КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР ЗА М.ДЕКЕМВРИ 2011г.

Предлагам Ви културният календар за м. декември. Ако решите извън Коледните и Новогодишни емоции да направите нещо различно в часовете си, посочвам Ви годишнини на видни поети, художници, композитори и учени. Насладете се на колорита на картините на Василий Кадински- руски художник - абстракционист
ДЕКЕМВРИ
01. 115 г. от рождението на Петко Стайнов – български композитор и пианист (1896 – 1977).
02. 115 г. от рождението на Павел Берков – руски библиограф, литературовед и историк на книгата (1896 – 1969).
02. 70 г. от рождението на Калин Донков – български поет (1941).
02. 120 г. от рождението на Ото Дикс – немски художник и график (1891 – 1969).
03. 145 г. от излизането на в.“Македония” под редакцията на П. Р. Славейков в Цариград (1866 – 1872).
05. 220 г. от смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт – австрийски композитор и диригент (1756 – 1791).
05. 65 г. от рождението на Хосе Карерас – испански оперен певец със световна известност (1946).
05. 110 г. от рождението на Уолт Дисни – американски аниматор, филмов продуцент, сценарист и режисьор (1901 – 1966).
10. 190 г. от рождението на Николай А. Некрасов – руски писател, поет и публицист (1821 – 1877).
10. 160 г. от рождението на Мелвил Дюи – американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание Library journal, разработил Десетичната клисификация (1851 – 1931).
11. 100 г. от смъртта на Христо Г. Данов – български възрожденски книгоиздател и книжар (1828 – 1911).
12. 145 г. от рождението на Андрей Ляпчев – български политик (1866 – 1933).
12. 120 г. от рождението на Константин Петканов – български писател, белетрист и публицист (1891 – 1952).
12. 190 г. от рождението на Гюстав Флобер – френски писател, белетрист (1821 – 1880).
12. 100 г. от смъртта на Димитър Бояджиев – български поет (1880 – 1911).
15. 115 г. от рождението на проф. Христо Вакарелски – български етнограф и фолклорист (1896 – 1979).
16. 145 г. от рождението на Василий Кандински – руски художник – абстракционист (1866 – 1944).
18. 110 г. от рождението на Димитър Ненов – български композитор, пианист, музикален педагог (1901 – 1952).
25. 140 г. от рождението на Александър Скрябин – руски композитор и пианист (1871 – 1915).
27. 440 г. от рождението на Йохан Кеплер – немски астроном, математик, физик и философ (1571 – 1630).
29. 115 г. от рождението на Давид Сикейрос – мексикански художник (1896 – 1974).

СВЕТЛИ КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ, БЪЛГАРИ!

