ВАСИЛИЙ ЩУКШИН - ТВОРЕЦЪТ, КОЙТО ЩЕ СЕ ПОМНИ

Василий Макарович Шукшин (25.07.1929-2.10.1974) е руски писател, кинорежисьор, актьор, заслужил деятел на изкуството на РСФСР (1969). Роден в село Сростки, Бийски район, Алтай, в средно заможно селско семейство. Член на КПСС от 1955 г. Публикува от 1958 г. От 1944 г. работи в строителството, шлосер в завод. Служи като матрос в Черноморския флот. В периода 1953-1954 г. е директор и преподава руски език и литература във вечерно училище за селска младеж. Завършва режисьорския факултет на Висшия институт по кинематография - ВГИК (1961). Дебютира като актьор във филма «Тихият Дон» (втора серия) на С. Герасимов (1956), следват «Двамата Фьодоровци» на Марлен Хуциев (1959), «Златният ешелон» (1959), «Проста история» (1960), «Когато дърветата бяха големи», «Альонка», «Мишка, Серьога и аз» (всички-1962), «Ние, двама мъже» (1963), «Какво е то, морето? » (1964), «Журналист» (1966). В сборниците с разкази «Селски жители» (1963), «Земляци (1970), «Характери» (1973), «Разговори при ясна луна (1974), повестите «Там, в далечината» (1966), «А на сутринта се събудили…» (издадена в 1975), историко-революционния роман «Любавини» (1965), историческия роман «Дойдох свобода да ви дам» (1971) показва многообразието на социалнопсихологическите типове на хората от народа. Режисьор в киностудия «Максим Горки» от 1963 г.

Режисира филми по собствени сценарии «Живее такъв момък» (1964), «Ваш син и брат» (1965), «Странни хора» (1971), «Калина алена» (1974) и др. Изпълнител на ролите в свои и редица други филми. Активен привърженик на «руската идея», за реалистично и народностно изкуство. Умира скоропостижно в село Клетская, Волгоградска област, по време на снимките на филма «Те се сражаваха за Родината» по произведението на Шолохов. Погребан в Новодевичето гробище в Москва. Лауреат на Ленинска награда (1976, посмъртно).

нас са издадени «Калина алена» (1976, 1978), « В профил и анфас» (1976), «Дойдох свобода да ви дам» (1977, 1982), «Любавини» (1981, 1986, 1988), «Живял човек.. » (1988).

В училищната библиотека можеше да намерите цялото му творчество и да се потопите с яркия, запомнящ се, силен и едновременно топъл и затрогващ свят на неговите герои.

Днес е рождения ден на една прекрасна шведска писателка - МАРИЯ ГРИПЕ

90 г. от рождението на Мария Грипе – шведска писателка (1923-2007) Шведската писателка Мария Грипе е сред най-изтъкнатите скандинавски авторки. Родена е на 25 юли 1923 г. във Ваксхолм, Швеция. Като малка измисляла приказки и ги разказвала през нощта на братята и сестрите си. В училище пишела стихове. Първите си книги създала за дъщеря си Камила. Публикува първата си книга за деца през 1954 г., а признанието на международната критика завоюва с трилогията си за Хуго и Жозефина и серията от романи за Елвис Карлсон. Наградена е от Министерството на културата на Испания. Получава и наградата "Астрид Линдгрен". През 1974 г. е удостоена с наградата “Ханс Кристиан Андерсен”. Книгите й “Крал Лабан идва”, “Себастиян и сянката”, “Не загубвай маската”, “Стъкленият тунел” са любимо четиво на децата.

М. Орвиг очертава две основни линии в творчеството на Мария Грипе : Реалистично-психологическа и приказно-романтична. Името й е свързано с въвеждането на един показателен образ в литературата за деца – този на майката-диктатор, тормозеща себе си и другите с непрестанните си претенции към детето.

“Елвис Карлсон” е само една от седемте книги от поредицата, в която е разкрит животът на “малкия човек”. На шест и половина години той е принуден да се бори за правото на своето Аз, да избира, как да постъпва. Когато посегателствата над личността му стават драстични, той не се примирява, не отстъпва, а търси начин за разрешаване на проблемите, без да бяга от тях. На български език са преведени книгите: “Нощният татко”, “Елвис Карлсон”, “Къщата на желанията”. В училищната библиотека ще намерите повестта "Елвис Карлсон", с която ще съпреживеете радостите и тревогите на малкия Елвис, които, навярно, приличат на вашите, деца?!

Днес е рожденият ден на Александър Дюма-баща

210 г. от рождението на Александър Дюма – баща – френски писател (1803-1870) Александър Дюма е роден на 24 юли, 1803

в град Вийер Котре, департамент Ен, Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четиригодишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщия тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.Работейки в Париж, Дюма започва да пише статии в списания и театрални пиеси. През 1829 неговата първа самостоятелна пиеса „Дворът на Анри III“ получава одобрението на широката публика. Следващата година втората му пиеса „Кристина“ става също толкова популярна, в резултат на което той може да си позволи да посвети цялото си време на писателстване. През 1830 Дюма участва в Юлската революция, която сваля Шарл Х от престола и поставя на негово място бившия му работодател Луи-Филип. Вследствие на тази революция животът във Франция в периода 1830 — 1835 е труден, с чести бунтове от страна на републиканците и обеднелите граждани, които търсят промяна. Когато животът постепенно започва да се нормализира, икономиката да се подобрява и цензурата в пресата да намалява, Дюма вижда възможност отново да хване перото. След редица успешни пиеси той обръща погледа си към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, от страна на издателите на вестници и списания, така че през 1838 той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма. В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю. В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер, през 1840 Александър Дюма издава „Учителят по фехтовка“, разказ за събитията през Декемврийската революция в Русия. Впоследствие този роман бива забранен от цар Николай I, а Дюма бива обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в „Граф Монте Кристо“ и „Братята корсиканци“, а също и в мемоарите на Дюма.Къщата на Дюма, наречена „Замък Монте-Кристо“През 1840, Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени. В следствие на това той става баща на поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син.

При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите. Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове заради разточителния си начин на живот.

Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му. Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68-годишна възраст.На 30 ноември 2002 със заповед на президента на Франция Жак Ширак, тялото на писателя е ексхумирано и с пищна церемония и държавни почести е преместено в Пантеона в Париж — голям мавзолей за велики французи. Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Неговите произведения са вдъхновили над 200 филма. Домът на Дюма — Шато Монте Кристо — е реставриран и отворен за почитателите. В училищната библиотека ще намерите следните книги от Александър Дюма: "Граф Монте Кристо", "Виконт дьо Бражелон или 10 години по-късно", "Двадесет години по-късно", "Кралица Марго", "Двете Диани", "Дамата с кадифеното колие".

ДЕН КНИГАТА - ЕДИН ПРЕКРАСЕН АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ!

Днес отбелязваме Денят на книгата. Какъв по-добър повод от това да си припомним късометражния анимационен филм „Фантастичните летящи книги на г-н Морис Лесмор“, награден с „Оскар“. Насладете му се!

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=VljJIQuPDSE http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=VljJIQuPDSE#t=0s

Реймънд Чандлър - един от най-великите автори на криминални романи

Реймънд Торнтън Чандлър е американски писател, оказал голямо влияние върху развитието на криминалната литература по света. Роден в Чикаго на 23 юли 1888 г., Чандлър заминава за Англия през 1895 г., когато родителите му се развеждат. През 1907 г. приема британско гражданство и работи за Адмиралтейството, а след това - като журналист. По това време публикува стихове в късноромантичен стил. Връща се в САЩ през 1912 г. и учи за счетоводител. През 1917 г. се записва в канадскатаармия и воюва във Франция. След примирието се премества в Лос Анжелис. През 1932 г. вече е вицепрезидент на петролна компания, но губи добре платената си работа поради алкохолизъм. В търсене на някакъв източник на доходи Реймънд Чандлър се опитва да пише жълта литература. През 1933 г. публикува своя първи криминален разказ, а през 1939-а, когато е на 51 години, излиза първият му роман, „Големият сън“. Книгите му са приети много радушно и през 40-те години на 20 век Чандлър вече не само пише проза, но и работи по сценарии в Холивуд, сред които е класиката от 1944 година „Двойна застраховка“, където той е съавтор с режисьора Били Уайлдър. През 50-те години на ХХ век здравето и психическото състояние на писателя се влошават, той прави опити за самоубийство и умира през 1959 г. от пневмония. Прозата на Чандлър е предмет на възхищение за критици и писатели, от Уистън Хю Одън и Ивлин Уо до Иън Флеминг. Макар че несъмнено е повлиян от Дашиъл Хамет, стилът му остава оригинален и ясно различим. Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ се е превърнало в класика.

Подобно на други именити писатели в жанра (като сър Артър Конан Дойл или Агата Кристи) Чандлър също създава персонаж, който е главно действащо лице на почти всичките му произведения - детективът Филип Марлоу. Ето негови фрази, показващи силното му чувство за хумор и яркия му език:

Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата. … Всичко, каквото можеше да си пожелае един мъж…, тя го имаше.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак.

— из романа "По-малката сестра" В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща. — из романа "По-малката сестра"

Всъщност те (парите) създават нови проблеми. И забравяш колко непреодолими са ти се стрували старите проблеми.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Гласът й би могъл да се използва като разтворител на бои и лакове.

— из романа "По-малката сестра"

Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обяд.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

…Две жизнерадостни мацаници на стените, толкова ужасни, че нищо чудно да бяха много скъпи.

— из романа "По-малката сестра"

Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

За мен имаш по-малко сексапил дори и от една костенурка.

— из романа "По-малката сестра"

Замѝсли се. Мисленето бе изтощителна работа.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф.

— из романа "По-малката сестра"

Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Или знаеше нещо, или не знаеше. Ако знаеше нещо — или щеше да ми каже, или нямаше. Толкова просто беше.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Искам да сме наясно. Малко вулгарно, но ще ти го кажа. Не съм от онези случайни курви. Може да ме имаш, но не само като се пресегнеш.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си искате грешки и пак да спечелите пари.

— из романа "По-малката сестра"

Колкото повече знам, толкова по-малко поразии ще направя.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Мирисът на кафе бе достатъчно гъст, за да построиш гараж върху него.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното.

— из романа "По-малката сестра"

Напоследък всяка палка замахваше от само себе си към мен.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Не съм свикнал да ме замерят с пари. Обикновено ми ги връчват. Нещо против?

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Не тичам подир всеки чифт хубави крака.

— из романа "По-малката сестра"

Нямам нищо против секса – където му е мястото и когато му е времето.

— из романа "По-малката сестра"

Отговорът е прост. Има неща, които не знам. Това е едно от тях.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Очарователните блондинки вървяха по десет цента дузината, но това бе лице, което не губеше свежестта си.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Пак запалих лулата си. Това ти придава замислен вид дори когато изобщо не мислиш.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Погледнах пистолета и пистолетът ме погледна.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Понякога си мисля, че си световен, а друг път, че си най-долният мерзавец, когото познавам.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Престорена сърдечност, слаба като китайски чай, оцвети лицето и гласа й.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Приближи се, безгрижно отпуснал ръката без ръкавица до бедрото си. Безгрижност, която имаше за цел да не остане незабелязана.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Стой си озадачен, драги. По-безопасно е.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Трапчинките и извивките й бяха тъй прелестни, че повече не можеше да се желае.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Трябва да се издигне паметник на изобретателя на неоновите реклами… Защото човекът е съумял от нищо нещо да направи.

— из романа "По-малката сестра"

Уискито, както може да се очаква от достатъчно хубаво уиски, ме държа през целия път на връщане до Холивуд. Пресичах все на червено.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Усмивка, на която пасва копринена примка.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Харесват ми лесните, лъскави момичета, цинични и затънали в грях.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие.

Хубаво лице, което няма начин да не се хареса. Хубава, но не чак толкова, та да се стига до бой всеки път, когато я извеждаш.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Чувствувах се така, сякаш бях прекаран през машинка за месо.

— из романа "Сбогом, моя красавице"

Ще постигна много повече, ако се разрева на рамото на някой варел.

— из романа "По-малката сестра" В училищната библиотека ще намерите романите "Сбогом, моя красавице", "Дългото сбогуване" и "Големият сън" и ще се уверите, че авторът им е наистина велик писател.

"Европа - нека успеем заедно"- напишете есе!

