Седмица на детската книга /18-22 април/ в СОУ"Св. св. Кирил и Методий" - Карнобат

Училищната библиотека провежда традиционно Седмица на детската книга, в която читателите научават, виждат, рисуват, пеят, съпреживяват творчеството на детски писатели. Тази година кръгли годишнини имат Иван Вазов, Дора Габе и Чичо Стоян, както и Карло Колоди, Роалд Дал, Е.Т.А. Хофман, Оскар Уайлд, Хенрик Сенкевич, Хю Лофтинг. Картички-визитки, Молби на книгата и книгораздели ще радват допълнително децата. Клипове ще онагледят творчеството на прекрасните детски автори - "Матилда", Стас и Нели", Лешникотрошачката", "Щастливият принц", "Доктор Дулитъл", стихове и песни на Вазов, Дора Габе и Чичо Стоян ще озвучат празничните дни. Книгите ще оживеят отново и отново и ще докажат на децата, че са нещо красиво, вълнуващо, интересно и полезно. Ще Ви разказваме и показваме случките и емоциите. Доскоро!

ВАКАНЦИЯ, УРА!

Скъпи ученици, учители и родители, училищната библиотека ще работи за Вас през пролетната ваканция. Възползвайте се, посетете библиотеката, намерете си любимо, ново или необходимо четиво.

През ваканцията имате възможност за множество пролетни емоции - книгата е една от тях! Защото, знаете:

>

Ще Ви чакам и ще Ви помогна при всеки нерешен училищен или друг проблем, свързан с четене и книги!

Днес, 28 март, е рождената дата на един от най-нежните ни поети Димчо Дебелянов

През 1887г., на 28 март, в Копривщица се ражда Димчо Дебелянов, последното, шестото дете в дома на Вельо и Цана. Нерадостно е детството на малкия Динчо - баща му умира, когато е само на 9 години и семейството се обрича на глад и мизерия... Пловдив, София, Ихтиман са градовете, в които пораства и живее своя кратък, само 29 годишен живот.

Талантът, който напира за изява, кара младия човек да търси съмишленици, и ги намира в лицето на тогавашната интелигенция. Кумир на младия поет е Пенчо Славейков, а малко по-късно и Яворов. Пейо Яворов прозира таланта на чародеецът-бохем, Пенчо Славейков остава скептичен, относно дарованието му, което впоследствие животът опровергава. Трудното битуване налага на Димчо поемане на скучни административни дейности. Междусъюзническата война и последвалата я Първа Световна война влизат в живота на младия поет, за да му го отнемат бързо, на 2 октомври 1916 г.в покрайнитите на Демир Хисар, Гърция. 15 години по-късно тленните останки на поета са пренесени в родната Копривщица, в основите на дънер, в който е укривана документацията от Априлското въстание. Скулпторът Иван Лазаров е изработил "Майката", която "в кротък унес чака своето дете"

.

Да си припомним Димчо Дебелянов - нежният романтик, който и днес вълнува поколенията и ни прави по-добри, по-внимателни и по-българи!

Как жадно гледах в твоите очи,

о, дивно хубав цвят на пролетта.

Неугасимий жар на любовта

как жадно чаках в тях да поличи.

И как безумна бе ми радостта,

кога дочух гласът ти да звучи:

- Ела, изгряха твоите лучи -

на щастието златний ден наста.

"Ценността на човека трябва да се определя по това, какво е способен да даде, а не по това, което е способен да получи. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек."

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в средновековния град Улм, в кралство Вюртемберг, Германия, в семейството на Герман и Паулина Айнщайн. Детството му минава в Мюнхен, където баща му притежава малък електрохимически завод. Алберт е тихо и разсеяно момче, обича математиката, чете много философска и научно-популярна литература, но трудно понася зубренето и казармената дисциплина в мюнхенската гимназия. Заради затворения му характер, другите ученици му лепват прякора "Дивия". През 1895 г. делата на Герман Айнщайн западат и семейството се премества в Милано. Шестнайсетгодишният Алберт е поразен от културата и свободния дух на Италия. По това време той вече владее основите на математиката, включително диференциалните и интегрални изчисления, но въпреки задълбочените си познания, все още не си е избрал професия. Баща му настоява да стане инженер, за да подпомогне финансово семейството. Айнщайн кандидатства в Политехническия институт в Цюрих, но се проваля на изпитите. Приет е едва година по-късно, през 1896 г., в педагогическия факултет на института. Завършва през 1900 г. и в продължение на две години няма постоянна работа. За кратко преподава физика, дава частни уроци, но живее бедно. През 1902 г. с препоръката на свои приятели Алберт Айнщайн е назначен за технически експерт в Швейцарското патентно бюро в Берн. През 1903 г. в живота му се появява Милева Марич, негова бивша състудентка от сръбски произход, Двамата сключват брак и им се раждат двама синове. Седемте години в Берн са най-плодотворният период в живота му. През 1905 г. той публикува пет научни труда, сред които и Специалната теория на относителността. Откритията му фундаментално променят тогавашните представи за вселената. Университетските среди в Швейцария, Германия и Австро-Унгария проявяват голям интерес към младия учен. От 1909 до 1913 година той преподава и работи в университета в Цюрих, в Немския университет в Прага и отново в Цюрих - във Висшето техническо училище. През 1913 г. Айнщайн заминава за Берлин, където е поканен за редовен член на Кралската пруска академия на науките и деветнайсет години работи в Хумболтовия университет - най-голямото висше учебно заведение в Германия. В Берлин той създава Квантовата теория и публикува Общата теория на относителността. През 1920 г. е поканен за професор в Лайденския университет. През 1919 г. след петгодишна раздяла Айнщайн се развежда официално със съпругата си Малева и се жени за братовчедка си Елза, с която се познават от деца. Елза е разведена и живее с двете си дъщери при баща си в Берлин Този брак също не продължава дълго. По гова време политическата ситуация в Германия става все по-напрегната. Започват първите организирани антиеврейскиски прояви в страната. Група антисемити организират истинска кампания срещу Айнщайн. Прекъсват го по време на лекции, неведнъж го принуждават да напусне аудиторията, организират демонстрация срещу Теорията на относителността, наричат трудовете му "еврейска физика". В пресата излиза призив ученият да бъде убит, в друга публикация се твърди, че, оскърбен, той възнамерява да напусне Германия. Всичко това прави Айнщайн привърженик на ционизма. Той подкрепя идеята в Йерусалим да бъде създаден Еврейски университет и я развива по време на пътувания в САЩ, Франция, Китай и Япония. На връщане за пръв път посещава Палестина. През 1922 г. Айнщайн получава Нобеловата награда за физика. Не успява да присъства на церемонията и чете Нобеловата си лекция година по-късно. След 1925 г. той не предприема повече дълги пътувания, живее в Берлин, пътува само до Лайден за лекции, а през лятото е в Швейцария, на брега на Северно или Балтийско море. След 1930 г. започва да прекарва зимните месеци в Калифорния. Чете лекции в Технологичния институт в Пасадена. Идването на Хитлер го заварва извън Германия и той никога повече не се завръща там. Отказва се от гражданството си и от членството си в Пруската академия. От октомври 1933 г. Айнщайн работи като професор по физика в Института за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940 г. получава американско гражданство, като остава и гражданин на Швейцария. Доразвива Теорията на относителността и до края на живота си работи върху Обща теория за полето. По това време делението на атома вече е открито и Айнщайн се опасява се, че Хитлер съвсем скоро ще се сдобие с ядрено оръжие. През 1939 г. ученият пише писмо до Рузвелт, в което го предупреждава, че нацистка Германия е в състояние да произведе атомна бомба и споделя убеждението си, че диктаторът може да бъде спрян само с военна сила. Писмото му подтиква президента да пристъпи към разработването на ядрено оръжие. Самият Айнщайн обаче не участва по никакъв начин в това. След края на Втората Световна война Айнщайн се включва в борбата за всеобщо разоръжаване. Преди смъртта си се подписва под възванието на Бертран Ръсел към правителствата на всички държави за забрана на ядреното оръжие.

Десетте правила на живота на Алберт Айнщайн, предадени чрез десет цитата Винаги мисля за това, че моя вътрешен и външен живот са основани на работата и мислите на другите хора, живи и умрели и че аз съм длъжен да се развивам, за да мога да дам на света толкова, колкото съм получил и продължавам да получавам и сега. Алберт Айнщайн Айнщайн е бил великолепен, гениален физик. Открил е много физически закони и е изпреварил много учени от своето време. Но хората го наричат гений не само заради достиженията в областта на физиката. Професор Айнщайн бил философ, който ясно разбирал законите на успеха и ги обяснявал така обикновено и добре, както своите уравнения. Това са 10 цитата от забележителния списък на неговите изказвания - десет златни урока, които може да използваме във всекидневния си живот.

1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново. Повечето хора не се опитват да направят нещо ново, поради страх от грешки. Но от тях не трябва да се страхуваме! Често човекът, претърпял поражение, научава за това, как да побеждава повече от този, при когото успеха идва изведнъж.

2. Образованието - това е онова, което остава, след като човек забрави всичко, което е учил в училище След 30 години Вие съвсем точно забравяте всичко, което се е налагало, да запомните в училище. Запомняте само онова, което сте научили сами.

3. В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник. Въображението е по-важно от знанието. Знанието ограничава. Въображението обхваща целия свят. Когато си дадете сметка, колко далече е стигнало човечеството след пещерната ера, силата на въображението се усеща в пълен мащаб. Това, което имаме сега, е достигнато с помощта на въображението на нашите предци. Това, което ще бъде в бъдеще. Ще бъде построено с помощта на нашето въображение.

4. Тайната на творчеството е в умението да скривате източника на своето вдъхновение. Уникалността на Вашето творчество често зависи от това, до колко добре умеете да криете своите източници. Може да Ви вдъхновяват други велики хора, но ако сте в положение, че Ви гледа целия свят, трябва да изглеждате уникални.

5. Ценността на човека трябва да се определя по това, какво е способен да даде, а не по това, което е способен да получи. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек. Ако погледнете световно известните хора, може да видите, че всеки от тях е дал нещо на този свят. Трябва да давате, за да имате възможност да взимате. Когато Вашата цел стане увеличаване на ценностите на света, Вие преминавате на следващото ново на живот.

6. Има два начина да се живее: може да живеете така, сякаш няма чудеса, и може да живеете, като че ли в този свят всичко се явява чудо. Ако живеете, сякаш нищо на света не е чудо, то ще може да правите всичко, което поискате и пред Вас няма да има препятствия. Ако живеете така, сякаш целия свят е чудо, ще можете да се наслаждавате и на най-малките прояви на красота в този свят. Ако живеете едновременно и по двата начина, то Вашия живот ще бъде щастлив и продуктивен.

7. Когато изучавам себе си и начина си да мисля, аз стигам до извода, че дарбата за въображение и фантазия са значили за мен повече, отколкото всякакви способности за абстрактно мислене. Мечтите за всичко, което бихте могли да постигнете в живота - това е важен елемент на позитивния живот. Позволете на Вашето въображение свободно да блуждае и да създава свят, в който бихте искали да живеете.

8. За да станете безупречен член на стадо овце, нужно е, на първо място да бъдете овца. Ако искате да станете успешен предприемач, трябва да започнете да се занимавате с бизнес още сега. Ако искате да започнете, но се страхувате от последствията, това до нищо няма да Ви доведе. Това е справедливо и в други области на живота: за да спечелите, най-напред трябва да играете.

9. Трябва да изучите правилата на играта. А след това, трябва да започнете да играете по-добре от всички. Научете правилата и играйте по-добре от всички. Просто, както всичко гениално.

10. Много е важно, да не преставате да задавате въпроси. Любопитството не случайно е дадено на човека. Умните хора винаги задават въпроси. Питайте себе си и другите хора, за да намерите решение. Това ще Ви позволи да узнавате новото и да анализирате собствения си ръст.

3 МАРТ - ДЕНЯТ НА СВОБОДАТА

В началото на 1990 г., с решение на Народното събрание, Трети март е обявен за национален празник. Въпреки, че тази дата предизвиква противоречиви размисли и оценки, ние можем да почетем и се поклоним пред идеализма на хората, които отдадоха живота си за освобождението на един народ. И в същото време да си припомним някои политически моменти, които за период от време може и да са останали некоментирани, но те не могат да останат завинаги скрити от историята. За да разберем идеализма на Освобождението е нужно само да прочетем думите на очевидците: "Самият народ тръгна на война начело с царя. Когато прозвуча царското слово, народът нахлу в църквите по цялата руска земя. Когато четяха царския манифест, народът се кръстеше и всички се поздравяваха един друг с войната", пише през 1877 г. Достоевски в своя прочут "Дневник". "Българите посрещнаха нашите воини с възторг, със сълзи. Малките деца се хвърляха на шиите им. Каква страна, каква природа! Грозде, праскови, бадеми, орехи. Какво изобилие. Тук би могло да се направи земен рай, а какво става сега!...", е написал в едно от писмата си до дома руският писател и герой от освободителната за нас война Всеволод Гаршин. (Риторичният му въпрос за съжаление не е загубил нищо от своята актуалност и в наши дни.) Когато започва мобилизацията Гаршин е едва 22-годишен студент. Младежът се записва като доброволец и в писмото до майка си е написал "Аз не мога да се крия зад стените на заведението, когато моите връстници излагат чела и гърди на куршумите. Благослови ме!". Известни са също така думите на Тургенев "Ако бях по-млад, аз сам бих тръгнал натам". По същото време роднини и почитатели едва успели да удържат 50-годишният Лев Толстой от участие във военните действия. Знаменитият граф не спирал да повтаря "Цяла Русия е там, длъжен съм да отида". Рзбираме, че става въпрос за готовността да помогнат и за саможертвата на стотици хиляди руски синове и дъщери, които легнаха и осветиха с костите си нашата земя. "Всичките велики събития подир Освобождението бледнеят по отношение на дълбокото значение пред оня чуден час, когато руският император, като въплъщение на лучезарния блян на цяла върволица поколения, стъпи на българския бряг, обиколен с обаянието и славата на едно божество, и изрече думите: Да бъде свободна тая земя!" - думите са от мемоарите на Иван Вазов публикувани през 1900 г. За нашите прадеди, Русия е била името на надеждата. Но войната има и друга страна - дипломатически игри и сложни международни преговори, съображенията на външния министър княз Горчаков, плановете на руския двор и генерален щаб. По време на злополучния Берлински конгрес, Русия раздава български земи, за да компенсира своите териториални придобивки в Бесарабия. По този начин Северна Добруджа се озовава в Румъния, а Пирот и Враня стават част от Сърбия, за да може Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, което е била нейната награда за спазвания по време на войната неутралитет. Освен това, Царска Русия грубо се намесваше във вътрешните работи на България след Освобождението – начин на действие, който се превръща едва ли не в традиция за Москва през следващото столетие. В допълнение, Русия отказва да подкрепи Съединението и ни оставя сами да се оправяме със сръбската инвазия, не застава на наша страна и след 2-та балканска война, когато не пожелава да вразуми нашите съседи. Резултатът беше, че в годините на Първата световна война руски и български войници застават едни срещу други из полята на Добруджа. И това далеч не е всичко. Следват болезнените събития от близкото минало, когато СССР ни окупира без нужда през 1944 г., а официална Москва подкрепи закърпените с бели конци лъжи на македонизма. Много коментатори изразяват открито съмненията си, че Сан Стефанският мирен договор е всъщност само един успешен ход на руската дипломация, с който се цели да се измерят границите на търпението на европейските велики сили спрямо руските амбиции за контрол над проливите. Има и мнения, според които самото подписване на договора на тази дата станало единствено защото, това е годишнината от възкачването на император Александър II на руския престол. Съвпадението може би не е изцяло плод на случайността, но ние като българи предпочитаме да пазим родовата памет, която ни свързва с времето на робството и да превърнем Трети март в денят на българското възкресение след 500-годишното османско иго.

Сан Стефано - непостигнатият идеал

Сан-Стефанска България На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който се слага край на Руско- турската война от 1877-1878 г. Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос. Пряко касаят страната ни: Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция. Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по­твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару­ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз. Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство. Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по­ късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация. Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно. 3 март слага край на петвековното робство. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км. Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания. Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа. Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г. Още в началото на поредната Руско-турската война обстановката в Европа е напрегната. С подписването на предварителния мирен договор Високата порта се надява, че клаузите ще бъдат поне частично променени с намесата на Великите сили. Така и става. Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор и обвиняват Русия, че решава сама Източния въпрос в своя полза. Италия и Франция пък са твърдо срещу излаз на България на Бяло море, виждайки в това възможност Русия да влияе върху Средиземноморието. Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя. Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на балканските държави. Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава. Румъния е недоволна, въпреки че получава Северна Добруджа. Тези международни настроения и фактът, че Русия е неспособна да понесе още една война за защита на договореното в Сан Стефано, предопределят печалните за България решения, взети по време на Берлинския конгрес. Току що освободена, страната ни е разкъсана на 5 части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи! Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души. Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта. Северна Добруджа остава в Румъния, а Западните покрайнини са присъединени към Сърбия. Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство. Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи... Външната политика на монархията половин век след Освобождението е един непрестанен стремеж към България от 3 март... http://www.bizimi.com/bulgarianCustoms/TretiMart.php

Бележити дати и събития през месец март 2016г.

01. Баба Марта

03. Национален празник на Република България

05. 160 г. от рождението на Михаил Врубел – руски живописец, график и илюстратор (1856-1910) ;

06. 120 г. от рождението на Никола Обрешков – български математик, с голям принос за развитието на математиката (1896-1963) ;

09. 90 г. от рождението на Иван Давидков – български поет и преводач (1926-1990) ;

28. 80 г. от рождението на Марио Варгас Льоса – перуански писател, публицист, нобелов лауреат (1936) ;

30. 270 г. от рождението на Франсиско де Гойя – испански живописец и гравьор (1746-1828) ;

31. 420 г. от рождението на Рене Декарт – френски философ, математик, физик и физиолог (1596-1650) .

230 г. от рождението на Вилхелм Грим – немски филолог и литератор, издирвал немски народни приказки (1786-1859)

Вилхелм Грим е немски филолог и литератор, автор на приказки и поговорки. Неговият живот и творби тясно са свързани с по-големия му брат Якоб Грим. Двамата са известни по цял свят като Братя Грим. Вилхелм Грим е роден в Ханау, Германия на 24 февруари 1786 г. С брат си, Якоб учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. В 1825г. Вилхелм се жени за Хенриет Доротея Уайлд, позната също като Дортхен. Имат дъщеря на име Херман Грим. През 1804 г. се свързват с Ахим фон Арним и Клеменс Бретано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето”. През 1808 г. Якоб става библиотекар на Жером Бонапарт, новия крал на Вестфалия. През следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от електор на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е пратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.

Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Göttinger Sieben). Те протестират срещу крал Ернст Аугустус I Хановерски, когото обвиняват в нарушаване на конституцията на тази държава. Затова кралят ги уволнява. Двамата се връщат в Касел до избирането им за членове на Берлинската академия през 1841 г. Същата година Якоб е удостоен с Ордена на почетния легион по инициатива на Гизо. Скоро след това получава и най-високите пруски и шведски отличия. През 1848 г. двамата братя участват в парламента, който подготвя немската Национална асамблея. Вилхелм умира в Берлин на възраст от 73 години на 16 декември 1859 г., а по-големият му брат Якоб — през 1863 г. Погребани са в гробището „Свети Матеус“ в Шьонеберг, квартал на Берлин.

Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder- und Hausmärchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г. с втори том през 1814 г. („1815“ на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки, че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца.

Братя Грим са знаели и сръбски език, част от приказките взели от сръбския - поддържали връзка с Вук Караджич. Вещици, гоблини („таласъми“), тролове („зли великани“) и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове-държави от онова време. Няма човек на земята, който да не знае приказките "Червената шапчица", "Снежанка и седемте джуджета", "Рапунцел", "Хензел и Гретел", "Пепеляшка", "Вълкът и седемте козлета". Аналог между Братя Грим и нашите Братя Миладинови, ще Ви даде представа за огромната събирателна и проучвателна дейност на тези достойни мъже, открили, обработили и съхранили народните традиции и творчество. Във филмът на Тери Гилиъм "Братя Грим" награда на филмовата академия печели Мат Деймън. В училищната библиотека ще намерите приказното творчество на Братя Грим и ще се върнете в магичния свят на детството.

130 години от рождението на ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ

Ще си припомним живота и делото на един крупен интелектуалец, известен с псевдонима ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ.

Георги Стоянов Златарев, по-известен с псевдонима си Людмил Стоянов, е български писател, поет, преводач и литературен критик. Роден е на 6 февруари 1886 г. в неврокопското село Ковачевица, в семейство на селски учител. След пристигането си в София през 1905 г. Людмил Стоянов осигурява препитанието си с хонорари от преводи. Близо десет години е свързан с издателството на Ал. Паскалев, разпространяващо библиотека „Всемирна литература“. След това повече от две десетилетия прави преводи за издателство „Ив. Г. Игнатов“, но до 9 септември 1944 г. е публикувал преведени творби и книги и в други издателства. От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. На фронта заболява от холера. Поетичните му преводи са от руски, украински, белоруски автори. Става съредактор на сп. „Хиперион“ и „Везни“. През 30-те години на 20 век активно участва в антифашистки прояви, в Международния конгрес за защита на културата и мира, който се провежда в Париж през 1935 г. Обвинен, че не е патриот, жестоко е пребит от офицери, забранено му е да публикува свои творби и статии и е интерниран в Пазарджик, а по-късно и в Сомовит. След 9 септември 1944 г. е назначаван на отговорни длъжности в институциите на изкуството и науката. Председател е на Съюза на българските писатели (1946 – 1949). Академик на БАН (1946). Един от основателите на Института за българска литература при БАН (1948) и негов директор (1949 – 1959). Умира на 11 април 1973 г.

Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“.

Остава в литературната история с творби като „Меч и слово“ (1917), „Видения на кръстопът“ (1914), както и със следвоенните си произведения, които бележат сериозен прелом в творчеството му – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и т.н. Изявява се и като драматург и преводач. Първият превод на Людмил Стоянов, издаден в самостоятелна книга, е романът „В навечерието“ на Тургенев през 1912 г. В поредицата от над 50 отделни книги с негови преводи основно място заема руската класическа литература: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой; съветската литература: Маяковски, Н. Островски, Зошченко, Симонов, Лев Касил и др.; световни майстори на словото: Шекспир, Байрон, Едгар По, Джек Лондон и др. Негово увлечение са Лермонтов и Пушкин. Людмил Стоянов превежда не само отделни техни творби, но полага усилия да представи цялостно творчеството им. През 1942 г. издава в свой превод „Съчинения. Пълно издание в 5 тома“ на Лермонтов. Същата година под негова редакция излиза „Пълно събрание в 10 тома“ на Пушкин, където голям брой от стихотворенията и поемите са негови преводи.

За разлика от символистите, познаващи добре френските и немските символистични течения: Лилиев, Траянов, Дебелянов, Ем. Попдимитров, през символистичния период на поетическото си развитие Людмил Стоянов е ориентиран към руската символистична поезия и особено поезията на В. Брюсов. В училищната библиотека ще намерите творчеството на Людмил Стоянов и ще преоткриете таланта на един достоен български творец.

120 години от смъртта на Иван Добровски

Патриотизмът е заложен в гените ти, той ни определя като народ, а всеки от нас като личност. Нека да опознаем своите Будители- Възрожденци, защото на тях дължим знанието за своето минало. Да почетем един достоен българин - ИВАН ДОБРОВСКИ.

Иван Жельов Добровски е просветен деец и общественик от времето на Българското Възраждане. Син на сливенски калпакчия и търговец, Добровски посещава гръцкото училище в града (1819-1821). Поради болест прекъсва учението си и започва работа в бакалски дюкян. След Руско-турската война от 1828-1829 г. семейството му се преселва в Плоещ. Добровски става деловодител на търговеца Параскевас Николау в Одеса, а впоследствие – на вуйчо си А. х. Костов в Цариград. Със спестените от това пари заминава да учи в прочутата тогава школа на Теофилос Каирис на остров Андрос (1836-1839). След закриването ѝ продължава образованието си в Атина (1839-1840). Заедно с други ученици на Каирис Добровски основава Славяно-българско ученолюбиво дружество. През 1840-1847 г. Добровски пътува до Белград, Букурещ, Сливен, Цариград и най-сетне се установява във Виена (1848).

С паричната помощ на Иван Денкоглу и Петър Берон издава там пет книжки на енциклопедичното списание "Мирозрение" (1850-1851). През 1851-1855 г. отново странства из Румъния, Германия и Англия; стига дори до Ню Йорк. Връща се в родината си и учителства в Котел (1855-1859). През 1870 г. издава в Букурещ два броя на подновеното списание "Мирозрение, или Български инвалид". Избран е да представлява Сливен на Първия църковно-народен събор (1871). Посещава Санкт Петербург и подава до император Александър II изложение за освобождаването на заддунавските славяни (1873). През 1874-1879 г. живее в Цариград, но не участва в обществения живот. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от Българската екзархия.

След Освобождението е уредник на Пловдивската библиотека (1882-1883). В Пловдив Иван Шишманов се среща с Добровски малко преди смъртта му и записва неговите житейски спомени. „Той имаше стройно телосложение, внушителна фигура: лице благообразно, чело високо, брада черна и къдрава. Облеченъ беше модерно, винаги спретнато и при спазване на безукорна чистота: дълъгъ рединготъ, бяла джилетка съ златна верижка и чиста гладена яка, която меняше всеки денъ. Правеше почти ежедневно своите разходки съ извънредна точностъ, която напомня разходките на Кенигсбергския философъ Канта. По неговите разходки, които въ Пловдивъ той правеше по станционна улица човекъ можеше да урегулира своя часовникъ. Хранеше се няколко години наредъ въ ресторанта на хотелъ “Родопи”, а по-после въ ресторанта на “Кацигра ханъ”. Живееше въ една стая въ хотелъ “Марица”, въ която никого не пускаше. Въ по-напреднала възрастъ взе да се забелязва известна промяна въ привичките му, най-вече … относно чистотата на облеклото му, както и въ чертите на лицето му. Характеристичната му глава беше добила сходство съ тая на великия английски натуралистъ Чарлзъ Дарвинъ”. Добровски има големи заслуги къмъ отечеството, той не само пръвъ даде поттикъ къмъ изучаването на математическите науки у насъ, но беше и първиятъ проповедникъ на общославянската взаимносъ въ отечеството ни и единъ отъ родоначалниците на българския периодически печатъ. Той беше светла звезда всредъ мрачната нощъ. Безспорно е, че паметта му заслужава дълготрайна почитъ и името му да бъде записано на видно място въ историята на нашето Възраждане!” Емил Стоицов

Днес ще си припомним за Никола Фурнаджиев - едно от "седемте чудеса" в българската литература

Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 г. в Пазарджик. Само първите години от детството прекарва в родния си град, след което семейството променя местоживеенето си - Сливен, гр. Елена и пак Сливен. Образованието си Н. Фурнаджиев започва в Сливен, след Първата световна воина учи в гр. Елена и завършва гимназия в гр. Чирпан през 1922 г. По-голяма част от детството и юношеството му минават в Сливен при родителите на майка му. Тук Фурнаджиев прави и първите си поетически стъпки - най-напред под влияние на Вазов, а после на Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Лилиев, Д. Бояджиев. За първи път Фурнаджиев печати свое произведение през 1918 г. като ученик в IX клас в хумористичния вестник "К'во да е". През лятото на 1919 г. заедно с неколцина съученици основават "К’водаистки клуб" и се опитват да издадат свой вестник "Весели страници", но след излизането на първия брой - вестникът е конфискуван, а редакторите - арестувани. През есента на 1922 г. Н. Фурнаджиев се записва да следва медицина в София. Продължава да пише и, както сам отбелязва в спомените си, "в тях все още се чувства влиянието на символизма". През септември, 1923 г. отивайки в Чирпан, той става свидетел на погрома на Септемврийското въстание. Под влияние на обществено-политическата атмосфера в него настъпва дълбока промяна. В поетичните си творби заговаря със свой глас, изразява революционния патос по свой начин, със свои образи пресъздава ритъма па времето. Н. Фурнаджиев става един от първите сътрудници на сп. "Нов път" редактирано от Г. Бакалов. През втората половина на 1925 г. той печата в различни списания, но най-много в "Златорог", на което става редовен сътрудник.

След двегодишно следване в Медицинския факултет Н. Фурнаджиев се записва в Историко-филологическия и завършва образованието си през 1930 г. До 1933 г. работи в Министерството на народната просвета, а след това 4 години е учител в българското училище в Цариград. През 1938 г. се завръща в България, учителства една година в Пазарджик в гимназията и заминава за София, където започва работа в Отделението за основно образование при Министерството на народната просвета. От 1945 г. до 1949 г. е главен редактор на в. "Литературен фронт". След това на два пъти е член на секретариата на Съюза на българските писатели, главен редактор и после завеждащ отдел "Поезия" в издателство "Български писател". От 1961 г. е редактор на сп. "Септември" до 1963 г., когато се пенсионира. Умира на 26 януари 1968 г. Творчеството на Н. Фурнаджиев е събрано в стихосбирките "Пролетен вятър" (1925); "Дъга" (1928); "Свободна родина" (1944); "Велики дни" (1950); "Смели пионери" (1953); "По пътищата ти вървях" (1959); "Слънце над планините" (1961); "Години чудни" (1962); "Най-трудното" (1964); „Родино свидна” (1964) и пътеписите „Между приятели” (1952) и „Пътуване до Чили” (1955). В училищната библиотека ще намерите творчеството на Никола Фурнаджиев. Очаквам Ви!!

138 години свободен Карнобат!

Учениците от V б кл. слушаха с интерес страховитата приказка на смутното време в далечната 1878г. Трагиката и героизмът, макар и далечни, развълнуваха децата. Подвигът на Алекси Нейчев, последвалото Освобождение, заболелите от смъртоносна болест войници, турските набези и грабежи, гладът в опожарения и ограбен град, поделените сухари и храна с руските войници, бавното съвземане и началото на новия свободен живот...

Учениците се запознаха с труда на десетки карнобатски творци и интелектуалци, пресъздали тази трагична и величава страница от историята на родния край чрез силата на словото. Развълнуваха се от стихотворението на Иван Карановски "Паметник", в което младия поет вдъхновено благодари на "погиналите от рани" тук воини:

"Почивайте, герои!

Угасна вашата звезда.

Но с вас в куплети мои

живей духът за свобода."

Убедени сме, че петокласниците ще съхранят дълбоко емоцията и споменът от този урок по родолюбие, ще го пренесат през живота си и ще го предадат след време на своите деца, за да се помни историята на техния роден град с цялата трагичност и героизъм.

240 г. от рождението на Ернст Теодор Ам. Хофман – германски белетрист, композитор и художник (1776-1822)

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат. След развода на родителите му през 1778 г. остава при майка си, но на практика е възпитаван от своя чичо — той отрано развива у Хофман вкус към фантастичното и мистичното, което по-късно се отразява върху литературното му творчество. През 1800 г. Хофман завършва право в Кьонигсбергския университет и става държавен чиновник. Като такъв изкарва прехраната си почти през целия си живот, а свободното си време посвещава на изкуството. За кратко време е капелмайстор в Дрезден (1813-1815 г.), след което отново се връща към „основната” си професия, към която не храни особени симпатии, въпреки че изпълнява служебните си задължения педантично. Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му близки.

Не е известно кога и как Хофман получава първите си музикални познания, но се смята, че са му предадени от чичо му. По-късно младият Хофман взема уроци при органиста Кристиан Подбелски, учи се на композиция при Й. Ф. Райнхард. В периода 1807-1813 г., докато е на държавна служба във Варшава, организира там филхармонично общество и симфоничен оркестър. Щатно или доброволно работи в музикалните театри на Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг. През живота си Хофман публикува много музикални статии, издава и собствени произведения, които не срещат особен отклик сред публиката. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се възприема именно като такъв.

Хофман отделя много внимание на изобразителното изкуство, създава живописни и графични творби, от които днес са запазени твърде малко. В тази сфера получава приживе признание като театрален декоратор, но и тук наличните данни за творчеството му са оскъдни.

Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата.Критиците причисляват литературното творчество на Хофман към епохата на „късния романтизъм”, което по-скоро отразява факта, че писателят се опира на романтическите традиции, но не се придържа строго към тях, а въвежда нови форми и норми, с което става един от предшествениците на следващото развитие в литературата. Съвременниците му, в т.ч. Шилер и Хайне, на които Хофман искрено се възхищава, се отнасят твърде пренебрежително към литературното му дело.

Едва след смъртта на Хофман интересът към неговите литературни произведения се възражда. Хофман пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са „Принцеса Брамбила”, „Избор на невеста”, „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи”, „Златната делва”, разказите от сборника „Серапионови братя” (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени и създаващи се литературни общества из целия свят). Връх в творчеството на Хофман е романът (определението е условно) „Житейските възгледи на котарака Мур, или фрагментарната автобиография на капелмайстора Йоханес Крайслер, изложена върху случайни макулатурни листа”. В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема. Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели. В Германия и Австрия това са Херман Хесе, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал; в Англия – Джордж Байрон, Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл; в Северна Америка Едгар Алан По твърди, че Хофман е негов учител. В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в „Дневника на писателя” Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си „Майстора и Маргарита” той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; у нас – Николай Райнов. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „фентъзи”. По произведение на Хофман Пьотър Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката”, вероятно „Лебедово езеро” също се основава на текст на Хофман. В музиката хофмановите произведения стоят като сюжет също при Роберт Шуман - "Крайслериана", "Жизел" на Адолф Адам, "Копелия" на Лео Делиб, творби на Феручо Бузони и Паул Хиндемит. Разказът „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи” вдъхновява Рихард Вагнер за либретото и операта „Нюрнбергските майстори-певци". Вагнер създава по текст на Хофман и операта "Летящият холандец".

Починал на 25 юни 1822 (на 46 г.) в Берлин, Германия.

В училищната библиотека ще намерите "Избрани творби" в 2 тома на Е.Т.А.Хофман, както и "Приказки". Заповядайте!

"Аз обичам Русия с болката на сърцето си" - 190 г. от рождението на Михаил Салтиков-Щедрин – руски писател сатирик (1826-1889)

Днес, 15 януари 2016г. ще почетем великият руски класик Михаил Салтиков - Щедрин. Неговото име знаят всички поколения руски ученици, подробно изучаващи неговите сатирични творби. Петербургската национална библиотека носи неговото име „Михаил Евграфович Салтиков- Щедрин”.

Ето малко биографични данни: Михаил Салтиков се ражда в дворянско семейство на 15 януари 1826г. в с. Спас-Угол, Тверска губерния: бащата е потомък на стар дворянски род, а майката-дъщеря на богат търговец. Шест деца има в богатото семейство. Детството му е било нерадостно и тъмно. Вече известен писател, той си спомня, че са го били с камшик, бил е самотен, не е обичал семейството си и е бил напълно на страната на крепостните селяни. Истинско щастие за него било, че едва на 10 години постъпва в Московски дворянски институт-свободолюбиво учебно заведение, в което са учили редица изтъкнати дейци на руската култура. Тук на почит били поезията, литературата, светът на новите идеи. Само след две години Салтиков е един от най-добрите ученици и е преместен в Царскоселския лицей, който още носел споменът от слънцето на руската поезия - Александър Сергеевич Пушкин. Не след много години Михаил Салтиков се оформя като непримирим противник на всичко старо, грозно, жестоко и недостойно за човека в руската действителност. Освен заниманията си с художествена литература, той натрупва солидни знания по философия, политическа икономия и история. Израства като писател-сатирик с ясни демократични позиции, от които не отстъпва до края на живота си.

Създава огромно творчество, което поразява, както с всеобхватността си, така и с дълбочината на наблюденията, на анализите и на изводите. "Огледах се наоколо-душата ми остана наранена от страданията на човечеството. Обърнах поглед в самия себе си - и видях, че бедствията на човека произлизат от човека и често само от това, че не гледа право в това, което го заобикаля." Във всичко, сътворено от Салтиков-Щедрин откриваме поглед към човека, който търси истината и само истината, откриваме всевиждащи очи, пълни с печал и гняв.

Салтиков-Щедрин умира на 28 април 1889г. Сам определя творчеството си така:"Моите писания са до такава степен проникнати от съвременност, така плътно са свързани с нея, че ако имат някаква стойност в бъдещето, тя ще се състои именно в това, че те ще бъдат илюстрация на съвременността. И добавя:"Не потъвайте в дребнавостите на настоящето, възпитавайте в себе си идеалите на бъдещето, тъй като това са своего рода слънчеви лъчи, без оживотворяващото въздействие на които земното кълбо би се превърнало в камък.Не давайте да вкаменяват и вашите сърца, вглеждайте се често и внимателно в светещите точки, които проблясват в перспективите на бъдещето."

В училищната библиотека ще откриете 6-томното издание "Избрани творби" на Михаил Евграфович Салтиков-Щедрин, както и "Избрани творби"/1973/ на Библиотека "Световна класика".

130 г. от рождението на Хю Лофтинг – американски писател от английски произход, автор на книги за деца (1886 – 1947)

Днес е 130-ят рожден ден на Хю Лофтинг, създателят на Доктор Дулитъл. И най-малките деца знаят този вълшебник на здравето, този приятел на животните, птиците и рибите. ..."Стани животински доктор. Откажи се от тия глупави хора, щом нямат ум да разберат, че ти си най-добрият доктор на света. Заеми се с животните - те поне ще могат да те оценят. Стани доктор на животните." И папагалката Полинезия и се заела да изучи своя любим доктор на птичешката азбука... "Не минало много време и с помощта на папагалката докторът изучил езика на животните тъй съвършено, че сам вече можел да разговаря с тях и да разбира всичко, което му казват. И тогава съвсем престанал да лекува хора." Научете всички истории и прелюбопитни случки, прочетете "Историята на Доктор Дулитъл" и "Циркът на доктор Дулитъл".

Ето и малко биографични данни:

Хю Лофтинг е роден на 14 януари 1886 г. Англичанин по произход и инженер по образование, писателят работи на големи строежи в Канада, Западна Африка и Куба. Сражава се във френските окопи по време на Първата световна война. Там съчинява първите си разкази за доктор Дулитъл, илюстрира ги и ги праща на своите деца. След войната семейството му се премества в САЩ.

През 1920 г се появява “Историята на доктор Дулитъл”. Лофтинг окончателно прави избор в полза на писателското поприще. Той издава още 12 книги за знаменития доктор и неговите приключения. Книгите му учат на доброта и сърдечност. Негов девиз е мотото, поставено в началото на първата книга от поредицата – “На всички деца – деца по възраст и деца по сърце…”

Романите на Хю Лофтинг са написани на забавен и близък до детските възприятия език, с искрящ хумор. Голяма част от тях са преведени на български език.Хю Лофтинг умира на 26 септември 1947 г. Ето и книгите му, посветени на Доктор Дулитъл: “Историята на доктор Дулитъл”, “Циркът на доктор Дулитъл”, “Пощата на доктор Дулитъл”,“Пътешествието на доктор Дулитъл”, “Доктор Дулитъл на Луната”, “Доктор Дулитъл и зеленото канарче”.

В училищната библиотека ще намерите "Историята на Доктор Дулитъл" и "Циркът на Доктор Дулитъл".

ЧЕСТИТА 2016 ГОДИНА!

Да започнем новата година с пожелания за здраве и оптимизъм!

Ето и Календар на културните събития, които ще съпътстват живота ни през 2016 година:

ЯНУАРИ

•01. 165 г. от рождението на Тодор Каблешков - български националреволюционер , автор на т. нар. Кърваво писмо (1851-1876); •06. 160 г. от рождението на Райна Княгиня – българска учителка, ушила знамето на Априлското въстание (1856-1917); •07. 160 г. от рождението на Стоян Михайловски – български поет, сатирик, баснописец (1856-1927); •08. 80 г. от рождението на Георги Данаилов – български драматург, белетрист и киносценарист (1936); •12. 140 г. от рождението на Джек Лондон – американски писател (1876-1916); •12. 270 г. от рождението на Йохан Х. Песталоци – швейцарски педагог , един от основоположниците на дидактиката на началното обучение (1746-1827); •12. 40 г. от смъртта на Агата Кристи – английска авторка на криминални романи (1890 – 1976) ; •14. 130 г. от рождението на Хю Лофтинг – американски писател от английски произход, автор на книги за деца (1886 – 1947) ; •15. 190 г. от рождението на Михаил Салтиков-Щедрин – руски писател сатирик (1826-1889) ; •24. 240 г. от рождението на Ернст Теодор Ам. Хофман – германски белетрист, композитор и художник (1776-1822) ; •24. 180 г. от рождението на Николай Добролюбов – руски революционер-демократ, критик, публицист (1836-1861) ; •27. 260 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт – австрийски композитор (1756-1791) ; •28. 120 години от смъртта на Иван Добровски – български просветен деец и общественик (1812 - 1896) ; •29. 150 г. от рождението на Ромен Ролан – френски писател, музиковед и обществен деец (1866-1944) ; •30. 115 г. от рождението на Тодор Боров – български библиограф и библиотековед (1901-1993).

ФЕВРУАРИ

•01. 90 г. от рождението на Георги Чардаклийски - библиотековед и социолог , един от първите изследователи на четенето (1926 – 1999) ; •02. 150 г. от рождението на Стоян Стойчев Русев (дядо Благо) – български детски писател (1866-1936) ; •06. 130 г. от рождението на Людмил Стоянов – български писател, литературовед (1886-1973) ; •17. 160 г. от смъртта на Хайнрих Хайне – немски поет и критик (1797 – 1856) ; •24. 230 г. от рождението на Вилхелм Грим – немски филолог и литератор, издирвал немски народни приказки (1786-1859).

МАРТ

•05. 160 г. от рождението на Михаил Врубел – руски живописец, график и илюстратор (1856-1910) ; •06. 120 г. от рождението на Никола Обрешков – български математик, с голям принос за развитието на математиката (1896-1963) ; •09. 90 г. от рождението на Иван Давидков</i> – български поет и преводач (1926-1990) ; •28. 80 г. от рождението на Марио Варгас Льоса – перуански писател, публицист, нобелов лауреат (1936) ; •30. 270 г. от рождението на Франсиско де Гойя – испански живописец и гравьор (1746-1828) ; •31. 420 г. от рождението на Рене Декарт – френски философ, математик, физик и физиолог (1596-1650) .

АПРИЛ

•195 г. от рождението на Георги Раковски – български национал революционер, писател, публицист, историограф и етнограф (1821-1867) ; •160 г. от рождението на Кирил Ботев – брат на Христо Ботев , български генерал-лейтенант , зам. министър на войната през 1913г. (1856-1944) ; •06. 140 г. от рождението на Кръстьо Сарафов – български драматичен артист (1876-1952) ; •09. 195 г. от рождението на Шарл Бодлер – френски поет, предтеча на символистите (1821-1867) ; •10. 150 г. от основаването на българско читалище в Цариград през 1866г.; •12. 55 г. от първия полет с космически кораб около земята с космонавт Юрий Гагарин – 1961 г.; •13. 110 г. от рождението на Самюъл Бекет – ирландски драматург и романист (1906 – 1989) ; •20. 170 г. от излизането на брой първи на “Български орел” – първият български вестник, под редакцията на Иван Богоров – 1846 г. ; •20. 140 г. от Априлското въстание през 1876 г.; •21. 200 г. от рождението на Шарлот Бронте – английска писателка и поетеса (1816 – 1855); •23. 400 г. от смъртта на Мигел де Сервантес – испански писател (1547-1616) ; •23. 400 г. от смъртта на Уилям Шекспир – английски поет и драматург (1546 -1616) ; •23. 160 г. от рождението на Иван Мърквичка /Ян Вацлав/ - български живописец, по народност чех (1856-1938) ; •24. 140 г. от рождението на Сава Огнянов – български драматичен артист (1876-1933) ; •24. 250 г. от рождението на Луис дьо Стал – френска писателка (1766-1817) ; •27. 150 г. от рождението на Пенчо Славейков – български поет и преводач (1866-1912) .

МАЙ

•04. 90 г. от рождението на Владимир Попов – български юрист и библиотековед, работил в областта на международния книгообмен (1926-1996) ; •05. 140 г. от излизането в Букурещ на в. “Нова България” под редакцията на Христо Ботев, 1876 г. ; •05. 170 г. от рождението на Хенрик Сенкевич – полски писател (1846-1916) ; •06. 160 г. от рождението на Зигмунд Фройд – австрийски невропатолог и психоаналитик (1856-1939) ; •08. 100 г. от смъртта на Лука Касъров – публицист и лексикограф, съставител на първата българска енциклопедия (1854-1916) ; •15. 160 г. от рождението на Франк Баум – американски автор на романи и пиеси за деца (1856 – 1919) ; •17. 60 г. от присъединяването на България към ЮНЕСКО – (1956) ; •20. 210 г. от рождението на Джон Мил – английски философ , логик и икономист (1806-1873) ; •21. 545 г. от рождението на Албрехт Дюрер – най-големият художник на немското Възраждане (1471-1528) ; •31. 150 г. от рождението на д-р Кръстьо Кръстев – български литературен критик, теоретик, философ, редактор на сп. “Мисъл” (1866-1919) ; •31. 75 г. от рождението на Илия Тодоров – български литературен историк, текстолог и библиограф (1941-1990) .

ЮНИ

•06. 410 г. от рождението на Пиер Корней – френски писател, виден представител на трагедията от епохата на класицизма (1606-1684) ; •06. 130 г. от рождението на Никола Ракитин – български поет (1886-1934) ; •09. 60 г. от рождението на Патриша Корнуел – американска авторка на криминални романи (1956) ; •10. 145 г. от излизането на в. “Дума на българските емигранти” в гр. Браила , Румъния – първият вестник на Христо Ботев , 1871 г. ; •14. 205 г. от рождението на Хариет Бичър Стоу – американска писателка (1811 – 1896) ; •20. 70 г. от рождението на Александър Казанджиев – български библиотекар и икономист, участвал в изработването на нормативни документи за библиотеките (1946-1997) ; •21. 150 г. от рождението на Чичо Стоян – български детски поет и хуморист (1866-1939) ; •24. 155 г. от излизането на сборник “Български народни песни” от братя Димитър и Константин Миладинови , 1861 г.

ЮЛИ

•01. 370 г. от рождението на Готфрид Лайбниц – немски математик, философ, библиотекар и юрист, предшественик на математическата логика (1646-1716) ; •09. 130 г. от рождението на Трайко Симеонов – български детски писател (1886-1965) ; •10. 145 г. от рождението на Марсел Пруст – френски писател (1871-1922) ; •11. 115 г. от рождението на Илия Бешков – български художник, карикатурист и илюстратор (1901-1958) ; •15. 410 г. от рождението на Рембранд ван Рейн - холандски живописец, график и офортист (1606-1669) ; •16. 220 г. от рождението на Жан Батист Камий Коро – френски живописец, майстор на пейзажа (1796-1875) ; •19. 120 г. от рождението на Арчибалд Кронин – шотландски писател (1896 – 1981) ; •21. 220 г. от смъртта на Робърт Бърнс – шотландски поет, символ на шотландската поезия (1759 – 1796) ; •26. 160 г. от рождението на Джордж Бърнард Шоу – британски писател, драматург и есеист, ирландец по произход (1856-1950) ; •27. 1100 г. от смъртта на св. Климент Охридски –български книжовник, ученик и пръв помощник на братята Кирил и Методий, създател на Охридската книжовна школа (ок. 840-916) ; •27. 170 г. от рождението на Георги Данчов Зографина – български живописец, график и обществен деец , един от първите български фотографи (1846-1908).

АВГУСТ •

07. 140 г. от излизането на в. “Стара планина” в Букурещ, под редакцията на Стефан Бобчев (1876-1917) ; •07. 80 г. от рождението на Стефан Цанев – български поет и драматург (1936). •13. 190 г. от рождението на Неделя Петкова (баба Неделя) – българска учителка, работила за разпространението на девическото образование (1826-1984) ; •15. 115 г. от рождението на Христо Кодов – български езиковед , литературен историк и палеограф (1901-1982) ; •17. 1030 г. от победата на войските на цар Самуил над Василий II при Траянови врата – 986 г. ; •17. 80 г. от рождението на Никола Николаев Гюзелев – български оперен певец със световна известност (1936 – 2014) ; •26. 115 г. от рождението на Александър Жендов – български художник, илюстратор, карикатурист (1901-1953) ; •28. 130 г. от рождението на Дора Габе – българска писателка и преводачка (1886-1983) ; •28. 120 г. от рождението на Димитър Цолов – български архитект, изработил заедно с арх. Васильов проекта за Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” (1896-1970).

СЕПТЕМВРИ

•05. 130 г. от рождението на Димо Казасов – български журналист и общественик (1886-1980) ; •05. 120 г. от рождението на Сергей Румянцев – поет (1896-1925) ; •08. 175 г. от рождението на Антонин Дворжак – чешки композитор (1841-1904) ; •09. 75 г. от рождението на Станислав Стратиев – български драматург и сценарист (1941 – 2000) ; •12. 110 г. от рождението на Дмитрий Шостакович – руски композитор , професор (1906-1975) ; •13. 100 г. от рождението на Роалд Дал – уелски автор на книги за деца (1916 – 1990) ; •21. 150 г. от рождението на Хърбърт Уелс – английски писател, автор на научнофантастични романи (1866 – 1946) ; •22. 95 г. от смъртта на Иван Вазов – български народен поет и писател (1850-1921) ; •24. 120 г. от рождението на Франсис Скот Фицджералд – американски писател (1896 – 1940) ; •25. 120 г. от рождението на Елза Триоле – френска писателка и преводачка (1896-1970) ; •26. 130 г. от рождението на Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) – български детски писател , поет и преводач (1886-1958) .

ОКТОМВРИ

•02. 100 г. от смъртта на Димчо Дебелянов – български поет (1887-1916) ; •04. 140 г. от рождението на Димитър Полянов – български поет и преводач (1876-1953) ; •05. 80 г. от рождението на Вацлав Хавел – чешки писател и драматург (1936 – 2011) ; •06. 135 г. от рождението на Димитър Подвързачов – български поет и преводач, редактор на редица списания (1881-1937) ; •10. 155 г. от рождението на Фритьоф Нансен – норвежки полярен изследовател и общественик (1861-1930) ; •12. 140 г. от рождението на Георг Шнайдер – именит немски библиотекар и библиограф (1876-1960) ; •15. 160 г. от рождението на Оскар Уайлд – английски писател от ирландски произход (1856-1900) ; •26. 135 г. от рождението на Стилиян Чилингиров – български писател, етнограф, бивш директор на Народна библиотека „Св. Св.Кирил и Методий” (1881-1962) ; •28. 550 г. от рождението на Еразъм Ротердамски – холандски учен и обществен деец от епохата на Ренесанса (1466-1536) ; •29. 570 г. от рождението на Христофор Колумб – испански мореплавател, открил континента Америка (1446-1506) ; •30. 195 г. от рождението на Феодор Достоевски – руски писател (1821-1881) ; •31. 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис – италиански писател (1846-1908) .

НОЕМВРИ

•02. 110 г. от рождението на Емил Коралов – български писател (1906-1986) ; •04. 50 г. от смъртта на Веселин Ханчев – български поет и преводач (1919-1966); •05. 30 г. от смъртта на д-р Маньо Стоянов – български библиограф и изследовател на българската възрожденска книжнина (1903-1986) ; •08. 305 г. от рождението на Михаил В. Ломоносов – руски учен – енциклопедист , един от основателите на съвременното естествознание (1711-1765) ; •08. З60 г. от рождението на Едмънд Халей – английски астроном, физик и математик (1656 – 1742) ; •10. 40 г. от смъртта на Теодор Бестерман – английски библиограф, съставил уникална “Световна библиография на библиографията” (1904-1976) ; •15. 110 г. от рождението на Дмитрий Лихачов – руски литературовед и културолог (1906 – 1999) ; •21. 145 г. от рождението на Панайот Пипков – български композитор, автор на химна “Върви народен възродени” (1871-1942) ; •22. 100 г. от смъртта на Джек Лондон – американски автор на романи и разкази (1876 – 1916) ; •24. 120 г. от рождението на Цанко Лавренов – български художник и график (1896-1978); •24. 190 г. от рождението на Карло Колоди – италиански детски писател ( 1826 – 1890).

