13 ноември - 160 г. от рождението на Робърт Луис Стивънсън (1850 – 1894), британски романист, поет и автор на пътеписи

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (Robert Lewis Stevenson, 1850-1894) - шотландски белетрист неоромантик

Робърт Луис Балфор Стивънсън е роден в Единбург през 1850 година, Шотландия в семейството на инженера Томас Стивънсън и съпругата му Маргарет Балфор, които са много религиозно настроени. Робърт изоставя религията на родителите си докато учи в Единбургския университет, но възпитанието, което получава от своите родители като дете, продължава да оказва влияние върху него. Син и внук на строители на фарове, той влиза в открит конфликт с родителите си и напуска родния си дом. Стивънсън кръстосва Франция и Германия, оженва се за американка и отива с нея в Калифорния. Първите му произведения „Заселниците на Силверадо”, „Пътуване с магаре в Севените”, „Новите приказки от хиляда и една нощ” веднага привличат вниманието на читателската публика, а романите му „Островът на съкровищата”, „Доктор Джекил и мистър Хайд” и „Отвлеченият” му донасят световна известност. Талантливият писател боледува от туберкулоза още от детска възраст. Първоначално учи за инженер и работата му е оценена високо. На 18-годишна възраст се отказва от името Балфор и променя презимето си от Lewis на Louis. Започва да се титулува като "RLS". Насочва се към правото поради влошеното си здраве, но никога не практикува професията. Умира като племенен вожд (наричан е от племето си Туситала) и като собственик на плантация в дома си "Ваилима" в Самоа.Съпругата му Фани (родена Озбърн) оказва голяма подкрепа на Стивънсън и авантюристичния му начин на живот. Стивънсън прави няколко посещения в Кралство Хаваи и се сприятелява с крал Давид Калакауа. Робърт Луис Стивънсън се установява на островите Самоа, където не престава да пише: „Корабокрушенецът”, „Под флага на катриона”. Умира от мозъчен кръвоизлив във Ваилима, Самоа, на 44-годишна възраст.
.
"Островът на съкровищата" е роман за приключенията на младия Джим и неговите приятели. По странен начин те научават, че на остров в Южните морета е заровено съкровището на капитан Флинт. На кораба, с който се отправят на рисковано плаване, се качват и много от пиратите на страшния капитан, което скоро изправя Джим пред огромни изпитания.

”Не може да избягаш от слабостта, трябва да се бориш с нея или да умреш. И ако ще бъде така, защо не сега?”
"Най-грубата лъжа често се изразява с мълчание."
"Светът е скучен за скучните хора."
"Този който не е губил, той не е страдал."
"Приятелят - подарък за самият теб."
"Мълчанието може да бъде и най-чудовищната лъжа."
"Този, който живее в стъклен дом, не трябва да хвърля камъни по другите."
"Бракът е дълъг разговор, прекъсван от спорове.“
"Може би, съдбата е по-благосклонна към, този който събира черупки, от колкото, към този, който се е родил милионер..."
"Между добрият обед и дългият живот има само тази разлика, че в обядът сладкото е в края."
"Най-тъмната епоха - днешната..."
"Дайте да се съгласим, че има разногласия."
“Ние консумираме труповете на същества, които имат апетит, страсти и органи като нашите и изпълваме ежедневно кланиците с викове на болка и страх.”

10ноември - Ден на свободата на словото в България

Ден на свободата на словото в България
Обявен е на 10 ноември 2003 г. по време на церемонията за връчване на ежегодната награда "Черноризец Храбър" от Съюза на издателите в България.
България е на 70-о място в света по свобода на медиите
ЕС продължава да слиза надолу в световната класация за свобода на медиите на медийната организация "Репортери без граници", в което България си поделя 70-ото място с Гърция, предаде "Франс прес". На първо място по свобода на медиите е Финландия, следвана от Исландия и Холандия."Повече от всякога установяваме, че икономическото развитие, реформите на институциите и спазването на основните права не вървят непременно заедно", заяви генералният секретар на "Репортери без граници" Жан-Франсоа Жулиар в коментар на тазгодишната девета поред класация."Трябва да бъдат приветствани двигателите на свободата на пресата - Финландия, Исландия, Норвегия, Холандия, Швеция и Швейцария, и да се отдаде почит към решимостта на правозащитните активисти, журналисти, блогъри, които по цял свят храбро защитават правото на критикуване", заяви Жулиар.От 27-те страни на ЕС 13 са в челните 20 места на класацията. Другите 14 са под 20-о място, а някои от тях са много ниско в класацията - Италия на 49-о място, Румъния на 52-о, а Гърция и България си поделят 70-ото място, отбелязва АФП."Обезпокоително е да се констатира, че няколко страни - членки на ЕС, продължават да слизат по-надолу в класацията. Европейските страни спешно трябва да си възвърнат статута на даващи пример", коментира Жулиар.

