ДОРА ГАБЕ - 125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И

"Защо бързаш, живот,
защо ме изпреварваш
и ме оставяш сама?
не се обремених с богатства,
за да притискат раменете ми
и да препъват стъпките ми!
Сърцето си раздадох на частици,
за да ми олекне,
родината разтеглих до небето,
за да се изгубя.
Къде е мястото ми,
за да спра,
къде е края, за да го настигна?!"
От стихосбирката "Сгъстена тишина"-1973г.

Едва ли има българин, който да не е чувал името на видната българска поетеса?! Добруджанката Изидора Петрова Габе оцветява детството ни с прелестните детски стихове и броилки, поднася прекрасни стихове в зрелите ни години.
Дете на руски преселници, родена на 28 август 1886г. в с.Харманлък, (днес с. Дъбовик, община Генерал Тошево), малката Дора расте в среда на интелигенти, което обяснява претворяването на детството и в прекрасни стихове. Тя получава високо образование - първо в Софийски университет- естествени науки, после в Женева и Гренобъл, където учи френска филология . Учителства в Добрич, а по-късно свързва живота си с проф. Боян Пенев- виден интелектуалец. С него посещава често европейски страни, превежда, изнася лекции по проблемите на българската литература. Редактира детско списание "Прозорче", учредява Българо-полски комитет, учредител на Българския ПЕН-клуба и негов дългогодишен председател е. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947–1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество. Превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки езици.

Колко още трябва да се изреди, за да се припомни на всички, че Дора Габе е една от видните българки, дала огромен принос в развитието на литературата и културата на България в своя 93-годишен живот. Тя е била съмишленик, приятел, вдъхновител на класиците в нашата литература - Иван Вазов, П.Яворов, Й.Йовков, Елин Пелин.

Ето и няколко стихотворения - доказателство за едно неумиращо, вечно, българско, трепетно и запомнящо се творчество:

* * * Залей ме със вълните си,
разбунено море,
и удави
вълнението ми!
Погълни
разхвърляните мисли!
Разгони
кошмарите развихрени.
И прегърни
душата ми,
изкъпана,
пречистена,
успокоена.
От стихосбирката "Край брега"

И нещо детско- мило, затрогващо и запомнящо се:

"Най обичам"
Най обичам, като стана
да целуна мойта мама,
чистичко да се измия,
сухичко да се изтрия.
"Добър ден- да кажа,-татко"
и да си похапна сладко.
А пък още най обичам
да играя и да тичам.

.