АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА - БЕЗСМЪРТЕН!

На днешната дата пред 176 години се ражда Васил Иванов Кунчев, който остава в българската история като най-святата и чиста личност, жертвала живота си в името на свободата на родината си. Думите като че ли са избледнели от многократната си употреба, но свързани с името на Васил Левски, те придобиват цвят, сила, смисъл,въздействие! Нека днес си припомним думите на безсмъртния Дякон, да вникнем в дълбочината и смисъла им и да направим една достойна постъпка!

Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г. Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г. Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“ Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г. Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г. Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — доЛ. Каравелов, 25.VII.1872 Бързата работа ялова излиза. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г. Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г. Времето е в нас и ние сме във времето. — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г. Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г. Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г. Всичко се състои в нашите задружни сили. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г. Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г. Днешният век е век на свободата. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г. Дързост и постоянство! За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3 За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим. — до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г. Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г. Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г. Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму. Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г. Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа! — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г. На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г. Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г. Отговорност към обществените средства Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г. Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел Строга и редовна отчетност. — до Сливенския комитет, април 1872 г. Строга революционна бдителност. — до местен комитет Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г. Трябва да се съобразите със закона. — до Панайот Хитов, 10.I.1872 г. Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. — до Филип Тотю, 18.IV.1871 г. Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. — до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г. Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.