4ноември - 60 г. от подписването на Европейската конвенция за човешки права

Европейска конвенция за правата на човека
Характер: Международен договор.Подписване: 4 ноември 1950 г. в Рим; влизане в сила: 3 септември 1953 г.Членове: Договорните партньори на конвенцията, в момента 41 европейски
държави.
Правни основи: Конвенция за защита на човешките права и основни свободиот 4 ноември 1950 г. с 11 протокола.Органи: Постоянният Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ); Коми
тетът на министрите на Съвета на Европа.Цел: Защита и установяване на човешките права във всички държави членки.Литература: Jochen Abr. Frowein, Wolfgang Peukert: EMRK-Kommentar, 2.
Aufl., Kehl 1996; Christoph Grabenwarter, Rudolf Thienel (изд.): Kontinuitдt und Wandel der EMRK, Studien zur Europдischen Menschenrechtskonvention (EMRK) VII, Kehl 1998; Peukert, Wolfgang: Zur Reform des Europдischen Systems des Menschenrechtsschutzes, Neue Juristische Wochenschrift 2000, 49. Интернет: ЕКПЧ: http://www.echr.coe.int/Convention/webConvenGER.pdf; ЕСПЧ: http://www.echr.coe.int/ Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) има за цел да осигури в страните членки основните човешки права, да защити личната свобода на гражданите, да осигури гаранции за справедлив съдебен процес, да гарантира специалните права и свободи, както и правото на брак и семейство. Тя е изработена като първа конвенция на � Съвета на Европа в рамките само на 15 месеца подготвителен период и по настояване на Парламентарната асамблея. Предпоставка за подписване на ЕКПЧ е членството на една страна в Съвета на Европа. Това пречи на широко дискутираното присъединяване към ЕКПЧ на Европейската общност като цяло. Забележителен е механизмът за прилагане на Конвенцията: чрез подаване на индивидуални жалби гражданите имат директен достъп до Постоянния съд за права на човека в Страсбург, който е независим от националните инстанции.

КАЛЕНДАР НА КУЛТУРНИТЕ СЪБИТИЯ ПРЕЗ М.НОЕМВРИ 2010Г.

КАЛЕНДАР НА КУЛТУРНИТЕ СЪБИТИЯ ПРЕЗ М. НОЕМВРИ 2010Г.

1 ноември - Ден на народните будители; 4 ноември - 60 г. от подписването на Европейската конвенция за човешки права;
8 ноември - 110 г. от рождението на Маргарет Мичъл (1900 – 1949), американска писателка, авторка на бестселъра „Отнесени от вихъра”;
9 ноември - 130 г. от рождението на Йордан Йовков (1880 – 1937), български писател и драматург;- Международен ден за борба срещу расизма;10ноември - Ден на свободата на словото в България;
- Международен ден на младежта;
12 ноември - 170 г. от рождението на Огюст Роден (1840 – 1894), френски скулптор;
13 ноември - 160 г. от рождението на Робърт Луис Стивънсън (1850 – 1894), британски романист, поет и автор на пътеписи;14 ноември - Световен ден за борба срещу диабета;
16 ноември - 95 г. от рождението на Асен Димитров Диамандиев (1915 – 2009), български музикален педагог, създател на АМТИИ Пловдив;- Международен ден на толерантността;
20 ноември - 100 г. от смъртта на Лев Толстой (1828 – 1910), руски писател, религиозен реформатор, философ, есеист и публицист;- Световен ден на детето;21 ноември - Ден на християнското семейство;
25 ноември - 125 г. от рождението на Стефан Македонски (1885 – 1952), български оперен артист;- Международен ден срещу насилието над жени;
28 ноември- 130 г. от рождението на Александър Блок (1880 – 1921), руски поет, представител на руския символизъм;
30 ноември - 175 г. от рождението на Марк Твен (1835 – 1910), американски писател, журналист и хуморист.

16 УЧЕНИКА СЪС СЕРТИФИКАТ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

16 СЕРТФИКАТА - НА 16 ВЪЗПИТАНИКА НА "СОУ СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ"-ГР.КАРНОБАТ
Британският център в гр. Бургас ежегодно провежда изпити и дава сертификати на високоподготвените и говорящи английски език хора. Тази година участие в изпитите взеха 18 възпитаника от нашето училище под ръководството на г-жа Таня Няголова. Голяма част от учениците са в специализираните паралелки по английски език от IXв. и Xб кл. Те се подготвяха дълго и съвестно, като решаваха примерни тестове от предходни години в сайта на Лонгмън. Същевременно напредваха и в редовите часове по английски език и така, подготвени и решени на "люти битки", заедно с г-жа Няголова- се явиха на изпита. На 12 юни 18 разтуптяни сърца + това на госпожа Няголова трепетно минаха бариера след бариера. Изпитът бе пред комисия, а формата му бе устен изпит, писмен, тест, диалог... Фаворитът на групата се оказа Александър Георгиев от Xбкл.- от максималните 125 точки, той спечели 118т. Комисията бе очарована от произношението и знанието му, което е комплимент и за неговата учителка! В частта "говорене" от изпита отлично се представиха още и Иван Караманов от Xб и Марина Друмева- от Xа кл. Между 118 и 100т. събраха другите участници в следния ред: Валентин Михов, Делян Мерсинков, Иван Енев, Иван Караманов и Валентин Дуков, Стоян Стоянов, Радина Стайкова. Малко след тях, между 100 и 74т. следват имената на Марина Друмева, Станко Костов, Ваня Стоянова, Тасим Сеид, Яни Блецов, Пламена Димова, Валентин Вълев и Ерсим Рустем. За съжаление, на ръба на успеха останаха Василия Стайкова и Георги Дамянов, които не можаха да преборят скалата на успеха и останаха без сертификати.
При финала на състезанието комисията от Британския център потърси и поздрави учителката - г-жа Т.Няголова, подготвила с такъв висок успех финалистите. Над 3 месеца всички търпеливо изчакаха сертификатите - отговорите на децата трябваше да бъдат видени и чути от лондонско жури. Дошлите преди седмица сертификати дават право и възможност да се ползва английски език навсякъде по света и през целия живот на всеки притежател. Едва ли има по-прекрасен мотив за тези 16 млади човека да вървят напред в своето образователно и общочовешко развитие. Те вече знаят: потрудиш ли се - успяваш! Ние сме убедени, че ще успяват и занапред - всеки - в неговата посока!
Г-жа Няголова продължава със своята "езикова мисия". Още в понеделник- 25 октомври , с група отново от 16 деца тръгва за гр.Пловдив за участие в конкурс от 12 месечно безплатно обучение в Америка. Конкурсът е от американското правителство, като за България са отпуснати само 7 стипендии. Учениците ще се конкурират на две етапа. В първия- освен регистрация, ще попълнят кратък тест и още същия ден ще се знае кой продължава на следващия ден за втори етап от конкурса. На него ще трябва в писмена форма да напишат есе и да отговорят правилно на поредния тест. Отново до края на деня ще се знаят имената на успешно преминалите езиковото изпитание. Чак след около месец предстои трети кръг от конкурса, който ще бъде финалният кръг. Ще има напрежение, но се очаква след време да има и нови радости...
Г-жа Няголова знае, че нейните възпитаници са добре подготвени и мотивирани за конкурса. Знае и това, че всяко едно състезание, конкурс, олимпиада дава нови въможности и е от ползва за ученика-сравнява се с другите , установява контакти с нови хора, израства духовно, съизмерва се... Затова тя препоръчва на учениците си- участвайте в състезания, борете се, доказвайте се- това е пътят на правилното развитие и на успеха ви!
Ние всички, учители и ученици,наблюдаваме и се радваме от успехите на "англичаните". Те ни мотивират да търсим нашите собствени изяви и да постигаме нашите собствени победи. Така, с малки стъпки, ще вървим към усъвършенстване и към личностно развитие, което е гаранция за бъдещите ни успехи навсякъде и във всичко.

БУДИТЕЛИТЕ НА ГР.КАРНОБАТ

Най-правилно е списъкът от имена да започне от поп Стойко Владиславов, известен като Софроний Врачански. Той пръв показва на населението от карнобатската кааза, че християнството и българският дух са над всичко- дори над живота му. Следван е от поп Никола Панайотов, роден в Карнобат, дръзнал да служи на черковно-славянски език в тъмните години на турското робство. Продължители на делото му са поп Димитър Иванов и поп Никифор Минков- и двамата от Карнобат, ученици на Неофит Бозвели, съученици на Г.С.Раковски. Те са били не само църковни служители, но и просветни дейци. Списъкът на будителите от нашия град в годините на робството продължава с името и делото на първия учител в килийното училище - даскал Андон. Подпомаган от 4-ма калфи, той просвещава първите карнобатлии, научава ги на "четмо и писмо".Последван е от видния за Карнобат даскал Димитър Т. Душанов. В далечната 1863г. той обучава 100-тина младежи в новопостроеното училище "Св.св.Кирил и Методий". Неговата съпруга - Рахила пък подготвя и просвещава момичетата от града. Семейство Душанови имат огромна заслуга за духовното развитие населението. Те създават и читалището в Карнобат, те създават духовна среда! Истински будители!Наследници на сем. Душанови са учителите Петър Иванов и Теофана Попова от Стара Загора - те продължават просветителската мисия. По-възрастните момичета от града са посещавани и просвещавани по домовете от Станка хаджи Минова от Габрово и Станка Караджова- Дочева от Карнобат. Духът на населението вече е пробуден! В Карнобат служат на високата мисия- да събудят националния дух - видни революционери - В.Левски е сред тях... Благородна заслуга за просвещението и пробуждането на обществен и духовен живот имат още и учителите Петър Черковски от Бесарабия, Димитър Белов от Сливен, Тодорчо Вълков и Иван Станчов от Карнобат- все ученици на даскал Душанов... Започва Освободителната епопея от 1877-1878г. , започват кланета, битки, смърт и разруха - идват и подвизите на свещениците поп Георги и поп Панайот, както и на Алекси Нейчев- защитавайки съгражданите си, те умират, като саможертвата им трогва дори турците... В мирните години работят новите духовни лидери, чиито имета са стотици. До днес, когато животът на съвременния карнобатлия е немислим без духовност. За това се грижат училища, библиотеки, църкви, община, читалище...Благодарност към всички радетели за просвета и култура! Благодарност за това, че правят живота на хората в града многоцветен, стойностен и истински! Будителите на града са в миналото, в настоящето, ще бъдат и в бъдещето!

СПОРТ И УСПЕХИ

ЗА СПОРТА, ТРЕНИРОВКИТЕ,МЕДАЛИТЕ И СЛАВАТА
В нашето училище има доказани спортни педагози. Днес ще говорим за успехите на Теню Георгиев и неговите възпитаници. Защото когато стават добри неща е редно да се кажат и добри думи.
В практиката на г-н Теню Георгиев успешните състезатели са няколко десетки. Като под успешни разбирайте национални, балкански и участници в световни състезания. Няма да се върщаме много назад във времето и само ще споменем последните високи спортисти- възпитаници на нашето училище, оттренирани и подготвени за големите състезания от Теню Георгиев: Ивайло Минков, Николай Христов, Сава Тодоров.
Ритъмът в леката атлетика не спира нито за миг. Сега на ход е Пенко Ж.Пенков, който носи медал след медал и е в своята върхова форма: шампион е на 3000м гладко бягане, шампион е на планинско бягане за юноши мл.възраст, участник е в световно първенство по планинско бягане в Италия, носител е на сребърен медал на 3000м.глрадко бягане в Турция през лятото на 2010г. Участва в националните пробези на гр.Добрич - I място, гр. Нова Загора - I място, гр.Варна - II място. Пенко запалва своите приятели и съученици и вече на пистите са новите сили от 8- ми клас Ганчо Йовелинов , Петър Живков и Еркан Сюлейман. Една амбиционна група от 10-12 момичета от 4-5 класове набира сили и се готви да покорява състезания. Събка, Далина, Диляна, Рени и още и още момичета виждат медалите на гърдите си чрез примера на батковците. Теню Георгиев е спокоен и доволен - има млади хора, които чрез спорта показват на всички останали, че това е най-истинския начин да се формират качества на победители.

1 ноември - ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Ден на народните будители

Денят на народните будители е български национален празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври- Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец)За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов Деан Тодоров (мощния) , Теодор Чубуров (горския) и много други.

Монолог на книгата

МОНОЛОГ НА КНИГАТА
Ти, който ме държиш в ръцете си, знай, че аз съм Слово /и бях Първото/, съществуващо като гола енергия облечена в букви, омастилени върху хартия и заключени между две корици от бившия свят на Автора, но съм и печатно произведение с литературно сърце и научна мисъл.
Появила съм се като кодекс в началото на Средновековието и с мен са си устройвали ауто да фе по времето на Инквизицията.
Аз съм нещо, което те е надживявало дълго, Човеко.
Но е дошло времето да ми видиш сметката. Историята на моята кончина е много очарователна – нагоре е твърде трансцедентно, надолу твърде иманентно. Духът ми е толкова мощен, че когато ме прочетете у вас не остава нещо недокоснато. Бъдещата разлика ще е в тишината.
Моите родители – папиросовият свитък и глинената плочка, ми завещаха бъдещето, а скоро и то ще е минало, защото аз Читателю мой, ще се превърна скоро в антика. Ще имам нумизматична стойност само за ценители и ще се произвеждам по поръчка.
Моите клонинги ще са направили он-лайн революцията и в света ти, Читателю, ще са нахлули Е-книгите и 3D-форматите, а после и книгите-холограми, както и тези с живи илюстрации /вж. Хари Потър/. И ще са съумяли с малко място да преобразуват библиотеките, в книжарници, книжарниците в печатници, а печатниците в носталгия по Гутенберг и Чуйе Йун Айи и ренесансова Европа.
Пустата ми романтика ще се носи из ефира компресирана до някой вариант на Хъфман кодиране или пакетирани пиксели, ще ме квантуват и разделят на подизображения, ще ме консумира всеки индивидуален потребител с некомерсиална цел и ще ми видите историографията от античността до днес в няколко секунди само.
Ще съм бръснещ полет, наподобяващ онези безцветни зелени идеи, които спят яростно. От мен може да остане далечен спомен за нещо в триизмерната холограма на твоя мозък, Читателю, а може и само споменът да ти навява, че съм картон и хартия пълни с идеи, чувства, абстрактни форми на нечиe възприятие дошло да даде на света глътка от себе си?
Може да не стана по мистична или хуманитарна, но със сигурност ще съм кратка версия на нечия лична визия.
Какви ли ще са очите на Виждащия, щом всички важни неща са скрити зад очите? /според „Малкият принц”/
Тези носители, на които ще ме четете не са кой знае колко надеждни, но пък и дигиталните библиотеки на бъдещето ще ви предоставят копия, а не оригинала.
Ти, който четеш моята изповед трябва да знаеш, че това предстояще е сбъдване на човешката мечта за разнообразие и в тази връзка моята смърт е напълно оправдана.
Дигиталните книги ще са на низходящи цени и с възходящо предлагане на тезгяха на мрежата с пълен достъп до всички. Освен ако метеор не срине сателитите, гравитирайки през ума на някоя магнитна буря или не се докараме до каменната ера на свещи, което пък ме кара да се усмихна на Илай.
Това исках да ти разкажа, Читателю, преди да изчезна като последен оригинал.
Ценители, очаквам ви, където и да сте. Във вас ми е вярата. А аз започвам да изчезвам от моноприродата до индустриалната онтология и от интернет до библиотеките на сърцето... докато се срещна отново с баща ми папируса и майка ми – глинената плочка. Адио!
Това бе просвещение под формата на романтичен бунт, а аз монологодиалогизирах спонтанно.
Книгата