РАДИНА СТАЙКОВА И ПРЕКРАСНОТО И ЕСЕ, ПРОВОКИРАНО ОТ ЧУМАТА НА 21 ВЕК - НАРКОМАНИЯТА

Бързият път към пропастта и бавното изкачване на планината
Есе
16.12.2011г.

Въздухът е наситен с отчаянието на дрипавия наркоман.Виковете,крясъците,мъките ,сълзите рикошират в стените и се завръщат всеки път. И то с пълна сила.Блъскат те право в изнемощялото ти тяло,изсмукват и последната капка живот от теб,докато не осъзнаеш,че това е само началото.Пътят,който си избрал, е труден,ала трябва да го извървиш.Защото ако не го сториш ще си отидеш.Ще си отидеш и никой няма да те помни.
Чувстваш се празен,самотен,бездушен.А в същото време емоциите кипят в теб.Студена пот те облива,горещи тръпки те обземат.В един момент си тук,в студената мрачна стая,а в друг- си на далечна планета,щастлива и красива.Отваряш широко очи,но не виждаш ясно.Защо? погледът ти,вижданията ти са замъглени,заради това,което сам си причиняваш.
Изправяш се бавно,ръждясалите пружини на леглото изскърцват заплашително.Напомнят ти къде се намираш,пред погледа ти се изправя влажната стая,напластена с мухъл в пълния си блясък.Как стигна до тук?Можеше да имаш всичко.Можеше да бъдеш някой.Да постигнеш нещо велико.Да оставиш следа,а сега?Какво си?
Роб,заклещен в собствения си затвор на пристрастяващата нужда за убийствения наркотик.Роб на безсилната ти воля.Поданик на мрачните настроения и емоции.Смазан и пребит от собствената си безпомощност. Отчаян и предаващ се човек. Всеки ден тези мисли те измъчват,жужат непрестанно в главата ти като досадни мухи,които нарушават привидното ти спокойствие. Забиваш изгризаните си нокти в мръсната си,сплъстена коса.Клатиш се в несвяст,блъскаш се отчаяно в стените,докато болката не започне да те убива.Тялото ти отказва да приеме липсата на наркотика.Иска го,нуждае се от него.Дотолкова си се унищожил.Но все още има надежда.Опитвай.Бори се.Не се предавай. Защото когато си чист ти си значим.Не го забравяй.
Умората най-накрая те застига и ти отново се отпускаш върху мръсните завивки на неудобното болнично легло.Нямаш търпение да заспиш,да сънуваш,да забравиш.Затваряш бавно очите си,стискаш здраво,не искаш да ги отваряш,не искаш да се връщаш към сегашното си положение.Надяваш се на един по-добър ден.Затова се отпускаш,доколкото ти е възможно, и потъваш в обърканите си сънища.
17.12.2011г.
Отново същата стая,поредният ден изпълнен с ужасната борба на зависимостта.Не си спомняш как точно се озова тук,но нямаш търпение да излезеш и да живееш.Истински живот.В моментите,в които си с ясно съзнание,спомените преминават през очите ти.Щастието,любовта,смехът.Спомняш си какво беше да имаш семейство.Да обичаш и да бъдеш обичан.Да бъдеш опора на някого.Но после се сещаш как предаде всички,които обичаше.Как се отрекоха от теб.Всичко това те изпълва с бушуващ гняв,но скоро осъзнаваш,че за всичко това си бил виновен ти и твоята наркотична зависимост.Точно така.Не са виновни другите.Не са те,които са ти дали първата доза.Не са те,които те караха да просиш,крадеш и лъжеш, за да си платиш дълговете. Преглътни всичката болка и унижение,преглътни позора и се изправи с горда глава.Бъди този човек,който може да се похвали,че се е преборил със самия себе си.Който е успял в борбата срещу отровата.Изчистил се е и продължава да е чист.Не за другите-за себе си.Защото ти не искаш просто да съществуваш – искаш да живееш и то да живееш пълноценно.
Вече си забравил дори как изглеждаше слънцето.От толкова дълго време не си виждал слънчева светлина,затворен в тази неприветлива стая.Кожата ти всеки ден вехне от липсата на нежния допир на лъчите на зората.Превръщаш се в човек на сенките,криещ се в тъмнината от собственото си Аз. Защото знаеш,че разрухата се крие точно в теб.
18.12.11
Още седем дни до Коледа.Спомняш си приятната миризма на току що украсеното коледно дърво.Красивите светлини,ухаещите гозби на масата,веселите лица,подаръците,сплотеността на семейството.Спомените са велико нещо.Те могат както да те сломят,така и да те мотивират да постигнеш всичко.Те са тези ,които ни крепят в нещастните моменти – нашите криле към свободата.Мислите ти отскачат от момент на момент,припомняйки ти цялото щастие,което си имал.Всичко това ти липсва.Искаш да си го върнеш.И ще го!Просто се БОРИ!Не спирай да си го повтаряш.Волята е най-добрият ти съюзник!Вярвай,че ще успееш и ще го направиш!
Ето,че ще дойде ден,в който ще се събудиш с прояснена глава и дори слънцето да не грее в стаята ти,ще си вътрешно огрян и стоплен.Цялата тази топлина,ще бъде удовлетворението ти от извоюваната победа над зависимостта.Ако нямаш цел,нека тази бъде твоята.Стреми се към това толкова чисто чувство – на свободата.Защото всичката тази болка,която си изпитал,си струва.Дълбоко в себе си ти го знаеш!Не губи частицата вяра в теб,която те поддържа жив.Не потъвай в отчаянието,а се издигни от дъното с гордо вдигната глава.Пречистен и зареден със сили да продължаваш да се бориш,защото смисълът на съществуването ни е във вечната борба!
Радина Стаматова Стайкова

КОНКУРСЪТ”1000 СТИПЕНДИИ” ПОДПОМАГА ТАЛАНТЛИВИ УЧЕНИЦИ

От четиримата премирани възпитаници на нашето училище, се запознахте с Дарина Радостинова от 10в кл. и нейното есе по мисъл на Майка Тереза "Най-добрият ден- днешният". Сега ще се запознаете със следващия талант, който се казва Радина Стайкова и е от 11б кл. Представяме ви тези ученици с огромна гордост, защото те покриват представата за успешните утрешни хора, те имат мечти и ги постигат и така показват на себе си, на близките си, на света, че са хора с качества и възможности. Радина е написала есе по мисъл на великия писател-фантаст Жул Верн със заглавие:"Ще дойде ден, когато науката ще изпревари фантазията" с много жар и вдъхновение. Радина обича да чете книги, да пише есета, мечтае да стане журналист и писател. Телефонният разговор-изпит, който е втората част от конкурса "1000 стипендии", както и при Дарина, е бил по-трудната част. Студеният административен глас е задавал въпрос след въпрос... Какво чете, защо харесва Граф Монте Кристо, а не Робинзон Крузо, какво мисли за силата на журналистиката, за политиката, за позицията на младите хора, за какво ще изхарчи предоставените и от конкурса 700 лв. - стотици въпроси, докато изпитващият прецени, че отсреща стои момиче с възможности, с висока просветеност, с амбиции и стремеж към постигане на мечтите си. Прочетете есето на Радина и ще се уверите в удивително правилния избор на специалистите от конкурса "1000 стипендии" за подпомагане на талантлив млад човек. Помислете и за себе си - искате ли и какво, ще опитате ли и вие да участвате догодина в конкурса "1000 стипендии"?! Ще намерите ли в себе си дързост и вдъхновение да покажете характер и талант...


„Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията”
Жул Верн

Есе


Дете на ХХІ век съм и разсъждавам върху думите на великия фантаст Жул Верн. „Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията” … Осъзнавам, че днес това за мен почти не е провокация. Мисля, че бъдещето време за писателя от ХІХ век, е моето време. Време, в което науката в много области е изпреварила дори и най-смелите човешки фантазии … от миналите векове… Човекът лети в космоса, прониква в дълбините на морето, изследва земните недра, разбива атома, комуникацията е възможна от която и да е точка на земното кълбо, а технологиите определят ритъма на живот. Медицината се е преборила с болести, които векове са покосявали стотици хиляди, дори клонира … неизброими са постиженията на човешкия ум… И все пак остава у мен въпрос - въпреки бурното развитие на науките – това ли е пределът… или отнесено към вечността, винаги фантазията и мечтите ще бъдат водещи… Ще поразсъждавам…
Питам се – от какво е предпоставено това бурно развитие на науката? След размисъл си отговарям - фантазията и мечтите дават тласък на гения и водят до човешкия прогрес. Нашият свят, светът на XXI век е сбъднал и най-смелите мечти на предците. Дори ги е надскочил!
Векове фантазията е необятната сила на човешкото въображение. Майка на литературата, двигател на науката и прогреса. Фантазията е свобода и безгранична власт, която не може да бъде спряна. Какво е тя? Тя е мястото, където можеш да бъдеш всеки, където знаеш, че можеш да избягаш, да се отпуснеш и да бъдеш единствено и само себе си. Тя не те съди – приема те такъв, какъвто си. Поглъща проблемите, тревогите, радостите, несгодите и ти помага да ги преодолееш, превъплъщавайки ги в творби на литературата, на изкуството и на науката. Фантазията е тази, без която мечтите биха били безплодни, сиви и грозни. Без нея ние се губим в жестокия и безскрупулен свят, завладян от днешните технологии.
Фантазията кара човека да търси и да създава наука, науката е реализирана фантазия – симбиоза – връзка.
Науката! Какво е тя? Тя е плод на човешкия разум, на години, прекарани в изследвания и проучвания с ясната цел човешката фантазия да бъде достигната. Дълго време научните постижения са били единствено блян в човешкото съзнание, но ето, че настъпиха времена, в които науката, достигнала невероятни висоти, прави света ни зависим от нея. Ала дали това не вещае немислими последствия? Дали и доколко са застрашени екосистемата и съществуването на човечеството от онова, което е плод на човешкия прогрес? А ако неразумно се използва?! Какво следва – глобално затопляне, изчезващи видове, природни катаклизми, ядрени катастрофи…?!
Възможно ли е човешкото въображение да бъде надминато? Дали нашата фантазия не се оказва пагубна за съществуването ни? Къде е границата между научното и фантастичното?
Като малка често вечер исках майка ми да чете пасажи от книгата „Капитан Немо” на Жул Верн. Макар да бях дете и да не проумявах тайните на сюжета, книгата винаги успяваше да ме завладее по свой уникален начин. Подводниците, моряците, чудовищата, капризите на бурния океан, всичко това за мен беше един свят на магията. Чувствах се като Алиса в страната на чудесата. Майсторството на автора, съчетал фантазията с науката, изпреварвайки с години своето време, буди и днес в мен удивление. Множество хора, чели произведенията на Жул Верн вярват, че той е предсказал подводницата, самолета, полета до Луната… на учените е останало само да конструират…
При много автори се забелязва това – интелект, гений, роден в различно време, създава творби – като машина на времето. Предприели пътешествие в бъдещето, измисляли невероятни научни постижения, те надминават най-смелите си мечти. Защото човешкото въображение е най-верният спътник на науката към прогреса. Къде бихме били сега, ако умовете ни не се стремяха непрекъснато към невъзможното и не го постигаха?
Човешкият стремеж е необятен. От най-древни времена живеят доказателства за това. Историята на Дедал и Икар е един от първите примери за човешките копнежи и възможности. Желанието на човека да постигне свободата и да полети в небосклона е изконно и вечно. И ето, че полетът в небесата вече е възможен и толкова лесно достъпен. Самолети, хеликоптери, парапланери, балони, совалки, космически кораби… – човек докосва синевата, лети и преодолява пространства.
Древните хора не познавали природата, нямали развита наука, но още в зората на цивилизацията се опитвали да намерят обяснение за всичко, което ги заобикаля. Раждат се митове и легенди… Фантазията на древните била тяхна опора към опознаването на капризите на природата. Мечтата на Икар и Дедал продължава да живее във времето, а човекът да мечтае мащабно за времето си – много примери в литературата - човекът да преодолее земното притегляне и да познае други светове, други планети, да срещне други мислещи същества …. За ХІХ, та дори и за ХХ век - било невъзможно, фантастично. Героите пътуват в открития космос, в необятната тишина и свобода, покоряват чужди светове – само във фантазията. Днес науката, вдъхновена от въображението на човека, е на път да осъществи и тази мечта. Покорява и този връх … За първи път човек полита в космоса, за първи път совалка достига Луната… Победата на човечеството се оказва точно тази крачка, която дава началото на едно ново време. Време, лишено от предразсъдъци. Време, в което човечеството бележи огромен научен прогрес. Но защо? Защото точно това събитие отприщва съзнанието на хората. Показва им, че могат да мечтаят. Дава им надежда.
Науката и фантазията започват да работят усилено заедно за развитието и покоряването на нови върхове.
Но точно това дългогодишно партньорство изведнъж се превръща в съперничество. Дали тази наука е способна да изпревари безграничната фантазия? А възможно ли е прогресът да се обърне срещу нас? Постигнатото да се окаже заплаха?!
Науката убива ли искрата, магията в живота, или просто и помага да гори по-силно?
Фантазията е призма, през която човек пречупва нещата в своето въображение по свой начин. Тя е тази, чрез която откриваме причудливите форми в облаците, тази, която ни кара да виждаме отвъд границите на възможното. Материалното, видимото представлява точно тази фантазия. Тази фантазия, изразена чрез науката, която ни помага да разберем колко мащабни могат да бъдат нашите мечти и блянове. Постиженията обаче могат да донесат както полза, така и вреда. Днешният ден го доказва…
Науката е в нас и както твърди Галилей: „Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие в себе си.” Дали съвременните технологии, плод на научния гений, не са в известна степен заплаха? Какво би станало с нашия свят без интернет? А ядрените централи? Не е ли опасно нещо, което не можеш да контролираш?
За мен науката е нещото, без което не можем. Дотолкова е навлязла в ежедневието ни, че се оказва така, че без нея животът ни е немислим. Докато фантазията представлява този пламък, който дава живот на научното и строгото. Тази искра, която подържа нашето общество. Ала напоследък забелязвам / тъй като обичам да следя новините/, че тази искра е на път да се превърне в жесток пожар. Всичко, което се случва около нас е плод на прогреса. Атомните бомби, атомните електроцентрали, замърсяванията, природните катаклизми. И още кой знае на колко изненади би ни подложила природата. Тя ни крещи: „Спрете, почакайте и помислете за миг!” Доказва ни, че постъпките ни и решенията, които вземаме, оказват влияние върху всичко. Науката, технологиите са на ход. Те са готови да надминат и най-големите ни фантазии, за да ни покажат какви сме и какво правим. Всичко това е проява на нашата дързост, а в нещо нашите мечти се оказват твърде големи за околния свят. Нима е дошло време, в което науката ще превземе и изпревари фантазията завинаги? Дали?
Дори този момент да е настъпил, аз дълбоко вярвам и се надявам, че след време равновесието ще се възстанови, защото така трябва. Не би трябвало науката или фантазията да доминира. Те трябва да работят заедно, неразделно и непоколебимо, за да могат да помагат успешно на човечеството да постигне това, което иска и от което се нуждае.
Аз съм дълбоко убедена, че човешките способности са безгранични и дълбоко вярвам, че ние сме създадени да се пригодим към всякакви условия. Фантазията е тази, която води и ни дава идеите, а науката ни подкрепя докрай в начинанията ни. Наука – фантазия – двете наши най-добри приятелки, без които бихме били празни. Без които светът би бил друг…

ДАРИНА РАДОСТИНОВА ОТ 10в КЛАС Е ЕДНА ОТ ЧЕТИРИМАТА НАГРАДЕНИ ОТ УЧАСТИЕТО СИ В КОНКУРСА "1000 СТИПЕНДИИ"

И тази година конкурсът "1000 стипендии" приключи с безспорен успех за нашето училище. 599 са раздадените стипендии тази година в цялата страна. Четири възпитаници на нашето училище ще ползват през учебната 2011-2012г. следните елементи от основната стипендия:
· 500лв. за цялата учебна година
· допълнителни 200 лв. под формата на кредит за книги;
· възможност за писмени консултации с видни български учени и специалисти;
достъп до форума на "1000стипендии"





Сега ще се насладите на есето на Дарина Радостинова от 10в кл., която е показала зрялост, интелигентност и амбиция да сподели своята представа за света и за смисъла на важните неща в живота. Мисълта на Майка Тереза е заглавието на есето. Споделете впечатлението си, покажете на Дарина, че наградата и е заслужена!





Е С Е
Най-добрият ден – днешният.
(Майка Тереза)
Денят! Той е символ на новото начало, на светлината, хармонията и доброто. Това е настоящето – тук и сега. Днешният ден не принадлежи на миналото, а на бъдещето. От това какви сме днес, зависи какви ще бъдем утре, а всеки нов ден е ново съ-творение, нов старт. Денят е един малък космос, защото всичко в него е подредено. Всяка сутрин слънцето сменя луната, светлината – мрака. А, когато денят е към своя край, звездите отново обсипват небето, настъпва нощта и всичко започва отначало. Това е кръговратът на живота, в който винаги по-добрата, по-хармоничната половина е тази, в която нещата се случват открито, явно,в светлата половина от денонощието – деня.
Кой е най-добрият ден и кога изобщо един ден може да бъде наречен добър?
Ако сега попитаме десет души какъв е денят им, сигурно шест от тях ще кажат, че денят е ужасен; двама, че е като всеки обикновен ден – монотонен и сив; един, че денят е хубав, просто така, без някаква особена причина; и може би десетият би казал, че денят е прекрасен, защото, събуждайки се сутринта, е видял изгряващото слънце, после се е срещнал с любим човек, а накрая е спечелил нещо от поредната SMS-игра, в която дори е забравил, че е участвал. Един от десет не е много обнадеждаващ резултат, нали? Може би скептиците ще се усмихнат, но аз навярно ще се окажа права. И въпреки че един човек е отговорил, че денят му е прекрасен, едва ли би казал, че най-добрият ден е днешният.
Това е така, защото в модерния свят, в света на вещите и отчуждението, хората все по-трудно се впечатляват от красивото и доброто в ежедневието. Все по-трудно е да забележим онези малки неща, малките жестове, които биха ни направили по-щастливи. Много хора търсят смисъла на щастието в материалните облаги, в скъпите вещи. Новата дреха, новите обувки, новата кола и изобщо всяка нова придобивка може да направи човека щастлив и това не е нещо нередно. Всеки иска да изглежда и да се чувства добре, но не в това е смисълът на живота, респективно и на човешкото щастие. Материалните неща са преходни – ако дадат смисъл на днешния ден, обезсмислят утрешния, защото утре вече ще имаме всичко онова, което сме искали и няма да има на какво да се зарадваме.
Как можем да направим така, че за всеки един ден да казваме: „Най-добрият ден – днешният.”? Може би като променим разбирането си за щастие! Ако за нас денят е хубав, защото сме помогнали на приятел в беда или защото сме се зарадвали на слънчевото утро, на топлата човешка прегръдка, на детската усмивка, то тогава хубавите дни ще са много повече. Когато направиш добро, без да очакваш нещо в замяна, и видиш две очи, които ти казват „Благодаря ти!”, денят ти придобива смисъл, а доброто, което си сторил, някой ден ще ти се върне. Винаги има някой, който да те накара да се почувстваш специален, или нещо, което ще направи денят ти необикновен. Това може да е малък жест от любим човек или просто песента на птичките в парка. Тези неща се усещат! Но за да бъде един ден „най-добрият”, за да бъде животът ни хубав, е нужно първо да бъдем в хармония със себе си, а после и в хармония със света.
Такава е Майка Тереза – жената, за която най-добрият ден е днешният. Тя притежава човешко достойнство и висока нравственост, тя е добра и милосърдна, съпричастна към чуждото нещастие и болка. За нея да помага на страдащите, бедните и болните е висша ценност. Любовта й към ближния я превръща в светица и я прави почитана от милиони хора, известна в цял свят. Това е, което трябва да ни води в живота – добротата, любовта и милосърдието. За да бъдем обичани, трябва да бъдем добри, а когато виждаме, че някой ни обича, ставаме и милосърдни, опрощаваме грехове, радваме се на всичко около нас и очакваме следващия хубав ден.
Ако сме оптимистично настроени, ако се радваме на онова, което имаме и сме изпълнени с любов към хората, денят ни винаги ще бъде светъл и добър. Нека превърнем малките и истински неща от живота, като усмивката, прегръдката, целувката, в символи на деня. Те винаги биха могли да ни зарадват и да ни разкрият добрата страна на нещата, защото такава винаги съществува. Ако живеем така, както е живяла Майка Тереза, водени от любовта, а не от злобата и завистта, ако умеем да ценим красотата на живота, винаги ще можем да кажем, че „най-добрият ден е днешният”.

ЙОРДАН ЙОВКОВ И НЕГОВИЯТ 131 РОЖДЕН ДЕН

Не е кръгла годишнината, но няма как да се спестят думите на обич и преклонение пред таланта на писателя Йордан Йовков. В училище чуваме името и прочитаме разказите му, за да остават те наша неотменна част, една дълбока емоция и вълнение. Неговите разкази се превръщат в притчи, носещи най-дълбоките и ценни човешки емоции - обичта - към любимите хора, към природата, към животните, към света. Любовта към красотата, която често надскача правила и закони - толкова е поразителна и завладяваща! В подкрепа на думите ми ще ви припомня откъс от разказа "Албена":

"...Тя вървеше напред, а след нея двама стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице - от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна..."

Припомнете си разказите на Йордан Йовков - училищната библиотека има богата колекция от творчеството на писателя!

НАРКОМАНИЯТА-МОДЕРНОТО РОБСТВО

Училищната библиотека се сдоби с книгата "ИЗКУСТВО ПРОТИВ ДРОГАТА"

Международният литературен конкурс "Изкуство против дрогата" се провежда от 2003г. под егидата на Областния управител и Община Бургас. В настоящето издание на конкурса участват 192 автори на възраст от 12 до 25 години от България, Република Македония, Молдова и Англия с 220 творби - стихотворения, разкази и есета.

"В началото на века се появи един нов вид робство... днес ставаш роб по своя воля. Това робство се нарича наркомания. не подбира раса, народност, възраст - просто ти слага оковите и ставаш "заключеник" за цял живот." - думи на 15-годишния М.Врабков

Сборникът е покъртителен с проблематиката, с нежните човешки сърца, подменили липсата от обич и внимание с наркотичното блаженство.

"...съвременното общество не ни стимулира да разкрием нашата вътрешна същност и истинското си душевно богатство. То ни налага множество ограничения, карат ни да се нагаждаме към средата както можем. Истинският живот обаче е творчеството." - "Омагьосаният кръг" - есе на Гала Пенкова - 17г. - гр.Монтана

Прочетете сборника и ще откриете част от своите болки и вълнения, ще разберете как да ги надмогнете!

ДНИ НА МИЛАДИНОВЦИ: 1 - 5 НОЕМВРИ 2011

ДНИТЕ СА ПОСВЕТЕНИ НА 150- ГОДИШНИНАТА ОТ ИЗДАВАНЕТО НА ФОЛКЛОРНИЯ СБОРНИК "БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ" НА ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ В ЗАГРЕБ НА 24 ЮНИ 1861Г. ОТ ХЪРВАТСКИЯ ЕПИСКОП ЙОСИП ЮРАЙ ЩРОСМАЙЕР.

"Дай си вера, милна щерко,

ке загинеш уще млада,

на пуста младос неодена,

на рухо неносена,

на оро ненаиграна,

на песни ненапеана"

Биографията на великите българи- будители можете да прочетете в училищната библиотека, както и да се насладите на необятното народно творчество, събрано и съхранено от братята Димитър и Константин Миладинови.

Дните, посветени на братя Миладинови, са под подкрепата на Министерство на културата, Министрество на образованието, младежта и науката, Българско национално радио, Българска национална телевизия.

45години без прекрасния лирик ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ

Да си припомним живота и творчеството ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ - днес е датата, в който сме се разделили завинаги с този прекрасен поет

Веселин Ханчев е роден на 4 април 1919г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и след това Юридическия факултет в Софийски университет. Печатал стихове още като ученик, а по-късно сътрудничил на в."Литературен глас". Участвал в Отечествената война. Редактирал е сп."Република"и е участвал в редколегията на сп."Младежка трибуна" и "Младеж". Бил е началник на Радио София, артистичен секретар в Народната опера, драматург на Сатиричния театър, завеждащ отдел на сп."Пламък". Интелектуалец и талант, оставил в българската поезия прекрасни стихове. На 4 ноември 1966г. българската културна общественост се разделя с Веселин Ханчев. Днес, 45 години по-късно, ние си спомняме за него, неговите стихове и неговите заслуги за културното ни битие.


"Да бъдеш Колумб

всеки миг от живота си.

Да откриваш земи и звезди,


Да откриваш пространства и хора.

В сърцето си малко да сложиш

големия свят

и далечните пътища..." /"Поет"/