120 години от смъртта на Иван Добровски

Патриотизмът е заложен в гените ти, той ни определя като народ, а всеки от нас като личност. Нека да опознаем своите Будители- Възрожденци, защото на тях дължим знанието за своето минало. Да почетем един достоен българин - ИВАН ДОБРОВСКИ.

Иван Жельов Добровски е просветен деец и общественик от времето на Българското Възраждане. Син на сливенски калпакчия и търговец, Добровски посещава гръцкото училище в града (1819-1821). Поради болест прекъсва учението си и започва работа в бакалски дюкян. След Руско-турската война от 1828-1829 г. семейството му се преселва в Плоещ. Добровски става деловодител на търговеца Параскевас Николау в Одеса, а впоследствие – на вуйчо си А. х. Костов в Цариград. Със спестените от това пари заминава да учи в прочутата тогава школа на Теофилос Каирис на остров Андрос (1836-1839). След закриването ѝ продължава образованието си в Атина (1839-1840). Заедно с други ученици на Каирис Добровски основава Славяно-българско ученолюбиво дружество. През 1840-1847 г. Добровски пътува до Белград, Букурещ, Сливен, Цариград и най-сетне се установява във Виена (1848).

С паричната помощ на Иван Денкоглу и Петър Берон издава там пет книжки на енциклопедичното списание "Мирозрение" (1850-1851). През 1851-1855 г. отново странства из Румъния, Германия и Англия; стига дори до Ню Йорк. Връща се в родината си и учителства в Котел (1855-1859). През 1870 г. издава в Букурещ два броя на подновеното списание "Мирозрение, или Български инвалид". Избран е да представлява Сливен на Първия църковно-народен събор (1871). Посещава Санкт Петербург и подава до император Александър II изложение за освобождаването на заддунавските славяни (1873). През 1874-1879 г. живее в Цариград, но не участва в обществения живот. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от Българската екзархия.

След Освобождението е уредник на Пловдивската библиотека (1882-1883). В Пловдив Иван Шишманов се среща с Добровски малко преди смъртта му и записва неговите житейски спомени. „Той имаше стройно телосложение, внушителна фигура: лице благообразно, чело високо, брада черна и къдрава. Облеченъ беше модерно, винаги спретнато и при спазване на безукорна чистота: дълъгъ рединготъ, бяла джилетка съ златна верижка и чиста гладена яка, която меняше всеки денъ. Правеше почти ежедневно своите разходки съ извънредна точностъ, която напомня разходките на Кенигсбергския философъ Канта. По неговите разходки, които въ Пловдивъ той правеше по станционна улица човекъ можеше да урегулира своя часовникъ. Хранеше се няколко години наредъ въ ресторанта на хотелъ “Родопи”, а по-после въ ресторанта на “Кацигра ханъ”. Живееше въ една стая въ хотелъ “Марица”, въ която никого не пускаше. Въ по-напреднала възрастъ взе да се забелязва известна промяна въ привичките му, най-вече … относно чистотата на облеклото му, както и въ чертите на лицето му. Характеристичната му глава беше добила сходство съ тая на великия английски натуралистъ Чарлзъ Дарвинъ”. Добровски има големи заслуги къмъ отечеството, той не само пръвъ даде поттикъ къмъ изучаването на математическите науки у насъ, но беше и първиятъ проповедникъ на общославянската взаимносъ въ отечеството ни и единъ отъ родоначалниците на българския периодически печатъ. Той беше светла звезда всредъ мрачната нощъ. Безспорно е, че паметта му заслужава дълготрайна почитъ и името му да бъде записано на видно място въ историята на нашето Възраждане!” Емил Стоицов

Днес ще си припомним за Никола Фурнаджиев - едно от "седемте чудеса" в българската литература

Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 г. в Пазарджик. Само първите години от детството прекарва в родния си град, след което семейството променя местоживеенето си - Сливен, гр. Елена и пак Сливен. Образованието си Н. Фурнаджиев започва в Сливен, след Първата световна воина учи в гр. Елена и завършва гимназия в гр. Чирпан през 1922 г. По-голяма част от детството и юношеството му минават в Сливен при родителите на майка му. Тук Фурнаджиев прави и първите си поетически стъпки - най-напред под влияние на Вазов, а после на Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Лилиев, Д. Бояджиев. За първи път Фурнаджиев печати свое произведение през 1918 г. като ученик в IX клас в хумористичния вестник "К'во да е". През лятото на 1919 г. заедно с неколцина съученици основават "К’водаистки клуб" и се опитват да издадат свой вестник "Весели страници", но след излизането на първия брой - вестникът е конфискуван, а редакторите - арестувани. През есента на 1922 г. Н. Фурнаджиев се записва да следва медицина в София. Продължава да пише и, както сам отбелязва в спомените си, "в тях все още се чувства влиянието на символизма". През септември, 1923 г. отивайки в Чирпан, той става свидетел на погрома на Септемврийското въстание. Под влияние на обществено-политическата атмосфера в него настъпва дълбока промяна. В поетичните си творби заговаря със свой глас, изразява революционния патос по свой начин, със свои образи пресъздава ритъма па времето. Н. Фурнаджиев става един от първите сътрудници на сп. "Нов път" редактирано от Г. Бакалов. През втората половина на 1925 г. той печата в различни списания, но най-много в "Златорог", на което става редовен сътрудник.

След двегодишно следване в Медицинския факултет Н. Фурнаджиев се записва в Историко-филологическия и завършва образованието си през 1930 г. До 1933 г. работи в Министерството на народната просвета, а след това 4 години е учител в българското училище в Цариград. През 1938 г. се завръща в България, учителства една година в Пазарджик в гимназията и заминава за София, където започва работа в Отделението за основно образование при Министерството на народната просвета. От 1945 г. до 1949 г. е главен редактор на в. "Литературен фронт". След това на два пъти е член на секретариата на Съюза на българските писатели, главен редактор и после завеждащ отдел "Поезия" в издателство "Български писател". От 1961 г. е редактор на сп. "Септември" до 1963 г., когато се пенсионира. Умира на 26 януари 1968 г. Творчеството на Н. Фурнаджиев е събрано в стихосбирките "Пролетен вятър" (1925); "Дъга" (1928); "Свободна родина" (1944); "Велики дни" (1950); "Смели пионери" (1953); "По пътищата ти вървях" (1959); "Слънце над планините" (1961); "Години чудни" (1962); "Най-трудното" (1964); „Родино свидна” (1964) и пътеписите „Между приятели” (1952) и „Пътуване до Чили” (1955). В училищната библиотека ще намерите творчеството на Никола Фурнаджиев. Очаквам Ви!!

138 години свободен Карнобат!

Учениците от V б кл. слушаха с интерес страховитата приказка на смутното време в далечната 1878г. Трагиката и героизмът, макар и далечни, развълнуваха децата. Подвигът на Алекси Нейчев, последвалото Освобождение, заболелите от смъртоносна болест войници, турските набези и грабежи, гладът в опожарения и ограбен град, поделените сухари и храна с руските войници, бавното съвземане и началото на новия свободен живот...

Учениците се запознаха с труда на десетки карнобатски творци и интелектуалци, пресъздали тази трагична и величава страница от историята на родния край чрез силата на словото. Развълнуваха се от стихотворението на Иван Карановски "Паметник", в което младия поет вдъхновено благодари на "погиналите от рани" тук воини:

"Почивайте, герои!

Угасна вашата звезда.

Но с вас в куплети мои

живей духът за свобода."

Убедени сме, че петокласниците ще съхранят дълбоко емоцията и споменът от този урок по родолюбие, ще го пренесат през живота си и ще го предадат след време на своите деца, за да се помни историята на техния роден град с цялата трагичност и героизъм.

240 г. от рождението на Ернст Теодор Ам. Хофман – германски белетрист, композитор и художник (1776-1822)

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат. След развода на родителите му през 1778 г. остава при майка си, но на практика е възпитаван от своя чичо — той отрано развива у Хофман вкус към фантастичното и мистичното, което по-късно се отразява върху литературното му творчество. През 1800 г. Хофман завършва право в Кьонигсбергския университет и става държавен чиновник. Като такъв изкарва прехраната си почти през целия си живот, а свободното си време посвещава на изкуството. За кратко време е капелмайстор в Дрезден (1813-1815 г.), след което отново се връща към „основната” си професия, към която не храни особени симпатии, въпреки че изпълнява служебните си задължения педантично. Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му близки.

Не е известно кога и как Хофман получава първите си музикални познания, но се смята, че са му предадени от чичо му. По-късно младият Хофман взема уроци при органиста Кристиан Подбелски, учи се на композиция при Й. Ф. Райнхард. В периода 1807-1813 г., докато е на държавна служба във Варшава, организира там филхармонично общество и симфоничен оркестър. Щатно или доброволно работи в музикалните театри на Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг. През живота си Хофман публикува много музикални статии, издава и собствени произведения, които не срещат особен отклик сред публиката. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се възприема именно като такъв.

Хофман отделя много внимание на изобразителното изкуство, създава живописни и графични творби, от които днес са запазени твърде малко. В тази сфера получава приживе признание като театрален декоратор, но и тук наличните данни за творчеството му са оскъдни.

Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата.Критиците причисляват литературното творчество на Хофман към епохата на „късния романтизъм”, което по-скоро отразява факта, че писателят се опира на романтическите традиции, но не се придържа строго към тях, а въвежда нови форми и норми, с което става един от предшествениците на следващото развитие в литературата. Съвременниците му, в т.ч. Шилер и Хайне, на които Хофман искрено се възхищава, се отнасят твърде пренебрежително към литературното му дело.

Едва след смъртта на Хофман интересът към неговите литературни произведения се възражда. Хофман пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са „Принцеса Брамбила”, „Избор на невеста”, „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи”, „Златната делва”, разказите от сборника „Серапионови братя” (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени и създаващи се литературни общества из целия свят). Връх в творчеството на Хофман е романът (определението е условно) „Житейските възгледи на котарака Мур, или фрагментарната автобиография на капелмайстора Йоханес Крайслер, изложена върху случайни макулатурни листа”. В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема. Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели. В Германия и Австрия това са Херман Хесе, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал; в Англия – Джордж Байрон, Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл; в Северна Америка Едгар Алан По твърди, че Хофман е негов учител. В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в „Дневника на писателя” Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си „Майстора и Маргарита” той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; у нас – Николай Райнов. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „фентъзи”. По произведение на Хофман Пьотър Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката”, вероятно „Лебедово езеро” също се основава на текст на Хофман. В музиката хофмановите произведения стоят като сюжет също при Роберт Шуман - "Крайслериана", "Жизел" на Адолф Адам, "Копелия" на Лео Делиб, творби на Феручо Бузони и Паул Хиндемит. Разказът „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи” вдъхновява Рихард Вагнер за либретото и операта „Нюрнбергските майстори-певци". Вагнер създава по текст на Хофман и операта "Летящият холандец".

Починал на 25 юни 1822 (на 46 г.) в Берлин, Германия.

В училищната библиотека ще намерите "Избрани творби" в 2 тома на Е.Т.А.Хофман, както и "Приказки". Заповядайте!

"Аз обичам Русия с болката на сърцето си" - 190 г. от рождението на Михаил Салтиков-Щедрин – руски писател сатирик (1826-1889)

Днес, 15 януари 2016г. ще почетем великият руски класик Михаил Салтиков - Щедрин. Неговото име знаят всички поколения руски ученици, подробно изучаващи неговите сатирични творби. Петербургската национална библиотека носи неговото име „Михаил Евграфович Салтиков- Щедрин”.

Ето малко биографични данни: Михаил Салтиков се ражда в дворянско семейство на 15 януари 1826г. в с. Спас-Угол, Тверска губерния: бащата е потомък на стар дворянски род, а майката-дъщеря на богат търговец. Шест деца има в богатото семейство. Детството му е било нерадостно и тъмно. Вече известен писател, той си спомня, че са го били с камшик, бил е самотен, не е обичал семейството си и е бил напълно на страната на крепостните селяни. Истинско щастие за него било, че едва на 10 години постъпва в Московски дворянски институт-свободолюбиво учебно заведение, в което са учили редица изтъкнати дейци на руската култура. Тук на почит били поезията, литературата, светът на новите идеи. Само след две години Салтиков е един от най-добрите ученици и е преместен в Царскоселския лицей, който още носел споменът от слънцето на руската поезия - Александър Сергеевич Пушкин. Не след много години Михаил Салтиков се оформя като непримирим противник на всичко старо, грозно, жестоко и недостойно за човека в руската действителност. Освен заниманията си с художествена литература, той натрупва солидни знания по философия, политическа икономия и история. Израства като писател-сатирик с ясни демократични позиции, от които не отстъпва до края на живота си.

Създава огромно творчество, което поразява, както с всеобхватността си, така и с дълбочината на наблюденията, на анализите и на изводите. "Огледах се наоколо-душата ми остана наранена от страданията на човечеството. Обърнах поглед в самия себе си - и видях, че бедствията на човека произлизат от човека и често само от това, че не гледа право в това, което го заобикаля." Във всичко, сътворено от Салтиков-Щедрин откриваме поглед към човека, който търси истината и само истината, откриваме всевиждащи очи, пълни с печал и гняв.

Салтиков-Щедрин умира на 28 април 1889г. Сам определя творчеството си така:"Моите писания са до такава степен проникнати от съвременност, така плътно са свързани с нея, че ако имат някаква стойност в бъдещето, тя ще се състои именно в това, че те ще бъдат илюстрация на съвременността. И добавя:"Не потъвайте в дребнавостите на настоящето, възпитавайте в себе си идеалите на бъдещето, тъй като това са своего рода слънчеви лъчи, без оживотворяващото въздействие на които земното кълбо би се превърнало в камък.Не давайте да вкаменяват и вашите сърца, вглеждайте се често и внимателно в светещите точки, които проблясват в перспективите на бъдещето."

