70 години от рождението на Борис Христов - поетът - бунтар

Борис Христов е съвременен български поет, роден през 1945 година в село Крапец, Пернишко. Работи като учител, журналист и сценарист. Борис Христов е носител на Голямата литературна награда на СУ „Св. Климент Охридски” през 2000 година. Автор е на стихове, сценарии за игрални и документални филми, по-известни са неговите стихосбирки „Вечерен тромпет” (1977 г.) и „Честен кръст” (1982 г.). Д-р Любомир Канов, психиатър, политически затворник по времето на комунистическия режим и автор на белетристични книги описва по следния начин смисъла в поезията на Борис Христов: „При него всеки стих е закована сълза, нищо не може да бъде дописано или премахнато, защото неговите стихотворения не са написани с мисъл за престиж, те са писани, защото не е могъл да не ги напише. И затова не могат да бъдат сравнявани с други – те са породени единствено от искреността в сърцето на поета”.Цялото творчество на Борис Христов е вик срещу безропотното съществуване, срещу страха и забраните, вик пред Стената, заради която човешкият живот не бе „отиване” и „завръщане”, а само обреченост и път към Нищото. В този вик са болката заради потъпканата хуманност и жестоките последствия от тоталния контрол на идеологията и държавата, бунтът на съвестта заради подмяната на човешкото и многообразието на живота с мимикрията и безсмислието. В този вик е също истината, утвърждаваща смисъла на нормалното, на това, което трябва да бъде човешкото съществуване. Затова и реализмът на поета е като реализма, за който Далчев пише, че той е „по-скоро етическо, отколкото естетическо понятие. Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш.” Стиховете на Борис Христов са отражение на личната му орис, на един характер, пресътворен в поезия. Те са като живота, в който има страх и угнетение, изоставеност и унижения. Те са онова пределно самоотдаване на истината, изразена с езика на поезията. Стремежът, който ги поражда, се мотивира от една решителност и воля за свобода и действително самопознание. Истините на това самопознание са истината за нашия живот, какъвто беше и какъвто продължава да бъде и днес. В този смисъл поезията на Борис Христов, сътворена преди доста време, още в епохата на диктатурата, звучи и днес удивително въздействащо – в пълно съзвучие със сегашните ни болки и тревоги. Тя все така предизвиква много размисъл. И все така се опълчва срещу равнодушието и примирението на всички онези, заради които „самолетът закъснява”. Божидар Бунчев

http://www.liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/content.htm https://bg-bg.facebook.com/pages/БОРИС-ХРИСТОВ/115888661796165