Днес ще си припомним за Никола Фурнаджиев - едно от "седемте чудеса" в българската литература

Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 г. в Пазарджик. Само първите години от детството прекарва в родния си град, след което семейството променя местоживеенето си - Сливен, гр. Елена и пак Сливен. Образованието си Н. Фурнаджиев започва в Сливен, след Първата световна воина учи в гр. Елена и завършва гимназия в гр. Чирпан през 1922 г. По-голяма част от детството и юношеството му минават в Сливен при родителите на майка му. Тук Фурнаджиев прави и първите си поетически стъпки - най-напред под влияние на Вазов, а после на Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Лилиев, Д. Бояджиев. За първи път Фурнаджиев печати свое произведение през 1918 г. като ученик в IX клас в хумористичния вестник "К'во да е". През лятото на 1919 г. заедно с неколцина съученици основават "К’водаистки клуб" и се опитват да издадат свой вестник "Весели страници", но след излизането на първия брой - вестникът е конфискуван, а редакторите - арестувани. През есента на 1922 г. Н. Фурнаджиев се записва да следва медицина в София. Продължава да пише и, както сам отбелязва в спомените си, "в тях все още се чувства влиянието на символизма". През септември, 1923 г. отивайки в Чирпан, той става свидетел на погрома на Септемврийското въстание. Под влияние на обществено-политическата атмосфера в него настъпва дълбока промяна. В поетичните си творби заговаря със свой глас, изразява революционния патос по свой начин, със свои образи пресъздава ритъма па времето. Н. Фурнаджиев става един от първите сътрудници на сп. "Нов път" редактирано от Г. Бакалов. През втората половина на 1925 г. той печата в различни списания, но най-много в "Златорог", на което става редовен сътрудник.

След двегодишно следване в Медицинския факултет Н. Фурнаджиев се записва в Историко-филологическия и завършва образованието си през 1930 г. До 1933 г. работи в Министерството на народната просвета, а след това 4 години е учител в българското училище в Цариград. През 1938 г. се завръща в България, учителства една година в Пазарджик в гимназията и заминава за София, където започва работа в Отделението за основно образование при Министерството на народната просвета. От 1945 г. до 1949 г. е главен редактор на в. "Литературен фронт". След това на два пъти е член на секретариата на Съюза на българските писатели, главен редактор и после завеждащ отдел "Поезия" в издателство "Български писател". От 1961 г. е редактор на сп. "Септември" до 1963 г., когато се пенсионира. Умира на 26 януари 1968 г. Творчеството на Н. Фурнаджиев е събрано в стихосбирките "Пролетен вятър" (1925); "Дъга" (1928); "Свободна родина" (1944); "Велики дни" (1950); "Смели пионери" (1953); "По пътищата ти вървях" (1959); "Слънце над планините" (1961); "Години чудни" (1962); "Най-трудното" (1964); „Родино свидна” (1964) и пътеписите „Между приятели” (1952) и „Пътуване до Чили” (1955). В училищната библиотека ще намерите творчеството на Никола Фурнаджиев. Очаквам Ви!!