120 години от смъртта на Иван Добровски

Патриотизмът е заложен в гените ти, той ни определя като народ, а всеки от нас като личност. Нека да опознаем своите Будители- Възрожденци, защото на тях дължим знанието за своето минало. Да почетем един достоен българин - ИВАН ДОБРОВСКИ.

Иван Жельов Добровски е просветен деец и общественик от времето на Българското Възраждане. Син на сливенски калпакчия и търговец, Добровски посещава гръцкото училище в града (1819-1821). Поради болест прекъсва учението си и започва работа в бакалски дюкян. След Руско-турската война от 1828-1829 г. семейството му се преселва в Плоещ. Добровски става деловодител на търговеца Параскевас Николау в Одеса, а впоследствие – на вуйчо си А. х. Костов в Цариград. Със спестените от това пари заминава да учи в прочутата тогава школа на Теофилос Каирис на остров Андрос (1836-1839). След закриването ѝ продължава образованието си в Атина (1839-1840). Заедно с други ученици на Каирис Добровски основава Славяно-българско ученолюбиво дружество. През 1840-1847 г. Добровски пътува до Белград, Букурещ, Сливен, Цариград и най-сетне се установява във Виена (1848).

С паричната помощ на Иван Денкоглу и Петър Берон издава там пет книжки на енциклопедичното списание "Мирозрение" (1850-1851). През 1851-1855 г. отново странства из Румъния, Германия и Англия; стига дори до Ню Йорк. Връща се в родината си и учителства в Котел (1855-1859). През 1870 г. издава в Букурещ два броя на подновеното списание "Мирозрение, или Български инвалид". Избран е да представлява Сливен на Първия църковно-народен събор (1871). Посещава Санкт Петербург и подава до император Александър II изложение за освобождаването на заддунавските славяни (1873). През 1874-1879 г. живее в Цариград, но не участва в обществения живот. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от Българската екзархия.

След Освобождението е уредник на Пловдивската библиотека (1882-1883). В Пловдив Иван Шишманов се среща с Добровски малко преди смъртта му и записва неговите житейски спомени. „Той имаше стройно телосложение, внушителна фигура: лице благообразно, чело високо, брада черна и къдрава. Облеченъ беше модерно, винаги спретнато и при спазване на безукорна чистота: дълъгъ рединготъ, бяла джилетка съ златна верижка и чиста гладена яка, която меняше всеки денъ. Правеше почти ежедневно своите разходки съ извънредна точностъ, която напомня разходките на Кенигсбергския философъ Канта. По неговите разходки, които въ Пловдивъ той правеше по станционна улица човекъ можеше да урегулира своя часовникъ. Хранеше се няколко години наредъ въ ресторанта на хотелъ “Родопи”, а по-после въ ресторанта на “Кацигра ханъ”. Живееше въ една стая въ хотелъ “Марица”, въ която никого не пускаше. Въ по-напреднала възрастъ взе да се забелязва известна промяна въ привичките му, най-вече … относно чистотата на облеклото му, както и въ чертите на лицето му. Характеристичната му глава беше добила сходство съ тая на великия английски натуралистъ Чарлзъ Дарвинъ”. Добровски има големи заслуги къмъ отечеството, той не само пръвъ даде поттикъ къмъ изучаването на математическите науки у насъ, но беше и първиятъ проповедникъ на общославянската взаимносъ въ отечеството ни и единъ отъ родоначалниците на българския периодически печатъ. Той беше светла звезда всредъ мрачната нощъ. Безспорно е, че паметта му заслужава дълготрайна почитъ и името му да бъде записано на видно място въ историята на нашето Възраждане!” Емил Стоицов