170 г. от рождението на Карл Май – немски писател, автор на романи за деца и юноши (1842-1912)

Карл Май

(на немски Karl May) е немски поет и писател, известен като автор на десетки романи за индианци. Неговите най-известни герои са Винету и Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд). В България творчеството на големия немски писател става известно благодарение на отличния преводач и почитател на творчеството му Веселин Радков.Роден в семейство на беден тъкач, Карл Май е петото дете. От общо четиринадесет братя и сестри, девет умират рано. Самият той поради недохранване губи зрението си и лекарите успяват да го възстановят когато малкият Карл е на 4 годишна възраст.Учил за учител и преподавал няколко години, той е осъден и лежи в затвора на няколко пъти, общо 7,5 години, за кражби, породени от лошото му финансово състояние. Започва да пише още в затвора, но едва когато се премества да живее и започва работа в Дрезден като редактор, през 1875 г., публикува първия си роман „Олд Файерхенд“. Става действително известен с появата на „Винету“.

Следват над осемдесет тома с романи, разкази и стихове, между които „Винету“, „Съкровището в сребърното езеро“, „Капитан Кайман“, „Завещанието на инката“, „Кралят на петрола“, „Черният мустанг“, „Край Рио де ла Плата“, „Олд Шетърхенд“, „Горски призрак“, „През пустинята“, „Синът на ловеца на мечки“, „Призрака на Ляно Естакадо“, „През дивия Кюрдистан“, „От Багдад до Истанбул“, „В дебрите на Балканите“, „През страната на скипетарите“, „Жълтоликият“,"Князът на бледоликите","Отчето-нож" и др. В повечето романи се среща и героят му, станал известен с бойното име Олд Шетърхенд (Поразяващата ръка). Често той описва събитията от първо лице единствено число и така мнозина си мислят, че самият Карл Май е Олд Шетърхенд.

В Ориента главният герой в романите на Май е известен като Кара бен Немзи (Карл, син на Германия).В романите му за Америка добрите герои обикновено са от немски произход, а лошите са янки. Отнася се със симпатии към негрите и с уважение и тъга към загиващата индианска раса.Най-популярният му индиански герой, Винету е вожд на апачите, кръвен брат на Олд Шетърхенд.Карл Май използва книгите си, за да споделя разбирането си за християнството като религия на доброто. Героят му винаги успява да надделее в споровете на религиозна тема, които води както с мюсюлманите, така и с атеистите в Америка. В третия том на "Винету" самият индиански вожд приема християнството преди смъртта си. Впрочем, в издадените у нас книги преди 10 ноември 1989 г. религиозната тема е слабо засегната поради наличието на цензура.Трябва да се отбележи, че в книгите на Карл Май, посветени на американския Див Запад, липсва каквато и да е автентичност при обрисуване на живота, културата и обичаите на американските индианци. За съжаление неговите книги са допринесли за създавене на твърде погрешна представа у много европейски читатели (в това число и български), за истинската история и култура на коренните жители на Америка.

Филми по неговите книги: Съкровището от Сребърното езеро (1962) Винету I (1963) Винету II (1964) Винету III (1965) Олд Шетърхенд (1965) Винету и Шетърхенд в Долината на смъртта (1968) Кара бен Немзи (1973-1975, 26 тв. епизода) Моят приятел Винету (1980 г., 14 тв.епизода Любопитно : Всъщност Карл Май е описвал Америка и Ориента без да ги е посещавал. Едва през 1899 - 1900 г. той пътува из Ориента, Китай, Цейлон и Суматра. В САЩ отива през 1908 г. След смъртта му, къщата му в Радебойл, близо до Дрезден, е превърната в музей, посветен на индианците. Наред с редицата музейни експонати, посетителите могат да видят и прочутите оръжия на героите на Май - сребърната карабина на Винету и карабината „Хенри“ и „мечкоубиеца“ на Олд Шетърхенд. Романите на Карл Май всъщност не са популярни в САЩ. Книгите му са издавани предимно в Европа, като особено популярни са главно в Германия и Източна Европа. Влияние: Творчеството на Карл Май е любимо четиво за мнозина. Романите му са преведени на над 30 езика, издадени в над 200 милиона тираж из цяла Европа. Почитатели на творчеството му са Карл Либкнехт, Адолф Хитлер, Херман Хесе, Хелмут Кол. Алберт Айнщайн коментира: „Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми доскучавали, но никога и книгите на Карл Май.“ Носителката на Нобелова награда за мир Берта фон Зутнер споделя: „Ако бях успяла да напиша поне една книга като неговите, щях да постигна значително повече!“ Карл Май - бащата на Винету, познавал историята на България?Всички знаят кой е Карл Май - бащата на индианския вожд Винету и на Поразяващата ръка, разбира се. Но вероятно малцина от почитателите на писателя знаят, че той е започнал да пише в затвора. Карл Май е осъждан няколко пъти и изкарва зад решетките общо седем години и половина за дребни кражби и измами. Някои отдават неговия начин на живот на мизерията, която го преследва от малък. Карл Май е роден в многолюдно семейство на беден тъкач и поради недохранване, скоро след раждането си, даже ослепява - възприема света само чрез приказките на своята баба. Лекарите все пак успяват да върнат зрението на момчето, когато то е на 4-5 години. В произведенията на Карл Май - над осемдесет тома в романи, разкази и стихове, се срещат герои и теми от Северна Америка до Сибир, от делтата на Нил до прериите на Амазонка и о. Суматра. Малко хора знаят, че с много симпатия и добро познаване на моменти от историята, той пише и за България от 70-те години на 19-ти век. През 1881 г. в германския вестник ‘Дойче Хаусшац’ излиза като подлистник четивото ‘Под сянката на падишаха’, в което главен герой е Кара бен Немзи /Карл, синът на Германия/. По-късно Карл Май преработва сюжета в поредица от няколко части: ‘През пустинята’, ‘През дивия Кюрдистан’ , ‘От Багдад до Стамбул’, ‘През дебрите на Балкана’ и др. Интересни наблюдения и мисли за нашата страна има в четвъртото томче ‘Из дебрите на Балкана’, което се появи и на български през 1993 г. Там се споменава Мелник, описва се тежкото положение на поробеното население на България. Бедната девойка Анка е описана като олицетворение на българите, които, според автора, са честни, спестовни и чистосърдечни хора. Споменава се и за ‘недоволни съзаклятници, избягали в планините’. Водач им бил човек, който не желаел да се подчинява на султана, а искал да създаде българско царство със свой собствен , независим цар.

Явно, Карл Май е знаел, че такова царство вече е съществувало. Той показва това в момента, когато героите стигат до Призрен и се чудят дали са открили сребърна мина. И ето какво пише авторът: ‘Известно е, например, че по времето на цар Симеон, управлявал от 888 до 927 година, не само царството е достигало най-големите си предели, но и че за търговията, изкуството и науката са били полагани ревностни грижи, а на много места е започнало търсенето на благородни метали. Властта на цар Симеон е достигала на запад приблизително до днешния Призрен...’ На фона на твърде неосведомените по онова време /а и днес/ европейци, тези редове правят чест на големия писател и още повече засилват симпатиите ни към него.