200 години от рождението на Михаил Лермонтов

200 години великият руски поет вълнува и радва световната литературна публика. 200 години името на Лермонтов предизвиква вдъхновение, преклонение и възхита. Да си припомним живота и делото му - отново - с призателност и обич!

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век). Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева[1], която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ. През 1827 двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832, след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

През 1838 със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.

В началото на 1840 Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842.

Творчество: 1828 г. - Създава първите си романтични поеми и стихове. 1829 г. - Започва да пише „Демон“. 1830 г. - Изучава и превежда Байрон; Работи над ранните си драми; Първата му проявя се печата(„Пролет“). 1832-1833 г. - Работи над „Демон“ и цикъла кавказки поеми. Пише романа „Вадим“. 1834 г. - Завършва петата редакция на „Демон“. 1835 г. - Написва драмата „Маскарад“. Излиза поемата „Хаджи Абрек“. Работи над драмата „Двама братя“. 1836 г. - Пише романа „Княгиня Лиговска“. 1837 г. - Написва „Смъртта на поета“; Публикува „Бородино“. 1838 г. - Сътрудничи в сп. „Отечествени записки“. Написва „Кинжал“ и шести и седми вариант на „Демон“. 1839 г. - Издава „Бела“, „Фаталист“, „Размисъл“, „Молитва“, „Поет“. Завършва „Мцири“. 1840 г. - Излиза първото издание на „Герой на нашето време“. В Москва излиза сборникът му „Стихотворения“. 1841 г. - Написва „Завещание“, „Оправдание“, „Любовта на мъртвеца“, „Прости, немита Рус“, последния вариант на „Демон“. Април 1841 г. - Печата „Родина“; Второ издание на „Герой на нашето време“. В училищната библиотека можете да намерите голяма част от творчеството на великия руски поет и художник Михаил Юриевич Лермонтов. Заповядайте!