В училищната библиотека ще откриете 6-томното издание "Избрани творби" на Михаил Евграфович Салтиков-Щедрин, както и "Избрани творби"/1973/ на Библиотека "Световна класика".

130 г. от рождението на Хю Лофтинг – американски писател от английски произход, автор на книги за деца (1886 – 1947)

Днес е 130-ят рожден ден на Хю Лофтинг, създателят на Доктор Дулитъл. И най-малките деца знаят този вълшебник на здравето, този приятел на животните, птиците и рибите. ..."Стани животински доктор. Откажи се от тия глупави хора, щом нямат ум да разберат, че ти си най-добрият доктор на света. Заеми се с животните - те поне ще могат да те оценят. Стани доктор на животните." И папагалката Полинезия и се заела да изучи своя любим доктор на птичешката азбука... "Не минало много време и с помощта на папагалката докторът изучил езика на животните тъй съвършено, че сам вече можел да разговаря с тях и да разбира всичко, което му казват. И тогава съвсем престанал да лекува хора." Научете всички истории и прелюбопитни случки, прочетете "Историята на Доктор Дулитъл" и "Циркът на доктор Дулитъл".

Ето и малко биографични данни:

Хю Лофтинг е роден на 14 януари 1886 г. Англичанин по произход и инженер по образование, писателят работи на големи строежи в Канада, Западна Африка и Куба. Сражава се във френските окопи по време на Първата световна война. Там съчинява първите си разкази за доктор Дулитъл, илюстрира ги и ги праща на своите деца. След войната семейството му се премества в САЩ.

През 1920 г се появява “Историята на доктор Дулитъл”. Лофтинг окончателно прави избор в полза на писателското поприще. Той издава още 12 книги за знаменития доктор и неговите приключения. Книгите му учат на доброта и сърдечност. Негов девиз е мотото, поставено в началото на първата книга от поредицата – “На всички деца – деца по възраст и деца по сърце…”

Романите на Хю Лофтинг са написани на забавен и близък до детските възприятия език, с искрящ хумор. Голяма част от тях са преведени на български език.Хю Лофтинг умира на 26 септември 1947 г. Ето и книгите му, посветени на Доктор Дулитъл: “Историята на доктор Дулитъл”, “Циркът на доктор Дулитъл”, “Пощата на доктор Дулитъл”,“Пътешествието на доктор Дулитъл”, “Доктор Дулитъл на Луната”, “Доктор Дулитъл и зеленото канарче”.

В училищната библиотека ще намерите "Историята на Доктор Дулитъл" и "Циркът на Доктор Дулитъл".

ЧЕСТИТА 2016 ГОДИНА!

Да започнем новата година с пожелания за здраве и оптимизъм!

Ето и Календар на културните събития, които ще съпътстват живота ни през 2016 година:

ЯНУАРИ

•01. 165 г. от рождението на Тодор Каблешков - български националреволюционер , автор на т. нар. Кърваво писмо (1851-1876); •06. 160 г. от рождението на Райна Княгиня – българска учителка, ушила знамето на Априлското въстание (1856-1917); •07. 160 г. от рождението на Стоян Михайловски – български поет, сатирик, баснописец (1856-1927); •08. 80 г. от рождението на Георги Данаилов – български драматург, белетрист и киносценарист (1936); •12. 140 г. от рождението на Джек Лондон – американски писател (1876-1916); •12. 270 г. от рождението на Йохан Х. Песталоци – швейцарски педагог , един от основоположниците на дидактиката на началното обучение (1746-1827); •12. 40 г. от смъртта на Агата Кристи – английска авторка на криминални романи (1890 – 1976) ; •14. 130 г. от рождението на Хю Лофтинг – американски писател от английски произход, автор на книги за деца (1886 – 1947) ; •15. 190 г. от рождението на Михаил Салтиков-Щедрин – руски писател сатирик (1826-1889) ; •24. 240 г. от рождението на Ернст Теодор Ам. Хофман – германски белетрист, композитор и художник (1776-1822) ; •24. 180 г. от рождението на Николай Добролюбов – руски революционер-демократ, критик, публицист (1836-1861) ; •27. 260 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт – австрийски композитор (1756-1791) ; •28. 120 години от смъртта на Иван Добровски – български просветен деец и общественик (1812 - 1896) ; •29. 150 г. от рождението на Ромен Ролан – френски писател, музиковед и обществен деец (1866-1944) ; •30. 115 г. от рождението на Тодор Боров – български библиограф и библиотековед (1901-1993).

