105 г. от обявяването на Ръдиард Киплинг за Нобелов лауреат по литература

"За голямата си наблюдателност, оригиналността на въображението, богатството на идеи и забележителния талант на разказвача" (1907)
Моля Ви, прочетете за тази велика личност и ще разберете, че Маугли и Книга за джунглата са само малка частица от големия творчески път на Киплинг. Най- младия Нобелов лауреат приживе е бил ценен като голям талант и това остава така и до днес, надявам се и завинаги...
Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговия мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността. Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази. Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други. Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англо-саксонската раса сред изостаналите народи на Изтока („Бремето на белия човек“, 1899 г.), което според някои е тенденциозно.Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му. Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.


Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!


Non nobis Domine!

Не за нас, о Боже,

да бъдат възхвалата и славата

за всяко дело, слово или можене;

защото Твоя е властта

да сложиш корона или позоряща стигма

върху всяко дело или мъдростта,

които човекът сам е постигнал.

Нашата вина е, че твърде много обичаме

и че покриваме с величествен воал

онзи шум, който Слава наричаме,

и Златото – онази мръсна кал.

Заради тия двете ние изживяваме

хиляди горещи и безбожни дни,

но в нашите сърца признаваме,

че слава заслужаваш само Ти!

Ти си Силата, чрез Тебе съществуваме,

наш Създател, Съдия и Приятел си Ти,

само за Твоята прошка бленуваме,

не ни отхвърляй и ни прости.

И дай ни сила да прозрем преди последните ни дни,

че всички наши пътища са жалки,

че слава заслужаваш само Ти!


Кръстоносец на Капитализма

И тъй ще да бъде во веки, както е още от време оно,

закономерности четири има във всяко едно общество,

псето се връща към свойто повръщано,

свинята пък - към калта,

а глупакът с пръст изгорен и превързан,

посяга пак към свещта.

И след като всичко това стане и се възцари чисто нов свят,

където всеки живее платено, а присъдите му висят,

тъй както водата намокря, а пламъкът наранява плътта,

с огън и меч ще се върнат боговете на справедливостта.


Фрази:

Името на неизвестния войник е известно само на Бог.

Най-благородния от всички известни човешки видове страхове - страхът за съдбата на друг.

Думите - това е най-силният от всички наркотици, които е изобретило човечеството.

Женските догадки са по-точни, в сравнение с неоспоримите мъжки факти.

Той е забележителен човек - както и аз.

Работата съвсем не е в това, дали тя е красива. И даже не е в това, интересно ли е да се общува с нея. Просто тя има ТОВА. Някои жени е достатъчно да минат през улицата един път, за да останат в мъжката памет завинаги.