Конкурс за есе на тема „Европа – нека успеем заедно“ Българският СОЛВИТ център в администрацията на Министерския съвет организира конкурс за есе на тема „Европа – нека успеем заедно“. Инициативата е част от работната програма за 2013 г. по Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз и се осъществява в партньорство с информационните мрежи на Европейската комисия. Конкурсът предоставя възможност за изява на младежи с интерес към европейския интеграционен процес и мястото на гражданите в него. Условия за участие: За участие в конкурса се допускат младежи на възраст между 18 и 26 години. Есетата трябва да бъдат самостоятелно подготвени на български език с обем до пет стандартни печатни страници. Те трябва да отразяват отношението на участниците към европейския интеграционен процес, неговото бъдеще и мястото на гражданите в него. Срок за изпращане на есетата: 5 август 2013 г. Адрес за изпращане на есетата: solvit@government.bg Всеки участник в конкурса посочва: - три имена; - дата на раждане; - местоживеене (само населено място); - адрес на електронна поща; - телефон. Предоставените лични данни ще служат само за целите на конкурса, ще се съхраняват съгласно българското законодателство и няма да бъдат предоставяни на трети страни. Оценяване и класиране: Оценяването и класирането се извършват от комисия съставена от представители на организатора и неговите партньори. Резултатите ще бъдат обявени на 15 август 2013 г. на страницата на българския СОЛВИТ център (http://www.solvit.government.bg). Участниците, класирани на първите десет места ще имат възможност да се запознаят отблизо с процеса на вземане на решения в ЕС и участието на Република България в него, с дейността на дирекция „Координация по въпросите на ЕС“ в администрацията на Министерския съвет и българския СОЛВИТ център, както и с работата на информационните мрежи на Европейската комисия.

2 предложения, в които можете да изявите таланта и знанията си

Моля, прочетете какви предложения Ви се предоставят и ако имате амбицията и възможностите, опитайте! Линкът по-долу ще ви ориентира допълнително. Успех! http://www.centerbg.org/images/stories/Bulletin_66.pdf

НОВО: Европейска награда за най-добро съдържание за деца Европейската награда за най-доброто съдържание за деца отличава качествено съдържание за 4-12 годишни деца и насърчава производството на ново съдържание, което да предложи на младите хора онлайн възможности да се учат, да играят, да откриват и да измислят. Конкурсът е отворен за деца, младежи и възрастни в Австрия, Белгия, България, Кипър, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия , Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство. Може да бъде представяно онлайн съдържание във всяка форма - уеб сайтове, блогове, видео приложения и игри - но то трябва да бъде предназначено за използване от деца или млади хора. Съдържанието може да бъде новосъздадено за участие в конкурса или съдържание, което вече съществува. За повече информация, свържете се с представителите на национално ниво. За България: Luiza Shahbazyan luiza.shahbazyan@online.bg Краен срок: 31 октомври 2013 г.

НОВО: Конкурс за къс разказ Азия - Европа: Дългият път към дома Фондация Азия – Европа (ASEF) очаква да получи текстове, които разглеждат представите на Азия за Европа и обратно. Могат да участват в конкурса: - Граждани на една от следните държави-членки на ASEM: Австралия, Австрия, Бангладеш, Белгия, Бруней, България, Камбоджа, Китай, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Индия, Индонезия , Ирландия, Италия, Япония, Република Корея, Лаос, Латвия, Литва, Люксембург, Малайзия, Малта, Монголия, Мианмар, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Филипините, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сингапур, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Тайланд, Великобритания, Виетнам; - Най-малко 18-годишна възраст към момента. Всички текстове следва да са на английски език, 700-800 думи максимум. Ще се разглеждат непубликувани авторски произведения. Краен срок: 3 август 2013 г.

ЕЛИН ПЕЛИН - БЪЛГАРСКИЯТ ПИСАТЕЛ - СЪРЦЕВЕД

Елин Пелин е роден в Байлово, Софийско на 8.07.1877г. Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов - будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли. Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на бащата да остави единайсетте си деца неуки. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единствения грамотен човек в селото. Елин Пелин e най-малкия от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895 - 96). От есента на 1899 се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903 - 07). Елин Пелин започва да пише още като ученик на село. През 1885 обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка” разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор” разказа „На майчин гроб”, стихотворения-та „Зима” и „Привет”. Под стихотворението „Тихи тъги” (ноем. 1897), отпечатано в сп. „Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения. Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот — белег на несломената жизненост на българския национален характер. С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител — „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите и?. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст божия“, „Братя“, „Изкушение“). Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот.

Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др. Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.

Ето и няколко фрази, носещи и днес актуалност и поука: Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта. Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро. Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях. Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен. Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си. Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя. Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости. Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка. Невидени очи скоро се забравят. Писателят се ражда с прочетените книжки. Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. В училищната библиотека ще намерите цялото творчество на безсмъртния писател Елин Пелин

АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА - БЕЗСМЪРТЕН!

На днешната дата пред 176 години се ражда Васил Иванов Кунчев, който остава в българската история като най-святата и чиста личност, жертвала живота си в името на свободата на родината си. Думите като че ли са избледнели от многократната си употреба, но свързани с името на Васил Левски, те придобиват цвят, сила, смисъл,въздействие! Нека днес си припомним думите на безсмъртния Дякон, да вникнем в дълбочината и смисъла им и да направим една достойна постъпка!

Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г. Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г. Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“ Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г. Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г. Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — доЛ. Каравелов, 25.VII.1872 Бързата работа ялова излиза. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г. Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г. Времето е в нас и ние сме във времето. — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г. Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г. Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г. Всичко се състои в нашите задружни сили. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г. Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г. Днешният век е век на свободата. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г. Дързост и постоянство! За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3 За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим. — до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г. Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г. Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г. Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму. Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г. Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа! — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г. На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г. Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г. Отговорност към обществените средства Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г. Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел Строга и редовна отчетност. — до Сливенския комитет, април 1872 г. Строга революционна бдителност. — до местен комитет Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г. Трябва да се съобразите със закона. — до Панайот Хитов, 10.I.1872 г. Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. — до Филип Тотю, 18.IV.1871 г. Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. — до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г. Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.

Днес Google приветства посетителите си със специално лого, посветено на Рембранд ван Рейн-насладете се на прекрасния му талант

Днес Google приветства посетителите си със специално лого, посветено на Рембранд ван Рейн. Защо художниците притварят едното си око, когато гледат обекта на своята творба? Тази техника датира от почти 400 години и причината тя да съществува е Рембранд ван Рейн. Така той е учил своите ученици. Защо?

Рембранд е роден преди 407г. на 15 юли 1606 в Холандия. Той е автор на множество произведения. Според различни източници Рембранд е сътворил над 2000 рисунки, 600 картини, около 400 гравюри. В началото на кариерата си той рисува мъжки и женски портрети, пише digital.bg.

Това обаче се оказва, че е предимство за художника, тъй като му помага да направи визуално изображенията двумерни и така да ги нанесе върху платното, което също е двумерно.

Предполага се че именно той е основоположник на техниката на рисуване с притваряне на едното око.

Амедео Клементе Модиляни - да се потопим в прекрасния му свят

Амедео Клементе Модиляни (на италиански:Amedeo Clemente Modigliani), „Моди“ за приятелите си, е италиански художник искулптор, работил главно във Франция. Той създава специфичен стил, който не се вписва напълно в теченията в изкуството от това време.

Модиляни се ражда в семейството на Фламинио Модиляни и съпругата му французойка Йожени Гарсен в Ливорно. И двамата му родители сасефаради. Той е четвърто дете и след фалита на баща си израства в немотия. През 1898 боледува откоремен тиф, а през 1900 се разболява от туберкулоза. Модилиани учи изящни изкуства във Флоренция(1902-1903) и Венеция (1903-1906). През 1906 заминава за Париж, където влиза в средата на най-авангардните и най-бедни художници наМонмартър. Първоначално той се вижда по-скоро като скулптор, отколкото като художник. Скулптурата му е повлияна от румънеца Константин Брънкуш. През1909 пътува за кратко до дома си в Ливорно, след което се връща в Париж и наема ателие. След като участва в скулптурна изложба през 1912, Модиляни внезапно се отказва от скулптурата и се концентрира върху живописта. Първоначално Модиляни е повлиян от Анри дьо Тулуз-Лотрек и Пол Сезан, после от кубистите, традиционното африканско и камбоджанско изкуство. Скоро създава своя уникален стил с известните портрети и актове, рисувани с изключителна бързина и точност, фигури с изящни дълги шии и екзотични бадемови очи.

