bibliotekata: "Народе! Дойде време разделно..." Апостолът на свободата

Наближава 19 февруари, наближава мигът на преклонение и мигът на равносметка за всеки от нас, следовниците на Васил Левски.

Ученичката Саня Иванова пише своето вдъхновено есе "Пред портрета на Левски", в което търси прилики с великия партиот, огорчено споделя недостойнствата на днешните българи, пита се дали ще преоткрием поне частица от духа на Апостола, призовава всеки ученик на 19 февруари на сведе глава за почит пред неговото дело и живот...

"Народе! Дойде време разделно - аз да бъда обесен, ти да продължиш да се бориш.Светът си тръгва от мен. Виж ме, твоя карловец, сам в затвора със строшени крила. Всичко бих дал да стигна до края на пътя, но, знайно е, че край няма. Преди да разлюлея бесилото, искам да знаеш, че каквото съм правил, правих го с мисъл за теб. За Отечеството. За чистата и свята република... Народе, ти живееш на колене, забравил, че имаш история триж по-голяма от земята, попила спомена за нашите деди, забравил, че си обречен от Провидението да бъдеш велик...Бедни мой народе, нямам право да те виня. Твойта зла участ ме накара да се замисля защо е тази отчайваща безнадеждност... Как можех да те отърва от робската психика, да ти внуша, че си свободен, ако не се уповавах на бъдещото въстание?... От нас зависи да бъдем свободни като другите европейски народи...Исках да осъзнаеш, че макар и с вериги, ти не си роб. Исках да ти дам крила... Решил бях да те поведа не към градините с хляб, а към Голгота, където стенеше твоята свобода...Да покажем на себе си и на света как се обича и как се мре за родината..."/Светозар Казанджиев, "Последната изповед на Апостола", София,БП, 2010/