книгата-прозорец към света

Предоставям ви есето на Радост Добрева от Xа кл., която сподели своите мисли и емоции за книгата и доказа на млади и стари, че тя-книгата има бъдеще и ще има бъдеще. Книгата е символ на интелектуалното и духовно съвършенство. Чрез нея човек получава най-мощното оръжие - да защити себе си. Вниквайки в нея, той се сдобива с мъдрост и проникновеност, с душевно равновесие и спасение. Благодарение на книгата, човек се образова и това му дава възможност да общува по-лесно с околните.

Книгата е полет във всяко кътче от света, а също и в човешката душевност. Тя води към познание, тя пленява с магическите си думи. Ние, младите, живеем във век на техническо развитие и духовен упадък. Успоредно с това, книгата оцелява, съживява и просветлява младите ни сърца и заспалите ни умове. Без книгите животът ни не би имал смисъл, защото човек се ражда и умира , но, сътвореното слово , остава, за да радва и възпитава. За мен хубавата книга е тази, в която дори и отрицателните герои поучават, водят ни към размисъл. Тя е тази, която след време те кара да се върнеш отново към нея, за да почерпиш сладката глътчица мъдрост, която те е пленила завинаги... Потапяш се в нейния свят, в дълбините на познанието и се опитваш да се съизмериш. Хубавата книга те довежда по-близко до така желаната хармония между духа и познанието на собствения ни духовен свят. Книгата ни помага да намерим своята тънка пътечка в големия свят и да покажем своите способности, да претворяваме мечтите си в реалност. Тя-книгата- е моят разумен и опитен приятел, тя ме кара да насоча своята емоционалност във вярна посока, тя ми посочва път, по който са минали милиони люде и ми казва- избери сама, може това да е и твоят път. Затова за мен книгата е своебразен пътеводител - в емицоинален и в практичен смисъл. Тя ми донася мъдростта и способността да намирам правилните решения. Чрез умелото послание на книгата успявам да намеря себе си, нещо, което е невъзможно да направя в огромното интернет пространство. Книгата успява да уравновеси колебливостта ми и да ми посочи правилната пътека, а чрез виртуалните контакти напрежението и несигурността ми нарастват. Интернет-пространството ме кара да изгубвам идентичността си и да се чувствам безпомощна и безлична. Днес ние, младите, предпочитаме да отидем на кафе, да гледаме филм или просто да си губим времето пред това да прочетем книга. Пред компютъра намираме за миг информацията, която ни е нужна и спестяваме времето си да обикаляме по библиотеки и да търсим информацията. Толкова много ми се иска да докажа, че в 21 век има много любознателни млади хора, които ценят книгите и няма да се повлияят от мода - книгата ще остане техният приятел и учител. Защото в книгите намираме своите светове, тя ни поучава, тя ни разбира, тя ни успокоява, тя ни моделира по един прекрасен начин и ние ще си останем нейните верни "фенове".

ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Седмицата на детската книга продължава своя ненатрапчив и мил диалог с вас. Като разказът ми има единствената цел- да сподели опит и, ако някой реши, че е полезен и приятен, да го ползва. И така- стигнахме до 3-тия ден от тази празнична седмица, който в България се провежда всяка година. Дано не ви звучи архаично и демодирано, но без детската книжка, без приказката и детските песни- някой може ли си представи собственото детство?! Не си мислете, че светът и човешките желания са се променили драстично- основните, възловите неща си стоят и, слава Богу, крепят духовния свят на хората. И така , на 14 април , заедно с г-жа Няголова и нейните 4-то класници ще четем вечният , жизнерадостен и непредсказуем Том Сойер. Неговият "родител"- американския писател Марк Твен го увековечава, защото 12-13-годишното момче носи много от чертите на автора и защото момчешките лудости и щуротии са вечни... За Самюел Клеманс - Марк Твен - тази година светът ще отбележи 100 години от смъртта му. "Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин" са повод да си поговорим с децата за приятелството. Затова в края на срещата-разговор-четене всяко дете ще получи дар - крилата фраза от автора за приятелството. Следва продължение...