НИЕ ГРАДИМ БЪДЕЩЕТО

Какъв би бил животът ни без прелестта на природата? Какво бихме правили, ако не можем да се разходим сред дървета и цветя, ако не можем да вдишаме морския бриз, ако не видим полета на първия щъркел или на прелестната лястовичка?... Къде бихме завързвали мартеничките си, ако дърветата не побеляваха от плодните си цветове? Хиляди въпроси можем да си задаваме, свързани с природата и нейните вечни дарове. Те са част от самите нас, ние сме част от природата и се чувстваме безкрайно комфортно в нейните прегръдки. Уханието на земя и цветя, плодовете, които слагаме на трапезата си и изпълват с аромат домовете ни - та това е нашия живот! Знаем всичко това, но даваме ли си сметка, че за да имаме тези прелести, за да живеем пълноценно, трябва да пазим природата . Трябва да и даваме въможност да ни "отглежда" чрез своите дарове. Природата, която ни дава и въздуха, и храната и здравето - тази природа е под заплаха и ние сме тези, които носят заплахата. В стремежа си да си създадем удобства, ние я накърняваме и застрашаваме. Често тя показва тежкия си характер чрез земетръси, бури, наводнения и взема жертви- за да ни покаже, че е жива и че е мощна. Да ни покаже, че ние сме нейните деца и че трябва да я почитаме. Тогава идва мигновението на вина и гузност,тогава се сещаме, колко сме малки и безпомощни пред стихиите на природата... И започваме да се питаме за БЪДЕЩЕТО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ. Ние, по възрастните, сме категорични, че трябва да направим всичко възможно и да опазим прекрасното и многообразие и красота, които ни осигуряват човешко съществуване. Говорим, създаваме фондации, измисляме състезания и форуми, учим децата в училище и в университети, че това е важно, че това е съдбоностно , защото няма по-прекрасно място за нас, хората, от това , наречено планета ЗЕМЯ. Естествено, развитието на цивилизацията руши природни общности и вериги, за да даде удобство на хората в битуването ни. Но как да направим така, че да съвместим и двете неща - да имаме цивилизационно развитие, и да опазим природата с нейното пълнокръвие и многообразие?! Този сложен казус стои пред световната общественост и по него работят хиляди експерти. Самите ние, българите, имаме десетки еко организации и фондации, които развиват огромна дейност за опазване на растителните и животински видове. Създадени са Червени книги, в които са изредени защитените видове, България е разделена на "защитени" територии, издадат се постановления и нареждания, свързани с опазването на видовете... В размножителните периоди се контролира уловът на животни, риби и птици. Правят се поредица от инициативи, за да се запази еко равновесието, за да можем да се наслаждаваме на зелена и красива природа, да чуваме птичи песни... Екологичното сдружение "За Земята" извършва колосална дейност, насочена към енергийните източници. Целта на сдружението - да влезе в програмите на училищата екообучение - е повече от похвална и с голямо бъдеще. "Екопак" се бори с липсата на навици за разделно събиране на отпадъци, което също бавно , но сигурно става част от битуването на съвременния човек. Неизброими са инициативите и , съответно, добрите постижения, свързани с опазването на природата. Последната европрограма - да се изследват и проучат живите организми в Черно море, започва да тече. Всички форми на живот ще се търсят в продължение на няколко години и ще се види реалното състояние на биоживотът в нашето прекрасно Черно море. Ще се обмислят разумни програми и перспективи за неговото бъдещо опазване , което ще осигури на поколенията тази толкова красива и жизненоважна морска среда. Почистването на плажните ивици, на природните резервати, еко бригадите, "събуждането" на енергията и съзнанието на хората към природата и нейното бъдеще, е в ход и аз съм оптимист, че ще се овладеят доста от негативите. Още повече, че ние, българите, сме напредничав народ и бързо осъзнаваме важните и ценните неща, с които да се съобразим и опазим. Мисля, че ако се ползват медиите активно в тази посока, ако в училищата се говори постоянно и се създават инициативи, свързани с опазването на природата- фактите ще бъдат изненадващо добри. Има една прекрасна идея- след всеки училищен изпит, в който се ползват стотици листове хартия, да има кампании за залесяване. След години, когато порастналите ученици се събират за техните юбилейни абитуриентски балове, ще могат да видят своите "деца"- вече порастналите дървета и ще знаят, че са оставили една цивилизационна следа и че се отблагодарили на природата по един достоен начин. Песимист съм по отношение на глобалните природни проблеми, където обикновения човек няма достъп и възможност за контрол и участие. Топенето на ледниците, затоплянето на климата и др. тревожни природни симптоми са в ръцете на политици и държавници, които да регламентират проблемите и да контролират спазването на законите. Ще привърша с мисълта на Пиер Буаст:"Всичко, което е противно за природата, е противно за обществения порядък." Да бъдем и занапред хора и природа- един неразделен тандем на живота, красотата и хармонията.

Какво означава да си библиотекар

Деница Начева от 7а кл. днес изживя библиотекарски вълнения. В деня за ученическото самоуправление тя си избра тази позиция и на финала сподели, че е доволна от избора си. Деница е от ученичките, за които всяка учителка си мечтае- прилежна, спокойна, ученолюбива, възпитана и красива. В училищната библиотека има късмет и записа 3 нови читателя- ученици от II кл., направи им читателски карти и им обясни правилата. Освен това научи как се подрежда книжния фонд в една библиотека, как се нареждат книгите на стелажите и други библиотекарски детайли. Оказа се, че предпочита да чете книги на хартиен носител, а не от монитора на компютър. Разбрала е, че информацията в интернет не винаги е вярната и затова книжните формати си остават за нея "класика" в познанието. Сподели, че си е харесала бъдеща професия - актриса, ако не - зъболекар. От сега опитва да покаже артистични дарби в младежката формация под ръководството на г-жа Д.Милкова и се надява, ако всичко е наред и се справи, да продължи напред. Пожелавам и да успее и да има след време професия-хоби. Денят на ученическото самоуправление помага да децата да осмислят своите приоритети и това е достатъчно основание такъв ден да се нарече полезен и ползотворен.

Какво е книгата за мен

Книгата- прозорец към света! Но какво може да ни даде една хартия с плътно наредени една до друга букви?! Повярвайте- може да даде много! Какво сме ние, хората, без книгите, отживелица ли е вече да се чете? Тези и много други въпроси си зададох във връзка с наближаващия Световен ден на книгата. И отново се връщам към вече банализираното определение, че книгата е прозорец към света и още- че без нея са бедни народите. Заставам напълно зад тези твърдения и още- смятам, че четенето въобще не е демоде. Напротив, фактите са показателни - всеки ден в света се произвеждат хиляди-милиони копия на различни произведения. Помислете си какъв огромен успех жънат авторите на бестселъри! Обичам да чета и това за мен е удоволствие, независимо каква книга- художествена или научна. За мен е истинска тръпка да разлиствам страниците и да търся развитието на действието... От древността до днес се пише и чете- и днес четем Омир, Езоп, Декамерон,Шекспир и откриваме днешните проблеми и радости. А какво да кажа за Библията- най-четената в света книга- всеки трети християнин в света я е чел и я чете. Не мога да не отбележа съпоставката на книгата с високите технологии - хартиеният носител все по-често се подменя с електронен. Само с едно кликване на мишката се пренасяш в света на другия автор и неговата творба. Логично е да се помисли и за това, че милиони дървета ще бъдат пощадени и няма да се превърнат в книги, ако са качени на електронен носител. Бъдещето ще покаже вярната посока, но книжката, която трябва да опазим, книжката, която, разлиствайки, ни ухае на печатарско мастило, книжката, която води мисълта ни далече-далече и ни кара да се вълнуваме- това е нещо велико и не ми се иска да изгубя неповторимото усещане. Впечатлил ме надписът в читалищната библиотека "Човек си личи какъв е, по това, как се грижи за книгите си!"Намирам , че това е абсолютно вярно- по отношението ти към книгата си личи нивото на собствената ти култура. И за финал ще споделя, че независимо от формата на книгата, ще бъда неин почитател и ще се възползвам от знанията и мъдростта, с която ще ме дари и чрез които ще покорявам света! Василена Костова Георгиева - Xб кл. при СОУ"Св.св.Кирил и Методий" - гр. Карнобат

ЗАЩО СА НИ КНИГИТЕ?

Предстои Световният ден на книгата, печата и авторското право /23 април/ и помолих няколко ученика да напишат есе, посветено на книгата и нейното бъдеще. Пръв се отзова ЖЕЛАН ЖИВКОВ ДАНЕВ - 12а кл. Прочетете го- думите са просто излишни!

