През 1887г., на 28 март, в Копривщица се ражда Димчо Дебелянов, последното, шестото дете в дома на Вельо и Цана. Нерадостно е детството на малкия Динчо - баща му умира, когато е само на 9 години и семейството се обрича на глад и мизерия... Пловдив, София, Ихтиман са градовете, в които пораства и живее своя кратък, само 29 годишен живот.
Талантът, който напира за изява, кара младия човек да търси съмишленици, и ги намира в лицето на тогавашната интелигенция. Кумир на младия поет е Пенчо Славейков, а малко по-късно и Яворов. Пейо Яворов прозира таланта на чародеецът-бохем, Пенчо Славейков остава скептичен, относно дарованието му, което впоследствие животът опровергава. Трудното битуване налага на Димчо поемане на скучни административни дейности. Междусъюзническата война и последвалата я Първа Световна война влизат в живота на младия поет, за да му го отнемат бързо, на 2 октомври 1916 г.в покрайнитите на Демир Хисар, Гърция. 15 години по-късно тленните останки на поета са пренесени в родната Копривщица, в основите на дънер, в който е укривана документацията от Априлското въстание. Скулпторът Иван Лазаров е изработил "Майката", която "в кротък унес чака своето дете"
.
Да си припомним Димчо Дебелянов - нежният романтик, който и днес вълнува поколенията и ни прави по-добри, по-внимателни и по-българи! Как жадно гледах в твоите очи,
о, дивно хубав цвят на пролетта.
Неугасимий жар на любовта
как жадно чаках в тях да поличи.
И как безумна бе ми радостта,
кога дочух гласът ти да звучи:
- Ела, изгряха твоите лучи -
на щастието златний ден наста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар