Дати и събития за м.декември 2014г.

Ето бележитите дати и събития, които ще съпътстват м.декември 2014г. •03. 125 г. от рождението на Стоян Павлов Загорчинов, български писател (1889 – 1925); •06. 170 г. от рождението на Петко Киряков Калоянов

(Капитан Петко Войвода), български революционер (1844 – 1900); •06. 90 г. от рождението на Павел Матев, български поет (1924 – 2006); •08. 140 г. от излизането на бр. 1 на в. „Знаме”, редактирано от Христо Ботев, Букурещ (1874 – 1875); •14. 125 г. от рождението на Христо Ясенов, български поет (1889 – 1925); •16. 120 г. от рождението на Николай Хрелков, български поет (1894 – 1950); •21. 375 г. от рождението на Жан Расин, френски драматург (1639 – 1699); •24. 215 г. от рождението на Иван Селимински, български възрожденец, общественик и лекар. Селимински е главния организатор на доброволческите български отряди по време на Кримската война (1799 – 1867) ; •26. 110 г. от рождението на Алехо Карпентиер, кубински белетрист (1904 – 1980); •28. 105 г. от рождението на

Никола Йонков Вапцаров, български поет (1909 – 1942); •29. 135 г. от създаването на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив, 1879 г.; •29. 205 г. от рождението на Уилям Юърт Гладстон, английски държавник и политически деец (1809 – 1898); •31. 120 г. от рождението на Анна Каменова, българска белетристка (1894 – 1982);

•31. 145 г. от рождението на Анри Матис, френски живописец, график и скулптор (1869 – 1954). Заповядайте, ще намерите подходяща литература и ще направите часовете си по-различни и цветни!

Световен ден на детето - 20 ноември! Честит празник, деца, наше бъдеще, наша радост!

Днес е Световният ден на детето. На 20 ноември 1959г. на Общото събрание на ООН е приета Декларация за правата на детето. На същия ден през 1989г ООН приема Конвекция по правата на детето.

Нека никога не разплакваме децата си, никога не им причиняваме болка.Нека ги обградим с обич и топлина. Да ги научим да се усмихват и да рисуват сини феи по запотеното стъкло на прозореца.Нека повярваме в приказния им свят, защото само така те ще ни позволят да бъдем част от него.Нека не забравяме пясъчните кюфтета и плюшените си мечоци. Независимо от това колко големи си мислим, че сме в момента, все някога ще дойде ден, когато ще поискаме да се върнем обратно в света на дъгите и сапунените мехури.Ако успеем да не разочароваме нито едно дете по пътя си, може би ще успеем, в края на този път, да бъдем пак там, където се случват вълшебства.

70 години от зверското убийство на видния български интелектуалец- Райко Алексиев

Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист; неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932-1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Райко Николов Алексиев е роден в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун на 7 март 1893 година. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите“ през 1913 г. българската царица Елеонора става една най-големите почитателки на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

Вестник „Щурец“ През 1932 г. основава седмичния вестник „Щурец“. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията — тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков — глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето — шоп одумник, Отец Тарапонтий — практичен духовник.

През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца — Радослав, Веселин и Александър. След смъртта на Райко Алексиев, съпругата му е имала няколко брака, през 1965 г. успява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 г. в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 г. Алекс Алексиев живее в САЩ, връща се в България след промените през 1989 г. и известно време е съветник на Филип Димитров.С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди: “Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.” Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев е пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София заради карикатура на Сталин. В документалния роман „Горещо червено“, създаден въз основа на интервюта на авторката Ивайла Александрова със съпругата на Алексиев и на проучване на архивите от Народния съд и МВР, се цитират различни версии за мъченията и края на художника, но нито една от тях не е доказана безспорно. През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюза на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.

Райко Алексиев е баща на журналиста и общественик Алекс Алексиев. Нека знаем и помним делата на видните българи! Уроците по знание ни правят по-мъдри и по-адекватни в настоящето!

Ставри Калинов на 70 години: Човек е бог и дявол по 50% -Ден на българския художник

Възхваляван и подценяван, обичан и мразен, това е Ставри Калинов. Един от най-известните в наши дни български художници навършва 70 години. Занимава се с живопис, малка пластика и приложно изкуство. Организирал е многобройни самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина. Сред феновете му е авангардният дизайнер Пако Рабан, негови картини е притежавал дори папа Йоан Павел ІІ. Представям Ви неговите творби.

Бележити дати и събития през м.ноември 2014г.

На вниманието на учителите и посетителите на блог Библиотеката представям културния афиш за м.ноември. Необходимата информация по посочените събития е в наличност в училищната библиотека. Направете часовете си различни и интересни!

>!•01. 150 г. от рождението на Стефан Жеромски, полски писател (1864 – 1925); •03. 70 г. от рождението на Надежда Захариева, българска поетеса и писателка (1944); •07. 145 г. от излизането на бр. 1 на в. “ Свобода “, орган на революционната българска емиграция, редактиран от Любен Каравелов, Букурещ, 1869г.;

>•09. 100 г. от рождението на Павел Вежинов, български писател (1914 – 1983); •10. 255 г. от рождението на Йохан Фридрих Шилер, немски поет, драматург и естет (1759 – 1805); •15. 70 г. от рождението на Ставри Калинов, български скулптор и художник (1944); •19. 125 г. от рождението на Димитър Иванов Шишманов, български белетрист, журналист, публицист, държавен деец (1889 – 1945);

•20. 110 г. от рождението на Орлин Василев, български писател и драматург (1904 – 1977); •21. 320 г. от рождението на Франсоа Мари Аруе – Волтер, френски писател, философ и историк (1694 – 1778);

•24. 155 г. от рождението на Радко Димитриев (Руско Д. Русков), български военен деец и дипломат (1859 – 1918);

•24. 150 г. от рождението на Анри де Тулуз-Лотрек, френски живописец (1864 – 1901); •30. 140 г. от рождението на сър Уинстън Ленард Спенсър Чърчил, английски държавник (1874 – 1965).

БУДИТЕЛИТЕ-поклон пред паметта и делото им!

Днес, в училищната библиотека, учениците от 4а и 4б кл. научиха какъв е празникът на Българските будители - 1 ноември. За по-сигурно получиха кратко пояснение в писмен вид. Говорихме за българската учителка - Райна Княгиня, четохме разказ за безсмъртната знаменоска на Априлското въстание.

Опитахме се с г-жа П. Вълчева да убедим децата, че Денят на будителите е значим и стойностен за нас, защото чрез него носим днешното българско самосъзнание. Сравнихме с популярния напоследък Хелоуин, който има най-вече зрелищен характер и е напълно чужд за народа ни. Изложба от книги показа на децата националните ни герои-Будители на народната памет.

Димитър Талев - вълшебникът на думите, сърцеведът в българската литература

Преди да Ви разкажа и припомня за живота и делото на прекрасния български писател Димитър Талев, ще Ви споделя мнението си, четейки в момента романът "Самуил". Ако имате нужда от душевно равновесие и комфорт, вземете и прочетете романа, или го препрочетете. Самуил е изграден с толкова обич и човещина, българските съдбини са описани брилянтно- с топлота и преклонение, историческият период е знамателен, още повече, че току-що България чества 1000 години от смъртта на този велик българин.

Ако имате нужда от прочит на истински роман, с дълбока същност и стойност - това е романът "Самуил"!Ето и един кратък цитат от романа:"...Народът трябва да е с нас,целият народ. И най-напред тия, по-простите люде; с тях се върши работа най-добре... Народът живее в нужда и в страх, та всеки изкусен словоборец може да го подмами...Аз искам да спася царството и да го засиля... Силата на царството е войската му, а кой ще я даде-народът ще я даде, простият народ. Аз искам да бъде така, че и бедният народ да каже: това царство е мое и аз ще го пазя. Такова царство искам да направя аз, да бъде за всекиго опора и сила."

Димитър Талев е роден в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г.

Произведения: Сълзите на мама (1925) В дрезгавината на утрото (1928) Усилни години (1930) Здравец и Иглика; Сърцето-цвете (1930) Под мрачно небе (1932) Златният ключ (1935) Великият цар (1937, 1943) Старата къща (1938) На завой (1940) Гоце Делчев (1942) Град Прилеп (1943) Завръщане (1944) Железният светилник (1952) Илинден (1953) Кипровец въстана (1954) Преспанските камбани (1954) Самуил Щитове каменни, кн. 1 на трилогията "Самуил, цар български" (1958) Пепеляшка и царският син, кн. 2 на "Самуил, цар български" (1959) Погибел, кн. 3 на "Самуил, цар български" (1960) Хилендарският монах (1962) Гласовете ви чувам (1966) Братята от Струга В училищната библиотека ще намерите романите на Димитър Талев. Потопете се в родната история и ще откриете корените си, изворът на българщината, дълбоката човечност и хуманизъм на писателя!

200 години от рождението на Михаил Лермонтов

200 години великият руски поет вълнува и радва световната литературна публика. 200 години името на Лермонтов предизвиква вдъхновение, преклонение и възхита. Да си припомним живота и делото му - отново - с призателност и обич!

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век). Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева[1], която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ. През 1827 двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832, след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

През 1838 със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.

В началото на 1840 Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842.

Творчество: 1828 г. - Създава първите си романтични поеми и стихове. 1829 г. - Започва да пише „Демон“. 1830 г. - Изучава и превежда Байрон; Работи над ранните си драми; Първата му проявя се печата(„Пролет“). 1832-1833 г. - Работи над „Демон“ и цикъла кавказки поеми. Пише романа „Вадим“. 1834 г. - Завършва петата редакция на „Демон“. 1835 г. - Написва драмата „Маскарад“. Излиза поемата „Хаджи Абрек“. Работи над драмата „Двама братя“. 1836 г. - Пише романа „Княгиня Лиговска“. 1837 г. - Написва „Смъртта на поета“; Публикува „Бородино“. 1838 г. - Сътрудничи в сп. „Отечествени записки“. Написва „Кинжал“ и шести и седми вариант на „Демон“. 1839 г. - Издава „Бела“, „Фаталист“, „Размисъл“, „Молитва“, „Поет“. Завършва „Мцири“. 1840 г. - Излиза първото издание на „Герой на нашето време“. В Москва излиза сборникът му „Стихотворения“. 1841 г. - Написва „Завещание“, „Оправдание“, „Любовта на мъртвеца“, „Прости, немита Рус“, последния вариант на „Демон“. Април 1841 г. - Печата „Родина“; Второ издание на „Герой на нашето време“. В училищната библиотека можете да намерите голяма част от творчеството на великия руски поет и художник Михаил Юриевич Лермонтов. Заповядайте!

Октомври-събития и дати

По стара традиция ще Ви предоставя справка за бележитите дати и събития през м.октомври, за да можете да ползвате идеи в учебния процес.

Името му произлиза от латинското october (осми), тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат. Прабългарите наричали този месец елем. Октомври е единият от двата типично есенни месеца (другият е ноември). Понякога през първата му половина се наблюдава така нареченото циганско лято с максимални температури между 18 и 23-24 °C и предимно слънчево време. Месец октомври е обявен за Международен месец за борба с рака на гърдата.

180 г. от рождението на Любен Стойчев Каравелов, български писател, публицист, революционер-демократ (1834 – 1879); •02. 110 г. от рождението на Греъм Грийн, английски писател (1904 – 1991); •03. 195 г. от рождението на Евлоги Георгиев (Недев), български общественик, търговец и банкер (1819 – 1897);

•04. 200 г. от рождението на Жан Франсоа Миле, френски художник и график (1814 – 1875); •05. 150 г. от рождението на Жан Луи Люмиер, френски изобретател и кинорежисьор, родоначалник на киното (1864 – 1948);

•06. 1000 г. от смъртта на Самуил, български цар (неизв. – 1014); •08. 150 г. от рождението на Бранислав Нушич, сръбски писател – хуморист и комедиограф (1864 – 1938); •09. 140 г. от рождението на Николай Константинович Рьорих, руски художник, писател и философ (1874 – 1947); •15. 155 г. от рождението на Александър Теодоров – Балан, български езиковед, библиограф и литературен историк (1859 – 1959); •15. 180 г. от рождението на Петър Василев Оджаков, български юрист, фолклорист и публицист, член на Българското книжовно дружество (1834 – 1906); •15. 170 г. от рождението на Фридрих Ницше, немски философ (1844 – 1900); •15. 200 г. от рождението на Михаил Юриевич Лермонтов, руски поет и писател (1814 – 1841); •16. 160 г. от рождението на Оскар Уайлд, ирландски писател и драматург (1854 – 1900); •20. 160 г. от рождението на Жан Никола Артюр Рембо, френски поет (1854 – 1891);

•24. 85 г. от рождението на Йордан Радичков, български писател и драматург (1929 – 2004); •29. 100 г. от рождението на Максим, Патриарх Български и митрополит Софийски (1914 – 2012); •29. 100 г. от смъртта на Пейо Крачолов Яворов, български поет и драматург (1878 – 1914); •30. 130 г. от рождението на Павел Орешков, български книговед, библиограф и библиотекар (1884 – 1953). За всяка от посочените дати можете да намерите допълнителна информация и помощ в училищната библиотека.

100 години от рождението на ТУВЕ ЯНСОН

Нама как да подмина тази дата, защото името на невероятната финландска писателка е синоним за огромен, непреходен, блестяш талант, който омагьосва не само детското въобръжение, той е балсам за емоциите и на нас, възрастните хора.

Авторката на чудновати герои е един от най-обичливите и ведри творци и с удовоствие ще Ви припомня биографията и творчеството и.Туве Марика Янсон е родена в Хелзинки на 9 август 1914 г.в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ — художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.

Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации. Освен своите книги за муминтролите е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж.Р.Р.Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.

Пише на шведски. Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.Починала е на 27 юни 2001 г. (на 86 г.)в Хелзинки, Финландия.

В училищната библиотека разполагаме с книгите "Омагьосаната зима" и "Невидимото дете". Вземете и прочетете книгите-те ще напълнят сърцето ви с емоции и наслада, ще си припомните детството!

Днес е Световен ден на приятелството

Идеята на ООН е да се стимулира дружбата между народите и да се загърбят различията между хората На 30 юли честваме Световния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН през 2011 г. Идеята на световната организация е да се стимулира дружбата между индивидите и народите. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури, за изграждането на един мирен и по-добър свят. Резолюция 65/275, гласувана на 27 април 2011 г. от Общото събрание, възлага особени надежди на младото поколение.

Международният ден на приятелството е една прекрасна инициатива младите хора по света, бъдещите държавни ръководители, учени, творци, да си подадат ръка на този чудесен празник и да загърбят всякакви различия за по-добро разбирателство между хората. Посланието е - можем да бъдем близки, колкото и да сме различни. Всички хора по света имат много повече неща, които да ги сближават, отколкото да ги противопоставят. Световната организация призовава на този ден всички правителства и граждански организации да се включат в разнообразни инициативи в съзвучие с усилията на ООН за подобряването на диалога между различните култури в името на солидарността, взаимното разбирателство и помирението.

Нека днес потърсим приятелите си и им отделим внимание и време! Приятелството е непреходна ценност и всички знаем силата му!

160 г. от рождението на Константин Йосиф Иречек, чешки историк и славист, професор, почетен член на Българското книжовно дружество (1854 – 1918)

Константин Йозеф Иречек е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.Роден: 24 юли 1854 г., Виена, Австрия Починал: 10 януари 1918 г., Виена, Австрия Образование: Карлов университет.

Той познава българския нрав прекрасно. Ето няколко фрази, звучащи актуално и днес: 1.…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. 2.За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881) 3.Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят. 4.България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. 5.Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си. 6.”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец. К.

Иречек е обичал България и българите, независимо от критичния му тон. Той има огромна заслуга в културното развитие на родината ни. Училищната библиотека разполага с книгата му "Пътувания по България".