БЪДНИ ВЕЧЕР
Един от най-важните семейни празници - посветен на дома, на семейството, на огнището. В различни краища на страната ни се нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. По стара традиция стопанинът запалва специален пън в огнището- Бъдник, наричан още бъдняк, коладник, бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор. Това е специално подбрано и запазено за Бъдни вечер дърво, чийто огън се поддържа през цялата нощ. По горенето на бъдника се познава каква ще бъде идната година - ако гори буйно- годината ще бъде щедра и добра. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята, под иконостаса. на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Гозбите са постни - варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб, ошаф, туршии, лук, чесън, мед, орехи, вино. Прави се и питка с паричка в нея. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, ръкавица, напълнена с житни зрънца, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна, вързани за него с червен конец, босилек и чесън, сърп. Вечерята трябва да бъде прекадена. Започна рано, та да узреят рано житата. По време на вечерята хората не бива да стават, за да лежат квачките над яйцата и да измътят пиленца. Ако някой стане, трябва да е приведен - за да се превиват житата от зърното... Най-старият мъж прекадява трапезата - да се прогонят злите сили от масата. Прекадяват се всички помещения и стопанските- също.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. При разчупването стопанинът казва:"Ела, Боже, да вечеряме!" Първото пърче хляб се слага под иконата на св.Богородица. Момите слагат залъг от хляба под възглавницата си - да им се присъни бъдещия жених.От тестото на погачата се правят и малки кравайчета -колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви годината. Трапезаната не се вдига цяла нощ, за да не избяга късметът.
КОЛЕДА
Тогава идват коледарите - момци, готови за женене, водени от станеник. Той носи обредно дръвче - клон със 7 разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чемшир, пуканки, червени конци, сушени сливи, стафиди. Коледарите обхождат всички домове, благославят семействата и къщите им:
"Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донесли
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки,
и овновци виторожки.
Станинине, господине,
тебе пеем, домакине!
Стопаните даряват коледарите с колачета, дребни пари, месо, сланина, брашно, вино, сушени плодове. С част от дареното момците се веселят, другото даряват на черквата, на училището, на читалището...
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това могат да видят само праведните. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска - сбъдват се желанията!
ДЯДО КОЛЕДА
Добрият старец е чакан с нетърпение от децата. Неговата история започва преди повече от 1700 години. Свързана е с живота на св.Николай, роден в Петра - Мала Азия през 280г. Св.Николай помагал на бедните, на хората, изпаднали в беда, на моряците. Помогнал на разорен жител на Петра да ожени трите си дъщери, като тайно пускал през прозореца кесии жълтици за всяка едно от тях. Бащата се скрил и видял, че това е св.Николай. Историята е пренесена от холандските моряци в родината им. Те започнали да поднасят скришом подаръци на децата си в чест на светеца на 6 декември, скрити в чорапи, окачени на камината. На холандски името на светеца е Синтър Клаас или Синт Николаас. Обичаят е пренесен и в Америка от холандски преселници. Синтър Клаас става Санта Клаус и започнал да се свързва с Коледа. През 1822г. Клемент Кларк Мур пише поема, посветена на дъщеря си, в която разказва как св.Николай обикаля света с шейна, теглена от елени. А Томас Наст рисува през 1881г. усмихнат белобрад старец, облечен в червени дрехи. Така образът на Санта Клаус - Дядо Коледа става завършен. Дядо Коледа носи подаръците. А всъщност името на празника в християнския календар е РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО- на 25 декември.
КОЛЕДНАТА ЕЛХА
Един от най-ярките символи на празника! Счита се за християнски обичай, но е символ още от древността. В древен Египет са украсявали палмите, германските племена по-късно са украсявали вечнозелени дръвчета, за да отпразнуват най-късия ден на годината - 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от дърветата. Чак в 1597г. започнали да украсяват цели дървета. Вечнозелените дървета символизират вечен живот, а триъгълната форма на елхата- Света Троица. Постепенно украсата става все по-богата и пъстра.
"ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ!"
На 24 декември 1818г. свещеникът от Оберндорф Йозеф Мор дал свои стихове на приятеля си Франц Грубер, който бил църковен органист и учител. Учителят написал мелодията върху листи с начертани петолиния и се подготвил за вечерна служба . Към полунощ песента "Тиха нощ, свята нощ!" била изпята и моментално получила одобрението на присъстващите в храма богомолци. Тази великолепна рождественска песен била написана първоначално за акомпанимент на китара, защото органът на църквата бил повреден. След отминалите празници и поправката на органа, Франц Грубер изпял песента пред акордьора на пианото. Той бил силно впечатлен и помолил за текста и музиката. Четири сестри - певици я чули и харесали. Включили я в своя песенен репертоар, с който обикаляли по градове и пеели. Така, обикаляйки цяла Австрия и Германия, четирите сестри дарили прекрасната песен на хиляди християни. От тихото градче Оберндорф, "Тиха нощ, свята нощ!" се разнася из цяла Европа и по света и може да бъде чута във всеки християнски храм и дом по Коледните празници.
Коледа - тя носи за всички нас "венец" от любов, вяра и надежда!

КОЛЕДА! ЕДИН ПРАЗНИК-МНОГО ТРАДИЦИИ

Англия: Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от 6 пенса. В менюто преди десерта е включена супа от костенурка и, разбира се, пуйката. В навечерието на Коледа и на следващия ден по улиците могат да се видят многобройни карнавали и тайнствени пиеси, изпълнени от маскирани актьори. Костюмите на артистите са изработени от дълги широки ленти. Лов на лисици и преплуването на река са също традиционни празнични занимания.
Холандия: От векове наред Sinter Klaas /Дядо Коледа/ идва от Испания по средата на ноември. Всички го посрещат на пристанището. И тръгва Дядо Коледа да види дали децата са били послушни. Тази "проверка" продължава до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой-не. При отпътувмането на Дядо Коледа, децата започват да пишат писма. Приговтят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете подканват пристигането му. Постоянният спътник на Дядо Коледа е Черният Пиет- той носи подаръци за непослушните деца.
Дания: Четирите седмици преди Коледа, датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат 4 свещи и запалват първата. И така- всяка неделя, до Коледа палят следващата свещ. Втората е посветена на приготвянето на сладкишите/непременно с канела/. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са украсени в зелено и червено. В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име ЖУЛ, който много прилича на снежен човек.
Италия:На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много , но общото между тях е голямата козуначена кифла, която служи за Коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и змиорки. Традиционната пуйка е за обяда на 25-и. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5 януари вечерта, точно преди да се появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците. На непослушните деца се полага само парченце въглен, изработено от захар.
Швеция: Там Коледа е нещо свещено. Построява се специален лунапарк. Празниците започват още от 1 декември. На 13 декември- деня на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони от по 4 свещи и пеят фолклорни песни. Яде се херинга и ориз с канела, сервирани на червена покривка. Един дух, който определя съдбите, е назначен да раздава подаръците.
Испания: Коледа при испанците е семеен празник. Хората са по домовете си и чакат литургията в полунощ. Пирът започва след това: моруна, кестени и пуйка- в Южна Испания, бадемова супа и гъска- в Северна Испания. Десертът е бадемов сладкиш с мед.
Германия: И в Германия празникът е преди всичко семеен. Младите идват при по-възрастните, където и да се намират. Всички сядат около богато украсена трапеза, за да хапнат традиционни немски специалитети- гъска с ябълки и сладкиши със стафиди.
Франция: Там всяка област празнува различно. Още на 1 декември всяко дете получава шарен каледнар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада- малко лакомство. На 24 декември се отваря и най-голямото прозорче. Семейството похапва пуйка с кестени, миди, охлюви, риба, гъши дроб...
Гърция: Тържествата са тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и се разваля 12 дни след това, точно на Йордановден, или Фота, както го наричат гърците. На Бъдни вечер се яде като при нас- ошаф, баница, щрудел, боб. Коледуването е почти като при нас. Коледа и при гърците е семеен празник - всички отиват заедно на църква, всички похапват после свинското, печената пуйка със зеле, баклавата. Подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гърците. Това е техният Дядо Коледа.

ДНЕС ЧЕСТВАМЕ СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.
Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“
Св. Климент, Охридски Архиепископ бил ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3050 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид.
Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.
"Този велик наш отец и светилник на България- казва житиеписецът- е роден от европейските мизи, които повечето хора знаят за българи... Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис и след него сина му Михаил, който за пръв път се нарекъл Цар на българите, и ги убедил да управляват по християнски обичаи. След това той ръководел целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Христос... Измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрия Кирил..."
В училищната библиотека можете да прочете още и още за този велик, свят българин и да съберете предпразнично голяма доза патриотизъм и човеколюбие.

ЛОЗИНКА ЙОРДАНОВА разказва в книгата си "Българска народна митология" за Коледните традиции и радости

НАЙ-ВЪЛШЕБНАТА НОЩ
Коледарите се сбогуваха със стопаните и им обещаха, че догодина пак ще дойдат. Тази нощ само те можеха да я направят най-вълшебната! Те са пратеници към "Горната земя"- към Бога! Те Бог богуват, път пътуват, друм друмуват. Тяхната дума се чува от Бога. Те са вълшебници, които разговарят с него:
Станинине, господине, коладе ле,
господине, болярине!
Бог се кани да ти дойде,
и въз бога сбор ангели-
мож ли бога да посрещнеш,
да посрещнеш, да нагостиш!
Отговаря стар старейо:
Мога, мога добре дошъл,
добре дошъл, нека дойде!
Дал ми господ, та си имам...
Стопанинът има всичко- и пшеница загария, и девет бъчви с руйно вино, и мед от пчелите, и врани коне, и бели овчици, и синове, и снахи, които ще нагостят и Бог, и ангелите...
Коледарите известяват, че росица роси, тревица никне, паун я пасе, пера му капят, моми ги сбират, китки вият, на момци ги дават... Те славят Бога и от негово име пожелават на всеки дом:
Колко звезди в ясно небе,
толко здраве в тази дружина!
Колко здравец в планината,
толко здраве в тая къща!
Тази нощ радост трябва да има и за стари, и за млади! Всички са чеда на Бога!...
Виелицата прегърна благословениците и те забързаха по засипаната пъртина. Слънцето не трябваше да ги види, преди да са внесли благослов във всеки дом. Свидетел им е само Зорницата, която ги следва, но скоро и тя щеше да се загуби в светлината на деня!
След като се сбогували с коледарите, многолюдното семейство на дядо Васо и баба Неда с трепет очакваше нови вълшебства - да потропа Дядо Коледа на прага или тихо да мине, да остави даровете и да си отиде...
Зимният вихър звънна в прозореца. Всички се заслушаха в

ЛЕДЕНАТА ПРИКАЗКА НА СЕВЕРНЯКА

-Чувате ли приказката на вятъра? - тайнствено прошепна дядо Васо. - Той слиза от далечния север. Долавяте ли как се задъхва?
Децата притихнаха, като че виждаха образа му - страшен и могъщ. Развихрил дългите си коси от ледени висулки, той се спускаше през комина и разпалваше бъдника. Искрите се понасяха нагоре като подгонени. А вятърът свиреше в клоните на стария орех, блъскаше вратата. На двора изтрещя дървеният капак на градинското плашило.
- Дядо, наистина ли ще дойде Дядо Коледа?-наруши мълчанието Рада, най-малката му внучка, дошла от големия град, за да срещне празника и ваканцията в бабината "приказна" старинна къща. Навън и се видя страшно и тайнствено. Тя си мислеше за Снежната царица - сестрата на виелиците, за нейната ледена планина и смразяваща хубост... Детето потръпна.
Забелязал тревогата на Рада, дядо Васо спокойно подхвана:
- Добър старец е Дядо Коледа, деца! Виелицата няма да го спре. Вече е впрегнал елените и шарената му шейна, препълнена с подаръци, препуска насам. Работливите му джуджета знаят мечтата на всяко дете и са измайсторили чудни подаръци. В тази нощ радостта трябва да прелива - родило се е Божие чедо! Нали чухте коледарите каква песен пееха :"Тебе пеем, домакине, Бога славим!"
- Дядо!-прекъсна го Рада. - Ти като кадеше трапезата, каза:"Ела, Боже, да вечеряме!", пък той не дойде.
- Милата ми!-рече дядо Васо. Бог е горе в небесата. Той направлява хората да вършат добрини, а на злите трудно прощава. И всеки от нас трябва да го повика в душата си, за да го води винаги доброто.
- А Дядо Коледа Бог ли го праща?- пита озадачено Рада.
-Виж, Дядо Коледа е нещо друго. Него ние, хората, сме го съчинили - мъдър и добър, радост да ни носи в тази празнична нощ. Наричаме го Дядо Коледа, други народи му казват Санта Клаус, трети - Миколаш. Много имена има той. Негов побратим е Дядо Мраз, който идва пък на Нова година. Но важното е, че Дядо Коледа го има навред по земята и всеки дом го очаква с вълнение.
- Ето ти, какво било! Дядо Коледа бил човек-приказка... Така ли? Ама, че работа! - учудено прошепна Рада. Думите и се заплитаха вече. Клепачите и бяха натежали за сън.
- Много се разбъбрихме, деца - каза дядо Васо. - Хайде, притворете очи, че утре ви чакат нови радости и нови изненади! Дано поне в съня си го видите Дядо Коледа! - укори себе си мислено той, задето беше сринал детската илюзия.
Къщата утихна. И вятърът като че ли беше се изморил - не блъскаше по вратите, не люлееше безмилостно овошките. Над клисурите през разкъсаните облаци проблясваше високо зорницата...
А една ръка тайно щеше да остави под зеленото дръвче подаръци за всеки.
Зората слизаше бавно по рътлите. Петли се надпреварваха да известят утрото на най-големия празник. Коледа е!

