На днешната дата - 9 март- да си припомним за името и делото на един достоен българин ЦЕНКО ТОДОРОВ

Името и делото на Ценко Тодоров са малко известни на широката общественост. Медиите ни заливат с криминална хроника и това прави животът ни напрегнат, безпътен и тревожен. Нека популяризираме доброто дело, а не престъпни деяния! Нека се отърсим от отрицанието и безпътицата и потърсим добрите и светли примери, които ни заобикалят, но често остават невидяни и нечути. Ето един пример за достоен живот, животът на Ценко Тодоров - български писател, критик, библиограф, преводач, роден на 06.03.1904 г. в град Лом. Брат на проф. Т. Боров- библиограф и интелектуалец. Завършва Педагогическото училище в Лом и педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” (1929). Учителства в селата Орешец, Върбовче, Видинско (1922-1926) и в София (1929-1939). През 20-те г. издава сп. “Ясна поляна” в село Върбовче, Видинско, редактира сп. “Поточе” (1931-1932) и в. “Въздържателче” (1936-1937), в. “Весела дружина” (1936-1937), превежда произведения на Толстой за деца, както и творби на Ал. Беляев и др. Публикува стихотворения, разкази, приказки и научно-популярни статии в централния печат. Един от основателите и директор на издателство „Народна просвета”, уредник на Българския библиографски институт “Елин Пелин” (от 1948 г.). От 1953 г. до края на живота си е директор на Държавния библиотекарски институт. Член на СБП. Автор на библиографските трудове “Материали по история на българската библиография до Освобождението” (1955) и “Българска библиография. Исторически преглед и днешно състояние” (1955, 1957). Приносът му във всеки дял на библиотечната наука е огромен. Сътрудничи на детския периодичен печат. Редактира сп. “Училищен преглед”, както и библиографското издание “Български книгопис”. Автор на много книги с разкази, приказки, басни, повести, романи, животопис на Ат. Узунов (1938) и др. Умира на 09.03.1960 г. в София.