ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Идването на Баба Марта е древен български празник, с който се свързва началото на пролетно-летния сезон. негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. На 1 март млади и и стари се кичат с нея- усукан бял и червен конец, своебразен народен амулет срещу злите сили, да предпазва от болести, за здраве и сила. Белият цвят символизира мъжкото начало, силата, а червеният - женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.
Легенда за мартеничката
Наскоро след смъртта на хан Кубрат хазарите нападнали и превзели земите на българите. Взели в плен дъщурята на хана- прекрасната Хуба. Синовете му отказвали да живеят под чужсо господство и тръгнали да търсят нови земи. Котраг се отправил на север, а Аспарух, Кубер и Алцек- на юг. Само Баян признал властта на хазарите, за да остане като опора на сестра си.
Когато Аспарух преминал Дунава, изпратил своя сокол с вест до Хуба и Баян да дойдат при него. Двамата тайно напуснали стана на хазарите, но бягството им било открито. Преследвани, те достигнали до река Дунав. За да открият брод, вързали краяь на бяло кълбо за едното краче на сокола и го пуснали да лети. понесла се птицата към небесата. В този миг вражеска стрела пронизала Баян. Кръвта от смъртоносната рана започнала да обагря кълбото.
С последни сили двамата бегълци излезли на отвъдния бряг и Баян паднал мъртъв в ръцете на своя брат. Тогава Аспарух взел кълбото, започнал да къса нишки от бяло-кервената прежда и да закичва своите воини, та когато потрябва, тези късчета да се съединят в едно цяло без начало и без край.
Това се случило в първия ден на март през 681 година. Оттогава се е запазил обичаят на този ден да се закичваме с червено-бял конец, та нишката, която свързва всички българи, да не се прекъсва. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи! Да сме българи!
Обред:
Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено и го оставят там 9 дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта, т.е. времето ще бъде хубаво. Бабите не излизат рано сутринта да не срещнат Баба Марта и да не я разсърдят, и обратно - ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.
Жените не перат, не простират, за да не падат слани и градушки. В мартенска събота жените не вършат домакинска работа, а мъжете - не орат.
На 1 март сутринта жените изтърсват всички дрехи, постелки и завивки, премитат и събраната смет запалват в двора, за да изпъдят бълхите и лошотиите.
Паленето и прескачането на огъня на Първи март се свързва с гоненето на змии и гущери.
Обичаи за здраве:
Вечерта срещу Първи март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла прежда. Мартениците се вързват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца.
Мартеницата може да бъде и многоцветна, украсена с кръстчета, парички и др. Носи се докато се види първата лястовица, щъркел или жерав. Тогава се сваля и се поставя под камък, след което се гадае. Ако след няколко дни под камъка има мравки- ще се въдят много овце през годината, ако има червени - коне, ако има божи кравички - крави.
Свалената мартеница може да се окачи на плодно дръвче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар