390 г. от рождението на Жан-Батист Молиер

Молиер, Жан Батист Поклен (1622-1673) комедиант, актьор, театрален деятел, реформатор на сценичното изкуство

Жан Батист Поклен, известен с актьорското си име Молиер, е роден в Париж в семейство на потомствени занаятчии тапицери. Дядо му успява да се пресели от провинцията в Париж и да купи длъжността придворен слуга". Бащата на Молиер не възнамерява да образова сина си и към четиринадесетата си година бъдещият велик комедиограф едва се е научил да чете и пише. По настояване на дядото с неголямо желание баща му го изпраща в йезуитски колеж. Тук негов учител е прочутият философ Гасенди, който запознава младия Молиер с учението на Епикур. Това има съществено значение в оформянето на реалистичните възгледи на бъдещия драматург. Още от детските си години Молиер се увлича от театъра. След като завършва колежа и получава диплома за юрист в Орлеан, заедно с група съидейници основава свой театър, наречен Блестящият театър", става негов директор и започва да играе в Париж. По това време не възнамерява да пише, а иска да се изяви като трагически актьор. Приема псевдонима Молиер, когато в Париж вече съществува постоянна актьорска трупа, покровителствена от Ришельо. По различни причини липса на средства, личен репертоар, наличие на известни актьори, театърът на Молиер скоро се разпада. По-голяма част от актьорите и самият директор се включват в трупа на пътуващи актьори. Това дава възможност на Молиер да вникне по-дълбоко в нравите и бита на тогавашна Франция. Една от първите свои пиеси поставя през 1653 г. в Лион. Неочаквано се разкрива драматургичният му талант. Започва да твори репертоара на своя театър. От начало преработва италиански фарсове, после започва да създава оригинални творби. През 1658 г. трупата на Молиер се представя в двореца Версай. Кралят и аристократите я харесват и разрешават да се играе в Париж. Първоначално изнасят по три представления седмично в Пти-Бурбон, а после получават постоянна сцена в построената от Ришельо Пале-Роял. Молиер умира внезапно на 52-годишна възраст, няколко часа след представлението на неговата пиеса Мнимият болен", в която драматургът играе главната роля. Всичко, което влиза в богатото литературно наследство на Молиер, е създадено в Париж през последните 14 години от живота му. Талантът му се разгръща в целия си блясък. Крал Луи XIV го покровителства и това му създава врагове-завистници. Заради сатирическите стрели в творчеството му си създава противници, силни на деня, които предпочитат да очернят името му с невероятни слухове. Между враговете му е и католическата църква, която той осмива талантливо. Тя отказва да даде даже разрешение за погребението му. Кралят разрешава проблема погребението е извършено нощем и извън гробищата, където погребват самоубийците и некръстените. В лицето на Молиер френската комедия бележи най-високи постижения. Той създава различни видове комедии: 1. Фарсове: Сганарел", По неволя болен", Мнимият болен"; 2. Комедии на нравите: Училище за мъже", Училище за жени", Критика на училище за жени", Благородникът", Смешните фантазьорки"; 3. Комедии на характера: Мизантроп", Тартюф", Дон Жуан", Скъперникът" Ето и няколко фрази, останали във времето с непреходността си: Благоразумието осветлява, а страстите заслепяват. Глупавият живот води до глупава смърт. Завистниците умират, но завистта – никога. Който не познае любовта, все едно не е живял. Лицемерие – моден порок, а всички модни пороци се водят за добродетели Разсъдъкът не управлява любовта. Добродетелта – това е първият признак на благородство. Много хора умират не от болестите си, а от лекарства.