендии" и започва подготовка за есето си. То е на тема "Природата - това съм аз" и е в любимата му сфера - биологията. Есето е написано, консултирано с г-жа Й-Милкова и изпратено - в последния момент и с не особено големи надежди за успех. Но Борис сам опровергава скромността си, защото сподели, че чакането на резултата се проточило толкова дълго, че дори изгубил сън... И така, есето е одобрено, телефонният разговор-изпит - факт. Двама професори от СУ "Кл.Охридски" провеждат диалог с будното момче, изненадани са от високия му стил на изказ, въпросите се конкрезиритат и стигат до детайли - анатомия, изменчивост, екологични фактори, биоценоза... Професорите са впечатлени и препоръчват на Борис филм, който да обогати знанията му - "Другата страна на болестта". Борис е доволен, Борис е горд с успеха си! Обещал е на професорите, че финансовата премия от 700лв. ще употреби едиствено и само за обучение и развитие в областта на биологията и химията. Още едно доказателство за всеки подрастващ е участието и успехът на Борис Динков. Вземете пример, ползвайте знанията си, амбицирайте се и се подгответе - конкурсът "1000 стипендии" ви очаква за следващата учебна година. Покажете на всички и на самия себе си, че можете, че искате и че успявате.

РАДИНА СТАЙКОВА И ПРЕКРАСНОТО И ЕСЕ, ПРОВОКИРАНО ОТ ЧУМАТА НА 21 ВЕК - НАРКОМАНИЯТА

Бързият път към пропастта и бавното изкачване на планината
Есе
16.12.2011г.