ФЕВРУАРИ

•01. 90 г. от рождението на Георги Чардаклийски - библиотековед и социолог , един от първите изследователи на четенето (1926 – 1999) ; •02. 150 г. от рождението на Стоян Стойчев Русев (дядо Благо) – български детски писател (1866-1936) ; •06. 130 г. от рождението на Людмил Стоянов – български писател, литературовед (1886-1973) ; •17. 160 г. от смъртта на Хайнрих Хайне – немски поет и критик (1797 – 1856) ; •24. 230 г. от рождението на Вилхелм Грим – немски филолог и литератор, издирвал немски народни приказки (1786-1859).

МАРТ

•05. 160 г. от рождението на Михаил Врубел – руски живописец, график и илюстратор (1856-1910) ; •06. 120 г. от рождението на Никола Обрешков – български математик, с голям принос за развитието на математиката (1896-1963) ; •09. 90 г. от рождението на Иван Давидков</i> – български поет и преводач (1926-1990) ; •28. 80 г. от рождението на Марио Варгас Льоса – перуански писател, публицист, нобелов лауреат (1936) ; •30. 270 г. от рождението на Франсиско де Гойя – испански живописец и гравьор (1746-1828) ; •31. 420 г. от рождението на Рене Декарт – френски философ, математик, физик и физиолог (1596-1650) .

АПРИЛ

•195 г. от рождението на Георги Раковски – български национал революционер, писател, публицист, историограф и етнограф (1821-1867) ; •160 г. от рождението на Кирил Ботев – брат на Христо Ботев , български генерал-лейтенант , зам. министър на войната през 1913г. (1856-1944) ; •06. 140 г. от рождението на Кръстьо Сарафов – български драматичен артист (1876-1952) ; •09. 195 г. от рождението на Шарл Бодлер – френски поет, предтеча на символистите (1821-1867) ; •10. 150 г. от основаването на българско читалище в Цариград през 1866г.; •12. 55 г. от първия полет с космически кораб около земята с космонавт Юрий Гагарин – 1961 г.; •13. 110 г. от рождението на Самюъл Бекет – ирландски драматург и романист (1906 – 1989) ; •20. 170 г. от излизането на брой първи на “Български орел” – първият български вестник, под редакцията на Иван Богоров – 1846 г. ; •20. 140 г. от Априлското въстание през 1876 г.; •21. 200 г. от рождението на Шарлот Бронте – английска писателка и поетеса (1816 – 1855); •23. 400 г. от смъртта на Мигел де Сервантес – испански писател (1547-1616) ; •23. 400 г. от смъртта на Уилям Шекспир – английски поет и драматург (1546 -1616) ; •23. 160 г. от рождението на Иван Мърквичка /Ян Вацлав/ - български живописец, по народност чех (1856-1938) ; •24. 140 г. от рождението на Сава Огнянов – български драматичен артист (1876-1933) ; •24. 250 г. от рождението на Луис дьо Стал – френска писателка (1766-1817) ; •27. 150 г. от рождението на Пенчо Славейков – български поет и преводач (1866-1912) .

МАЙ

•04. 90 г. от рождението на Владимир Попов – български юрист и библиотековед, работил в областта на международния книгообмен (1926-1996) ; •05. 140 г. от излизането в Букурещ на в. “Нова България” под редакцията на Христо Ботев, 1876 г. ; •05. 170 г. от рождението на Хенрик Сенкевич – полски писател (1846-1916) ; •06. 160 г. от рождението на Зигмунд Фройд – австрийски невропатолог и психоаналитик (1856-1939) ; •08. 100 г. от смъртта на Лука Касъров – публицист и лексикограф, съставител на първата българска енциклопедия (1854-1916) ; •15. 160 г. от рождението на Франк Баум – американски автор на романи и пиеси за деца (1856 – 1919) ; •17. 60 г. от присъединяването на България към ЮНЕСКО – (1956) ; •20. 210 г. от рождението на Джон Мил – английски философ , логик и икономист (1806-1873) ; •21. 545 г. от рождението на Албрехт Дюрер – най-големият художник на немското Възраждане (1471-1528) ; •31. 150 г. от рождението на д-р Кръстьо Кръстев – български литературен критик, теоретик, философ, редактор на сп. “Мисъл” (1866-1919) ; •31. 75 г. от рождението на Илия Тодоров – български литературен историк, текстолог и библиограф (1941-1990) .

ЮНИ

•06. 410 г. от рождението на Пиер Корней – френски писател, виден представител на трагедията от епохата на класицизма (1606-1684) ; •06. 130 г. от рождението на Никола Ракитин – български поет (1886-1934) ; •09. 60 г. от рождението на Патриша Корнуел – американска авторка на криминални романи (1956) ; •10. 145 г. от излизането на в. “Дума на българските емигранти” в гр. Браила , Румъния – първият вестник на Христо Ботев , 1871 г. ; •14. 205 г. от рождението на Хариет Бичър Стоу – американска писателка (1811 – 1896) ; •20. 70 г. от рождението на Александър Казанджиев – български библиотекар и икономист, участвал в изработването на нормативни документи за библиотеките (1946-1997) ; •21. 150 г. от рождението на Чичо Стоян – български детски поет и хуморист (1866-1939) ; •24. 155 г. от излизането на сборник “Български народни песни” от братя Димитър и Константин Миладинови , 1861 г.

ЮЛИ

•01. 370 г. от рождението на Готфрид Лайбниц – немски математик, философ, библиотекар и юрист, предшественик на математическата логика (1646-1716) ; •09. 130 г. от рождението на Трайко Симеонов – български детски писател (1886-1965) ; •10. 145 г. от рождението на Марсел Пруст – френски писател (1871-1922) ; •11. 115 г. от рождението на Илия Бешков – български художник, карикатурист и илюстратор (1901-1958) ; •15. 410 г. от рождението на Рембранд ван Рейн - холандски живописец, график и офортист (1606-1669) ; •16. 220 г. от рождението на Жан Батист Камий Коро – френски живописец, майстор на пейзажа (1796-1875) ; •19. 120 г. от рождението на Арчибалд Кронин – шотландски писател (1896 – 1981) ; •21. 220 г. от смъртта на Робърт Бърнс – шотландски поет, символ на шотландската поезия (1759 – 1796) ; •26. 160 г. от рождението на Джордж Бърнард Шоу – британски писател, драматург и есеист, ирландец по произход (1856-1950) ; •27. 1100 г. от смъртта на св. Климент Охридски –български книжовник, ученик и пръв помощник на братята Кирил и Методий, създател на Охридската книжовна школа (ок. 840-916) ; •27. 170 г. от рождението на Георги Данчов Зографина – български живописец, график и обществен деец , един от първите български фотографи (1846-1908).

АВГУСТ •

07. 140 г. от излизането на в. “Стара планина” в Букурещ, под редакцията на Стефан Бобчев (1876-1917) ; •07. 80 г. от рождението на Стефан Цанев – български поет и драматург (1936). •13. 190 г. от рождението на Неделя Петкова (баба Неделя) – българска учителка, работила за разпространението на девическото образование (1826-1984) ; •15. 115 г. от рождението на Христо Кодов – български езиковед , литературен историк и палеограф (1901-1982) ; •17. 1030 г. от победата на войските на цар Самуил над Василий II при Траянови врата – 986 г. ; •17. 80 г. от рождението на Никола Николаев Гюзелев – български оперен певец със световна известност (1936 – 2014) ; •26. 115 г. от рождението на Александър Жендов – български художник, илюстратор, карикатурист (1901-1953) ; •28. 130 г. от рождението на Дора Габе – българска писателка и преводачка (1886-1983) ; •28. 120 г. от рождението на Димитър Цолов – български архитект, изработил заедно с арх. Васильов проекта за Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” (1896-1970).

СЕПТЕМВРИ

•05. 130 г. от рождението на Димо Казасов – български журналист и общественик (1886-1980) ; •05. 120 г. от рождението на Сергей Румянцев – поет (1896-1925) ; •08. 175 г. от рождението на Антонин Дворжак – чешки композитор (1841-1904) ; •09. 75 г. от рождението на Станислав Стратиев – български драматург и сценарист (1941 – 2000) ; •12. 110 г. от рождението на Дмитрий Шостакович – руски композитор , професор (1906-1975) ; •13. 100 г. от рождението на Роалд Дал – уелски автор на книги за деца (1916 – 1990) ; •21. 150 г. от рождението на Хърбърт Уелс – английски писател, автор на научнофантастични романи (1866 – 1946) ; •22. 95 г. от смъртта на Иван Вазов – български народен поет и писател (1850-1921) ; •24. 120 г. от рождението на Франсис Скот Фицджералд – американски писател (1896 – 1940) ; •25. 120 г. от рождението на Елза Триоле – френска писателка и преводачка (1896-1970) ; •26. 130 г. от рождението на Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) – български детски писател , поет и преводач (1886-1958) .

ОКТОМВРИ

•02. 100 г. от смъртта на Димчо Дебелянов – български поет (1887-1916) ; •04. 140 г. от рождението на Димитър Полянов – български поет и преводач (1876-1953) ; •05. 80 г. от рождението на Вацлав Хавел – чешки писател и драматург (1936 – 2011) ; •06. 135 г. от рождението на Димитър Подвързачов – български поет и преводач, редактор на редица списания (1881-1937) ; •10. 155 г. от рождението на Фритьоф Нансен – норвежки полярен изследовател и общественик (1861-1930) ; •12. 140 г. от рождението на Георг Шнайдер – именит немски библиотекар и библиограф (1876-1960) ; •15. 160 г. от рождението на Оскар Уайлд – английски писател от ирландски произход (1856-1900) ; •26. 135 г. от рождението на Стилиян Чилингиров – български писател, етнограф, бивш директор на Народна библиотека „Св. Св.Кирил и Методий” (1881-1962) ; •28. 550 г. от рождението на Еразъм Ротердамски – холандски учен и обществен деец от епохата на Ренесанса (1466-1536) ; •29. 570 г. от рождението на Христофор Колумб – испански мореплавател, открил континента Америка (1446-1506) ; •30. 195 г. от рождението на Феодор Достоевски – руски писател (1821-1881) ; •31. 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис – италиански писател (1846-1908) .

НОЕМВРИ

•02. 110 г. от рождението на Емил Коралов – български писател (1906-1986) ; •04. 50 г. от смъртта на Веселин Ханчев – български поет и преводач (1919-1966); •05. 30 г. от смъртта на д-р Маньо Стоянов – български библиограф и изследовател на българската възрожденска книжнина (1903-1986) ; •08. 305 г. от рождението на Михаил В. Ломоносов – руски учен – енциклопедист , един от основателите на съвременното естествознание (1711-1765) ; •08. З60 г. от рождението на Едмънд Халей – английски астроном, физик и математик (1656 – 1742) ; •10. 40 г. от смъртта на Теодор Бестерман – английски библиограф, съставил уникална “Световна библиография на библиографията” (1904-1976) ; •15. 110 г. от рождението на Дмитрий Лихачов – руски литературовед и културолог (1906 – 1999) ; •21. 145 г. от рождението на Панайот Пипков – български композитор, автор на химна “Върви народен възродени” (1871-1942) ; •22. 100 г. от смъртта на Джек Лондон – американски автор на романи и разкази (1876 – 1916) ; •24. 120 г. от рождението на Цанко Лавренов – български художник и график (1896-1978); •24. 190 г. от рождението на Карло Колоди – италиански детски писател ( 1826 – 1890).

ДЕКЕМВРИ

•01. 130 г. от рождението на Рекс Стаут – американски автор на криминални романи (1886 – 1975) ; •02. 120 г. от рождението на Павел Берков – руски библиограф, литературовед и историк на книгата (1896-1969) ; •03. 150 г. от излизането на в. “Македония” под редакцията на П. Р. Славейков в Цариград (1866-1872) ; •05. 70 г. от рождението на Хосе Карерас – испански тенор (1946); •10. 165 г. от рождението на Мелвил Дюи – американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание „Library journal”, разработил Десетичната клисификация (1851-1931) ; •11. 105 г. от смъртта на Христо Г. Данов – български възрожденски книгоиздател и книжар (1828-1911) ; •16. 100 г. от рождението на Иван Пейчев – български поет и драматург (1916-1976) ; •16. 150 г. от рождението на Василий Кандински – руски художник – експресионист ( 1866 – 1944) ; •31. 50 г. от смъртта на Минко Николов – български литературен критик и историк (1929-1966).

През 2016 г. се навършват :

•1190 г. от рождението на Св. Константин - Кирил Философ – славянски просветител, създател на славянската азбука, основоположник на славянската и българската литература (826 – 869) ;

•1130 г. от началото на разпространението на славянската писменост в България (у нас пристигат учениците на Св.Св. Кирил и Методий – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава – наречени св. Седмочисленици), (886) ;

•820 г. от смъртта на цар Иван Асен І – един от основателите на Втората българска държава, убит от болярина Иванко (неизв. – 1196) ;

•750 г. от рождението на Джото – италиански художник и архитект (1266-1337) ;

•660 г. от създаването на евангелието на цар Иван Александър /Лондонско, Кързоново/ - изключително богато украсен ръкопис с 366 миниатюри (1356) ;

•645 г. от основаването на Търновската книжовна школа, обобщила и завършила духовните усилия на българското средновековие (1371) ;

•630 г. от рождението на Донатело – известен италиански скулптор (1386 – 1466) ;

•610 г. от смъртта на Киприан – български книжовник и висш духовник , чичо на Григорий Цамблак (1330-1406 );

•450 г. от основаването на най-голямата славянска печатница от Яков Крайков във Венеция, и излизането на “ Часослов “, първата българска книга, издадена в печатницата през 1566 г. от Яков Крайков – първият български печатар;

•365 г. от отпечатването на сборника с молитви “ Абагар “ от българския книжовник Филип Станиславов – първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи (1651);

•330 г. от избухването на в Второто Търновско въстание срещу османската власт (1686) ;

•240 г. от рождението на Амедео Авогадро – италиански физик и химик, формулирал Авогадровия закон (1776-1856);

•210 г. от издаването на “ Кириакодромион, сиреч Неделник “ от Софроний Врачански – с която се налага говоримата реч като език на книжнината (1806) ;

•200 г. от рождението на Антим I – първият български екзарх , черковен и обществен деец (1816-1888) ;

•190 г. от рождението на Иван Шопов – първият български библиограф (1826-1853) ;

•180 г. от рождението на Теодосий Икономов – български просветен деец и писател , автор на първата българска оригинална драма “Ловчанският владика” (1836-1871) ;

•170 г. от откриването на първото класно училище в Копривщица от Найден Геров (1846) ;

•170 г. от рождението на Павел П. Калитин – руски подполковник , герой от Руско-турската освободителна война , загинал в боя при Стара Загора (1846-1877) ;

•160 г. от първото честване на 24 май като ден на българските просветители Св. Св. Кирил и Методий в Пловдив по инициатива на Найден Геров (1856) ;

•160 г. от създаването на първите български читалища и първите читалищни библиотеки в Свищов, Лом и Шумен (1856) ; •160 г. от създаването на Българския театър ;

•150 г. от издаването на първите печатни библиотечни каталози от Петко Р. Славейков (1866) ;

•150 г. от рождението на Пере Тошев – български революционер и учител , деец на ВМРО (1866-1912) ;

•140 г. от рождението на Иван Кирилов – български белетрист и драматург , автор на творби за деца (1876-1936) ;

•140 г. от пренасянето на Венелиновата библиотека от Одеса в Пловдив през 1876г. Венелиновата библиотека е дала основа на книжния фонд на Народна библиотека ”Иван Вазов”;

•140 г. от изобретяването на телефона от Александър Бел – американски физик и физиолог (1876) ;

•135 г. от създаването на Пловдивския драматичен театър (м. юли 1881 г.). Първото представление се е състояло на 8 декември 1881 г. ;

•130 г. от смъртта на Вито Позитано – италиански дипломат , вицеконсул и почетен гражданин на град София (неизв. – 1886) ;

•120 г. от смъртта на Петър Алабин – руски обществен деец и публицист, първият граждански губернатор на София след Освобождението (1824-1896) ;

•120 г. от основаването на Софийското рисувателно училище (сега Художествена академия) , (1896) ;

•110 г. от рождението на Давид Перец – български художник , живял в Париж от 1947г. (1906-1982);

•90 г. от рождението на Херман Кант – германски писател и публицист (1926);

•90 г. от рождението на Анджей Вайда – полски драматичен и кинорежисьор (1926);

•90 г. от рождението на Георги Георгиев – Гец – български драматичен и киноактьор (1926-1996) ;

•90 г. от рождението на Мерилин Монро – американска киноактриса , въплащение на американската мечта (1926-1962) ;

•80 г. от рождението на Ян Кошка – словашки литературовед и преводач , изследва българския модернизъм (1936 – 2006) ;

•80 г. от рождението на Красимир Кюркчийски – български композитор, творчеството му е свързано с българския фолклор (1936 – 2011).

2016 г. е обявена за:

Международна година на бобовите растения. Обявена с Резолюция 68/231 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2013г. Световната програма по прехраната цели да напомни, че бобовите растения са важна част от хранителната кошница, цели да съсредоточи вниманието върху ролята на бобовите растения за осигуряване на прехраната в цял свят.

Международна година на камилите. Камилите са тревопасни, чифтокопитни бозайници, появили се за първи път в Америка преди 45 милиона години. Отбелязването на тази година има за цел да подчертае икономическото и културното значение на камилите в живота на хората, живеещи в районите, в които те са опитомени и се използват като източник на храна, вълна и като товарни животни.

Десетилетия под егидата на ООН и ЕС :

•2006 – 2016 г. – Десетилетие за възстановяване и устойчиво развитие на засегнатите райони.

•2008 – 2017 г. – Второ международно десетилетие за премахване на бедността.

•2010 – 2020 г. – Международно десетилетие на пустините и борбата против опустиняването.

•2011 – 2020 г. – Международно десетилетие на инициативи за пътна безопасност.

•2011 – 2020 г. – Международно десетилетие на биоразнообразието.

•2011 – 2020 г. – Трето международно десетилетие за премахване на колониализма.

•2014 – 2024 г. – Международно десетилетие на устойчива енергия за всички.

•2015 – 2024 г. - Международно десетилетие на хората от африкански произход.

Изработил : Ангелина Ставрева, Отдел “Методичен “ НБ"Иван Вазов"- Пловдив