Водим ли децата си в библиотеките?!
Библиотеките – сякаш отдавна изостанали институции, позабравени и от държавата и от посетителите си. Време е да върнем децата в библиотеките, да възродим интереса им към книгите и четенето. За това трябва да помогнат всички. Най-вече родителите.
Водим ли децата си в библиотеките? По-скоро не. Ако са стъпвали случайно децата ни в библиотека, то по-скоро е било в училищната, ако има такава. А във всяко училище трябва да има библиотека.
Ето какво мислят днешните родители и водят ли децата си в библиотеката.
Майката на Димана, 8 г.: „Не, досега не се е случвало това, защото още е малка, но скоро водихме разговор на тази тема Що е то библиотека...“
Майката на Надя, 13 г.: „Когато беше по-малка – примерно до 3 клас, но в училищната и читалищната библиотека няма нови заглавия, а старите, от моето детство, не са й интересни.
Майката на Борис, 9 г.: „За съжаление вече не останаха много библиотеки, от които детето ми би могло да вземе книги. В училището, в което учи, библиотеката не се попълва с нови книги.“
Бащата на Боян, 12 г. и Али, 8 г.: „Имаме библиотека в съседство с жилището ни (към читалището) и те си ходят там сами. Заемат книга веднъж на 2-3 месеца.“
Майката на Кати, 2 г.: „Все още не сме посетили библиотеката, но се надявам да стане едно от любимите места на дъщеря ми.“
Майката на Сашко, 9 г.: „Заема от училищната, но смятам да го заведа в Читалищната, защото има много повече и по-нови книжки.“
Майката на Лора, 15 г.: „Не ходим в библиотеката, но ползва библиотеката в училището – там има много специализирана литература по учебните програми, както и голяма колекция от книги на английски език, енциклопедии...“
Водите ли детето си в библиотеката и заема ли детето ви книги от там?
Детето ви расте, възпитавате го и важен помощник в това са детските книги. От малките – с дебелите корици и едрите букви, до книгите „за големи“ – без илюстрации, със ситни букви – книгите са важни.
Част от разбирането на книгата идва с нейното споделяне. За да стане ясно какво точно се е случило, за да преживее детето магията на историята – трябва да се поговори, да се зададат въпросите, да се разкажат интересните моменти. Това е уникален момент от общуването между дете и родител, който дава много повече от чистия прочит на текста ... Но имаме ли време за това?
Говорите ли си с детето за книгите, които прочита?
Майката на Димана, 8 г.:„Да, от едно известно време водим тези разговори, защото имат вече читателски дневник, който трябва да се попълва. Макар че, смятам че все още тези дневници не са достатъчно съобразени с конкретната възраст на децата (има въпроси, които без родителска помощ не може да се попълват като например Кога е живял авторът? Какъв е по народност?).“
Бащата на Иван, 10 г.:„Стремим се да говорим с него повече за книги – включително за такива, каквито ние четем.“
Майката на Надя, 13 г.:„Да, питам я дали й е харесало или тя сама започва да ми разказва какво я е впечатлило най-много – от сюжета или героите.“
Майката на Борис, 9 г.:„Винаги, когато го видя да чете (макар и не много често) го разпитвам за прочетеното до момента, а той с удоволствие и големи подробности ми разказва.“
Бащата на Боян, 12 г. и Али, 8 г.:„Обсъждаме кой какво чете и какво го впечатлява? Както ние, така и децата.“
Майката на Кати, 2 г.:„Говорим много и обясняваме всичко, много обича книжките си и сама ми ги носи или се занимава с тях.“
Майката на Сашко, 9 г.:„Интересувам се за какво се разказват, дали са интересни. Понякога и аз ги прочитам и ги обсъждаме. :)“
Майката на Лора, 15 г.:„Да, но рядко, когато се присетя и ако тя прецени да ми сподели, коментираме.“
Част от разбирането на книгата идва с нейното споделяне. За да стане ясно какво точно се е случило, за да преживее детето магията на историята – трябва да се поговори, да се зададат въпросите, да се разкажат интересните моменти. Това е уникален момент от общуването между дете и родител, който дава много повече от чистия прочит на текста ... Но имаме ли време за това?
Говорите ли си с детето за книгите, които прочита?
Майката на Димана, 8 г.:„Да, от едно известно време водим тези разговори, защото имат вече читателски дневник, който трябва да се попълва. Макар че, смятам че все още тези дневници не са достатъчно съобразени с конкретната възраст на децата (има въпроси, които без родителска помощ не може да се попълват като например Кога е живял авторът? Какъв е по народност?).“
Бащата на Иван, 10 г.:„Стремим се да говорим с него повече за книги – включително за такива, каквито ние четем.“
Майката на Надя, 13 г.:„Да, питам я дали й е харесало или тя сама започва да ми разказва какво я е впечатлило най-много – от сюжета или героите.“
Майката на Борис, 9 г.:„Винаги, когато го видя да чете (макар и не много често) го разпитвам за прочетеното до момента, а той с удоволствие и големи подробности ми разказва.“
Бащата на Боян, 12 г. и Али, 8 г.:„Обсъждаме кой какво чете и какво го впечатлява? Както ние, така и децата.“
Майката на Кати, 2 г.:„Говорим много и обясняваме всичко, много обича книжките си и сама ми ги носи или се занимава с тях.“
Майката на Сашко, 9 г.:„Интересувам се за какво се разказват, дали са интересни. Понякога и аз ги прочитам и ги обсъждаме. :)“
Майката на Лора, 15 г.:„Да, но рядко, когато се присетя и ако тя прецени да ми сподели, коментираме.“
Дали всички тези въпроси и отговорите им не са актуални и за вас и вашето дете/деца?! Помислете, активирайте се, помогнете на децата си за утрешния им успех!
/Материалите са от списание"Аз-жената"/
/Материалите са от списание"Аз-жената"/
Няма коментари:
Публикуване на коментар