Да си жив означава да имаш белези. — "Зимата на нашето недоволство", 1961 - 110г. от рождението на ДЖОН СТАЙНБЕК

Преди да ви разкажа за този велик писател, искам да ви насоча - ако скоро не сте чувствали вътрешна свобода, ако скоро не сте се радвали на малките и истински неща, ако едва сте "събудили" с идващата пролет желанието си за радост - Джон Стайнбек е авторът, който ще ви "достави" всички тези емоции. Бъдете сигурни!"Промяната идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата."

Джон Стайнбек е роден в Салинас, Калифорния, на 27 февруари 1902 г. Баща му е от немски, а майка му от ирландски произход. Джонатан Адолф Гросстайнбек, дядото на писателя, съкращава фамилията си, когато емигрира в САЩ. Въпреки това семейната ферма в Хейлинхаус, Германия и до днес носи името Гросстайнбек. Баща му, Джон Стайнбек Старши, работи като чиновник в общинската администрация на Монтерей (окръг, Калифорния), а майка му, Олив Хамилтън е бивша учителка. Именно от нея Стайнбек наследява страстта си към книгите и литературата. Семейството живее в малко градче близо до границата. Младия Стайнбек прекарва летата работейки в близките ферми, а по-късно пътува с други работници към захарната фабрика, която се намирала в околността. Тогава той опознава по-грубата страна на преселническия живот и тъмната страна на човешката природа, които той описва в "За мишките и хората" (1937).

Това е родната къща на Стайнбек, където живее до 17 годишна възраст.През по-голямата част от Голямата депресия и от брака си с Карол Стайнбек живее в малка къща, собственост на баща му, в Пасифик Гроув, Калифорния, в залива Монтерей, на няколко преки от град Монтерей, който по-късно става сцена за много от творбите му. Стайнбек Старши осигурява на сина си дърва за огрев, хартия за ръкописите и конструктивна критика, които го карат в началото на 1928 да напусне работата си в склад в Сан Франциско и да се отдаде изцяло на писателското поприще.След публикуването на "Тортила Флет" през 1935 г, първият му успех като романист, Стайнбек напуска къщата на баща си и си построява лятно ранчо в Лос Гатос. През 1940, Стайнбек се отправя на пътешествие из Калифорнийския залив с приятеля си Ед Рикетс, за да събират биологични образци. Това пътуване описва в "Морето на Кортес" (1951). Въпреки че Карол го придружава на това пътуване, по това време бракът им започва да страда и фактически ще приключи през 1941 г, докато Стайнбек още работи по книгата.През 1943 г той се развежда с Карол и се мести в Ню Йорк. Същата година се жени за певицата Гуиндолин "Гуин" Когнър, от която има двама сина Томас Майлс Стайнбек (р. 1944) и Джон Стайнбек IV (1946-1991). Стайнбек се развежда и с втората си жена през 1948 г. През декември 1950г, той се жени за Илейн Скот, след като тя се развежда с актьора Закари Скот. Този брак продължава до смъртта на Стайнбек през 1968г.През 1948 г Стайнбек пътува из Съветския съюз заедно с известния фотограф Робърт Капа. Те посещават Москва, Киев, Тбилиси, Батуми и Сталинград. Книгата му "Руски дневник" (1948) е илюстрирана с фотографиите на Капа. Същата година е избран за член на Американската академия на изкуствата.През 1966 г Стайнбек пътува до Тел Авив, за да посети Хълма на надеждата — земеделска общност основана в Израел от дядо му, чийто брат, Фредерик Гросстайнбек, е убит от арабски мародери на 11 януари 1858 г.Стайнбек умира от кардиопатия и сърдечна недостатъчност в Ню Йорк на 20 декември 1968 г. Той е на 66 години и цял живот е бил заклет пушач. Аутопсията показва почти пълно запушване на главните артерии. По негово желание е кремиран и погребан в семейната крипта на рода на майка си в Салинас на 4 март 1969 г. Неговата трета съпруга е погребана през 2004 до него.Първият му роман е „Златната чаша“ (1929) и е посветен на капера Хенри Морган. Фокусиран е основно върху убийството на Морган и плячкосването на Панама. С нея не успява да изкара дори 250 долара — сумата, която е получил в аванс от издателя.След нея в периода 1931-33 г, Стайнбек пише три по-кратки произведения. "Небесните пасбища" е публикуван през 1932 г, и се състои от дванадесет свързани истории за долина близо до Монтерей, която била открита от испански ефрейтор, докато преследвал избягали роби индианци. В периода 1933-36 г публикува в списание първите три глави от "Червеното пони" - история в 100 страници, в която разказва за собственото си детство (издадена като самостоятелна книга през 1937 г). През 1949 г. по книгата е направен филм, като Стайнбек сам написва сценария за него. "Към един незнаен бог" проследява историята на самотника Джоузеф Уейн, който се заселва в далечна долина и развива собствена система от вярвания за живота и смъртта. За да сложи край на необичайно дълго продължилата суша, Уейн сам се принася в жертва върху един камък, превръщайки се в „земя и дъжд“.Първият голям успех на Стайнбек сред критиците е романът "Тортила Флет" (1935). В него са представени приключенията на група безкласови и обикновено бездомни хора в Монтерей след Първата Световна Война, непосредствено преди сухия режим в САЩ. Героите, които са представени като иронични двойници на рицарите на кръглата маса, са противоположност на почти всички морални норми на американското общество и се отдават предимно на безгрижен живот, въртящ се около виното, сладострастието, другарството и дребната кражба. През 1942 г. книгата е филмирана, с участието на Спенсър Трейси, Хеди Ламар и Джон Гарфийлд, приятел на автора.Стайнбек започва да пише поредица "Калифорнийски романи" и произведения, посветени на пясъчните бурии, в които разказва за обикновените хора по време на Голямата депресия. Това са "В неравна борба" (роман за стачката на 900 берачи на ябълки в Калифорния), "За мишките и хората" (повест за двама души, които пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собствена ферма) и "Гроздовете на гнева".Сценичната адаптация на "За мишките и хората" е истински хит с участието на Бродерик Крауфорд в ролята на Лени и Уолънс Форд в ролята на Джордж. Независимо от това Стайнбек отказва да пътува до Ню Йорк от Калифорния (където живеел по това време), за да гледа представлението, защото според автора историята в ума му е "перфектна" и всяко представяне на сцена би било разочарование. Стайнбек написва още две пиеси - "Луната залезе" и "Ярко сияние".Още през 1939 г "За мишките и хората" е филмиран с участието на Лон Чани Младши (който играе и в представлението в Лос Анджелис) в ролята на Лени и Бърджис Меридит в ролята на Джордж."Гроздовете на гнева" е следващият голям успех, за който Стайнбек е вдъхновен от своя статия. Романът е считан за един от най-добрите му. С него авторът печели Пулицър през 1940г, а филмираната версия е режисирана от Джон Форд и е с участието на Хенри Фонда, за която роля е номиниран за Оскар. За да напише "Гроздовете на гнева", Стайнбек обикаля лагерите на сезонните работници в Калифорния през 1936 г. Когато романът се появява, конгресменът Лил Борън го характеризира като „лъжа — черна, низка измишльотина на болен мозък“. Либералните политически възгледи на Стайнбек и показаните негативни аспекти на капитализма са причина за нападки срещу автора. През август 1939 г. книгата е забранена за разпространение в обществените училища и библиотеки под претекст, че е обидна и изопачава условията в страната. Стига се дотам, че в Салинас при два отделни случая книгата е изгаряна публично. Забраната трае до януари 1941 г. През 1962 г, когато Стайнбек получава Нобеловата награда, Шведската академия нарича книгата „епическа хроника“. „Гроздовете на гнева“ също е филмиран.През 1962 г Стайнбек печели Нобелова награда за литература за "реалистичното си и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществени възгледи". В деня на съобщаването на победителя (25 октомври), когато преди церемонията е попитан от репортер дали заслужава наградата, Стайнбек отвръща "Честно, не." В речта си при награждаването Стайнбек говори за своето възхищение към някои автори. През 1953 г. пише, че счита Ал Кап за "вероятно най-добрия писател в света днес". На първата пресконференция след награждаването е попитан за любимите си автори и техните творби и той отвръща: "Разказите на Хемингуей и почти всичко на Фокнър.През септември 1964 г. Стайнбек получава Медал на свободата на САЩ от Линдън Джонсън.Много от произведенията на Стайнбек се изучават и са сред най-търсените в училищата във Великобритания. В същото време според Асоциацията на американските библиотекари Стайнбек е един от десетте автори, чийто произведения са забранявани най-често в периода 1991-2004, като "За мишките и хората" е на шесто място в тази класация в САЩ. Ето и фрази, станали емблема за този прекрасен писател,докоснал сърцета не само на своите съвременници, но и на хиляди-хиляди хора на земното кълбо: Аз почти винаги пиша - също както почти винаги дишам. — до неговия редактор Паскал Ковици, 1960;В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.;В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото. — New York Times, 1969;Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт. — "Краткото царуване на Пипин IV", 1957; Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…;Литературата е толкова стара, колкото речта. Тя израства от човешката потребност за нея и тя не се променя, освен да става още по-голяма. — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962; "Малко любов" е като "малко вино" — прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето;Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата. — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962;Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни. — "In Awe of Words, 1930; Никой не иска съвети, а само потвърждение. — "Зимата на нашето недоволство", 1961;Писателите са малко под клоуните и малко над дресираните тюлени. — Quote magazine, 1961;Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина. — New York Times, 1969; Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените.;Промяната идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата.;Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш. — "Пътуване с Чарли: В търсене на Америка", 1962;Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикивали през вековете. — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962;Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него. — "Зимата на нашето недоволство", 1961;Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.