"Животът е като отрупана с лакомства маса, от която трябва да вземаш колкото се може повече", обичал да казва Балзак. Той оставил след себе си повече от 100 романа и хиляди писма.
Оноре дьо Балзак дължи успеха си на бедността. Ако не била изключителната мизерия, в която отраснал, той никога не би се насочил към литературата. Както споделял самият той в писмата си, отчаянието и нуждата от пари го подтикнали да опита късмета си в романистиката.
Писателят нямал нито един роднина, който да го подкрепя. След като го родила, майка му побързала да се отърве от него, като ги изпратила в пансион за сираци. Там младият Оноре растял, заобиколен с още
200 нещастни деца като него
и неизразимо повече плъхове. На фона на тази обстановка всичко останало му изглеждало като лукс. Разкошна му се видяла и първата квартира, в която живеел като студент по право в Сорбоната. Това бил мръсен коптор в покрайнините на града, но имал едно голямо за Балзак предимство - намирала се в близост до няколко публични домове.
Може би от този момент тръгнала и легендата за изключителния чар на Балзак, въпреки че самият той нямал нищо общо с образа на прелъстител. Подпухнал, блед и с мазна коса, бъдещият романист
трудно впечатлявал жените
Остроумието и щедростта му обаче заличили първоначалното мнение за него. И Балзак добре се възползвал от това. Когато като начинаещ писател се запознал с херцогиня Д'Абрантес, той веднага усетил ползата от нейното внимание. Въпреки че официално се възмущавал от мисълта да приема помощ от жена, Оноре "снизходително" я оставял да му плаща дълговете и храната. Така успял да направи първата, най-трудна стъпка към славата.
Отчаяно влюбена в него
45-годишната херцогиня
го въвела в елитните кръгове на Париж. Когато затвърдил положението си в тях, той я зарязал. Смятал за "по-полезно" да се сближава с нови жени и да създава още по-изгодни връзки. Сред целия този хаос обаче не му липсвали щедрост и добронамереност.
Той раздавал и последния си сантим на своите приятели, дори ако след това сам щял да гладува. Не познавал надменността и дори смятал за екзотично да поддържа външния си вид такъв, сякаш току-що е дошъл в столицата -
с мръсни нокти, винаги кални обувки
и следи от храна по ризата си. Своеобразната колоритност още повече увеличила популярността на Балзак. Той използвал това, за да прави мислена дисекция на хората, да разнищва техните характери и житейски опит. Така се родила идеята за "Човешка комедия" - най-голямото му произведение, в което искал да разкрие лицемерието и двойствеността на човешката природа.
Стремежът да представя реалистично нещата от живота му спечелил много почитатели. Творбите му били пълна противоположност на сладникавите романтични драми, характерни за 20-те и 30-те години на XIX век. Балзак се превърнал в един от най-превежданите европейски автори.
Славата му нараснала
значително, а с нея и доходите. Това било времето, в което писателят получавал буквално хиляди любовни писма. Само запазените след смъртта му са повече от 12 000. Сред тях са и тези на Евелина Ханска, запленена от таланта му полска баронеса.
Двамата поддържали тайна връзка в продължение на 15 години. Когато съпругът на Ханска починал, тя най-накрая била свободна да приеме предложението му за брак. Макар и бременна, полякинята реагирала изключително скандално за времето си -
отказала да се омъжи
Балзак бил дълбоко огорчен от отказа й. Мъката можела да бъде пагубна за и без това разклатеното му здраве - той страдал от жестоки болки в стомаха заради двата литра кафе, които изпивал всеки ден. Тогава Евелина се решила на най-неприятната за една жена стъпка - да се омъжи за него, водена от съжаление, а не от любов.
В заника на живота си Балзак се оказал в компанията на жена, която вече го презирала за слабостта му, и на приятели, които влизали в дома му, пребърквали джобовете му и си излизали. Отслабнал, отчаян и сам, писателят починал на 18 август 1850 г. Когато малко преди смъртта му един нахален журналист връхлетял в стаята и го попитал каква е тайната на успеха, той прошепнал: "Много кафе, много жени и никакво доверие на хората."
Мъдри мисли и цитати:
Бъдещето на нацията е в ръцете на майките.
В Париж младите хора правят кариера с помощта на жените, а жените — с помощта на старци.
Да бъдеш щастлив е нищо; да се смяташ за щастлив — всичко.
Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.
Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите.
Добър съпруг е онзи, който никога не заспива пръв нощем и никога не се събужда втори сутрин.
Жената е добре подредена трапеза, на която мъжът гледа различно, преди да се нахрани и след това.
Завистта е един от най-действените елементи на ненавистта.
Завистта развърва езиците, възхищението ги сковава.
Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.
Интригата е по-силна от таланта — тя може от нищо да направи нещо.
Какво е висшето общество - сбирщина от измамени и измамници.
Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!
Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.
Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.
Любовта прощава или всичко, или нищо.
Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.
Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения; хартията търпи всичко.
Силата е търпение и време.
Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив, без да обича, но да обича и да бъде щастлив - това би било истинско чудо.
Щом си си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаете как се измива мръсотията.
По-лесно е човек да бъде любовник, отколкото съпруг, поради същата причина, поради която е по-трудно да си остроумен всеки ден, отколкото да казваш по нещо ценно от време на време.
В училищната библиотека ще намерите цялото творчество на великия френски романист Оноре дьо Балзак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар