БУДИТЕЛИТЕ-поклон пред паметта и делото им!

Днес, в училищната библиотека, учениците от 4а и 4б кл. научиха какъв е празникът на Българските будители - 1 ноември. За по-сигурно получиха кратко пояснение в писмен вид. Говорихме за българската учителка - Райна Княгиня, четохме разказ за безсмъртната знаменоска на Априлското въстание.

Опитахме се с г-жа П. Вълчева да убедим децата, че Денят на будителите е значим и стойностен за нас, защото чрез него носим днешното българско самосъзнание. Сравнихме с популярния напоследък Хелоуин, който има най-вече зрелищен характер и е напълно чужд за народа ни. Изложба от книги показа на децата националните ни герои-Будители на народната памет.

Димитър Талев - вълшебникът на думите, сърцеведът в българската литература

Преди да Ви разкажа и припомня за живота и делото на прекрасния български писател Димитър Талев, ще Ви споделя мнението си, четейки в момента романът "Самуил". Ако имате нужда от душевно равновесие и комфорт, вземете и прочетете романа, или го препрочетете. Самуил е изграден с толкова обич и човещина, българските съдбини са описани брилянтно- с топлота и преклонение, историческият период е знамателен, още повече, че току-що България чества 1000 години от смъртта на този велик българин.

Ако имате нужда от прочит на истински роман, с дълбока същност и стойност - това е романът "Самуил"!Ето и един кратък цитат от романа:"...Народът трябва да е с нас,целият народ. И най-напред тия, по-простите люде; с тях се върши работа най-добре... Народът живее в нужда и в страх, та всеки изкусен словоборец може да го подмами...Аз искам да спася царството и да го засиля... Силата на царството е войската му, а кой ще я даде-народът ще я даде, простият народ. Аз искам да бъде така, че и бедният народ да каже: това царство е мое и аз ще го пазя. Такова царство искам да направя аз, да бъде за всекиго опора и сила."

Димитър Талев е роден в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г.

Произведения: Сълзите на мама (1925) В дрезгавината на утрото (1928) Усилни години (1930) Здравец и Иглика; Сърцето-цвете (1930) Под мрачно небе (1932) Златният ключ (1935) Великият цар (1937, 1943) Старата къща (1938) На завой (1940) Гоце Делчев (1942) Град Прилеп (1943) Завръщане (1944) Железният светилник (1952) Илинден (1953) Кипровец въстана (1954) Преспанските камбани (1954) Самуил Щитове каменни, кн. 1 на трилогията "Самуил, цар български" (1958) Пепеляшка и царският син, кн. 2 на "Самуил, цар български" (1959) Погибел, кн. 3 на "Самуил, цар български" (1960) Хилендарският монах (1962) Гласовете ви чувам (1966) Братята от Струга В училищната библиотека ще намерите романите на Димитър Талев. Потопете се в родната история и ще откриете корените си, изворът на българщината, дълбоката човечност и хуманизъм на писателя!

200 години от рождението на Михаил Лермонтов

200 години великият руски поет вълнува и радва световната литературна публика. 200 години името на Лермонтов предизвиква вдъхновение, преклонение и възхита. Да си припомним живота и делото му - отново - с призателност и обич!

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век). Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева[1], която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ. През 1827 двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832, след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

През 1838 със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.

В началото на 1840 Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842.

Творчество: 1828 г. - Създава първите си романтични поеми и стихове. 1829 г. - Започва да пише „Демон“. 1830 г. - Изучава и превежда Байрон; Работи над ранните си драми; Първата му проявя се печата(„Пролет“). 1832-1833 г. - Работи над „Демон“ и цикъла кавказки поеми. Пише романа „Вадим“. 1834 г. - Завършва петата редакция на „Демон“. 1835 г. - Написва драмата „Маскарад“. Излиза поемата „Хаджи Абрек“. Работи над драмата „Двама братя“. 1836 г. - Пише романа „Княгиня Лиговска“. 1837 г. - Написва „Смъртта на поета“; Публикува „Бородино“. 1838 г. - Сътрудничи в сп. „Отечествени записки“. Написва „Кинжал“ и шести и седми вариант на „Демон“. 1839 г. - Издава „Бела“, „Фаталист“, „Размисъл“, „Молитва“, „Поет“. Завършва „Мцири“. 1840 г. - Излиза първото издание на „Герой на нашето време“. В Москва излиза сборникът му „Стихотворения“. 1841 г. - Написва „Завещание“, „Оправдание“, „Любовта на мъртвеца“, „Прости, немита Рус“, последния вариант на „Демон“. Април 1841 г. - Печата „Родина“; Второ издание на „Герой на нашето време“. В училищната библиотека можете да намерите голяма част от творчеството на великия руски поет и художник Михаил Юриевич Лермонтов. Заповядайте!

Октомври-събития и дати

По стара традиция ще Ви предоставя справка за бележитите дати и събития през м.октомври, за да можете да ползвате идеи в учебния процес.