КОЛЕДА ИДВА ! ДА Я ПОСРЕЩНЕМ ПОДОБАВАЩО!

В училищната библиотека има 2 сценария за Коледно тържество. Единият е със заглавие "Коледа в Европа", а другият - "Рождество Христово". Ако още не сте направили своя избор, заповядайте. Сценариите са в сп."Начално образование": бр.6/2007 и бр.6/2010г.
Коледен спомен
Тичат коледни вихри, понесли
от комините светли искри.
И за празника мил точно днес ли
коледарчето цъфна в зори?
С дъх на прясно опечена пита,
на ошав, на тамян и на бор,
грее нашата къща честита,
залюляна сред снежния двор.
Мама с поглед лицата ни гали
и подрежда трапеза с любов,
а баща ми свещичката пали
за молитвено свят богослов.
Става тихо и светло. Сияят
по прозорците снежни брези.
От дъха на горещата стая
разтопено кристалче пълзи.
И, упит от вълшебна наслада,
виждам как през тамянния дим,
на прозореца кротко присяда
Богородица с Божия син...
Атанас Цанков

24 - ноември - 185 г. от рождението на Карло Колоди – италиански белетрист и публицист , автор главно на книги за деца (1826 – 1890)

Карло Лоренцини (на италиански Carlo Lorenzini), който взима творческото си име Колоди (Collodi) от родното място на майка си, е италиански писател и журналист.

Автор на книгата „Приключенията на Пинокио“, която започва да излиза в подлистник към „Детски вестник“ на 7 юли 1881 година.

Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди, е световноизвестен флорентински детски писател, роден на 24 ноември 1826 г.

По време на войните за независимост на Италия през 1848 и 1860 г., той служи като доброволец в тосканската армия. За интереса му към политиката свидетелстват ранните му литературни творби, както и основаването на сатиричния вестник Il Lampione. Въпреки наложената му цензура през 1849 г., вестникът отново се появява през май 1860 г.

Лоренцини става популярен още през 1856 г. с романа си "In vapore", като паралелно с това развива активна журналистическа дейност и в други политически вестници като "Il Fanfulla". По същото време той започва работа в Комисията по цензурата на театъра и написва няколко сатирични скеча и истории, сред които "Macchiette" (1880), "Occhi e nasi" (1881), "Storie allegre" (1887).

През 1875 г. Карло Лоренцини прави първите си опити в детската литература, превеждайки приказките на известния френския писател Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва "Giannettino", "the Minuzzolo" и "Il viaggio per l'Italia di Giannettino" - поредица, която представя обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и действия на главния герой Giannettino.

Лоренцини е очарован от идеята да използва мили и добродушни, но в същото време мошенически персонажи при изразяването на собствените си убеждения, използвайки алегории. През 1880 г. той започва да пише "Storia di un burattino" ("The story of a marionette"), наречена също така "Приключенията на Пинокио", публикувайки я като подлистник в първия детски вестник в Италия - "Il Giornale dei Bambini".

Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите произведения ще го направят световноизвестен. По подобие на алегорията в историята на най-известния му герой, Пинокио накрая заживява свой собствен живот, отделен от този на своя автор.

Карло Лоренцини умира във Флоренция през 1890 г. и е погребан в базиликата San Miniato al Monte.
"Когато престана снегът, Пинокио с новия си буквар под мишница тръгна по улицата, която водеше за училището и както си вървеше, разсъждаваше за това-онова и строеше в ума си хиляди въздушни замъци, един от друг по-хубави. И си казваше: "Днес в училище искам веднага да се науча да пиша, а вдруги ден ще се науча да смятам. По-късно със способностите си ще спечеля много пари и с първите пари, които влязат в джоба ми, ще купя на татко едно хубаво палто от плат. От плат ли? Ще му го направя от сребро и злато, а копчетата ще бъдат от безценни камъни. И тоя беден човек го заслужава, защото за да ми купи книги и ми даде възможност да уча, остана по риза...при тоя студ! Само бащите могат да правят такива жертви!..."
В училищната библиотека ще научите за всички премеждия на Пинокио - една прекрасна, вечна детска книга!