Константин Йозеф Иречек е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.Роден: 24 юли 1854 г., Виена, Австрия
Починал: 10 януари 1918 г., Виена, Австрия
Образование: Карлов университет.
Той познава българския нрав прекрасно. Ето няколко фрази, звучащи актуално и днес:
1.…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
2.За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)
3.Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
4.България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
5.Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
6.”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец.
К.Иречек е обичал България и българите, независимо от критичния му тон. Той има огромна заслуга в културното развитие на родината ни. Училищната библиотека разполага с книгата му "Пътувания по България".
Няма коментари:
Публикуване на коментар