"ЖИВОТЪТ ТАКЪВ, КАКЪВТО ИСКАМ ДА БЪДЕ"

Казват ми, че съм оптимистка. Не спирам да мечтая и да вярвам, че мечтите ми са постижими.

Разбирам в какъв свят живея, но колкото и трагично да е, вярвам, че нещата ще се оправят. Както обичам да казвам:"Всяко нещо има край и безредието, в което живеем, също". Вярно е, че политиците не правят нищо за обикновения човек, и не разбирам защо на тях им е все едно какво става с българина. Ромите имат повече права в българската държава, а дори името си не могат да напишат. И защо хора като мен- тийнейджъри, след като завършат средно или висше образование, трябва да заминат в чужбина? Защо там те могат да печелят повече, отколкото тук? Нямам намерение да напускам България, но предполагам, че може да ми се наложи да го направя.

Какъв искам да бъде животът ми? Искам да живея в чиста и богата държава, да не се срамувам да кажа, че живея в България.

Естествено, има две възможности. Първата е България да се превърне в тотално пропаднала държава, в която живеят само роми, а навсякъде по улиците, тротоарите, реките и къде ли не да има изхвърлени отпадъци. Българите да са тотално бедни, ако изобщо са живи, а по новините да дават информация за поредния загинал в катастрофа или умрял от глад. Това е България в момента. Втората възможност е това, което мечтая- бекрайно чиста страна, в който няма опаковки и дупки по пътищата, а хората работят и живеят добре, на политиците им пука за нас, а учениците учат, а не ходят на училище само за да пушат. Мечтая България да е една развита, а не разбита страна. Ако всеки втори започне да мисли за това и да се страе да няма несправедливост, мръсотия и проституция, всичко ще е по-добре. Аз вярвам и се старая да направя родината си едно по-добро място за живеене. Но един човек от няколко милиона е нищо, нали! Затова бих ви помолила: направете нещо за мен и за децата си, старайте се България да е по-красива, дори само на външен вид. Всичко зависи от вас и от мен!

Десислава Тончева - 12 клас, Ямбол

Литературен конкурс на в.Гимназист, бр.35/2011

До родителите, децата им и книгите

Водим ли децата си в библиотеките?!
Библиотеките – сякаш отдавна изостанали институции, позабравени и от държавата и от посетителите си. Време е да върнем децата в библиотеките, да възродим интереса им към книгите и четенето. За това трябва да помогнат всички. Най-вече родителите.
Водим ли децата си в библиотеките? По-скоро не. Ако са стъпвали случайно децата ни в библиотека, то по-скоро е било в училищната, ако има такава. А във всяко училище трябва да има библиотека.
Ето какво мислят днешните родители и водят ли децата си в библиотеката.
Майката на Димана, 8 г.: „Не, досега не се е случвало това, защото още е малка, но скоро водихме разговор на тази тема Що е то библиотека...“
Майката на Надя, 13 г.: „Когато беше по-малка – примерно до 3 клас, но в училищната и читалищната библиотека няма нови заглавия, а старите, от моето детство, не са й интересни.
Майката на Борис, 9 г.: „За съжаление вече не останаха много библиотеки, от които детето ми би могло да вземе книги. В училището, в което учи, библиотеката не се попълва с нови книги.“
Бащата на Боян, 12 г. и Али, 8 г.: „Имаме библиотека в съседство с жилището ни (към читалището) и те си ходят там сами. Заемат книга веднъж на 2-3 месеца.“
Майката на Кати, 2 г.: „Все още не сме посетили библиотеката, но се надявам да стане едно от любимите места на дъщеря ми.“
Майката на Сашко, 9 г.: „Заема от училищната, но смятам да го заведа в Читалищната, защото има много повече и по-нови книжки.“
Майката на Лора, 15 г.: „Не ходим в библиотеката, но ползва библиотеката в училището – там има много специализирана литература по учебните програми, както и голяма колекция от книги на английски език, енциклопедии...“
Водите ли детето си в библиотеката и заема ли детето ви книги от там?

Детето ви расте, възпитавате го и важен помощник в това са детските книги. От малките – с дебелите корици и едрите букви, до книгите „за големи“ – без илюстрации, със ситни букви – книгите са важни.
Част от разбирането на книгата идва с нейното споделяне. За да стане ясно какво точно се е случило, за да преживее детето магията на историята – трябва да се поговори, да се зададат въпросите, да се разкажат интересните моменти. Това е уникален момент от общуването между дете и родител, който дава много повече от чистия прочит на текста ... Но имаме ли време за това?
Говорите ли си с детето за книгите, които прочита?
Майката на Димана, 8 г.:„Да, от едно известно време водим тези разговори, защото имат вече читателски дневник, който трябва да се попълва. Макар че, смятам че все още тези дневници не са достатъчно съобразени с конкретната възраст на децата (има въпроси, които без родителска помощ не може да се попълват като например Кога е живял авторът? Какъв е по народност?).“
Бащата на Иван, 10 г.:„Стремим се да говорим с него повече за книги – включително за такива, каквито ние четем.“
Майката на Надя, 13 г.:„Да, питам я дали й е харесало или тя сама започва да ми разказва какво я е впечатлило най-много – от сюжета или героите.“
Майката на Борис, 9 г.:„Винаги, когато го видя да чете (макар и не много често) го разпитвам за прочетеното до момента, а той с удоволствие и големи подробности ми разказва.“
Бащата на Боян, 12 г. и Али, 8 г.:„Обсъждаме кой какво чете и какво го впечатлява? Както ние, така и децата.“
Майката на Кати, 2 г.:„Говорим много и обясняваме всичко, много обича книжките си и сама ми ги носи или се занимава с тях.“
Майката на Сашко, 9 г.:„Интересувам се за какво се разказват, дали са интересни. Понякога и аз ги прочитам и ги обсъждаме. :)“
Майката на Лора, 15 г.:„Да, но рядко, когато се присетя и ако тя прецени да ми сподели, коментираме.“

Дали всички тези въпроси и отговорите им не са актуални и за вас и вашето дете/деца?! Помислете, активирайте се, помогнете на децата си за утрешния им успех!
/Материалите са от списание"Аз-жената"/

НА УЧИТЕЛЯ - С ЛЮБОВ

СЪЛЗИТЕ НА ДЪЖДА

Хладен следобед, събота беше,

пих по неволя горчиво кафе.

Бе притъмняло, с грохот валеше,

слънчево беше в мойто сърце.

Сушава стряха бе кафенето,

аз бях птица с мокри крила.

С непрестанен взор към небето,

но на суша, далеч от дъжда.

И поседнах във ъгъл самотен,

с мокри дрехи, но с ведра душа,

с оптимизъм в душата закотвен.

В този миг влезе дъжда.

Поприведено, сгърчено старче

дръпна стола и седна до мен.

Бе преминал през цялото барче

и ми каза с тъга "Добър ден".

Аз му кимнах и отговор дадох.

Седна той и тогава се взрях-

като филм от отминала младост,

свой учител в него познах.

Бе одърпан и с мръсни ръкави,

без коса, със сплъстена брада

и кафето във миг ме задави,

по-горчив стана денят.

Неудобно ми беше да кажа,

че познах го-учителя мой,

и виновен, живял ненаказан

се почувствах. Светец беше той.

Извади мълком кърпичка стара,

изсипа шепа стотинки от там,

чай поръча, поиска цигара,

бе изгубил младежкия плам.

Заговори за своите болки-

стар бил, болен, останал и сам,

а очите му-влажни, дълбоки,

бяха същите, както ги знам.

Със ръката, с която съм писал,

насърчаван от стареца благ,

аз посегнах и чая платих му,

той учтиво усмихна се пак.

Недопито кафето остана,

станах мълком, тръгнах в дъжда,

а душата ми-кървава рана.

Как дъждът ми обърна деня.

Млади баровци, нагли, неуки,

със парите купуват души,

а светците, дето ни учеха,

ги забравихме в сетните дни.

И понесъл цялата болка

от неправдата в нашия свят,

мен прониза ме вляво, дълбоко.

със сълзи и дъждът заваля.

ТОНКА ТОДОРОВА -ГПАЕ "ГЕО МИЛЕВ" - БУРГАС

Скъпи ученици, наближава нова учебна година, наближават нови трепети, нови усилия, нови изпитания. Стихотворението, което сте прочели не е професионално, то е сътворено от ученик, ваш връстник и звучи искрено. Благодарствените думи към учителите са винаги недостатъчни и винаги вълнуващи!

ДОРА ГАБЕ - 125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И

"Защо бързаш, живот,
защо ме изпреварваш
и ме оставяш сама?
не се обремених с богатства,
за да притискат раменете ми
и да препъват стъпките ми!
Сърцето си раздадох на частици,
за да ми олекне,
родината разтеглих до небето,
за да се изгубя.
Къде е мястото ми,
за да спра,
къде е края, за да го настигна?!"
От стихосбирката "Сгъстена тишина"-1973г.

Едва ли има българин, който да не е чувал името на видната българска поетеса?! Добруджанката Изидора Петрова Габе оцветява детството ни с прелестните детски стихове и броилки, поднася прекрасни стихове в зрелите ни години.
Дете на руски преселници, родена на 28 август 1886г. в с.Харманлък, (днес с. Дъбовик, община Генерал Тошево), малката Дора расте в среда на интелигенти, което обяснява претворяването на детството и в прекрасни стихове. Тя получава високо образование - първо в Софийски университет- естествени науки, после в Женева и Гренобъл, където учи френска филология . Учителства в Добрич, а по-късно свързва живота си с проф. Боян Пенев- виден интелектуалец. С него посещава често европейски страни, превежда, изнася лекции по проблемите на българската литература. Редактира детско списание "Прозорче", учредява Българо-полски комитет, учредител на Българския ПЕН-клуба и негов дългогодишен председател е. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947–1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество. Превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки езици.

Колко още трябва да се изреди, за да се припомни на всички, че Дора Габе е една от видните българки, дала огромен принос в развитието на литературата и културата на България в своя 93-годишен живот. Тя е била съмишленик, приятел, вдъхновител на класиците в нашата литература - Иван Вазов, П.Яворов, Й.Йовков, Елин Пелин.

Ето и няколко стихотворения - доказателство за едно неумиращо, вечно, българско, трепетно и запомнящо се творчество:

* * * Залей ме със вълните си,
разбунено море,
и удави
вълнението ми!
Погълни
разхвърляните мисли!
Разгони
кошмарите развихрени.
И прегърни
душата ми,
изкъпана,
пречистена,
успокоена.
От стихосбирката "Край брега"

И нещо детско- мило, затрогващо и запомнящо се:

"Най обичам"
Най обичам, като стана
да целуна мойта мама,
чистичко да се измия,
сухичко да се изтрия.
"Добър ден- да кажа,-татко"
и да си похапна сладко.
А пък още най обичам
да играя и да тичам.

.

КНИГИ, ПРОМЕНИЛИ СВЕТА

Нищо, че е лято, нищо, че е ваканция, книгите и четенето са част от живота на всички нас. За някои- голяма част, за някои - по-малка. Чрез тях израстваме, чрез тях търсим житейски опит и утеха, чрез тях поддържаме професионалната си подготвеност... Ето и доказани примери за книги, които са променили света:

БИБЛИЯТА - книгата на книгите. Тя стои първа във всички класации по света. За индуса Махатма Ганди Библията е "документ с толкова динамит, че би могла, както да взриви и разпокъса цивилизацията, така и да донесе мир на разпокъсания свят" Тя, Библията, е писана в продължение на 1300 години. Преведена на 392 езика, а части от нея - на още 2377 езика и диалекта.

"Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичър Стоу- книга, допринесла за отмяната на роството, книга, дарила свобода на хиляди хора чрез силата на художественото слово. Книга, която учи на милосърдие и човеколюбие.








"Произход на видовете" - написана е преди 148 години, а още предизвиква бурни дискусии. Библията или Дарвин - това е сериозна дилема, която вълнува човечеството. Британският учен Ч.Дарвин предизвиква хаос в целия християнски свят. В резултат от селекцията в природата, човекът е произлязъл от маймуната и това и днес е парадигма в естествознанието

Творчеството на Зигмунд Фройд - неговите книги преобръщат представите за човека. Неговото послание е, че човек не е господар на себе си. Днес изследователите на човешкия мозък потвърждават това прозрение.

Фройд стига до извода, че тайният двигател на свободната воля е подсъзнанието, което е врящ казан от забравени преживявания, потиснати желания и пориви. Той разработва психоанализата, която за времето си е била напълно нова форма на лечение.

МИКИ МАУС - мишлето с бели ръкавици е пионер към нов вид книжка и нов вид развлекателна култура с напълно нова визия. Книжки с картинки има още през XIXвек, но не и комикси със собствен език, с визуални ефекти и преди всичко - преливащи от остроумие. Гениалният график и филмов продуцент Уолт Дисни- създателят на Мики Маус и на безброй още популярни герои заслужава олимпийското си място в комикс-културата.

.