Въздухът е наситен с отчаянието на дрипавия наркоман.Виковете,крясъците,мъките ,сълзите рикошират в стените и се завръщат всеки път. И то с пълна сила.Блъскат те право в изнемощялото ти тяло,изсмукват и последната капка живот от теб,докато не осъзнаеш,че това е само началото.Пътят,който си избрал, е труден,ала трябва да го извървиш.Защото ако не го сториш ще си отидеш.Ще си отидеш и никой няма да те помни.
Чувстваш се празен,самотен,бездушен.А в същото време емоциите кипят в теб.Студена пот те облива,горещи тръпки те обземат.В един момент си тук,в студената мрачна стая,а в друг- си на далечна планета,щастлива и красива.Отваряш широко очи,но не виждаш ясно.Защо? погледът ти,вижданията ти са замъглени,заради това,което сам си причиняваш.
Изправяш се бавно,ръждясалите пружини на леглото изскърцват заплашително.Напомнят ти къде се намираш,пред погледа ти се изправя влажната стая,напластена с мухъл в пълния си блясък.Как стигна до тук?Можеше да имаш всичко.Можеше да бъдеш някой.Да постигнеш нещо велико.Да оставиш следа,а сега?Какво си?
Роб,заклещен в собствения си затвор на пристрастяващата нужда за убийствения наркотик.Роб на безсилната ти воля.Поданик на мрачните настроения и емоции.Смазан и пребит от собствената си безпомощност. Отчаян и предаващ се човек. Всеки ден тези мисли те измъчват,жужат непрестанно в главата ти като досадни мухи,които нарушават привидното ти спокойствие. Забиваш изгризаните си нокти в мръсната си,сплъстена коса.Клатиш се в несвяст,блъскаш се отчаяно в стените,докато болката не започне да те убива.Тялото ти отказва да приеме липсата на наркотика.Иска го,нуждае се от него.Дотолкова си се унищожил.Но все още има надежда.Опитвай.Бори се.Не се предавай. Защото когато си чист ти си значим.Не го забравяй.
Умората най-накрая те застига и ти отново се отпускаш върху мръсните завивки на неудобното болнично легло.Нямаш търпение да заспиш,да сънуваш,да забравиш.Затваряш бавно очите си,стискаш здраво,не искаш да ги отваряш,не искаш да се връщаш към сегашното си положение.Надяваш се на един по-добър ден.Затова се отпускаш,доколкото ти е възможно, и потъваш в обърканите си сънища.
17.12.2011г.
Отново същата стая,поредният ден изпълнен с ужасната борба на зависимостта.Не си спомняш как точно се озова тук,но нямаш търпение да излезеш и да живееш.Истински живот.В моментите,в които си с ясно съзнание,спомените преминават през очите ти.Щастието,любовта,смехът.Спомняш си какво беше да имаш семейство.Да обичаш и да бъдеш обичан.Да бъдеш опора на някого.Но после се сещаш как предаде всички,които обичаше.Как се отрекоха от теб.Всичко това те изпълва с бушуващ гняв,но скоро осъзнаваш,че за всичко това си бил виновен ти и твоята наркотична зависимост.Точно така.Не са виновни другите.Не са те,които са ти дали първата доза.Не са те,които те караха да просиш,крадеш и лъжеш, за да си платиш дълговете. Преглътни всичката болка и унижение,преглътни позора и се изправи с горда глава.Бъди този човек,който може да се похвали,че се е преборил със самия себе си.Който е успял в борбата срещу отровата.Изчистил се е и продължава да е чист.Не за другите-за себе си.Защото ти не искаш просто да съществуваш – искаш да живееш и то да живееш пълноценно.
Вече си забравил дори как изглеждаше слънцето.От толкова дълго време не си виждал слънчева светлина,затворен в тази неприветлива стая.Кожата ти всеки ден вехне от липсата на нежния допир на лъчите на зората.Превръщаш се в човек на сенките,криещ се в тъмнината от собственото си Аз. Защото знаеш,че разрухата се крие точно в теб.
18.12.11
Още седем дни до Коледа.Спомняш си приятната миризма на току що украсеното коледно дърво.Красивите светлини,ухаещите гозби на масата,веселите лица,подаръците,сплотеността на семейството.Спомените са велико нещо.Те могат както да те сломят,така и да те мотивират да постигнеш всичко.Те са тези ,които ни крепят в нещастните моменти – нашите криле към свободата.Мислите ти отскачат от момент на момент,припомняйки ти цялото щастие,което си имал.Всичко това ти липсва.Искаш да си го върнеш.И ще го!Просто се БОРИ!Не спирай да си го повтаряш.Волята е най-добрият ти съюзник!Вярвай,че ще успееш и ще го направиш!
Ето,че ще дойде ден,в който ще се събудиш с прояснена глава и дори слънцето да не грее в стаята ти,ще си вътрешно огрян и стоплен.Цялата тази топлина,ще бъде удовлетворението ти от извоюваната победа над зависимостта.Ако нямаш цел,нека тази бъде твоята.Стреми се към това толкова чисто чувство – на свободата.Защото всичката тази болка,която си изпитал,си струва.Дълбоко в себе си ти го знаеш!Не губи частицата вяра в теб,която те поддържа жив.Не потъвай в отчаянието,а се издигни от дъното с гордо вдигната глава.Пречистен и зареден със сили да продължаваш да се бориш,защото смисълът на съществуването ни е във вечната борба!
Радина Стаматова Стайкова

