Казват ми, че съм оптимистка. Не спирам да мечтая и да вярвам, че мечтите ми са постижими.
Разбирам в какъв свят живея, но колкото и трагично да е, вярвам, че нещата ще се оправят. Както обичам да казвам:"Всяко нещо има край и безредието, в което живеем, също". Вярно е, че политиците не правят нищо за обикновения човек, и не разбирам защо на тях им е все едно какво става с българина. Ромите имат повече права в българската държава, а дори името си не могат да напишат. И защо хора като мен- тийнейджъри, след като завършат средно или висше образование, трябва да заминат в чужбина? Защо там те могат да печелят повече, отколкото тук? Нямам намерение да напускам България, но предполагам, че може да ми се наложи да го направя.
Какъв искам да бъде животът ми? Искам да живея в чиста и богата държава, да не се срамувам да кажа, че живея в България.
Естествено, има две възможности. Първата е България да се превърне в тотално пропаднала държава, в която живеят само роми, а навсякъде по улиците, тротоарите, реките и къде ли не да има изхвърлени отпадъци. Българите да са тотално бедни, ако изобщо са живи, а по новините да дават информация за поредния загинал в катастрофа или умрял от глад. Това е България в момента. Втората възможност е това, което мечтая- бекрайно чиста страна, в който няма опаковки и дупки по пътищата, а хората работят и живеят добре, на политиците им пука за нас, а учениците учат, а не ходят на училище само за да пушат. Мечтая България да е една развита, а не разбита страна. Ако всеки втори започне да мисли за това и да се страе да няма несправедливост, мръсотия и проституция, всичко ще е по-добре. Аз вярвам и се старая да направя родината си едно по-добро място за живеене. Но един човек от няколко милиона е нищо, нали! Затова бих ви помолила: направете нещо за мен и за децата си, старайте се България да е по-красива, дори само на външен вид. Всичко зависи от вас и от мен!
Десислава Тончева - 12 клас, Ямбол
Литературен конкурс на в.Гимназист, бр.35/2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар