На днешния ден преди 107 години е роден писателят ЕМИЛИЯН СТАНЕВ

Никола Стоянев Станев - Емилиян Станев - е роден в Търново на 28 февруари 1907 година. Голяма част от детството си прекарва в родния си град и Елена. Баща му често го води на лов, а контакта с природата оказва силно силно влияние върху младия Никола, което по-късно дава отражение и в голяма част от произведенията му. Началното си образование получава в Елена, където завършва гимназия като частен ученик. След това се премества в София, където за кратко учи живопис, след което през 30-те години продължава с финанси и търговия в Софийския университет. Именно в периода между двете Световни войни излизат и първите произведения на автора – по-специално през 30-те години на XX век. Първата му книга с разкази – „Примамливи блясъци“ излиза през 1938 година. За разлика от голяма част от творците от онова време, промените настъпили в държавното устройство на България след 9-ти септември не успяват да попречат на творческия път на Емилиян Станев. В периода 1950-1955 завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“и сътрудничи на редица списания. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

През 1948 година завършва и най-известното си произведение – „Крадецът на праскови“.

След няколко години то бива и екранизирано, като филмът се превръща в една от вечните български класики. През следващите години работи усилено върху романа „Иван Кондарев“, който описва събитията, свързани със Септемврийското въстание. С цялостното си творчество, Емилиян Станев успява да внесе в българската култура много важни теми. Първата е за отношението между човека и природа.

Няма друг писател преди него ,който така „извътре“ да пише за света на дивите животни. За него като че ли най-силно важи мисълта на Тургенев, че писателите ловци са малко жестоки, но познават живота .Това познание го води до дълбоки прозрения за същността на природния закон и неговата връзка с човешкия свят . Според писателя в природата има три неотменими дадености : неравенството (няма две еднакви листа на дървото), експлоатацията (по-силното изяжда по-слабото) и убийството (за да се нахраниш ,трябва да убиеш). Човекът се опитва да се оттласне от тази реалност и да изгради свои духовни закони . Но не отиваме ли така в другата крайност – да се откъснем от природата и да я унищожим ? Талантът и интересната личност на Емилиян Станев допринасят затова той да бъде уважавана личност още приживе. Ето какво казва за него Стоян Каролев: Емилиян Станев обичаше да спори , да се противопоставя на изказвания ,на чути мисли и възгледи. И не само когато ги смяташе погрешни.Той обичаше да показва „обратната страна на медала“ , не търпеше категоричната затвореност , закостенялост на идеите и съжденията дори когато в основата си са правилни.Можеше да смути и свой приятел,защитавайки понякога – пред чаша кафе или коняк – съвсем странни възгледи. Творецът умира на 15 март 1979 година. Днес във Велико Търново има музей „Емилиян Станев“, а родната къща на баща – тази, в която писателят е израснал се намира в Елена на улица „Разпоповци“.

РАЧЕ ЮНАЧЕ На Емилиян Станев Имало едно време гъста гора. В гората извирала буйна река. В нея живеело мъничко раче – много безстрашно и мило юначе. Криел се Рачко в подмоли студени. Имал си той и мустачки антени. Те му показвали как да се движи, как да се пази от грешки и грижи. Рачко обичал със двете си щипки леко да щипе блестящите рибки. В тинята той се заравял изкусно и си похапвал обилно и вкусно. После поемал назад да се връща в своята сигурна, каменна къща. Близо до тази подводна къщурка имала дом госпожа Костенурка и веднъж старата, бавна съседка сложила костената си жилетка; тръгнала привечер покрай реката – да се разходи за малко, горката, но се загубила в храстите тъмни из бреговете скалисти и стръмни. Рачко дочул госпожата да плаче: - Помощ, спасявай ме, миличко раче! – хукнал през тинята, през коренища, ала не виждал от бързане нищо. Някаква гладна, кафява грамада грубо се спуснала да го напада – Мечо си мислел, че лесно ще стане рак за вечеря в реката да хване. Тъкмо си рекъл, сега ще го пипна, Рачко със острите щипки го щипнал. Мечо учудено гледал реката – кой го нападнал така от водата? Може ли малко и глупаво раче да е такова безстрашно юначе? После по тайна пътека отминал, за да си търси късмета в пчелина. Силно се свила на Рачко душата, но продължил и открил госпожата. Дружно заплували те, а реката като че ли им била непозната. Сенките станали много неясни, всяка минута навън – по – опасна. В тъмното някой зловещо избухал откъм гората заспала и глуха. Вятърът люшнал тръстикови саби. Мигом закрякали стреснати жаби и полетели изплашени птици към висините с трептящи звездици. Спешно събудили слънцето златно и полетели отново обратно. Рачко и бавната, стара съседка нещо объркали своята сметка – краткия път по водата избрали, а сутринта у дома се прибрали. Там костенурката благодарила за помощта и добрата закрила. Ето, че може и мъничко раче да е безстрашно и мило юначе!