Пенчо Славейков-народолюбец и антимонархист, хуманист и демократ

На 30 януари 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература. Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866г. в град Трявна. Пенчо Славейков написва много стихотворения в края на 80-те и първата половина на 90-те г. - „Бащин край“, „Любимий падишах“, „Дим до Бога“, „Манго и мечката“, „Цар Давид“ и други. Той пише и интимна лирика, която събира в първата си книга „Момини сълзи“. През 1892 г. Славейков заминава в Лайпциг да следва философия, където създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Безспорен ерудит и интелектуалец, Пенчо Славейков определя стойността на художественото произведение така: "Художественото произведение най-първо се цени за своята вътрешна стойност и хармония, тоест единството на формата със съдържанието…" В училищната библиотека ще намерите творчеството на Пенчо Славейков. Заповядайте!