ДЕКЕМВРИ

•01. 130 г. от рождението на Рекс Стаут – американски автор на криминални романи (1886 – 1975) ; •02. 120 г. от рождението на Павел Берков – руски библиограф, литературовед и историк на книгата (1896-1969) ; •03. 150 г. от излизането на в. “Македония” под редакцията на П. Р. Славейков в Цариград (1866-1872) ; •05. 70 г. от рождението на Хосе Карерас – испански тенор (1946); •10. 165 г. от рождението на Мелвил Дюи – американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание „Library journal”, разработил Десетичната клисификация (1851-1931) ; •11. 105 г. от смъртта на Христо Г. Данов – български възрожденски книгоиздател и книжар (1828-1911) ; •16. 100 г. от рождението на Иван Пейчев – български поет и драматург (1916-1976) ; •16. 150 г. от рождението на Василий Кандински – руски художник – експресионист ( 1866 – 1944) ; •31. 50 г. от смъртта на Минко Николов – български литературен критик и историк (1929-1966).

През 2016 г. се навършват :

•1190 г. от рождението на Св. Константин - Кирил Философ – славянски просветител, създател на славянската азбука, основоположник на славянската и българската литература (826 – 869) ;

•1130 г. от началото на разпространението на славянската писменост в България (у нас пристигат учениците на Св.Св. Кирил и Методий – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава – наречени св. Седмочисленици), (886) ;

•820 г. от смъртта на цар Иван Асен І – един от основателите на Втората българска държава, убит от болярина Иванко (неизв. – 1196) ;

•750 г. от рождението на Джото – италиански художник и архитект (1266-1337) ;

•660 г. от създаването на евангелието на цар Иван Александър /Лондонско, Кързоново/ - изключително богато украсен ръкопис с 366 миниатюри (1356) ;

•645 г. от основаването на Търновската книжовна школа, обобщила и завършила духовните усилия на българското средновековие (1371) ;

•630 г. от рождението на Донатело – известен италиански скулптор (1386 – 1466) ;

•610 г. от смъртта на Киприан – български книжовник и висш духовник , чичо на Григорий Цамблак (1330-1406 );

•450 г. от основаването на най-голямата славянска печатница от Яков Крайков във Венеция, и излизането на “ Часослов “, първата българска книга, издадена в печатницата през 1566 г. от Яков Крайков – първият български печатар;

•365 г. от отпечатването на сборника с молитви “ Абагар “ от българския книжовник Филип Станиславов – първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи (1651);

•330 г. от избухването на в Второто Търновско въстание срещу османската власт (1686) ;

•240 г. от рождението на Амедео Авогадро – италиански физик и химик, формулирал Авогадровия закон (1776-1856);

•210 г. от издаването на “ Кириакодромион, сиреч Неделник “ от Софроний Врачански – с която се налага говоримата реч като език на книжнината (1806) ;

•200 г. от рождението на Антим I – първият български екзарх , черковен и обществен деец (1816-1888) ;

•190 г. от рождението на Иван Шопов – първият български библиограф (1826-1853) ;

•180 г. от рождението на Теодосий Икономов – български просветен деец и писател , автор на първата българска оригинална драма “Ловчанският владика” (1836-1871) ;

•170 г. от откриването на първото класно училище в Копривщица от Найден Геров (1846) ;

•170 г. от рождението на Павел П. Калитин – руски подполковник , герой от Руско-турската освободителна война , загинал в боя при Стара Загора (1846-1877) ;

•160 г. от първото честване на 24 май като ден на българските просветители Св. Св. Кирил и Методий в Пловдив по инициатива на Найден Геров (1856) ;

•160 г. от създаването на първите български читалища и първите читалищни библиотеки в Свищов, Лом и Шумен (1856) ; •160 г. от създаването на Българския театър ;

•150 г. от издаването на първите печатни библиотечни каталози от Петко Р. Славейков (1866) ;

•150 г. от рождението на Пере Тошев – български революционер и учител , деец на ВМРО (1866-1912) ;

•140 г. от рождението на Иван Кирилов – български белетрист и драматург , автор на творби за деца (1876-1936) ;

•140 г. от пренасянето на Венелиновата библиотека от Одеса в Пловдив през 1876г. Венелиновата библиотека е дала основа на книжния фонд на Народна библиотека ”Иван Вазов”;

•140 г. от изобретяването на телефона от Александър Бел – американски физик и физиолог (1876) ;

•135 г. от създаването на Пловдивския драматичен театър (м. юли 1881 г.). Първото представление се е състояло на 8 декември 1881 г. ;

•130 г. от смъртта на Вито Позитано – италиански дипломат , вицеконсул и почетен гражданин на град София (неизв. – 1886) ;

•120 г. от смъртта на Петър Алабин – руски обществен деец и публицист, първият граждански губернатор на София след Освобождението (1824-1896) ;

•120 г. от основаването на Софийското рисувателно училище (сега Художествена академия) , (1896) ;

•110 г. от рождението на Давид Перец – български художник , живял в Париж от 1947г. (1906-1982);

•90 г. от рождението на Херман Кант – германски писател и публицист (1926);

•90 г. от рождението на Анджей Вайда – полски драматичен и кинорежисьор (1926);

•90 г. от рождението на Георги Георгиев – Гец – български драматичен и киноактьор (1926-1996) ;

•90 г. от рождението на Мерилин Монро – американска киноактриса , въплащение на американската мечта (1926-1962) ;

•80 г. от рождението на Ян Кошка – словашки литературовед и преводач , изследва българския модернизъм (1936 – 2006) ;

•80 г. от рождението на Красимир Кюркчийски – български композитор, творчеството му е свързано с българския фолклор (1936 – 2011).

2016 г. е обявена за:

Международна година на бобовите растения. Обявена с Резолюция 68/231 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2013г. Световната програма по прехраната цели да напомни, че бобовите растения са важна част от хранителната кошница, цели да съсредоточи вниманието върху ролята на бобовите растения за осигуряване на прехраната в цял свят.

Международна година на камилите. Камилите са тревопасни, чифтокопитни бозайници, появили се за първи път в Америка преди 45 милиона години. Отбелязването на тази година има за цел да подчертае икономическото и културното значение на камилите в живота на хората, живеещи в районите, в които те са опитомени и се използват като източник на храна, вълна и като товарни животни.

Десетилетия под егидата на ООН и ЕС :

•2006 – 2016 г. – Десетилетие за възстановяване и устойчиво развитие на засегнатите райони.

•2008 – 2017 г. – Второ международно десетилетие за премахване на бедността.

•2010 – 2020 г. – Международно десетилетие на пустините и борбата против опустиняването.

•2011 – 2020 г. – Международно десетилетие на инициативи за пътна безопасност.

•2011 – 2020 г. – Международно десетилетие на биоразнообразието.

•2011 – 2020 г. – Трето международно десетилетие за премахване на колониализма.

•2014 – 2024 г. – Международно десетилетие на устойчива енергия за всички.

•2015 – 2024 г. - Международно десетилетие на хората от африкански произход.

Изработил : Ангелина Ставрева, Отдел “Методичен “ НБ"Иван Вазов"- Пловдив