130 г. от рождението Франц Кафка (Franz Kafka, 1883 - 1924), австрийски писател, чехословашки гражданин

Франц Кафка е роден в Прага(Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход.Бащата, Херман Кафка (1852–1931), е домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя единствен син. Той е роден в село край град Писек, повечето жители на което са чешкоезични евреи. Работи известно време като търговски пътник, след което се установява в Прага. Там той отваря магазин за луксозни стоки и аксесоари, който се развива успешно и персоналът му достига до 15 души. Майката на Франц Кафка, Юли (1856–1934), е дъщеря на заможен пивовар от Подебради и е по-образована от своя съпруг. Франц е най-голямото от шестте деца в семейството. Двамата му братя, Георг и Хайнрих, умират в ранна възраст, преди той да навърши седем години. Трите му сестри, Габриел (Ели; 1889–1941), Валери (Вали; 1890–1942) и Отили (Отла; 1891–1943) са убити по-късно по време на Холокоста. Тъй като и двамата родители са ангажирани със семейния магазин, през повечето време за децата се грижат поредица от гувернантки и прислужници.Майчиният език на Франц Кафка е немският, но той говори свободно и чешки. По-късно той изучава и френски език и култура. Религиозното му възпитание се ограничава до отбелязването на Бар Мицва и посещенията на синагога, заедно с баща му, четири пъти в годината. От 1889 до 1893 година учи в немско начално училище в Прага, а след това в немска класическа гимназия, която завършва през 1901 година. Приет в Карл-Фердинандовия университет в Прага, Кафка първоначално се записва да учи химия, но няколко седмици по-късно се насочва къмправото. То дава повече възможности за бъдеща кариера, а по-дългото обучение позволява на Кафка да отдели време за курсове по немска филология и история на изкуството. Той се включва в студентски клуб, който организира литературни четения и други подобни начинания. В университета се запознава с Макс Брод и Феликс Велч, които остават негови близки приятели до края на живота му. На 18 юни 1906 година Франц Кафка получава докторска степен по право, след което преминава задължителния едногодишен неплатен стаж в граждански и наказателни съдилища. Според Владимир Набоков най-силно влияние върху Франц Кафка по отношение на литературния му стил е упражнил Гюстав Флобер. Подобно на френския писател Кафка си служи с езика като с работен инструмент. В прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки.Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им. От 1908 до 1922 година Кафка работи в застрахователна фирма, но непрекъснато, главно нощем, пише. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът"Присъдата" (1913), последвана от новелата "Преображението" (1915). Писателят е близък до кръга на пражките експресионисти и разказите му излизат в различни литературни списания.

Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа - "Процесът" (1925),"Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), - както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му "Писмо до бащата" (създадено в 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите"Дневници" (1983). Приживе творчеството на Франц Кафка е слабо известно, но то се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. "Откриват" го първо в САЩ иФранция, а едва през петдесетте години на XX век - в Германия и Австрия. По време на националсоциализма в Германия и Австрия книгите на Кафка са забранени, обявяват изкуството му за "изродено", смятат го за проводник на "юдеоболшевизма". Трите сестри на писателя са арестувани и ликвидирани в концентрационни лагери. В България при комунизма творчеството на Кафка също е забранено, а самото споменаване на името му е смятано за проява на "идеологическа диверсия" с всички произтичащи от това последици. Литературният "пробив" се извършва през1981 година с издаването на сборник с писма на Кафка. През следващата година вПловдив е издаден сборникът с разкази на Кафка "Преображението", дело на писателя и преводач Венцеслав Константинов. Славата на "пражанина" се корени в необикновеното съчетание на свръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един застрашителен, кафкиански свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му. Днес Франц Кафка, наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература.

В чест на писателя са учредени две международни литературни награди — през 1979 г. от град Клостернойбурги през 2001 г. от родния град на писателя Прага. В училищната библиотека можете да намерите романът "Замъкът" и сборникът разкази "Преображението" и да преоткриете вечните човешки стремления и тревоги през погледа на Франц Кафка. 130 г. от рождението Франц Кафка (Franz Kafka, 1883 - 1924), австрийски писател, чехословашки гражданин. Ето и няколко фрази на писателя, актуални и днес: • Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно. • Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него. • Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството. • Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си. • Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум. • Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.