Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност

Родената в Австрия физичка Лиза Майтнер публикува своето откритие - ядрото на урана може да бъде разцепено. По-късно нобеловият съвет ще пренебрегне това нейно постижение.Майтнер е отличен пример за отношението на научните среди към жените–изследователи, особено когато става дума за връчването на престижни награди. Политическият климат в нацистка Германия допълнително допринася за нейната слаба популярност. Фактът, че е от еврейски произход, я принуждава да избяга от страната, за да оцелее. Това обаче я лишава от възможността да издава научни материали заедно със своите колеги.Чистата научна завист пък изиграва роля при определянето на това кой реално е допринесъл за разцепването на атома – откритие, което впоследствие довежда до създаването на атомната бомба и ядрената енергетика. 23 януари 1911 г. Френската академия на науките отхвърля молбата за членство на Мария Кюри.Алберт Айнщайн обаче признава нейния принос и дори я нарича „нашата Мария Кюри“.През 1944 година нейният колега Ото Хан получава Нобелова награда за химия за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея. През 1949 година получава наградата" Макс Планк" и става шведски гражданин, а през 1966 година ѝ е присъдена наградата „Енрико Ферми“. В 1960 година Лиза Майтнер се мести в Кеймбридж, Англия, където умира през 1968 само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Робърт Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“. Елемент 109 майтнерий в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.