В началото на Първата световна война Модиляни прави опит да се запише в армията, но е отхвърлен поради лошото му здравословно състояние. Пристрастен към пиенето, наркотиците и жените, той води прекалено бурен за крехкото си здраве живот.1917 година е ключова за Модилиани: през лятото той се запознава с 19-годишната студентка Жан Ебютерн, която изоставя ученето и семейството си, за да стане негова спътница. Получава писмо от своя бивша приятелка, канадката Симон Тирио, която му съобщава, че му е родила син, когото той така и не признава. На 3 декември е открита първата му самостоятелна изложба в галерията „Берт Вайл“. Началникът на парижката полиция е скандализиран от голите тела и нарежда изложбата да бъде закрита едва няколко часа след откриването ѝ. През 1918 Модиляни, заедно с други художници, като Цугухару Фуджита, пътува до Ница. На 29 ноември 1918 Жан Ебютерн ражда дъщеря, която кръщават на нея. Амедео продава много от платната си, но винаги за незначителни суми, които скоро пропилява за алкохол и наркотици.

Караниците му с Жан Убютерн стават все по-ожесточени. Към края на 1919 Модилиани се разболява от менингит и отслабналият му организъм не издържа. На погребението му в Пер Лашез присъства огромна част от артистичната общност от Монмартър и Монпарнас. Бременната в деветия месец Жан Ебютерн е отведена в дома на родителите си, но два дни след смъртта на Модиляни се самоубива като се хвърля от петия етаж. Едва през 1930семейството ѝ позволява тя да бъде погребана до Модиляни. Малката им дъщеря Жан е осиновена от сестрата на Модиляни във Флоренция. Десетилетия по-късно тя ще напише биография на своя баща: „Модиляни: човек и мит“.

ДНЕС Е СВЕТОВЕН ДЕН НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Честит рожден ден, човечество! Вървя с усмивка и го поздравявам, човечеството. Една част от него нехае, но много хора усещат поздрава ми, заглеждат се, дават ми път. Вярвате ли ми, не знам, но една полицейска кола спря насред улицата, за да ми даде път, а дори нямаше пешеходна пътека там. :Х. Обливам ги със светлина и усмивка. Нищо, че усмивката ми е отнесена. Графиката й е прекрасна. Всичко в този толкова прекрасен ден се напасва, като че ли от само себе си, все едно се намирам във виртуална Леголандия. Та през 1987 година на този ден, човечеството станало 5 милиарда и му измислили празник. А защо ли? Всеки ден е празник. Особено когато човечеството с всеки изминал ден расте ли, расте ли, расте... Не, не, нямам предвид броя му, а великото преселение на народите към сферите на единността. Изобщо днес научих толкова нови неща, че чак очите ми се окръглиха. Научих, че около мен мирише на свобода и мир, научих, че усмивката, спокойствието и хумора ми действат зле на хората със съзнателно изградена лошотия. Но те дали научиха, че "лошотията" им е една изградена от самите тях стена, в която има врата, и тя не е заключена. Просто трябва да посегнат, да я отворят и да застанат до мен. Цялата красота на свободната воля е, че всеки има своя истина. И ако се чувства добре в своята истина и тя го вдъхновява, никой и нищо не може да помрачи радостта му. Приятен полет, човечество!

През 1989 г. ООН учредява Световен ден на човечеството, който да се отбелязва на 11 юли. Тази идея се появява две години по-рано, когато на същата дата населението на Земята е възлязло на 5 милиарда. Повече от 20 години по-късно населението на планетата ни нарасна на 7 милиарда, а прогнозите на ООН са, че през 2050-а година ще живеят около 9 милиарда жители.

Международният празник на човечеството е добър повод да се замислим за живота и делата си, да обърнем внимание на близките и най-вече на природата, която ни заобикаля.

Нека не забравяме, че сме само за миг на Земята, но нея винаги ще я има и е добре да я опазим чиста за нашите деца.

Петър Дънов - българския теолог и философ

На днешния ден през 1864 г. е роден българския теолог и философ Петър Дънов.Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др. Дава упражнения за дишане, медитация и концентрация .

Създава Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света. Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др. Дава упражнения за дишане, медитация и концентрация . Създава Паневритмията, която днес се играе в САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света. "Цял свят се прекланя пред мене , а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България."Алберт Айнщайн За положителната роля на Учението в българската култура говори фактът ,че то е представено по време на Европейския месец на културата - Пловдив'99, а създателят му - в книгите: "Духовните водачи на България", "100-те най-влиятелни личности в българската история". След 1989г. БНТ излъчи над 15 документални филма за Учителя и Школата му. Ето какво казва той за болестите и билките: „…Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен, значи, че и сам трябва да се лекува. Ако страдаш белодробно, Той ще те изпрати при Тинтявата. Ако кашляш, ще те изпрати при Черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при Зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще се изпрати при Хляба. Тук на планината, ако нещо ви заболи стомах, може да си сварите чай от листата на Ягодите, или чай от Боровинки. В боровинките силата е в червения цвят и понеже растат доста нависоко, съдържат много прана. Церовете това са последното нещо, което човек трябва да употребява. За кашлица пийте Равнец. Лятно време събирайте всички равнец, бял и жълт, синя Тинтява, Мащерка, зелени листа от Ягода, дребна Лай-лай кучка. Те са магнетични растения и лековити. Ще си направите цяла аптека от стъклени шишета и в тях ще затворите изсушените листа и цветове, ще ги похлюпите и ще ги оставите малко на Слънце, да приемат още енергия от Слънцето. Не ги туряйте на влажни места….“ из „Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа” Петър Дънов ни съветва:"Отсега нататък трябва да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви. Молитвата има велика сила."

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава. Амин.

В училищната библиотека можеше да намерите книгата "Свещеният огън" от Петър Дънов, която съдържа беседи.

Днес ще повървим "По следите на изгубеното време" и ще се огледаме в "Огледалото на самотата" чрез творбите на МАРСЕЛ ПРУСТ

Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст е френски писател - романист, критик и есеист. Роден е на 10 юли 1871 г. в Отьой, западно предградие, наскоро присъединено към Париж, в къщата на чичо на майка му. Това става два месеца след подписването на Франкфуртския договор, поставил официално край на Френско-пруската война, и по време на насилията при унищожаването на Парижката комуна. Първите години от живота на писателя съвпадат с времето на установяване на Третата република и по-късно голяма част от книгите му ще бъде посветена на мащабните обществени промени в края на 19 век, най-вече на упадъка на аристокрацията и възхода на средната класа. Марсел Пруст умира на 18 ноември 1922 г. в Париж от пневмония и белодоробен абсцес. Погребан е в парижкото гробище Пер Лашез.

Виден представител на модернизма в литературата от началото на 20 век, той е най-известен със своя монументален многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година. Пруст използва повествователния стил поток на съзнанието, характерен и за други модернистични писатели, като Джеймс Джойс или Вирджиния Улф, като предава хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния така, както възникват в съзнанието на разказвача и героите.

Повлиян от философията на Анри Бергсон, в романите си той често се спира на проблемите за времето, за индивидуалното съзнание, за съня, за спомена, за междучовешките отношения. ЕТО НЯКОЛКО ФРАЗИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ РАЗМИСЪЛ И ДНЕС: „Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“ „Да знаеш не винаги означава да попречиш.“ „Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея“ „Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже“ „Истинският рай е изгубеният рай“ „Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.“ „Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.“ „Нека оставим красивите жени на хората без въображение“ „Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат“ „Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи“ The only real voyage of discovery consists not in seeking new landscapes but in having new eyes! „Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“ „Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.“ „Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва“ В училищната библиотека можете да получите романът му "По следите на изгубеното време", както сборникът с писма "Огледало на самотата".

Патриархът на българската литература ИВАН ВАЗОВ

Днес е рождената дата на Иван Вазов - 9 юли 1850г. Днес е моментът да си припомним за нашия велик сънародник, който утеши тревожното българско население, застанало под балкона му по времето на най-тъжната България - след двете национални катастрофи.Писано е, говорено е, учим го от деца , Вазов е част от всеки нас, от него знаем за миналото си, за природата си, за трагедиите на държавата ни, за подвизите на редовите българи, за героизма на великите българи...Неизброима е тематиката на богата му творчество, но една е линията в него-РОДИНАТА БЪЛГАРИЯ!

Академик Иван Вазов е български поет и писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия. Вазов създава основите на жанровата система на новата българска литература - тоест в условията на държавност. Той е първият професионален писател в българската литература. Налага нов модерен поведенчески писателски модел, несъществуващ до този момент. Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България.

Преведени са на повече от 50 езика.

"Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти… Отечество любезно, как хубаво си ти!" В училищната библиотека можете да намерите творчеството на Вазов в многобройните му издания и да си припомните неговите безсмъртни творби.