130 години от рождението на ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ

Ще си припомним живота и делото на един крупен интелектуалец, известен с псевдонима ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ.

Георги Стоянов Златарев, по-известен с псевдонима си Людмил Стоянов, е български писател, поет, преводач и литературен критик. Роден е на 6 февруари 1886 г. в неврокопското село Ковачевица, в семейство на селски учител. След пристигането си в София през 1905 г. Людмил Стоянов осигурява препитанието си с хонорари от преводи. Близо десет години е свързан с издателството на Ал. Паскалев, разпространяващо библиотека „Всемирна литература“. След това повече от две десетилетия прави преводи за издателство „Ив. Г. Игнатов“, но до 9 септември 1944 г. е публикувал преведени творби и книги и в други издателства. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. На фронта заболява от холера. Поетичните му преводи са от руски, украински, белоруски автори. Става съредактор на сп. „Хиперион“ и „Везни“. През 30-те години на 20 век активно участва в антифашистки прояви, в Международния конгрес за защита на културата и мира, който се провежда в Париж през 1935 г. Обвинен, че не е патриот, жестоко е пребит от офицери, забранено му е да публикува свои творби и статии и е интерниран в Пазарджик, а по-късно и в Сомовит. След 9 септември 1944 г. е назначаван на отговорни длъжности в институциите на изкуството и науката. Председател е на Съюза на българските писатели (1946 – 1949). Академик на БАН (1946). Един от основателите на Института за българска литература при БАН (1948) и негов директор (1949 – 1959). Умира на 11 април 1973 г.

Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“.

Остава в литературната история с творби като „Меч и слово“ (1917), „Видения на кръстопът“ (1914), както и със следвоенните си произведения, които бележат сериозен прелом в творчеството му – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и т.н. Изявява се и като драматург и преводач. Първият превод на Людмил Стоянов, издаден в самостоятелна книга, е романът „В навечерието“ на Тургенев през 1912 г. В поредицата от над 50 отделни книги с негови преводи основно място заема руската класическа литература: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой; съветската литература: Маяковски, Н. Островски, Зошченко, Симонов, Лев Касил и др.; световни майстори на словото: Шекспир, Байрон, Едгар По, Джек Лондон и др. Негово увлечение са Лермонтов и Пушкин. Людмил Стоянов превежда не само отделни техни творби, но полага усилия да представи цялостно творчеството им. През 1942 г. издава в свой превод „Съчинения. Пълно издание в 5 тома“ на Лермонтов. Същата година под негова редакция излиза „Пълно събрание в 10 тома“ на Пушкин, където голям брой от стихотворенията и поемите са негови преводи.

За разлика от символистите, познаващи добре френските и немските символистични течения: Лилиев, Траянов, Дебелянов, Ем. Попдимитров, през символистичния период на поетическото си развитие Людмил Стоянов е ориентиран към руската символистична поезия и особено поезията на В. Брюсов. В училищната библиотека ще намерите творчеството на Людмил Стоянов и ще преоткриете таланта на един достоен български творец.