Наближи ли 24 май и някак естествено и напористо изникват емоциите, свързани с училището, учителите, приятелите, празника. Казани са толкова много благодарствени думи за учителите и като че ли все са недостатъчни. Разбираме го доста след като сме приключили с училищните трепети, носим любовта и благодарността към своите учители като най-свиден спомен и дар. Оценяме техните усилия, техните заслуги, че са успели да ни научат на основните неща. Дълго след като сме излезли от училище не знаем как да поздравим и как да поговорим с тях, защото носим в съзнанието си респекта и уважението към нашите просветители. Какви добри думи да добавим към днешните учители?! Как да им кажем, че ги обичаме и че съжаляваме за тревогите, които им създаваме с нашата неконтролируeма младост? Тази толкова отговорна, невротизираща и благородна професия, която днешните млади хора най-често не искат да практикуват. Защото знаят, че за да си учител, трябва да имаш голямо сърце , в което да побереш любовта си към учениците в няколко десетки години...Съвремените ученици, като нас, по-възрастните, ще търсят своите учители , за да открият в очите им стаената любов и нежност. И ще носят тази любов и нежност през целия си живот. Тази любов ще им дава усещането за вечна младост и радост от живота. Затова- нека в навечерието на 24 май да поздравим всички учители в СОУ"Св.св.Кирил и Методий"-гр.Карнобат, да им пожелаем здраве и да им кажем- вие сте нашите най-важни личности, след родителите ни и ние ви обичаме!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар