ДАРИНА РАДОСТИНОВА ОТ 10в КЛАС Е ЕДНА ОТ ЧЕТИРИМАТА НАГРАДЕНИ ОТ УЧАСТИЕТО СИ В КОНКУРСА "1000 СТИПЕНДИИ"

И тази година конкурсът "1000 стипендии" приключи с безспорен успех за нашето училище. 599 са раздадените стипендии тази година в цялата страна. Четири възпитаници на нашето училище ще ползват през учебната 2011-2012г. следните елементи от основната стипендия:
· 500лв. за цялата учебна година
· допълнителни 200 лв. под формата на кредит за книги;
· възможност за писмени консултации с видни български учени и специалисти;
достъп до форума на "1000стипендии"





Сега ще се насладите на есето на Дарина Радостинова от 10в кл., която е показала зрялост, интелигентност и амбиция да сподели своята представа за света и за смисъла на важните неща в живота. Мисълта на Майка Тереза е заглавието на есето. Споделете впечатлението си, покажете на Дарина, че наградата и е заслужена!





Е С Е
Най-добрият ден – днешният.
(Майка Тереза)
Денят! Той е символ на новото начало, на светлината, хармонията и доброто. Това е настоящето – тук и сега. Днешният ден не принадлежи на миналото, а на бъдещето. От това какви сме днес, зависи какви ще бъдем утре, а всеки нов ден е ново съ-творение, нов старт. Денят е един малък космос, защото всичко в него е подредено. Всяка сутрин слънцето сменя луната, светлината – мрака. А, когато денят е към своя край, звездите отново обсипват небето, настъпва нощта и всичко започва отначало. Това е кръговратът на живота, в който винаги по-добрата, по-хармоничната половина е тази, в която нещата се случват открито, явно,в светлата половина от денонощието – деня.
Кой е най-добрият ден и кога изобщо един ден може да бъде наречен добър?
Ако сега попитаме десет души какъв е денят им, сигурно шест от тях ще кажат, че денят е ужасен; двама, че е като всеки обикновен ден – монотонен и сив; един, че денят е хубав, просто така, без някаква особена причина; и може би десетият би казал, че денят е прекрасен, защото, събуждайки се сутринта, е видял изгряващото слънце, после се е срещнал с любим човек, а накрая е спечелил нещо от поредната SMS-игра, в която дори е забравил, че е участвал. Един от десет не е много обнадеждаващ резултат, нали? Може би скептиците ще се усмихнат, но аз навярно ще се окажа права. И въпреки че един човек е отговорил, че денят му е прекрасен, едва ли би казал, че най-добрият ден е днешният.
Това е така, защото в модерния свят, в света на вещите и отчуждението, хората все по-трудно се впечатляват от красивото и доброто в ежедневието. Все по-трудно е да забележим онези малки неща, малките жестове, които биха ни направили по-щастливи. Много хора търсят смисъла на щастието в материалните облаги, в скъпите вещи. Новата дреха, новите обувки, новата кола и изобщо всяка нова придобивка може да направи човека щастлив и това не е нещо нередно. Всеки иска да изглежда и да се чувства добре, но не в това е смисълът на живота, респективно и на човешкото щастие. Материалните неща са преходни – ако дадат смисъл на днешния ден, обезсмислят утрешния, защото утре вече ще имаме всичко онова, което сме искали и няма да има на какво да се зарадваме.
Как можем да направим така, че за всеки един ден да казваме: „Най-добрият ден – днешният.”? Може би като променим разбирането си за щастие! Ако за нас денят е хубав, защото сме помогнали на приятел в беда или защото сме се зарадвали на слънчевото утро, на топлата човешка прегръдка, на детската усмивка, то тогава хубавите дни ще са много повече. Когато направиш добро, без да очакваш нещо в замяна, и видиш две очи, които ти казват „Благодаря ти!”, денят ти придобива смисъл, а доброто, което си сторил, някой ден ще ти се върне. Винаги има някой, който да те накара да се почувстваш специален, или нещо, което ще направи денят ти необикновен. Това може да е малък жест от любим човек или просто песента на птичките в парка. Тези неща се усещат! Но за да бъде един ден „най-добрият”, за да бъде животът ни хубав, е нужно първо да бъдем в хармония със себе си, а после и в хармония със света.
Такава е Майка Тереза – жената, за която най-добрият ден е днешният. Тя притежава човешко достойнство и висока нравственост, тя е добра и милосърдна, съпричастна към чуждото нещастие и болка. За нея да помага на страдащите, бедните и болните е висша ценност. Любовта й към ближния я превръща в светица и я прави почитана от милиони хора, известна в цял свят. Това е, което трябва да ни води в живота – добротата, любовта и милосърдието. За да бъдем обичани, трябва да бъдем добри, а когато виждаме, че някой ни обича, ставаме и милосърдни, опрощаваме грехове, радваме се на всичко около нас и очакваме следващия хубав ден.
Ако сме оптимистично настроени, ако се радваме на онова, което имаме и сме изпълнени с любов към хората, денят ни винаги ще бъде светъл и добър. Нека превърнем малките и истински неща от живота, като усмивката, прегръдката, целувката, в символи на деня. Те винаги биха могли да ни зарадват и да ни разкрият добрата страна на нещата, защото такава винаги съществува. Ако живеем така, както е живяла Майка Тереза, водени от любовта, а не от злобата и завистта, ако умеем да ценим красотата на живота, винаги ще можем да кажем, че „най-добрият ден е днешният”.