КОНКУРСЪТ”1000 СТИПЕНДИИ” ПОДПОМАГА ТАЛАНТЛИВИ УЧЕНИЦИ

От четиримата премирани възпитаници на нашето училище, се запознахте с Дарина Радостинова от 10в кл. и нейното есе по мисъл на Майка Тереза "Най-добрият ден- днешният". Сега ще се запознаете със следващия талант, който се казва Радина Стайкова и е от 11б кл. Представяме ви тези ученици с огромна гордост, защото те покриват представата за успешните утрешни хора, те имат мечти и ги постигат и така показват на себе си, на близките си, на света, че са хора с качества и възможности. Радина е написала есе по мисъл на великия писател-фантаст Жул Верн със заглавие:"Ще дойде ден, когато науката ще изпревари фантазията" с много жар и вдъхновение. Радина обича да чете книги, да пише есета, мечтае да стане журналист и писател. Телефонният разговор-изпит, който е втората част от конкурса "1000 стипендии", както и при Дарина, е бил по-трудната част. Студеният административен глас е задавал въпрос след въпрос... Какво чете, защо харесва Граф Монте Кристо, а не Робинзон Крузо, какво мисли за силата на журналистиката, за политиката, за позицията на младите хора, за какво ще изхарчи предоставените и от конкурса 700 лв. - стотици въпроси, докато изпитващият прецени, че отсреща стои момиче с възможности, с висока просветеност, с амбиции и стремеж към постигане на мечтите си. Прочетете есето на Радина и ще се уверите в удивително правилния избор на специалистите от конкурса "1000 стипендии" за подпомагане на талантлив млад човек. Помислете и за себе си - искате ли и какво, ще опитате ли и вие да участвате догодина в конкурса "1000 стипендии"?! Ще намерите ли в себе си дързост и вдъхновение да покажете характер и талант...


„Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията”
Жул Верн

Есе


Дете на ХХІ век съм и разсъждавам върху думите на великия фантаст Жул Верн. „Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията” … Осъзнавам, че днес това за мен почти не е провокация. Мисля, че бъдещето време за писателя от ХІХ век, е моето време. Време, в което науката в много области е изпреварила дори и най-смелите човешки фантазии … от миналите векове… Човекът лети в космоса, прониква в дълбините на морето, изследва земните недра, разбива атома, комуникацията е възможна от която и да е точка на земното кълбо, а технологиите определят ритъма на живот. Медицината се е преборила с болести, които векове са покосявали стотици хиляди, дори клонира … неизброими са постиженията на човешкия ум… И все пак остава у мен въпрос - въпреки бурното развитие на науките – това ли е пределът… или отнесено към вечността, винаги фантазията и мечтите ще бъдат водещи… Ще поразсъждавам…
Питам се – от какво е предпоставено това бурно развитие на науката? След размисъл си отговарям - фантазията и мечтите дават тласък на гения и водят до човешкия прогрес. Нашият свят, светът на XXI век е сбъднал и най-смелите мечти на предците. Дори ги е надскочил!
Векове фантазията е необятната сила на човешкото въображение. Майка на литературата, двигател на науката и прогреса. Фантазията е свобода и безгранична власт, която не може да бъде спряна. Какво е тя? Тя е мястото, където можеш да бъдеш всеки, където знаеш, че можеш да избягаш, да се отпуснеш и да бъдеш единствено и само себе си. Тя не те съди – приема те такъв, какъвто си. Поглъща проблемите, тревогите, радостите, несгодите и ти помага да ги преодолееш, превъплъщавайки ги в творби на литературата, на изкуството и на науката. Фантазията е тази, без която мечтите биха били безплодни, сиви и грозни. Без нея ние се губим в жестокия и безскрупулен свят, завладян от днешните технологии.
Фантазията кара човека да търси и да създава наука, науката е реализирана фантазия – симбиоза – връзка.
Науката! Какво е тя? Тя е плод на човешкия разум, на години, прекарани в изследвания и проучвания с ясната цел човешката фантазия да бъде достигната. Дълго време научните постижения са били единствено блян в човешкото съзнание, но ето, че настъпиха времена, в които науката, достигнала невероятни висоти, прави света ни зависим от нея. Ала дали това не вещае немислими последствия? Дали и доколко са застрашени екосистемата и съществуването на човечеството от онова, което е плод на човешкия прогрес? А ако неразумно се използва?! Какво следва – глобално затопляне, изчезващи видове, природни катаклизми, ядрени катастрофи…?!
Възможно ли е човешкото въображение да бъде надминато? Дали нашата фантазия не се оказва пагубна за съществуването ни? Къде е границата между научното и фантастичното?
Като малка често вечер исках майка ми да чете пасажи от книгата „Капитан Немо” на Жул Верн. Макар да бях дете и да не проумявах тайните на сюжета, книгата винаги успяваше да ме завладее по свой уникален начин. Подводниците, моряците, чудовищата, капризите на бурния океан, всичко това за мен беше един свят на магията. Чувствах се като Алиса в страната на чудесата. Майсторството на автора, съчетал фантазията с науката, изпреварвайки с години своето време, буди и днес в мен удивление. Множество хора, чели произведенията на Жул Верн вярват, че той е предсказал подводницата, самолета, полета до Луната… на учените е останало само да конструират…
При много автори се забелязва това – интелект, гений, роден в различно време, създава творби – като машина на времето. Предприели пътешествие в бъдещето, измисляли невероятни научни постижения, те надминават най-смелите си мечти. Защото човешкото въображение е най-верният спътник на науката към прогреса. Къде бихме били сега, ако умовете ни не се стремяха непрекъснато към невъзможното и не го постигаха?
Човешкият стремеж е необятен. От най-древни времена живеят доказателства за това. Историята на Дедал и Икар е един от първите примери за човешките копнежи и възможности. Желанието на човека да постигне свободата и да полети в небосклона е изконно и вечно. И ето, че полетът в небесата вече е възможен и толкова лесно достъпен. Самолети, хеликоптери, парапланери, балони, совалки, космически кораби… – човек докосва синевата, лети и преодолява пространства.
Древните хора не познавали природата, нямали развита наука, но още в зората на цивилизацията се опитвали да намерят обяснение за всичко, което ги заобикаля. Раждат се митове и легенди… Фантазията на древните била тяхна опора към опознаването на капризите на природата. Мечтата на Икар и Дедал продължава да живее във времето, а човекът да мечтае мащабно за времето си – много примери в литературата - човекът да преодолее земното притегляне и да познае други светове, други планети, да срещне други мислещи същества …. За ХІХ, та дори и за ХХ век - било невъзможно, фантастично. Героите пътуват в открития космос, в необятната тишина и свобода, покоряват чужди светове – само във фантазията. Днес науката, вдъхновена от въображението на човека, е на път да осъществи и тази мечта. Покорява и този връх … За първи път човек полита в космоса, за първи път совалка достига Луната… Победата на човечеството се оказва точно тази крачка, която дава началото на едно ново време. Време, лишено от предразсъдъци. Време, в което човечеството бележи огромен научен прогрес. Но защо? Защото точно това събитие отприщва съзнанието на хората. Показва им, че могат да мечтаят. Дава им надежда.
Науката и фантазията започват да работят усилено заедно за развитието и покоряването на нови върхове.
Но точно това дългогодишно партньорство изведнъж се превръща в съперничество. Дали тази наука е способна да изпревари безграничната фантазия? А възможно ли е прогресът да се обърне срещу нас? Постигнатото да се окаже заплаха?!
Науката убива ли искрата, магията в живота, или просто и помага да гори по-силно?
Фантазията е призма, през която човек пречупва нещата в своето въображение по свой начин. Тя е тази, чрез която откриваме причудливите форми в облаците, тази, която ни кара да виждаме отвъд границите на възможното. Материалното, видимото представлява точно тази фантазия. Тази фантазия, изразена чрез науката, която ни помага да разберем колко мащабни могат да бъдат нашите мечти и блянове. Постиженията обаче могат да донесат както полза, така и вреда. Днешният ден го доказва…
Науката е в нас и както твърди Галилей: „Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие в себе си.” Дали съвременните технологии, плод на научния гений, не са в известна степен заплаха? Какво би станало с нашия свят без интернет? А ядрените централи? Не е ли опасно нещо, което не можеш да контролираш?
За мен науката е нещото, без което не можем. Дотолкова е навлязла в ежедневието ни, че се оказва така, че без нея животът ни е немислим. Докато фантазията представлява този пламък, който дава живот на научното и строгото. Тази искра, която подържа нашето общество. Ала напоследък забелязвам / тъй като обичам да следя новините/, че тази искра е на път да се превърне в жесток пожар. Всичко, което се случва около нас е плод на прогреса. Атомните бомби, атомните електроцентрали, замърсяванията, природните катаклизми. И още кой знае на колко изненади би ни подложила природата. Тя ни крещи: „Спрете, почакайте и помислете за миг!” Доказва ни, че постъпките ни и решенията, които вземаме, оказват влияние върху всичко. Науката, технологиите са на ход. Те са готови да надминат и най-големите ни фантазии, за да ни покажат какви сме и какво правим. Всичко това е проява на нашата дързост, а в нещо нашите мечти се оказват твърде големи за околния свят. Нима е дошло време, в което науката ще превземе и изпревари фантазията завинаги? Дали?
Дори този момент да е настъпил, аз дълбоко вярвам и се надявам, че след време равновесието ще се възстанови, защото така трябва. Не би трябвало науката или фантазията да доминира. Те трябва да работят заедно, неразделно и непоколебимо, за да могат да помагат успешно на човечеството да постигне това, което иска и от което се нуждае.
Аз съм дълбоко убедена, че човешките способности са безгранични и дълбоко вярвам, че ние сме създадени да се пригодим към всякакви условия. Фантазията е тази, която води и ни дава идеите, а науката ни подкрепя докрай в начинанията ни. Наука – фантазия – двете наши най-добри приятелки, без които бихме били празни. Без които светът би бил друг…

ДАРИНА РАДОСТИНОВА ОТ 10в КЛАС Е ЕДНА ОТ ЧЕТИРИМАТА НАГРАДЕНИ ОТ УЧАСТИЕТО СИ В КОНКУРСА "1000 СТИПЕНДИИ"

И тази година конкурсът "1000 стипендии" приключи с безспорен успех за нашето училище. 599 са раздадените стипендии тази година в цялата страна. Четири възпитаници на нашето училище ще ползват през учебната 2011-2012г. следните елементи от основната стипендия:
· 500лв. за цялата учебна година
· допълнителни 200 лв. под формата на кредит за книги;
· възможност за писмени консултации с видни български учени и специалисти;
достъп до форума на "1000стипендии"





Сега ще се насладите на есето на Дарина Радостинова от 10в кл., която е показала зрялост, интелигентност и амбиция да сподели своята представа за света и за смисъла на важните неща в живота. Мисълта на Майка Тереза е заглавието на есето. Споделете впечатлението си, покажете на Дарина, че наградата и е заслужена!





Е С Е
Най-добрият ден – днешният.
(Майка Тереза)
Денят! Той е символ на новото начало, на светлината, хармонията и доброто. Това е настоящето – тук и сега. Днешният ден не принадлежи на миналото, а на бъдещето. От това какви сме днес, зависи какви ще бъдем утре, а всеки нов ден е ново съ-творение, нов старт. Денят е един малък космос, защото всичко в него е подредено. Всяка сутрин слънцето сменя луната, светлината – мрака. А, когато денят е към своя край, звездите отново обсипват небето, настъпва нощта и всичко започва отначало. Това е кръговратът на живота, в който винаги по-добрата, по-хармоничната половина е тази, в която нещата се случват открито, явно,в светлата половина от денонощието – деня.
Кой е най-добрият ден и кога изобщо един ден може да бъде наречен добър?
Ако сега попитаме десет души какъв е денят им, сигурно шест от тях ще кажат, че денят е ужасен; двама, че е като всеки обикновен ден – монотонен и сив; един, че денят е хубав, просто така, без някаква особена причина; и може би десетият би казал, че денят е прекрасен, защото, събуждайки се сутринта, е видял изгряващото слънце, после се е срещнал с любим човек, а накрая е спечелил нещо от поредната SMS-игра, в която дори е забравил, че е участвал. Един от десет не е много обнадеждаващ резултат, нали? Може би скептиците ще се усмихнат, но аз навярно ще се окажа права. И въпреки че един човек е отговорил, че денят му е прекрасен, едва ли би казал, че най-добрият ден е днешният.
Това е така, защото в модерния свят, в света на вещите и отчуждението, хората все по-трудно се впечатляват от красивото и доброто в ежедневието. Все по-трудно е да забележим онези малки неща, малките жестове, които биха ни направили по-щастливи. Много хора търсят смисъла на щастието в материалните облаги, в скъпите вещи. Новата дреха, новите обувки, новата кола и изобщо всяка нова придобивка може да направи човека щастлив и това не е нещо нередно. Всеки иска да изглежда и да се чувства добре, но не в това е смисълът на живота, респективно и на човешкото щастие. Материалните неща са преходни – ако дадат смисъл на днешния ден, обезсмислят утрешния, защото утре вече ще имаме всичко онова, което сме искали и няма да има на какво да се зарадваме.
Как можем да направим така, че за всеки един ден да казваме: „Най-добрият ден – днешният.”? Може би като променим разбирането си за щастие! Ако за нас денят е хубав, защото сме помогнали на приятел в беда или защото сме се зарадвали на слънчевото утро, на топлата човешка прегръдка, на детската усмивка, то тогава хубавите дни ще са много повече. Когато направиш добро, без да очакваш нещо в замяна, и видиш две очи, които ти казват „Благодаря ти!”, денят ти придобива смисъл, а доброто, което си сторил, някой ден ще ти се върне. Винаги има някой, който да те накара да се почувстваш специален, или нещо, което ще направи денят ти необикновен. Това може да е малък жест от любим човек или просто песента на птичките в парка. Тези неща се усещат! Но за да бъде един ден „най-добрият”, за да бъде животът ни хубав, е нужно първо да бъдем в хармония със себе си, а после и в хармония със света.
Такава е Майка Тереза – жената, за която най-добрият ден е днешният. Тя притежава човешко достойнство и висока нравственост, тя е добра и милосърдна, съпричастна към чуждото нещастие и болка. За нея да помага на страдащите, бедните и болните е висша ценност. Любовта й към ближния я превръща в светица и я прави почитана от милиони хора, известна в цял свят. Това е, което трябва да ни води в живота – добротата, любовта и милосърдието. За да бъдем обичани, трябва да бъдем добри, а когато виждаме, че някой ни обича, ставаме и милосърдни, опрощаваме грехове, радваме се на всичко около нас и очакваме следващия хубав ден.
Ако сме оптимистично настроени, ако се радваме на онова, което имаме и сме изпълнени с любов към хората, денят ни винаги ще бъде светъл и добър. Нека превърнем малките и истински неща от живота, като усмивката, прегръдката, целувката, в символи на деня. Те винаги биха могли да ни зарадват и да ни разкрият добрата страна на нещата, защото такава винаги съществува. Ако живеем така, както е живяла Майка Тереза, водени от любовта, а не от злобата и завистта, ако умеем да ценим красотата на живота, винаги ще можем да кажем, че „най-добрият ден е днешният”.

ЙОРДАН ЙОВКОВ И НЕГОВИЯТ 131 РОЖДЕН ДЕН

Не е кръгла годишнината, но няма как да се спестят думите на обич и преклонение пред таланта на писателя Йордан Йовков. В училище чуваме името и прочитаме разказите му, за да остават те наша неотменна част, една дълбока емоция и вълнение. Неговите разкази се превръщат в притчи, носещи най-дълбоките и ценни човешки емоции - обичта - към любимите хора, към природата, към животните, към света. Любовта към красотата, която често надскача правила и закони - толкова е поразителна и завладяваща! В подкрепа на думите ми ще ви припомня откъс от разказа "Албена":

"...Тя вървеше напред, а след нея двама стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице - от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна..."

Припомнете си разказите на Йордан Йовков - училищната библиотека има богата колекция от творчеството на писателя!

НАРКОМАНИЯТА-МОДЕРНОТО РОБСТВО

Училищната библиотека се сдоби с книгата "ИЗКУСТВО ПРОТИВ ДРОГАТА"

Международният литературен конкурс "Изкуство против дрогата" се провежда от 2003г. под егидата на Областния управител и Община Бургас. В настоящето издание на конкурса участват 192 автори на възраст от 12 до 25 години от България, Република Македония, Молдова и Англия с 220 творби - стихотворения, разкази и есета.

"В началото на века се появи един нов вид робство... днес ставаш роб по своя воля. Това робство се нарича наркомания. не подбира раса, народност, възраст - просто ти слага оковите и ставаш "заключеник" за цял живот." - думи на 15-годишния М.Врабков

Сборникът е покъртителен с проблематиката, с нежните човешки сърца, подменили липсата от обич и внимание с наркотичното блаженство.

"...съвременното общество не ни стимулира да разкрием нашата вътрешна същност и истинското си душевно богатство. То ни налага множество ограничения, карат ни да се нагаждаме към средата както можем. Истинският живот обаче е творчеството." - "Омагьосаният кръг" - есе на Гала Пенкова - 17г. - гр.Монтана

Прочетете сборника и ще откриете част от своите болки и вълнения, ще разберете как да ги надмогнете!

ДНИ НА МИЛАДИНОВЦИ: 1 - 5 НОЕМВРИ 2011

ДНИТЕ СА ПОСВЕТЕНИ НА 150- ГОДИШНИНАТА ОТ ИЗДАВАНЕТО НА ФОЛКЛОРНИЯ СБОРНИК "БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ" НА ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ В ЗАГРЕБ НА 24 ЮНИ 1861Г. ОТ ХЪРВАТСКИЯ ЕПИСКОП ЙОСИП ЮРАЙ ЩРОСМАЙЕР.

"Дай си вера, милна щерко,

ке загинеш уще млада,

на пуста младос неодена,

на рухо неносена,

на оро ненаиграна,

на песни ненапеана"

Биографията на великите българи- будители можете да прочетете в училищната библиотека, както и да се насладите на необятното народно творчество, събрано и съхранено от братята Димитър и Константин Миладинови.

Дните, посветени на братя Миладинови, са под подкрепата на Министерство на културата, Министрество на образованието, младежта и науката, Българско национално радио, Българска национална телевизия.

45години без прекрасния лирик ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ

Да си припомним живота и творчеството ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ - днес е датата, в който сме се разделили завинаги с този прекрасен поет

Веселин Ханчев е роден на 4 април 1919г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и след това Юридическия факултет в Софийски университет. Печатал стихове още като ученик, а по-късно сътрудничил на в."Литературен глас". Участвал в Отечествената война. Редактирал е сп."Република"и е участвал в редколегията на сп."Младежка трибуна" и "Младеж". Бил е началник на Радио София, артистичен секретар в Народната опера, драматург на Сатиричния театър, завеждащ отдел на сп."Пламък". Интелектуалец и талант, оставил в българската поезия прекрасни стихове. На 4 ноември 1966г. българската културна общественост се разделя с Веселин Ханчев. Днес, 45 години по-късно, ние си спомняме за него, неговите стихове и неговите заслуги за културното ни битие.


"Да бъдеш Колумб

всеки миг от живота си.

Да откриваш земи и звезди,


Да откриваш пространства и хора.

В сърцето си малко да сложиш

големия свят

и далечните пътища..." /"Поет"/