ЗАЩО СА НИ КНИГИТЕ
Ако никой не прочете този текст, то ще се потвърди теорията ми, че през XXI век четенето на буквичките, обединени в думички, извезани в редове по белите странички, не е сред любимите занимания на подрастващите. Какво трябва да направим тогава- нали целта на всички ни е да направим децата щастливи? Нали затова те получават за десетия си рожден ден iPod, а не "Приключенията на Том Сойер"?
Книгата е дебела и тежка! Не може да се побере в малката дамска чантичка "Gucci". Ако някой случайно се излъже и прочете книга, получава титлата "зубрач". Този случаен зубрач получава винаги високи оценки. Майка му и баща му се гордеят с него, но нямат пари да му купят дори свестен компютър. Той и не иска. Получава всичко, което желае- книгите. Пренася се в несъществуващи царства и като героя от новата игра на Blizzard се справя със змейове и чудовища. Той изучава всички науки, които се преподават в училище. Участва в конкурси за стихотворения и есета. Въпреки, че е още млад ученик смята, че благодарение на множеството книги, които е прочел, има оформена гледна точка по важните проблеми на съвремието. Печели конкурс след конкурс. По всичко личи, че го чака бляскаво бъдеще. Завършва университета със специалността, по която мечтае да работи. Мечтае, но тази мечта се превръща в утопия, защото няма място за реализация. Всички работни места са заети от чанти "Gucci" и от гелосани господа с глуповат поглед. Ръцете на тези господа са мръсни като парите, които незаслужено прибират и като пода, до който се кланят, щом шефът ги приближи. Зубрачът, който цял живот е учил и се е лишавал от забавленията на гелосаните господа, за да може да постигне нещо в живота си, се превръща в страдалец. Работи за мизерна заплата като чистач в училище. По съсухреното му, преждевременно остаряло лице се чете загубата му с битката на времето. Той, също като Далчевия лирически герой, е осъзнал, че е пропилял живота си в четене на книги, в изучаване на науки и в трупане на знания, които няма да са му полезни. Защо е правил това? Защо не е отивал на партита, чиято цел е да се напиеш? Сега щеше да е като другите - да печели хубава заплата, да работи това, което иска. Дори щеше да си има хубава приятелка, макар и само заради парите си. Искал е да играе честно? Никой не играе честно. Всеки търси интрига, от която да може да извлече нещо. Липсват тези красиви идеали, които са описани от възрожденските ни автори. Никой не проявява жертвоготовност за дадена кауза, защото той се нуждае от помощ, а не я получава. Доброто съществува само в книгите, но защо ни е да сме добри, щом никой не е добър към нас? Животът е прекалено различен от изкуството, а и съвременното значение на думата "изкуство" все повече се отдалечава от книгата. Хората предпочитат да слушат музика, изпълнена с насилие и груби думи, пред това да морят очите си с "Баскервилското куче" на А.К.Дойл. Явно книгата изостава и все по-често е изоставяна в някой шкаф, където скоро бива забравена. Защо са ни тези хартийки с дебели корици и милиони буквички? Не четем ли достатъчно, когато в киното гледаме тричасовия филм по седма част на Хари Потър или когато се приберем вкъщи и от 10ч. до 19ч. гледаме маратон на седми сезон на Stargate/ със субтитри/? Защо са ни книгите? Те свършват толкова бавно и изискват толкова търпение. Не те оставят да излизаш с приятели, не те оставят да си доспиш. Думите се вливат в мозъка ти и започваш да се чудиш:"Какво следва?" Сънуваш героите от книгата, събуждаш се и започваш да четеш...Не ти дават миг спокойствие и те карат да съпреживяваш всичко, заедно с героите. Ами ако се случи нещо лошо? Кому е нужно да пише лоши работи? Нали четем, за да избягаме от заобикалящото ни зло? Да, но не се получава, защото книгите отразяват действителността, макар и по магичен начин. Те могат само да ни накарат да се замислим върху тази действителност и да се опитаме да я променим. Всичко зависи от нас, ние сме бъдещето. Това е плашещо. Книгата е плашеща. Да я смачкаме и да си запалим огън. Да изпълним предсказието на Рей Бредбъри /451 градуса по Фаренхайт"/ и да превърнем стените в домовете си в огромни телевизионни екрани, защото не се нуждаем от книгата, която ни показва пътя. Ние си имаме чантички "Gucci" и iPod. Друго не ни трябва!