НА УЧИТЕЛЯ - С ЛЮБОВ

СЪЛЗИТЕ НА ДЪЖДА

Хладен следобед, събота беше,

пих по неволя горчиво кафе.

Бе притъмняло, с грохот валеше,

слънчево беше в мойто сърце.

Сушава стряха бе кафенето,

аз бях птица с мокри крила.

С непрестанен взор към небето,

но на суша, далеч от дъжда.

И поседнах във ъгъл самотен,

с мокри дрехи, но с ведра душа,

с оптимизъм в душата закотвен.

В този миг влезе дъжда.

Поприведено, сгърчено старче

дръпна стола и седна до мен.

Бе преминал през цялото барче

и ми каза с тъга "Добър ден".

Аз му кимнах и отговор дадох.

Седна той и тогава се взрях-

като филм от отминала младост,

свой учител в него познах.

Бе одърпан и с мръсни ръкави,

без коса, със сплъстена брада

и кафето във миг ме задави,

по-горчив стана денят.

Неудобно ми беше да кажа,

че познах го-учителя мой,

и виновен, живял ненаказан

се почувствах. Светец беше той.

Извади мълком кърпичка стара,

изсипа шепа стотинки от там,

чай поръча, поиска цигара,

бе изгубил младежкия плам.

Заговори за своите болки-

стар бил, болен, останал и сам,

а очите му-влажни, дълбоки,

бяха същите, както ги знам.

Със ръката, с която съм писал,

насърчаван от стареца благ,

аз посегнах и чая платих му,

той учтиво усмихна се пак.

Недопито кафето остана,

станах мълком, тръгнах в дъжда,

а душата ми-кървава рана.

Как дъждът ми обърна деня.

Млади баровци, нагли, неуки,

със парите купуват души,

а светците, дето ни учеха,

ги забравихме в сетните дни.

И понесъл цялата болка

от неправдата в нашия свят,

мен прониза ме вляво, дълбоко.

със сълзи и дъждът заваля.

ТОНКА ТОДОРОВА -ГПАЕ "ГЕО МИЛЕВ" - БУРГАС

Скъпи ученици, наближава нова учебна година, наближават нови трепети, нови усилия, нови изпитания. Стихотворението, което сте прочели не е професионално, то е сътворено от ученик, ваш връстник и звучи искрено. Благодарствените думи към учителите са винаги недостатъчни и винаги вълнуващи!