Името му произлиза от латинското october (осми), тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат. Прабългарите наричали този месец елем. Октомври е единият от двата типично есенни месеца (другият е ноември). Понякога през първата му половина се наблюдава така нареченото циганско лято с максимални температури между 18 и 23-24 °C и предимно слънчево време. Месец октомври е обявен за Международен месец за борба с рака на гърдата.

180 г. от рождението на Любен Стойчев Каравелов, български писател, публицист, революционер-демократ (1834 – 1879); •02. 110 г. от рождението на Греъм Грийн, английски писател (1904 – 1991); •03. 195 г. от рождението на Евлоги Георгиев (Недев), български общественик, търговец и банкер (1819 – 1897);

•04. 200 г. от рождението на Жан Франсоа Миле, френски художник и график (1814 – 1875); •05. 150 г. от рождението на Жан Луи Люмиер, френски изобретател и кинорежисьор, родоначалник на киното (1864 – 1948);

•06. 1000 г. от смъртта на Самуил, български цар (неизв. – 1014); •08. 150 г. от рождението на Бранислав Нушич, сръбски писател – хуморист и комедиограф (1864 – 1938); •09. 140 г. от рождението на Николай Константинович Рьорих, руски художник, писател и философ (1874 – 1947); •15. 155 г. от рождението на Александър Теодоров – Балан, български езиковед, библиограф и литературен историк (1859 – 1959); •15. 180 г. от рождението на Петър Василев Оджаков, български юрист, фолклорист и публицист, член на Българското книжовно дружество (1834 – 1906); •15. 170 г. от рождението на Фридрих Ницше, немски философ (1844 – 1900); •15. 200 г. от рождението на Михаил Юриевич Лермонтов, руски поет и писател (1814 – 1841); •16. 160 г. от рождението на Оскар Уайлд, ирландски писател и драматург (1854 – 1900); •20. 160 г. от рождението на Жан Никола Артюр Рембо, френски поет (1854 – 1891);

•24. 85 г. от рождението на Йордан Радичков, български писател и драматург (1929 – 2004); •29. 100 г. от рождението на Максим, Патриарх Български и митрополит Софийски (1914 – 2012); •29. 100 г. от смъртта на Пейо Крачолов Яворов, български поет и драматург (1878 – 1914); •30. 130 г. от рождението на Павел Орешков, български книговед, библиограф и библиотекар (1884 – 1953). За всяка от посочените дати можете да намерите допълнителна информация и помощ в училищната библиотека.

100 години от рождението на ТУВЕ ЯНСОН

Нама как да подмина тази дата, защото името на невероятната финландска писателка е синоним за огромен, непреходен, блестяш талант, който омагьосва не само детското въобръжение, той е балсам за емоциите и на нас, възрастните хора.

Авторката на чудновати герои е един от най-обичливите и ведри творци и с удовоствие ще Ви припомня биографията и творчеството и.Туве Марика Янсон е родена в Хелзинки на 9 август 1914 г.в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ — художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.

Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации. Освен своите книги за муминтролите е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж.Р.Р.Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.

Пише на шведски. Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.Починала е на 27 юни 2001 г. (на 86 г.)в Хелзинки, Финландия.

В училищната библиотека разполагаме с книгите "Омагьосаната зима" и "Невидимото дете". Вземете и прочетете книгите-те ще напълнят сърцето ви с емоции и наслада, ще си припомните детството!

Днес е Световен ден на приятелството

Идеята на ООН е да се стимулира дружбата между народите и да се загърбят различията между хората На 30 юли честваме Световния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН през 2011 г. Идеята на световната организация е да се стимулира дружбата между индивидите и народите. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури, за изграждането на един мирен и по-добър свят. Резолюция 65/275, гласувана на 27 април 2011 г. от Общото събрание, възлага особени надежди на младото поколение.

Международният ден на приятелството е една прекрасна инициатива младите хора по света, бъдещите държавни ръководители, учени, творци, да си подадат ръка на този чудесен празник и да загърбят всякакви различия за по-добро разбирателство между хората. Посланието е - можем да бъдем близки, колкото и да сме различни. Всички хора по света имат много повече неща, които да ги сближават, отколкото да ги противопоставят. Световната организация призовава на този ден всички правителства и граждански организации да се включат в разнообразни инициативи в съзвучие с усилията на ООН за подобряването на диалога между различните култури в името на солидарността, взаимното разбирателство и помирението.

Нека днес потърсим приятелите си и им отделим внимание и време! Приятелството е непреходна ценност и всички знаем силата му!

160 г. от рождението на Константин Йосиф Иречек, чешки историк и славист, професор, почетен член на Българското книжовно дружество (1854 – 1918)

Константин Йозеф Иречек е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.Роден: 24 юли 1854 г., Виена, Австрия Починал: 10 януари 1918 г., Виена, Австрия Образование: Карлов университет.

Той познава българския нрав прекрасно. Ето няколко фрази, звучащи актуално и днес: 1.…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. 2.За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881) 3.Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят. 4.България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. 5.Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си. 6.”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец. К.

Иречек е обичал България и българите, независимо от критичния му тон. Той има огромна заслуга в културното развитие на родината ни. Училищната библиотека разполага с книгата му "Пътувания по България".